Конгрес в Истанбул призовава към обединение срещу християнизацията

Екип на "Ориент.Бг"

През изминалите два почивни дни в Истанбул се проведе първият конгрес на турската неправителствена организация „AHH”. Тя е създадена през 1992 г., непосредствено преди войната в Босна, с цел подпомагане и предоставяне на хуманитарна помощ. Нейният основен предмет на дейност е благотворителността и защитата на правата и свободите на мюсюлманите на Балканите. Според наблюдатели, тя се ползва с голяма правителствена подкрепа.

Сред участниците във форума са били главните мюфтии на някои държави от Югоизточна Европа, представители на ислямски неправителствени организации, учени и интелектуалци от региона. Според арабското издание „Ахбар ал аалем”, основният акцент в дискусиите е бил поставен върху запазването на идентичността на балканските мюсюлмани и противопоставянето им на процеса на християнизация чрез обединяване на всички последователи на исляма в региона.

Наименованието на самия конгрес е: „Представяне на бъдещето на Балканите в областта на културното, политическото и организационното сътрудничество.” Между трите панела, най-впечатляващ е вторият, под надслов: „Балканските младежи ... Проблеми и алтернативи”. Основният акцент в докладите и дискусиите а бил поставен върху необходимите мерки срещу „заплахата за християнизация” сред тази социална група.

В изказванията на присъстващите се откроява апелът към ускоряването на процеса на присъединяване на Турция към Европейския съюз. Според участниците „тя трябва да бъде окото на исляма в тази голяма международна организация”. В подобен дух се изказва Главният мюфтия на Хърватска Шоуки Омарбазич. Той счита, че европейска Турция ще се превърне в отлична възможност за самите балкански мюсюлмани, тъй като чрез нея те ще могат да контактуват по-добре с ЕС. Омарбазич се надява това да бъде един от способите за подобряване на положението на самите балкански мюсюлмани.

Д-р Халил Мадич, преподавател в ислямския университет в град Зеница – Босна, отстоява мнението, че въпросният форум е положителен сигнал за сближаването и сътрудничеството между Турция и Европа, след като връзките помежду им са били прекъснати почти век. Позовавайки се на конкретен коранически текст, той изразява оптимизъм за бъдещето на исляма на Балканите и в Европа. Мадич отбелязва, че подобни прогнози са твърде основателни, след като „само през последните няколко години в лоното на ислямската религия са влезли повече от 20 000 датчани”. Очевидно е, че въпросният мислител е изпаднал под силното влияние на радикално мислещия египетски шейх Юсеф Карадауи, когото цитира за светлото бъдеще на „ислямската икономика, на фона на сегашната финансова криза.” Босненският учен е убеден, че противопоставянето срещу християнизацията ще бъде най-ефективно, когато се обединят мюсюлманите на Балканите. Според него основната роля за това ще изиграе Турция.

Главният мюфтия на Босна Мустафа Чирич отива още по-далеч, предлагайки да се създаде Ислямски съвет. Този орган трябва да има за цел да осъществява координацията между балканските мюсюлмани под егидата на турското Главно мюфтийство. На главите на ислямското вероизповедание в останалите страни от Югоизточна Европа се отрежда ролята да бъдат членове на регионалната организация. Той директно призовава Анкара „да разшири връзките си в местните мюсюлмани и с правителствата в региона, тъй като това щяло да се отрази позитивно на положението на мюсюлманското религиозно малцинство. Интерес предизвиква въпросът дали тази институция има за цел да имитира ролята на Вселенската патиаршия, която е „първа сред равните” в източноправославния свят и също има за седалище град Истанбул. Сред предложенията на форума е Турция да създаде регионален университет, в който да участват образователни институции от балканските държави. В него ще бъде дадена възможност на младежи от балканския регион да изучават основите на ислямската религия.

Башким Али, председателят на най-голямата ислямска НПО в Македония – „Младежка ислямска организация”, отива още по-далеч в апологетиката си към домакините. Той заявява, че водещата роля от Турция е нормална, тъй като „тя е владяла региона повече от пет века”. Ислямският активист подчертава, че Анкара продължава да бъде отговорна към балканските мюсюлмани. Али счита, че това още по-категорично е изразено, тъй като Турция е кандидат-член на ЕС. В някои негови думи се съдържа ключът за разбирането за активизирането на тази турска неправителствена организация. Македонецът заявява: „Турция има много гъвкава външна политика, която дава възможност на балканските мюсюлмани-сунити, ханафити да се възползват от нея”.

По-вероятно е ситуацията да е точно обратната. Изглежда, че малцинството на Балканите ще бъде привлечено, за да се окаже натиск върху правителствата на страните от региона, а също така и върху ЕС с цел ускоряването на забуксувалия процес на интеграция на Анкара към ЕС. Идеята е да се покаже, че сегашното турско правителство, което има ислямистки корени, се радва на разширяващо се влияние върху съседния балкански регион. Няма съмнение, че „AHH” е сериозен инструмент на турската държава, тъй като самите нейни представители обещават да препратят предложенията на гостите до съответните държавни органи.

Българският главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджъ също е присъствал на форума. Той е отправил критики към българските власти за водената от тях политика към ислямското малцинство. Поради това, че Хаджъ не е взел отношение към направените предложения, неговото изказване не е попаднало във фокуса на чуждите кореспонденти. ориентбг