After the War on TerrorIn his first White House televised interview, with the Al Arabiya news network based in Dubai, United Arab Emirates, President Obama buried the lead: The war on terror is over.
Yes, the with-us-or-against-us global struggle — the so-called Long War — in which a freedom-loving West confronts the undifferentiated forces of darkness comprising everything from Al Qaeda to elements of the Palestinian national struggle under the banner of “Islamofascism” has been terminated.
What’s left is what matters: defeating terrorist organizations. That’s not a war. It’s a strategic challenge.
The new president’s abandonment of post-9/11 Bush doctrine is a critical breakthrough. It resolves nothing but opens the way for a rapprochement with a Muslim world long cast into the “against-us” camp. Nothing good in Israel-Palestine, Afghanistan or Iran could happen with that Manichean chasm.
Obama said, “The language we use matters.” It does. He said he would be “very clear in distinguishing between organizations like Al Qaeda — that espouse violence, espouse terror and act on it — and people who may disagree with my administration and certain actions, or may have a particular viewpoint in terms of how their countries should develop. We can have legitimate disagreements but still be respectful.”
Bush liked to distinguish between terrorists and the moderate, freedom-loving Muslims of his imagination. Obama makes a much more important distinction here: between those bent on the violent destruction of America and those who merely dislike, differ from or have been disappointed by America.
These days the great majority of the world’s Muslims fall into the latter category. Obama is right to take his case to them through the Arabic-language Al Arabiya network.
His tone represented a startling departure. He was subtle, respectful, self-critical and balanced where the Bush administration had been blunt, offensive, bombastic and one-sided in its embrace of an Israel-can-do-no-wrong policy.
Speaking as his Middle East envoy, George Mitchell, began an eight-day visit to the region, Obama described the mission as one of listening “because all too often the United States starts by dictating.”
Obama went further. Citing Muslim members of his own family and his experience of life in a Muslim country (Indonesia), he repositioned the national interest and his own role.
He defined his task as convincing Muslims that “Americans are not your enemy” and persuading Americans that respect for a Muslim world is essential. His objective, he said, was to promote not only American interests but those of ordinary people — read Muslims — suffering from “poverty and a lack of opportunity.”
That’s a significant ideological leap for an American leader, from the post-cold-war doctrine of supremacy to a new doctrine of inclusiveness dictated by globalization — from “the decider” to something close to “mediator-in-chief.” I applaud this shift because it is based in realism; a changed world is susceptible to American persuasion, not to American diktat.
Still, words do not alter the fact that the post-Gaza challenge facing Obama is immense. Here in Iran, where anti-American rhetoric is too significant a pillar of the 30-year-old Islamic Revolution to be lightly sacrificed, the response to the president’s interview was cool. It came as the government, citing the Israeli assault on Gaza, approved a bill to investigate and prosecute alleged war crimes anywhere in the world.
President Mahmoud Ahmedinejad said change under Obama was good but would only be credible if America apologized to Iran for its role in the 1953 coup, among other things. The hard-line daily Kayhan said: “Obama follows Bush’s footsteps.”
In fact, Obama said he would pursue dialogue with Iran and praised the greatness of Persian civilization even as he deplored Iranian threats against Israel, its nuclear program and “support of terrorist organizations in the past.”
Any U.S.-Iranian dialogue will have to be rooted in a word Obama favors: respect. The United States has underestimated Iranian pride and the fierce attachment to its independence of a nation that has known its share of Western meddling.
Carrots and sticks will lead nowhere. Nor will an exclusive focus on the nuclear issue that fails to examine the whole range of American and Iranian interests, some shared, some hotly contested.
What is certain, with Iran as with the rest of the Middle East, is that there will be setbacks. Terrorists will attack. Obama will be denounced. But as Mitchell knows from his experience of bringing peace to Northern Ireland, the critical thing is perseverance.
Tony Blair, now also a Middle East envoy and Mitchell’s partner in Belfast, once put it to me this way: “The only reason we got the breakthrough in Northern Ireland was we did in the end focus on it with such intensity over such a period that every little thing that went wrong — and everything that could go wrong did at some point — was all the time being managed and rectified.” He described the approach as: “Any time we can’t solve it, we have to manage it, until we can start to solve it again.”
Bush had the ideological framework wrong. Obama has righted it by ending the war on terror. Now comes the hard Middle Eastern slog of solve-manage-solve. It will need the president’s unswerving focus. http://www.nytimes.com
Обама: "Войната с тероризма свърши"
2 Февруари 2009
Роджър Коен
В първото си телевизионно интервю от Белия дом за базирания в столицата на Обединените арабски емирства, Дубай, информационен канал “Ал Арабия” президентът Обама зарови томахавката: “Войната с тероризма свърши”. Да, глобалната битка под мотото “Който не е с нас, е против нас”, така наречената “дълга война”, в която свободолюбивият Запад се изправи срещу неразличимите сили на злото, обхващащи всичко от Ал Каида до елементи на палестинското национално движение под етикета “ислямофашизъм”, приключи.
От значение е това, което остана несвършено: разгромяването на терористичните организации. Това не е война, а стратегическо предизвикателство.
Отказът на новия президент от приетата от Буш след 11 септември доктрина е сериозен пробив. Той не решава нищо, но открива пътя към сближаване със захвърления от дълго време в лагера на “противниците” мюсюлмански свят. Манихейската пропаст на противопоставянето не би могла да доведе до нищо добро в Израел и Палестина, Афганистан или Иран.
