Богомилите са първите българомохамедани

Истинската история

„Докога сатаната ще царува в тоя свят?”

Богомилството е най-яркият средновековен опит за създаване на общество, основано на справедливостта, равенството и братството. Не престават и упоритите подмятания, че именно богомилите са първите българомохамедани

Иван Петрински

"Поп-еретик, проповядващ еретично учение", начало на XV в., хартия; рисунка в ръкопис - 10 (Евангелие лицевое, сръбска редакция) от сбирката на търговеца-староверец Ал. Ив. Хлудов (1818-1882);

Държавен исторически музей-Москва

(продължение от миналия четвъртък)

Поп Богомил със сигурност е действително съществуваща личност. Сред морето от историческа литература за богомилството, създателят и идеологът на ереста понякога се причислява към митичните личности. Друг път се прави опит да се отъждестви с известния автор на апокрифни съчинения поп Йеремия (Х в.). Трети твърдят, че бил от знатен род.

Всъщност разполагаме само с известието на презвитер Козма (Х в.), че "в българската земя се появи поп по име Богомил . . . той пръв почна да проповядва ерес по българската земя". Това е. Ни повече, ни по-малко. Макар името на метежния свещеник да ни е познато днес от един-единствен ранен извор, но пък какъв извор - "Беседа против новопоявилата се богомилска ерес от недостойния презвитер Козма" (!), не може да съществува дори нищожно съмнение в достоверността му като историческа личност. Даже с голяма доза увереност ще предположим, че разполагаме и с едно ако не портретно, то поне обобщено, но все пак достатъчно изразително изображение на поп Богомил (в Хлуд. № 10, ГИМ-Москва). Наистина такова предположение е чисто умозрително, но все пак нелишено от някои основания.

Така или иначе вече сме в полето на предположенията, та

нека да посочим и легендите, разказващи за поп Богомил

Макар обичайно да не се спираме на легендарни сведения, поради крайния недостиг на извори си струва, може би, много накратко да направим това сега.

Понеже нито едно значимо световно средновековно явление не е създадено извън днешна Македония, то това с най-пълна сила важи и за богомилството. Легендарно сведение от Бабуна планина, западно от Велес, ни уверява, че попа-еретик е роден в с. Богомила. Местните жители са категорични, че в околностите на селото е и неговият гроб, над който днес имало параклис. Когато преди няколко години помолих да видя този параклис, само ми указаха неопределено с ръка посоката, поради което нито успях да открия параклис, нито средновековен гроб. Обитателите на близкото Нежилово също са запалени по богомилството и разполагат ранносредновековните еретични сбирки в пещерите около селото. Впрочем, в същите тези пещери също отсъстват каквито и да е следи - керамика, графити, костен материал, от средновековна дейност.

Наистина, съществува един късен извор, Синодик от 1221 г., според който богомилството възниква в "Българска Македония, във Филипопол [Пловдив] и околностите му". След като добре знаем къде се намира областта Македония след IХ в. - на мястото на днешна Тракия

(http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2865&sectionid=5&id=0001301), то няма да е чудно и защо Пловдив е споменат във връзка с възникването на нова ерес. Впрочем днешна Тракия е точно на пътя на разпространение на еретичните учения от Мала Азия към Балканите, там са заселени павликяни през втората половина на VIII в., и поради това днес на практика е всеобщо убеждението, че в Тракия се оформя през Х в. и богомилството.

Никой не би могъл да каже дали попът-еретик е кръстен Богомил при рождението си, или и неговото име, и названието на учението са просто добър пиар. Известни са и други, може би по-ранни или паралелни названия на богомилството, като торбеши, например. Разпространението на това название е най-вече в днешната географска област Македония.

По-сложен е произходът на названието "торбеши"

Дълго се смята, че това е племенно название - например "най-старото сръбско племе" (М. Павлович, 1939). В Мала Азия през ХI в. богомилите били наричани неласкаво и фундагиагити, сиреч "торбоносци" (от лат. и гр.) или "торбеши" (Д. Ангелов, 1969). Православни християни в земите, населени с торбеши, които в Македония са предимно славяни-мюсюлмани, били получили името си, понеже "се потурчили според едни за торба гиза [извара], а според други за торба с брашно" (Й. Хадживасилевич, 1924). Скорошно е предположението (Ал. Стояновски, 1987), че названието "торбеши" е по Torba Organlari, едно от названията на специален списък, по който османската власт събира еничарите, и който бил съхраняван със специална опаковка - торба.

Широко разпространено е мнението, че богомилите с лекота и първи, още в края на ХVI в., приемат исляма, а техни наследници са днешните българомохамедани. Особено напоследък това мнение е почти общоприето, без за това да са налице кой знае какви доказателства. Като основание се привежда съвпадането на земите на средновековните богомилски общини, доколкото те са ни известни, с днешните българомохамедански селища.

Наистина някъде съществува съвпадение,

например в Западните Родопи, в Бабун планина, но другаде отсъства подобна приемственост - Мелнишката богомилска община от ХII в., например, не се преобразува в българомохамеданска общност. Сведенията за ислямизацията по българските земи през ХVI-ХVIII в. подсказват повече за постъпателна ислямизация, а не толкова за масова и организирана дейност, освен когато няма приложено насилие. Могат да се наблюдават вероятно и идеологически пречки за подобно преобразуване. Богомилството е най-яркият средновековен опит за създаване на общество, основано на справедливостта, равенството и братството и е трудно да се повярва, че такава общност при нормални обстоятелства ще търси разрешаване на обществените противоречия в исляма. Та точно богомилите се вълнуват безкрайно от въпросите на доброто и злото . . .

