Иран има ресурса “да прати по дяволите” всяка военна инсталация, изстреляла “и един куршум” срещу страната му

Иран проведе тестове с ракета, която може да достигне територията на България (ОБЗОР)

21 май 2009 | 09:42 | Агенция "Фокус"

Техеран. Иран проведе вчера изпитание на нова ракета “земя-земя”, с наименованието “Седжил-2”, само няколко дни след като американският президент Барак Обама начерта груба времева рамка за постигане на съгласие с Ислямската република за прекратяване на ядрената й дейност. Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад заяви, че тестваната осъвременена ракета е с обсег от 2000 километра. В обсега на действие на оръжието влизат както Израел, така и страните от ЕС по Черноморското крайбрежие България и Румъния. Ахмадинеджад допълни, че Иран има ресурса “да прати по дяволите” всяка военна инсталация, изстреляла “и един куршум” срещу страната му. Президентът определи изпитанието като успешно, уточнявайки, че новата ракета е на много по-високо технологично ниво от тестваните преди нея. Някои западни специалисти изразиха съмнения около технологичното ниво на ракетата, уточнявайки, че последното изпитание на Иран от вчера все още се проучва. Според информация, потвърдена от Пентагона, изпитанията на ракетата “Седжил 2” от клас „земя-земя” са преминали успешно, като от Вашингтон изтъкват, че подобен тест напълно оправдава желанието на САЩ за разполагане на противоракетен щит в Европа. Ако обсегът на “Седжил 2” действително е 2000 км, тази ракета е почти сравнима с “Шахаб 3” и би могла да достигне както израелската територия и американските военни бази в района на Персийския залив, така и части от Югоизточна Европа, предупреждават американски експерти. Провеждането на изпитанията най-вероятно ще увеличи опасенията за иранските ядрени амбиции. Действията на Иран идват броени дни след като президентът на САЩ Барак Обама декларира готовност да търси по-сериозни международни санкции срещу иранските власти, ако те се откажат от опитите на САЩ за начало на преговори относно ядрената програма на Иран. Обама посочи, че очаква позитивен отговор на предложението му за диалог с Иран до края на тази година. Президентът на САЩ Барак Обама е загрижен от развитието на иранската ракетна програма, съобщи говорителят на Белия дом Робърт Гибс и допълни, че тези изпитания „са стъпка в грешната посока”. Според западни експерти иранските ракетни изпитания бяха проведени в отговор на визитата на израелския премиер в САЩ. Обявяването на ракетното изпитание в условията на напрегнатата външнополитическа обстановка, може да бъде разтълкувано и като демонстрация на сила, както и като начин за привличане на вниманието на иранските избиратели за предстоящите избори в страната, имайки предвид, че Ахмадинеджад съобщи за ракетните изпитания в деня, в който официално започна предизборната кампания за президентските избори в Иран на 12 юни.

Готовност за диалог от страна на Иран

САЩ в пряк диалог с Иран

9 Април, 2009

Барак Обама

САЩ ще вземат пряко участие в многостранните преговори с Иран, съобщава АП. За намерението с Техеран да се обсъди неговата ядрена програма, от администрацията на Барак Обама обявиха в сряда. По този начин Вашингтон прави поредната крачка встрани от посоката на политическата линия, която провеждаше Джордж Буш по отношение на Иран - страната бе включена от него в така наречената „ос на злото".

При Буш американците като правило игнорираха срещите на петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН и Германия с иранските представители.

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви, че занапред Америка постоянно ще присъства на масата за преговори. „Най-важното е да убедим Иран да се откаже от опитите за създаване на ядрено оръжие", обяви бившата първа дама.

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад излезе с реч, в която изрази готовност за диалог, ако Вашингтон ще води този диалог „честно, справедливо и уважително". Вчера съветник на Ахмадинеджад заяви, че Иран разглежда предложението на шестте държави за условията на преговорите, предаде Ройтерс.

Последният министър-председател на Иран Мир Хюсеин Мусаи изключва компромисите по отношение на иранската ядрена програма

07. 04 .2009

Ирански кандидат-президент: „Политиката ни е екстремистка”

Последният министър-председател на Иран Мир Хюсеин Мусаи декларира на първата си пресконференция след обявяването на кандидатурата му за държавен глава, че политиката на ислямската държава е „екстремистка”. Точният израз е: „Екстремизмът ни навреди много и ние трябва да работим усърдно, за да си върнем доверието в световен мащаб. Казах, че в определени моменти външната ни политика е екстремистка и си даваме сметка, че трябва да направим стъпка назад.” В същото време обаче Мусаи изключва компромисите по отношение на иранската ядрена програма. Той обяви, че е готов да преговаря със САЩ по всички въпроси, с изключение на този спорен проблем.

Очевидно впечатляващата реч на Барак Обама пред турския парламент предизвика широк резонанс в иранското общество, което на 12 юни трябва да избере президент. В Анкара стопанинът на Белия дом отправи антитезисна оферта към ръководството на Иран: „Откажете се от ядреното оръжие и изградете по-добро бъдеще за народа ви.” Още на следващия ден говорителят на иранското МВнР Хасан Каксауи отговори, че предишната администрация на Белия дом е положила усилия да изолира Иран. В същото време в Техеран тезата на Обама е възприета като доказателство за приемствеността на външната политика на Вашингтон по отношение на ислямската република, въпреки претенциите на новия управленски екип за промяна. Каскауи повтори известната иранска позиция, че ислямската република няма амбиции да създава ядрено оръжие. В същото време в Тел Авив и Риад продължават да гледат със загриженост и безпокойство на „толерантността на Вашингтон към ядрените усилия на Техеран.” Влиятелният вестник “Financial Times” отбелязва, че на срещата на върха на лидерите от Г-20, по време на краткия разговор между саудитския крал Абдула и президента Барак Обама, монархът е обърнал внимание върху американската политика спрямо Иран.