Обама заяви: “Важен е езикът, който използваме.” Това е така. Той заяви, че ще бъде “много прецизен в разграничаването между организации като Ал Каида, която приема методите на насилието и на терора и ги използва, и хората, които може и да са на различно мнение от това на моята администрация и да не подкрепят определени действия, или имат собствено виждане за условията, при които трябва да се развиват страните им. Нормално е да имаме разногласия, но трябва да се отнасяме с уважение един към друг”.
Буш обичаше да прави разлика между терористите и умерените, свободолюбиви мюсюлмани във въображението му. Обама прави едно много по-важно разграничение: между онези, които са твърдо решени да разрушат Америка с насилие, и другите, които просто не харесват, имат различно мнение или са разочаровани от Америка. В наши дни голямото мнозинство на мюсюлманите по света попада във втората категория. Обама правилно използва
арабскоезичната телевизия “Ал Арабия”, за да приведе доводите си пред тях.
Тонът му беше поразително различен. Той беше изискан, почтителен, самокритичен и уравновесен там, където администрацията на Буш беше безцеремонна, дръзка, превзета и едностранчива във възприетата от нея политика “Израел никога не греши”.
Говорейки, докато новият пратеник за мир в Близкия изток Джордж Мичъл заминаваше на осемдневно посещение в региона, Обама определи целта на мисията му като “изслушване”, “защото прекалено често Съединените щати започват с диктат”. Обама отиде дори по-далеч. Изреждайки членове от собственото си семейство с мюсюлмански произход и споменавайки, че е живял известно време в мюсюлманска държава (Индонезия), той постави на местата им националните интереси и собствената си роля.
Обама заяви, че задачата му е да убеди мюсюлманите, че “американците не са ваш враг” и да убеди американците, че уважението към мюсюлманския свят е жизнено важно. Обама изтъкна, че целта му е да служи не само на американските интереси, но и на интересите на обикновените хора (разбирай мюсюлманите), страдащи от “бедност и липса на възможности”. Това е важен идеологически скок за един американски лидер - от приетата след края на Студената война доктрина за
американското лидерство към нова доктрина на приобщаването, продиктувана от глобализацията, от “вземащия решенията” до нещо като “главен посредник”. Аз приветствам тази промяна, защото тя се основава на реализъм; светът се промени и сега се поддава само на убеждаване, не и на диктат от страна на американците.
Все пак думите не променят факта, че предизвикателството, пред което се изправя Обама след войната в Газа, е огромно. В Иран, където антиамериканската реторика е прекалено голяма опора на трийсетгодишната ислямска революция, за да бъде пожертвана с лека ръка, интервюто на президента беше посрещнато хладно. Причината беше, че правителството одобри законопроект за разследване и съдебно преследване на предполагаеми военни престъпления по целия свят, но в същото време оправда израелското нападение в Газа.
Президентът Махмуд Ахмадинеджад заяви, че промяната, към която се стреми Обама, е добра, но би била правдоподобна само ако Америка най-малкото се извини на Иран за ролята си в преврата от 1953 г. Крайният ежедневник “Кейхан” писа: “Обама върви по стъпките на Буш.” Наистина, Обама заяви, че ще се стреми към диалог с Иран и възхвали величието на персийската цивилизация, макар че осъди заплахите на Иран срещу Израел, ядрената му програма и “подкрепата за терористични организации в миналото”.
Американско-ирански диалог ще трябва да бъде основан на една от любимите думи на Обама: уважение. Съединените щати подцениха гордостта на иранците и пламенната им привързаност към независимостта на една вече пострадала от намесата на Запада нация. Поощренията и заплахите няма да доведат до никъде. Нито пък съсредоточаването единствено върху ядрения проблем, защото той не представлява целия диапазон на американските и иранските интереси, някои от които са общи, а други - предмет на разгорещен спор. Сигурно е, че в отношенията с Иран, както и с останалите страни от Близкия изток, ще има трудности. Терористите ще ни атакуват. Обама ще бъде отричан. Но както Мичъл знае от опита си при постигането на примирие в Северна Ирландия, най-важното нещо е постоянството.
Тони Блеър, сегашният пратеник за мир в Близкия изток и някогашният партньор на Мичъл в Белфаст, веднъж се изказа по следния начин: “Единствената причина за пробива ни в преговорите в Северна Ирландия беше, че им отделихме такова внимание и време, че всяка дреболия, която вървеше не както трябва - а всичко, което можеше да се издъни, рано или късно се издънваше - през цялото време беше управлявана и коригирана. Той описа преговорите така: “Винаги, когато не можем да ги доведем докрай, трябва да ги ръководим, докато можем да започнем отново да разплитаме възела.”
Буш имаше погрешната идеологическа основа. Обама я поправи, като сложи край на войната с тероризма. Сега предстои тежката близкоизточна задача на “решаване - ръководене - решаване”. Тя ще изисква постоянното внимание на президента.
По БТА
_
By Robert Schlesinger, Thomas Jefferson Street blog.
I've long disliked the phrase "global war on terrorism" because terrorism is a tactic, not an ideology or movement.
Patrick Cronin of National Defense University's Institute for National Strategic Studies elaborates over in the Op-Ed section today on the limitations of the "war on terrorism":
After 9/11, the United States reduced its role in the world to one big idea: prosecuting the "Global War on Terrorism." Inevitably, terrorism, which is a tactic, not a philosophy, failed to provide a universal organizing principle for U.S. security. Now President-elect Barack Obama faces a wicked dilemma: how to recalibrate America's strategy to meet myriad complex challenges with diminished power.
Cronin goes on to identify eight separate challenges that Barack Obama will face after January 20. The whole thing is worth a read.
- Read more by Robert Schlesinger.
- Read more from the Thomas Jefferson Street blog.
- Read more about al Qaeda.
- Read more about national security.
- Read more about the Obama administration.
- Read more about terrorism.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар