Ислямски мисии в секулярните общества

Уместна ли е мисионерска дейност в модерна Европа изобщо? Какво е отношението на исляма и християнството към нея? Темата “Ислямски мисии в секуляризираните общества в Европа” беше разисквана тези дни в Берлин.

В Европа живеят понастоящем 15 милиона мюсюлмани. Произходът им при това е много различен. Над 70% от живеещите в Германия мюсюлмани имат турски произход. Във Великобритания повечето мюсюлмани идват от Пакистан, Индонезия и Бангладеш. Повечето мюсюлмани във Франция са от Алжир, Мароко и Тунис. Как мюсюлманите разглеждат собственото си положение на малцинство в немюсюлмански обществен контекст? И какво означава това за ислямската мисия? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се направят обхавтни социологически студии за всяка страна поотделно. Хениг Врогеман, теолог и юрист се занимава с ислямските мисии и сравнението с християнския опит.



“Темата на религиите има амбивалентно значение в германската общественост. От една страна, религиозните ценности се приемат като морален ресурс на обществото. От друга страна, проявите на религиозен живот се разглеждат критично с оглед на всяка форма на фанатизъм.”



В различните християнски страни според Врогеман в историята на християнството са се наложили много различни схващания. Докато за едни най-важно е благовещението, в други модели централно място заема битието. Християнските мисионерски схващания се отнасят обаче само косвено до обществото. Не се поставят под въпрос демокрацията и основните човешки права, застъпени в конституцията на тези секулярни страни.



“Внасянето на християнски ценности е наистина желано, но не се свързва с представата за определен обществен ред. Става дума за укрепване на религиозната идентичност и за това да се противодейства на уронващата се вяра в религията и религиозните институции.”



В исляма няма институция, подобна на християнската църква, ето защо според Врогеман конфликтите са предпрограмирани, когато ислямската мисия поставя под въпрос разделянето на религията от държавата – докато това разделяне е правен стандарт в повечето европейски държави.



“Имам впечатление, че в ислямския свят съществуват полярно противоположни схващания за това какво означава днес “да си мюсюлмани”. Мисля, че чрез достъпа до образование, до медиите, много мюсюлмани сами стигат до източници, било в английски, било в немски превод и по такъв начин на практика се заобикалят традиционните авторитети.”



Проектът “Мюсюлмани в Европа” проучва групи, движения и институции на религиозни мюсюлмани в различни европейски страни, както и връзките между обществата в Азия и Африка, от които групите, движенията и институциите произхождат. Наред с “Центъра на модерния Ориент” в Берлин в проекта участват университетите във Франкфурт, Хамбург и Хале. Политологът Дитрих Рец е убеден, че Европа става по-плуралистична.



“В Европа сме свикнали да разглеждаме религията като нещо лично. Това явно се променя, включително защото религията отново се превръща в източник на обществения живот и обществената идентичност. В този процес възниква нов съвместен живот. Привилегиите, които християнството все още има в редица европейски страни, в бъдеще вероятно няма да се запазят поради присъствието на други религии. Но вероятно и привилегиите на исляма в мюсюлманските страни няма да се запазят спрямо християнството. Някой ден християнски църкви може би ще има и в Саудитска Арабия.”
(Deutsche Welle,04.07.2007)