Може би съществува място, чието проучване би могло да подпомогне разрешаването на проблема, а и да добави, може би, чисто археологически данни за богомилите, каквито днес изцяло отсъстват. До частичната си ислямизация населението на голямото планинското село Якоруда (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2601&sectionid=5&id=0002301) е разделено в две махали - Баба Сърова, в поречието на р. Якорущица, където бе проучена и една късноантична и средновековна църква с некропол от последните години на ХIV в. до първата половина на ХVII в., и Малко Ресами. Втората махала може би, се е намирала някъде близо да днешната железопътна гара, но не е проучвана археологически. Разбира се, възможно е причините за отделянето на обитателите на Малко Ресами да са били всякакви, но само едно археологическо проучване би могло да докаже дали точно тези обитатели не са имали религиозни различия с обитателите на основното селище в Баба Сърова махала.

(следва)

Извори

"Случи се в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп, по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя . . . Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници . . ."

Из "Беседа против новопоявилата се богомилска ерес от недостойния презвитер Козма", Х в.

"Аз, Йоан, ваш брат . . .

После запитах: "Господи, преди да беше паднал сатаната, каква слава имаше той пред твоя отец?" - Той имаше, отговори ми, такава слава, че заповядваше на небесните добродетели ...

Сатаната беше строител на всички неща и подражател на отца ... И ... пожела да стане подобен на всевишния ...

И пак аз, Йоан, попитах господа: "Когато падна сатаната, на кое място той обитаваше?". Отговори ми: "Моят отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице ... Тогава той бе изхвърлен от божието седалище и лишен от управлението на небесата ...После [сатаната] намисли да направи човека да прилича на него и да му слугува ...

И запитах господа, казвайки: "Докога сатаната ще царува в тоя свят над човешкия род?". Отговори ми: "Моят отец му позволи да царува седем дни, които са седем века ..."

Това е пълната със заблуждения тайна на еретиците ... донесена из България от Назарий, неин епископ."

Из "Тайната книга на богомилите", ХI-ХII в.

"Божията църква, като отсече като гнили и съвършено гибелни членове онези, които пък упорстват в злото и болеят от неразкаяние, като ги предаде на вечно осъждане, подлага ги на проклятие. Гражданските закони на християните ... определят за тях смърт ...

Онзи, който казва и вярва, че има две начала - добро и зло - и че един е създателят на светлината и друг на нощта ... да бъде проклет.

За онези, които празнословят, че лукавият дявол е творец и властелин на материята и на целия този видим свят и на нашите тела, анатема . . ."

Из писмо на цариградския патриарх Теофилакт (933-956) до цар Петър (927-970)

Вестник "Сега",24.11.2011 г. / Минаре България

Интересен и уникален е случаят с Босненската църква, която институционализира богомилството, а по-после съдейства за трайната ислямизация на населението на Босна, което днес се идентифицира като бошняци, т.е. славяни-мюсюлмани.

Още ТУК.

:::

Доказателства

Заблуди и истини за исляма в Якоруда

Джерджевденската църква, разкрита при археологическите разкопки в процес на консервация и социализация.

Снимка: автора

До средата на XVII в. селището е било християнско. Група якорудчани се опитват да основат местен музей, за да покажат историческата правда.

Иван Петрински, археолог

Мине, не мине някоя и друга година, и по новините се заговори за Якоруда. Кога с основание, кога не толкова, но по-често с предизвикващи безпокойство и даже известен страх. (Последният случай бе около ареста на Али Хайредин заради сайтове, проповядващи радикален ислям - б.р.) Най-често жителите на планинския градец научават подробностите за събитията, на които би трябвало да са свидетели, от вестниците и телевизиите, защото с ходене по улиците това няма как да стане.
Якорудчани са чудесни, образовани, заемат често висши постове в държавата, забавни са, с една дума - корави планинци. Но са разделени на две. И всичките новини идат от това разделение. Всъщност по-голямата част от населението сякаш са атеисти (или агностици, ако предпочитате евфемизмите). Младите не ходят нито в църквите, нито в джамиите и това е чудесно, защото е единственият път за преодоляване на разделението. Само по няколко души от двете общности - "зрънца", както ги наричат тук - непрекъснато разриват жарта на нетърпимостта. Не че има голям ефект от дейността им, но... стига за новините. По правило тия "зрънца" са хора невежи и зле образовани. Общо взето, убежденията им нямат нищо общо с поведението им. Те просто са си намерили поле за изява, а и възможност да припечелят допълнително от шума, който се вдига покрай тях. Доколкото дейността на "зрънцата" от двете страни се уравновесява, вредата от дейността им е пренебрежима, струва ми се.
Един от бившите кметове на общината през 90-те години на миналия век твърдеше, че майчин език му бил турският, с което много забавляваше якорудчани, които, разбира се, добре познават майка му. Това, което не е забавно, е, че при последните преброявания твърде много от българомохамеданите се обозначиха като турци, а значителна част от българохристиянската общност търси начини да напусне градчето - я към София, я към Благоевград или Пловдив. В същото време в немного отдалечени от Якорудска община села пак в същия дял на Рила българомохамеданите не само обозначиха себе си като българи, но продължават да носят общославянските си имена. Преобладаващата част от якорудските българомохамедани имат по два документа за самоличност. Извън своята общност те се представят винаги със славянското си име. Впрочем тази практика е характерна за всички мюсюлмани в България.
Разбира се, всеки може да вярва в каквото си поиска, а и да твърди пак каквото си поиска, стига да не пречи с тая си вяра на другите. Това е основно постижение на съвременната епоха. Световните религии днес са плод основно на средновековното мислене и са приспособени към светоусещането на средновековния човек. Но тъй като няма държава без идеология, след 1989 г. всички български правителства се стараят да стимулират религиозното мислене поради отсъствието на каквато и да била що-годе приложима съвременна идеология. Рационален обществен строй като капитализма не търпи сакрални глезотии и религия, създадена от него, би звучала по-смешно и от средновековните култове. Общество, в което висша ценност са парите и притежанието въобще, може да се задоволи със стари култове, създадени преди повече от хилядолетие - така е по-икономично. Нова идеологическа доктрина означава и нови средства за приложението й, а това са много пари. Единствено зад Океана и в Азия възникват нови култове, но те приличат на фирми и нямат нищо общо с вярата.
Сред българите мюсюлмани в Якоруда и околните села битуват

