13 века четат езан от църква с минаре

Църква и минаре в сирийската столица Дамаск от 13 века свидетелстват за многовековната междурелигиозна толерантност между мюсюлмани и християни. В продължение вече на 13 века насам 5 пъти на ден се чете езан от историческото минаре, което е в съседство с църква, а не е на джамия. Европейските туристи, които посещават Правата улица (Shari El Mustakim), където се смесват камбанният звън и езанът, не крият своята изненада от многовековната толерантност. Християнската църква и минарето са пример и своеобразен паметник на многовековната междурелигиозна толерантност.

Дамаск е люлка на много култури, преминава под управлението на мюсюлманите по време на управлението на втория халиф Хазрат Юмер (634-644). С времето голяма част от местното население приема исляма. Първоначално за нуждите на мюсюлманите на Правата улица е построена джамия, която е използвана известно време. След като с времето джамията не задоволява потребностите на мюсюлманите, през 705 година омаядският халиф Велид Бин Абдулмелик предлага на християнските духовници да превърнат местната църква, която е имала голям двор, в джамия. В замяна на това е предложил да построят нова църква, където пожелаят християните, или да се заплати стойността й. Първоначално християнските духовници не приемат предложението на халифа, но впоследствие се съгласяват да се построи църква на мястото на джамията, която се намира на Правата улица и е споменато в Библията. Освен това искат да се запазят местата за покръстване и гроба на Йоан Кръстител (известен сред мюсюлманите като Хазрат Яхя) в новата джамия, която ще бъде построена. Предложението на християнските духовници е прието, но в замяна минарето на джамията се запазва и продължава да се чете езан 5 пъти на ден от него. Така мюсюлманите преустройват църквата в най-голямата за времето си джамия, известна като джамията на Омаядите. В замяна християните построяват църква на мястото на джамията, която се намира на свещената за тях улица, като запазват минарето в оригиналния й вид. Оттогава в това минаре без джамия се чете редовно всеки ден по 5 пъти езан. Туристите, посетили Дамаск, се удивляват на минарето, до което е построена църква. Историческото минаре е реставрирано многократно, но в оригиналния си вид и все още пази своето внушение. Според изследователя Ерол Чалъ, който живее в Дамаск, историческото минаре е свидетелство за толерантността на исляма. "Това минаре, което от 13 века е в съседство с църквата, е свидетелство, че между религиите няма неразрешими проблеми. Тази гледка е символ на междурелигиозния диалог в съвременната култура на 21 век и за всички посетили я туристи независимо от религията, която изповядват", казва Чалъ. Бостан Джемилоглу, Дамаск

"Zaman",06 October 2008, Monday