няколко легенди, които формират представата им

за историята на тази общност. Една част от тази "история" несъмнено възниква като отглас на историята, изучавана по учебниците в училище, и като неин антипод. В тази "история" няма, разбира се, нищо исторично освен времето, в което се развива действието. Основна е тезата, че ислямът в този край предшества османското нашествие и е приет направо от арабите. Нещо повече - приемането на исляма предшества и християнизацията, която включвала и задължително преминаване от ислям към християнство. Времето на това преминаване според разказите всъщност е по-ранно даже от създаването на исляма като религия. Друга много важна особеност на местната "история" е, че задължително се прескача Средновековието в България, което сякаш не съществува. Идването на османските турци, принудително покръстените християни приемат отново правата вяра. Естествено, никакви доказателства не се привеждат - няма откъде да се вземат.
Ето защо от изключително значение са проучванията в общината на Националния исторически музей, който организира през три поредни години археологически разкопки в една от частите на късносредновековното селище. Резултатите показаха категорично, че средновековна Якоруда възниква в края на ХIV в. в поречието на р. Якорущица, на около 500 м от покрайнините на съвременния град вероятно от население, бягащо от османското нашествие в равнините. През времето на Първото и на Второто българско царство съществуват и други селища наоколо - малката, но важна крепост в м. Калята, крепостта и селището към нея над с. Черна Места и други. Всъщност късносредновековната Якоруда от своя страна се установява на мястото на сравнително голямо селище от няколко части от IV-VI в., включващо крепостта в м. Калята и поречието на р. Якорущица чак до устието й. При разкопките бяха разкрити сравнително голяма късноантична и средновековна църква, разрушена в значителна степен от буйните води на реката. Източно от нея се простираше
неголям некропол от 40 християнски погребения в 29 гроба. Материалите от некропола помогнаха във висша степен да се датира селището и дадоха възможност за възстановяване на част от историята на средновековна Якоруда. Късносредновековното селище в поречието на Якорущица съществува до средата на ХVII в., след което населението се премества на днешното място на града.

Ислямизацията на якорудчани, изглежда, започва около средата на ХVII в.

В регистрите на плащащите поголовен данък от 1643/1644 г. са регистрирани общо 433 християнски домакинства в две махали - едната смятаме за локализирана в поречието на р. Якорущица, а другата може би се намира в района на днешната гара. Въпреки че трябва да се очаква увеличение на населението поне поради естествения прираст, в регистрите от следващи години - 1650/1651 г., 1658/1659 г. и 1659/1660 г. , християнското население на градчето не само не се увеличава, но и леко намалява с две домакинства. В един по-късен регистър, който за съжаление не е датиран, но има данни, че се отнася към периода 1660-1690 г., християнското население намалява още и достига 373 домакинства. Така за период от по-малко от половин век християнското население намалява с 13,5 % в абсолютни цифри, а като прибавим и естествения прираст - с не по-малко от 1/4. Несъмнено значителната част от християнското население приема исляма, за да не плаща данъци, с които е натоварено само християнското население - поголовния (подворен) данък и особено тежкия "кръвен данък". Известен елемент на принуда от страна на османската държава, разбира се, съществува, част от сведенията за насилствена ислямизация също са верни. Но

основна е пълзящата ислямизация, осъществявана по икономически подбуди

За жалост и днес не са ясни докрай причините за историческия факт, че населението на едни села приемало исляма по-бързо или по-бавно, а в други населението запазило вярата на дедите си.
Името на Якоруда вероятно произлиза от старобългарската дума "якор" (котва). Като християнски символ котвата води няколковековна борба с кръста за главен християнски символ. Едва през ХIХ в. името добива днешната си форма поради развитото тук овцевъдство - т.е. място, където овцете придобиват тънка, мека, "руда" вълна.
Да си обвинен в ислямски радикализъм днес си е така страшно, както в Средновековието да си богомил. Още Константин Иречек за първи път прави връзка между българомохамеданските общности и богомилските общини. И сигурно за някои високопланински райони може да се окаже прав. По обясними причини богомилството е слабо и едностранчиво документирано в историческите извори. Особено малко са сведенията за конкретни богомилски общини, за техните членове, за всекидневния им живот. Поради това вероятно никога няма да може да бъде приета или отхвърлена тази научна хипотеза докрай. Все пак си струва да се припомни, че в Мелник през ХII в. съществува богомилска община. Не е известно каква е нейната съдба, но може да се предположи, че при бурните събития през ХIII-ХIV в. членовете й са потърсили по-голяма сигурност в планините, защо не точно във високопланинските части на Разлога, за които има пряк път, т.нар. "Винарски път", който пресича Пирин от Мелник до Банско.
Тъй като невежеството е главна причина за заблудите, дано е успешно начинанието на група якорудчани, на музейни специалисти от други градове за създаването на музей в Якоруда, където тези, които искат да знаят своя корен, да могат да научат необходимото за това.

Стара якорудска архитектура, която показва замогването на якорудчани през ХIХ в.

----------------

Обеци тип "Якоруда" от некропола източно от Джерджевденската църква, ХVI в.

Вестник "Сега" / Минаре България

:::

Стара българска литература. Апокрифи

Донка Петканова

Българско творчество в традициите на апокрифите

ТАЙНА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ

В науката произведението е известно освен с това име още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV в. и Виенски от XII в. Възниква в България като книга на богомилите най-вероятно през XI—XII в. Съчинена е въз основа на по-стари апокрифни извори. Двата преписа на творбата се различават помежду си по езика и по отделни подробности. Те са два различни превода от един общ оригинал.

И з д а н и я: B e n o i s t, Histoire des Albigeois et des Vaudois ou Barbets. T. I, 1691 (по Каркасонски пр.); J. С. T h i l o, Codex apocryphus Novi Testamenti, Lipsiae, 1832, T. I, S. 884 (също по Кар. пр.); V. D o l i n g e r, Beitrage zur Sektengeschichte des Mittelalters. Munchen, 1890, T. II, S. 85 (по Виенски пр.); И в а н о в, Богомилски книги, с. 73—78 по двата преписа); R e n e N е l l i, Ecritures Cathares. Paris, 1968 (по Каркасонски пр.); М. И. С о к о л о в, Славянская книга Еноха. М., 1910, с. 165—175 (по двата пр.).

Новобългарски преводи: И в а н о в, Староб. разкази, с. 9—17 (по Каркасонски пр.); К р и с т а н о в — Д у й ч е в, Естествознанието, с. 204— 209 (по Виенски пр. паралелно с лат. текст); Х р и с т о м а т и я, с. 192— 197 (препечатан преводът на Иванов). Тук помествам също този превод без промени.

1. Аз, Йоан, ваш брат, който участвувах в скърбите, за да бъда съучастник и в небесното царство (и търпението на Исуса Христа), когато на тайната вечеря се бях облегнал до гърдите на господа нашего Исуса Христа, рекох: “Господи, кой ще бъде този, който ще те предаде?” И като ми отговори, каза: “Който затопи в блюдото заедно с мен. Тогава сатаната ще влезе в него и той ще поиска да ме предаде.”

2. После запитах: “Господи, преди да беше паднал Сатаната, каква слава имаше той пред твоя отец.” — “Той имаше, отговори ми, такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при моя отец. Сатаната беше строител на всички неща и подражател на отеца. Той слизаше от небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до престола на невидимия отец. И като наблюдаваше славата на оня, що движи небесата, намисли да постави своето седалище над облаците и пожела да стане подобен на всевишния. Па като слезе във въздуха, той рече на ангела, що заповядваше на въздуха: “Отвори ми вратите на въздуха!” И той му отвори вратите на въздуха. После, като се стремеше по-надолу, срещна ангела, що заповядваше на водите, и му рече: “Отвори ми вратите на водите!” И той му ги отвори. И като слизаше, той се вести пред лицето на земята, цяла покрита с вода, а като премина под земята, намери, лежащи на водите, две риби, които бяха съединени като волове за оран и подпиращи, по заповед на невидимия отец, цялата земя от запад до изток. И когато слезе по-долу, срещна надвиснали облаци, които държаха морето, а още по-долу намери своя пъкъл, т. е. геенната огнена. След това вече не можа да слезе по-нататък поради пламъка на горещия огън. Тогава Сатаната, изпълнен от злоба, върна се назад и отиде при ангела на въздуха и при оня, що беше над водите, па им рече: “Всичко това е мое. Ако ме послушате да поставя седалището си на облаците, аз ще стана подобен на всевишния и като издигна едни от водите горе на тая твърд, а другите води събера в широки морета, тогава вече няма да има вода по повърхнината на цялата земя и ще царувам заедно с вас по веки веков.” Това като каза, възлезе и към другите ангели, дори до петото небе, и на всекиго от тях говореше така: “Ти колко дължиш на своя господар (бога)?” Първият отговори: “Сто мери пшеница.” И сатаната му рече: “Вземи перо и чернило и пиши: шестдесет.” И на втория каза: “А ти колко дължиш на своя господар?” Той отговори: “Сто делви масло.” — “Седни, рече му, и напиши: петдесет.” И като възлизаше към всички небеса, все така говореше дори до петото небе и съблазняваше ангелите на невидимия отец.

И излезе глас от престола на отца, говорещ: “Какво вършиш ти, отстъпнико от отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, скоро извършвай онова, каквото си наумил!” Тогава бог отец заповяда на своите ангели, казвайки: “Вземете одеждите им!” И те взеха одеждите, престолите и венците на всички ангели, които бяха послушали сатаната.”

3. И пак аз, Йоан, попитах господа: “Когато падна сатаната, на кое място той обитаваше?” Отговори ми: “Моят отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината божи ангели. Тогава той бе изхвърлен от божието седалище и лишен от управлението на небесата. Но като слезе сатаната тук на твърдта и не можа да намери мира нито той, нито ония, които бяха с него, замоли отца, казвайки: “Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще ти върна.” Тогава бог отец се смили над него, даде му спокойствие, нему и на ония, що бяха с него, за да направи каквото пожелае до седем деня. И така сатаната седна на твърдта и заповяда на ангела, който беше над въздуха, и на оня, който беше над водите, и те подигнаха земята [която беше във вода] и тя стана суха. После взе венеца на ангела, що беше над водите. От едната му половина направи светлината на месеца, от другата — светлината на звездите, а от камъните на венеца [короната] направи всички небесни войнства и звезди. И след това направи своите служители ангели, според реда, установен при всевишния, и създаде гръмотевицата, дъжда, градушката и снега, и над тях изпрати свои служители ангели. Той заповяда на земята да произвежда всякакви хвъркати и влечуги, дървета и треви, а на морето — да произвежда риби и птици небесни. После намисли да направи човека да прилича на него и да му слугува. За тая цел той заповяда на ангела на третото небе да влезе в глинено тяло, па като взе част от това тяло и направи друго във вид на жена, заповяда на ангела на второ небе да влезе в женското тяло. Ангелите, щом видяха, че са облечени в смъртна форма и че са различни по вид, много плакаха. После сатаната им заповяда да извършат плътско деяние [съвокупление] с глинените си тела, без те да проумеят, че с това правят грях. При това създателят на злото намисли в своя ум да направи рай и там въведе човеците. Сетне дяволът посади тръстика в средата на рая и от храчката си направи змия, на която заповяда да влезе в тръстиката. Така дяволът скри своето намерение от човеците, та да не узнаят неговата измама. После той влезе при тях и им рече: “Яжте от всички плодове, които са в рая, но да не ядете от плода на дървото за познание на доброто и лошото.” А в туй време той влезе в змията и прелъсти ангела, що имаше женски вид, изля неговият брат греховна похот и изпълни с похотта си Ева при свистенето на змията. Ето защо са наречени рожби на дявола и рожби на змията ония, които вършат сладострастието на своя отец дявола, дори до свършека на тоя век. И пак дяволът изля в ангела, що беше у Адама, своята отрова и сладострастие, което ще наплоди рожби на змията и рожби на дявола, дори до свършека на тоя век.”

4. После аз, Йоан, запитах господа, казвайки: “Ако е тъй, как тогава разказват людете, че Адам и Ева били създадени от бога и настанени в рая, за да слушат заповедите на отца, и като ги престъпили, били обречени на смърт?” И господ ми рече: “Слушай, Йоане, възлюблен на моя отец. Невежите злоупотребяват също като казват, че моят отец бил направил тела от пръст; всъщност той създаде чрез духа светаго всички небесни добродетели, те обаче, поради вероломството си, получиха смъртни тела от пръст и бидоха осъдени на смърт.” И пак аз, Йоан, запитах господа: “Как тъй може човек от дух да бъде в плътско тяло?”, на което господ ми рече: “Паднали от небето ангели влизат в тялото на жените и приемат плът от плътска похот, и от духа се ражда дух, а от плътта плът; така се свършва царството на сатаната в тоя свят у всички народи.”

5. И запитах господа, казвайки: “Докога сатаната ще царува в тоя свят над човешкия род?” Отговори ми: “Моят Отец му позволи да царува седем деня, които са седем века.” И пак запитах аз господа: “Какво ще бъде в това време?”, а той ми отговори: “Дяволът, откакто отпадна от божията слава и пожела да въздигне своята слава, седна на облаците и изпрати своите огнени служители ангели при людете, като се почне от Адама, та до своя служител Еноха. Той издигна Еноха над небесната твърд, показа му своята божественост и заповяда да му дадат перо и чернило. Енох седна и написа шестдесет и седем книги. После дяволът му заповяда да ги занесе на земята и да ги предаде на своите синове. Енох свали книгите на земята, предаде ги на синовете си и почна да ги учи как да принасят жертви и да извършват незаконни тайнства, и така той скри от людете небесното царство. И дяволът им казваше: “Знайте, че аз съм ваш бог и освен мене няма друг бог.” Ето [продължава Исус] моят отец ме изпрати на тоя свят да разкрия на людете да познаят лошите намерения на дявола. И когато сатаната узна, че съм слязъл от небето на света, изпрати един ангел, който взе три дървета и ги даде на Мойсея, за да ме разпънат на тях; тия дървета и досега се пазят. Мойсей проповядваше пред народа божествеността на дявола, който му заповяда да даде закон на синовете Израилеви и да ги преведе по сухо пред морето. Когато моят отец намисли да ме изпрати на тоя свят, проводи преди мене своя ангел, по име Мария, който да ме приеме. Аз, като слязох, влязох през едното ухо на Мария и излязох през другото. Тогава сатаната, господар на тоя свят, като узна, че съм слязъл да диря и спасявам людете, що бяха загинали, изпроводи своя ангел пророк Илия, който кръщаваше във вода и който се наричаше Йоан Кръстител. Илия запита господаря на тоя свят: “Как ще мога да го позная [Исуса Христа]?”, на което господарят му рече: “Над когото видиш да слиза дух във вид на гълъб и да стои над него, той е същият, който кръщава с дух свети за опрощаване на греховете, той, който може да погубва и да спасява.”

6. И пак, аз, Йоан, запитах господа: “Може ли човек да бъде спасен чрез кръщението Йоаново, без твоето кръщение.” Господ отговори: “Освен ако аз не бъда кръстил някого за опрощение на греховете, никой други не ще може да види царството небесно чрез водно кръщение, защото аз съм хлябът на живота, слязъл от седмото небе, и тия, които ядат моето тяло и пият моята кръв, ще се нарекат синове божи.” После запитах господа: “А какво ще рече — който яде моето тяло и пие моята кръв?”, на което той ми отговори: “Преди още дяволът и всички негови войнства да бяха отпаднали от славата на отца, те го прославиха и му се молеха така: “Отче наш, който си на небето...”. И тъй всички техни песни се възнасяха пред престола на отца; а когато те паднаха, вече не можеха да славословят бога с тая молитва.”

7. И запитах господа: “Как тъй всички приемат кръщението Йоаново, докато пък твоето не всички приемат?”, на което той ми отговори: “Защото делата им са лоши и не дохождат при светлината. Учениците на Йоана [Кръстител] се женят и ходят по сватби; моите пък ученици никак не се женят, а са като божиите ангели на небето.” Аз рекох: “Ако наистина е грях с жена, то човек не би трябвало да се жени?” Господ пък ми каза: “Не всички разбират тая дума, освен ония, на които е дадено. Има скопци, които тъй са родени още от утробата на майка си, има скопци, които са направени такива от людете; а има и такива, които сами себе си скопяват за царство небесно. Който може да разбере, нека разбере.”

8. После попитах господа за съдния ден: “Какъв знак ще покаже твоето пришествие?” Господ ми отговори, казвайки: “Когато се навърши броят на праведните според броя на падналите венци, тогава сатаната ще се освободи от затвора си и много разгневен, ще отвори война на праведните, които ще нададат силен вик към господа. И на часа господ ще заповяда на архангела да засвири с тръба, и тръбният глас на архангела ще се чуе от небето до пъкъла. Тогава слънцето ще се помрачи, месечината няма да праща своята светлина, звездите ще попадат, четирите ветрове ще излязат от своите източници и ще направят да се разтърси земята, морето, планините и хълмовете; небето силно ще се разлюлее, ще затъмнее слънцето и ще свети до четвъртия час. Тогава ще се покаже знакът на Сина человечески и всички свети ангели с него, и той ще постави седалището си над облаците и ще седне на престола на своето величие заедно с дванадесеттях апостоли на дванадесет седалища на неговата слава. Ще бъдат отворени книгите и той ще съди цялата вселена за вярата, която е проповядвал. Тогава синът человечески ще проводи своите ангели да изберат неговите избраници от четирите края на света, от висините на небесата дори до краищата им; и те ще ги приведат. Тогава син божи ще прати лошите бесове да доведат при него всички народи и ще им каже: “Елате, вие, които казвате: да ядем и да пием, и ще получим съответната награда от тоя свят.” После ще бъдат доведени всички народи, които, разтреперани, ще застанат пред съдния престол. И като бъдат разтворени книгите на живота, ще бъде открито неблагочестието на всички народи, праведниците ще бъдат похвалени за тяхното търпение, добри дела, почтеност, непоквареност и послушност спрямо ангелските заповеди; що се отнася до неправедниците, върху тях ще се излее господният гняв и те ще бъдат обзети от скърби и притеснения. Тогава син божи ще. изведе своите избраници измежду грешниците и ще им рече: “Елате, благословени на моя отец, да наследите приготвеното за вас царство още от сътворението на света!” А на грешниците ще каже: “Махнете се от мене, проклети, идете във вечния огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.” И те ще бъдат отлъчени и хвърлени в пъкъла. И по заповед на невидимия отец неверните духове ще излязат от затворите. Тогава ще се чуе моят глас и ще има едно стадо и един пастир. А от най-долните части на земята ще излезе мрак, който е мрак на геенната огнена; тя ще затъмни вселената отдолу та до твърдта на въздуха. И господ ще бъде в твърдта дори до най-долните части на земята. И ако човек, който е на тридесет години, дигне камък и го хвърли долу, камъкът би стигнал до дъното едва след три години: толкова голяма е дълбочината на огненото езеро, гдето ще обитават грешниците. Тогава сатаната ще бъде вързан, както и всички негови войнства, и ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Син божи ще излезе да се разходи със своите избраници по небесната твърд, и ще затвори дявола, като го върже с яки, неразрушими вериги; плачещите пък и вайкащи се грешници ще рекат: “Погълни ни, земьо, за да ни довърши смъртта!” Тогава праведниците ще засияят като слънце в царството на невидимия отец, казвайки: “Ето ме, аз и моите чеда, които ми даде бог. Светът не те позна, но аз те познах в истината, защото ти ме проводи. И тогава отец ще отговори на сина си, казвайки: “Сине, възлюблени мой, седни от дясната ми страна, докато положа за подножие на краката ти твоите врагове, които не ме признаха и казваха: “Ние сме богове и освен нас няма други бог”, които убиха твоите пророци и преследваха твоите праведници, и ти ги прогони във външните мракове. Там ще бъде плач и скърцане на зъби.” Тогава син божи ще седне в дясно от отца и отец ще заповядва на своите ангели, както и на праведниците, които ще бъдат причислени в хора на ангелите, па ще ги облече в одежди неразрушими, ще им наложи неувяхващи венци, ще им даде неподвижни седалища, и бог ще бъде посред тях. И не ще да имат вече ни глад ни жажда, ни ще ги жари слънчев пек или друга горещина. Бог ще изтрие всички сълзи на очите им, и син божи ще царува със своя свет отец во веки веков.”

Това е пълната със заблуждения тайна [книга] на еретиците от Конкорецо [1], донесена от България от Назария [2], неин епископ.

1. Конкорецо — град в Северна Италия, недалеч от Милано.

2. Назарий — епископ на църквата в Конкорецо, който през втората половина на XII в. поддържа връзки с българските богомили; дуалистичното епископство в Ломбардия се е смятало за клон на българското богомилство (Иванов, с. 66—67).

Инфо / Минаре България

:::

Богомилството на българите

Богомилите се появяват в България малко след покръстването и изчезват с падането на българските земи под османска власт. Независимо от едва няколкото века свое развитие обаче, богомилите оставят значителна следа в европейската култура и дори се твърди, че те са основата на повечето европейски езотерични християнски движения.

Съвременната история страда от сериозно невежество по отношение същността на "богомилската ерес", която бива определяна като възраждане на езическите култове, като стъпка назад от "цивилизационния избор" на Борис-Михаил Кръстител, като белег за упадъка на българската държавност.

В близкото социалистическо минало богомилството се сочеше като движение, което е било израз на бунта на народните маси срещу феодалния гнет (в България феодализъм не е имало преди появата на турците, много молим!), като по този начин това противно на официалната църква движение се изкарваше за един от първите предвестници на комунизма. Това, което с изненада ще установим малко по-надолу е, че в богомилството наистина има една фина нотка комунизъм (истински, а не червен, болшевишки и партиен, обаче).

За да бъде разбрано правилно богомилството, трябва да се отиде назад в християнската религия и да се срещнем с обстановката от нейните първи десетилетия след чудото на Христос. До ІІІ век, както е известно, християнството се разпространява въпреки забраната и въпреки жестоките гонения, на които са подложени неговите последователи. В това време се нарояват многобройните ранно-християнски светии, които с непоколебима вяра са приемали мъченическа смърт, като често според преданията извършвали покъртителни чудеса, за да дадат свидетелство на очевидците за истинността на своята вяра. В това време християните са практикували своята ewxapistia на тайни литургии, често в скрити за външния поглед помещения, където се допускало само след дълго проверяване и изпитване на верността. (И до ден днешен в литургията има един момент, в който, макар и вече само символно, невярващите биват поканени да напуснат храма, а вратите трябва да бъдат затворени след тях и заключени.) Християните от ранните векове живеели в дълбока тайна и предпазливост. Споменът за Исус бил така завладяващ, че било практика повярвалият да изостави всичко, което притежава, да се откаже от своите социални позиции и да се отдаде на религиозен живот, който днес бихме определили като строг и аскетичен. Християните се събирали в свои затворени общности (това е секта от гледна точка на тогавашните официални култове), където си помагали един на друг, изучавали преданието и извършвали ежедневна литургия. Според преданието вярата и праведността на тези първи носители на християнството била така силна и непосредствена, че Божественото присъствие постоянно ги сподобявало със Своите откровения и те ежедневно ставали свидетели на религиозни чудеса. (Отегчителните, монотонни и бездушни църковни служби са по-късно явление.) Твърдението за тези постоянни откровения обяснява и ревностното застъпничество на ранните християни към тяхната вяра, готовността им да умрат за нея и факта, че тази религия в крайна сметка "превзема" Великия Рим, като го принуждава да се откаже от своите досегашни култове. (Твърдението, че християнството е било изгодно за властта, не е чистата истина, защото в по-старите култове императорът е бил директно самият Бог, докато сега вече той ще трябва да коленичи пред църковния архиерей и да получава от него короната си "по божие благоволение".)

Но да се върнем на богомилите. Появата им се отнася към Х век, което е по-малко от столетие след приемането на христовата вяра от българите. Както можем и да очакваме, за толкова кратко време "християнски стаж" народът ни все още до голяма степен е чужд на тази религия. Както ще установим дори и хилядолетие след това, българите и до днес продължават да бъдат християни само по принцип, защото задълбоченото разбиране на църковната догматика и нейното изповядване си остава неприсъщо, чуждо за тях. Днешните историци дори въвеждат термина "простонародно християнство", с който да обозначат изповядваната от народа вяра - свободно тълкувани християнски концепции, смесени с изконни традиционни езически вярвания... Това идва да покаже принципната далечност на българския народ от църковно-християнската доктрина. То, освен това, обосновава възможността по нашите земи да се появи "богомилската ерес".

Богомилството се появава във време на относителен мир, в годините на нашия цар Петър (927-969) - наследник на Симеон І Велики, който от своя страна е наследник на Борис І Кръстител. Това е време на успокояване и вглъбяване, в което трае 40-годишният мир на България (най-дългият в нашата история до настъпването на ХХ в.)

Богомилството се изразява в отказ от държавната власт, изоставяне на всичко земно и отдаване на христоустремен живот. В богомилството в изключителна дълбочина се пресъздава атмосферата от ранната християнска община. Там хората се събират, обединени от вярата, оставили навън от общността всяко богатство и светска значимост, за да живеят със своята вяра подобно на монаси. Християнството се възприема без библии, без литургийни условности и без църковна догматика - непосредствено, естествено, според личното усещане. Това прави богомилите истински християни по думите на самия християнски Бог, запазени на всичкото отгоре непокътнати в Светите писания. Богомилите, както и ранните християни, живеят в ежедневна будност и очакване на Второто пришествие; те считат, че земният живот и земният свят няма никакъв смисъл, и единственото достойно нещо в тази посока е да се откажеш от земния свят, за да се отдадеш на небесния, вечния. (Това всъщност го проповядва и официалната църква, въпреки, че до голяма степен сама остава надалеч от спазването му.)

Богомилското християнство се оказва много опасно за държавността. Също както учението на Исус е опасно за римската власт в Израел и за господстващата позиция на еврейското свещеничество, богомилството заплашва да остави държавата без поданици - без данъкоплатци и без хора, които да бъдат привличани към войската или към работене по държавно значими проекти. Богомилите изоставят своите стопанства и хукват в дивите горско-планински райони, където, недостъпни за държавната власт, се отдават на своята духовност. Тяхното учение, също като раннохристиянското, започва да прониква и сред по-висшите царедворски проклойки, което заплашва да повтори историята от първите векове. Ето защо официалната църква, която е "на щат" към държавната администрация, бива принудена да обяви богомилството за ерес и да го подгони.

Православната църква никога не е достигнала до чудовищните зверства, които познаваме в лицето на светата Инквициция в западната римокатолическа метрополия. Ето защо гоненията срещу богомилите не са били така фрапиращи и жестоки, макар да има няколко изгаряне на клади, предимно в Константинопол. Липсата в България на дълбока догматическа нетърпимост се потвърждава и от още един факт, получил поле за развитие по нашите земи, а след това вкоренил се и в руското православие. Това е исихазмът. Счита се, че исихазмът е вкоренената в православието богомилска концепция за вярата. Днес все още действат няколко манастира, в които се практикува исихазъм и тази практика е мистичната, окултната страна на православието. Едно от най-простите поучения на исихазма се състои в Исусовата молитва:

Господи, Иисусе Христе,
Сине Божий, помилуймя грешнаго!

Изричана постоянно, с ум, сърце и воля, тази молитва, учи исихазмът, е способна да много скоро да победи във вярващия всяка скръб, способна е да извади от смъртта и да изведе към вечен живот... С такава простота и непосредственост се отнася и богомилството към вярата, отказвайки се от всякакъв догматизъм и символно операционализиране на религията.

Прикачени файлове:
bogomili.jpg
bogomili.jpg [ 25.27 KiB | Прегледано 508 пъти ]

Независимо от гоненията, на които е подложена, "богомилската ерес" плъзва навсякъде по нашите земи, разпространява се на север - към днешна Русия, за да достигне до Волжска България; на запад - по Западния Балкан, към земите на днешна Италия, Централна Европа, Франция; на юг и югоизток - към днешна Гърция и Мала Азия... Навсякъде, от където минава, богомилството оставя мощен отпечатък у хората и така възникват многобройни богомилски общини из цяла Европа - бугри, бабуни, катари, албигойци, патаренци и др. Това подтиква папския престол да поведе една ожесточена война с богомилите, които се и оказват първите мъченици на християнството - още преди тамплиерите например...

Според някои езотерични източници богомилството е свързано с една специална мисия, поверена на българите - да създадат движение, което от своя страна да припомни и да възстанови истинската същност на христовото учение. Счита се, че отсъствието на добър прием на богомилите от страна на българите води до "небесното възмездие" ние да паднем под османска власт и да останем в нея в продължение на 500 години. Счита се, също така, от някои езотерични учения, че богомилите са се появили отново в българските земи след изкупването на 500-годишната вина на българите, за да се опитат отново да инициират осъществяването на тази българска мисия в лицето на развитото от Петър Дънов учение.

Инфо / Минаре България

Б. Етнически, мисионерски и еретични течения



Средновековна България, но и илиро-албанските земи, са били кръстопът на различни течения на народи, мисионерски групи и еретични секти.Това са множествени течения[36] , но ние ще се задоволим с изброяването на само няколко от най-ярките примери.



1. Богомилството. – След Симеон, по време на управлението на цар Петър в България се появява сектата на богомилите. Подобно на месаилианите и павликяните те се заселват масово в България и Македония. [37] Смята се че тяхното начало на Балканите се корени в 8 в., когато павликяните от Армения са преместени от Византия в Тракия за да пазят границите от българите.[38] Създател на богомилството е поп Ереми, наречен Богомил, живял през 10 в. Той прокламира манихеистичните дуалистични идеи и нарече себе си добър християнин.[39] Богомилството със своята доктрина се противопоставя на католицизма и православието и е много по-близо до Исляма и монотеизма и. Поради това е преследвано строго от Византия, България и в последствие от Сърбия и др. В търсене на изход богомилите започват своите бродения из илиро-албанските земи за да се установят окончателно в Босна през 12 в.[40] По-късно, през 13 в. богомилството се превръща в официална религия на босненската държава, когато цар Кулин Бани с декрет, разногласията и стълкновенията му римския католицизъм и гръко-византийския ортодоксизъм ги стабилизира с богомилската босненска църква[41], а с идването на османските турци в Босна, босненският народ приема исляма доброоволно и без съпротива, тъй както и албанците.[42]

Смятаме че преминаването на богомилите от изток в България и сетне в Сърбия и албанските земи не е било без намесата на албанците. Също така, освен факта, че богомилската доктрина стои по-близо до исляма отколкото до християнството, те пряко са повлияни от ученията на исляма по време на престоя им в България, в илиро-албанските територии и др., от Саръ Салтък, печенезите, вардариотските турци, мюсюлманите на Панония и др. Това са и част от външните фактори, които допринасят за бързото приемане на Исляма от страна на албанците самаволно и без много сблъсъци по времето но османските турци.[43]

Допълнителна информация:ТУК.