Паралелно с това, иранската президентска надпревара продължава. Медиите подчертано фокусират своето внимание върху действията на Мир Хюсеин Мусауи, който е причислен към „реформаторския лагер”. Все по-многобройни са прогнозите, че най-вероятно другите двама кандидати, които принадлежат към същото идейно течение – бившият президент Мохамед Хатами и бившият председател на парламента Мехди Каруби, ще се оттеглят от надпреварата. Изненадващи са и предположенията, че има вероятност настоящият държавен глава Махмуд Ахмединаджад да не се кандидатира повторно. Причините, които се сочат, не звучат сериозно. Става въпрос за здравословни проблеми. Възможно е „консервативният лагер” да е преценил, че той няма шанс срещу набиращия сила реформатор Мир Хюсеин Мусауи. Има вероятност това развитие на обстановката да е повлияло и върху новата американска политика. Ясно протегнатата ръка от страна на официален Вашингтон до голяма степен обезоръжава агресивната и неотстъпчива политика на Ахмединаджад.

Освен това икономическата ситуация в страната също не е в полза на сегашния държавен глава. На фона на инфлацията и безработицата около 20% се засилват персоналните критики към стопанското управление на богатата на енергоресурси държава, изпаднала в световна изолация. Преди 40 дни 16 известни ирански икономисти и интелектуалци изпратиха открито писмо да Ахмединаджад, в което изложиха своето несъгласие с водената от него политика. Тази ексклузивна динамика може да върне в борбата за високия пост безспорния фаворит на консерваторите, настоящия председател на парламента Али Лариджани. Преди няколко месеца последният заяви, че няма да се кандидатира за президент на ислямската република, въпреки добрия имидж, с който разполага сред поддържащите го среди.ориентбг

Мароко скъса в петък дипломатическите си отношения с Иран

Мароко скъса дипломатически отношения с Иран
07 март 2009, 00:12
Политика

Рабат, Мароко

Мароко скъса в петък дипломатическите си отношения с Иран, съобщи в комюнике мароканското министерстов на външните работи и сътрудничеството.
Този ход бе предприет заради изказванията на иранския политик Али Акбар Натек-Нури, който наскоро напомни, че до 1970 г. Бахрейн е бил 14-тата иранска провинция. Изказването предизвика неодобрение в много страни от ислямския свят, но най-остро реагираха в мароко. Мароканският посланик в Техеран бе отзован за консултации на 25 февруари. В същия ден мароканският министър на външните работи Таиб Фаси Фихри извика иранския посланик в Рабат, за да изрази пред него протеста си във връзка с "неприемливите изказвания" на иранския политик. /Интерфакс

Дипломация на САЩ с Иран

28. 02. 2009

Холивудска дипломация на САЩ с Иран

проф. Владимир Чуков

Новата администрация на САЩ реализира първите официални стъпки за осъществяване на контакти с Ислямска република Иран. Израелският аналитичен сайт Debka.file съобщава, че Барак Обама изпраща в Техеран делегация на Академията за киноизкуство и наука (AMPAS), чието седалище е в Холивуд. Групата е водена от актрисата Арнет Бенин, директора на AMPAS, Сид Ганис и неговия предшественик Франк Пиърсън. Тя е излетяла за Иран непосредствено след тазгодишното връчване на известните награди „Оскар”. Безпрецедентното мероприятие се осъществява в рамките на американско-иранските културни взаимоотношения. Двете страни ще проведат разговори през съботния и неделния ден за развитието на двустранните контакти в тази област.

Политическите среди в Израел наблюдават с огромна тревога подобен род инициативи. В еврейската държава се налага мнението, че новата американска администрация ще търси „гъвкав подход към иранското ядрено досие” срещу сътрудничеството на Техеран в Афганистан. Освен това, според израелски анализатори, излъчването на сигнали от Вашингтон за възможни контакти между двете страни е реалната причина за стартирането на ядрения реактор в Бушахр. До този момент подобно действие не беше възможно. Няма съмнение, че Русия забави довършването на обекта с 10 години по чисто политически причини. Според подписания договор реакторът в Бушахр трябваше да бъде пуснат в експлоатация през 1999 г.

Друго доказателство за подобно твърдение на израелските коментатори е позицията, изразена от бившия ирански президент Хашеми Рафсанджани по време на вчерашната петъчна молитва. Без да назовава експлицитно външнополитическите субекти, той е заявил по отношение на САЩ: „Не си създавайте погрешни илюзии. Декларирам, че иранският ядрен план не цели да създава оръжия ... ние сме готови да го докажем по време на приближаващите преговори”.

По отношение на Израел Рафсанджани е отбелязал: „Той насажда грешни представи в (световното - бел.авт.) общественото съзнание”. Бившият ирански лидер е бил още по-безпардонен спрямо Москва: „...дори те (руснаците - бел.авт.) да не бяха довършили проекта в Бушахр, то ние самите щяхме да го сторим.”

Израелската преса възприема изявленията на Хашеми Рафсанджани изключително болезнено и преди всичко като открито предизвикателство към трите държави. Много експерти считат, че те са резултат от порасналото самочувствие на иранците, вследствие на променената позиция на САЩ.

За пръв път по едно регионално израелско радио известна журналистка от „Jerusalem Post” директно обвини Барак Обама в „осъществяване на левичарска политика, насочена срещу интересите на Израел”. В същото време журналистът от ливанския вестник „Сафир” Али Хадж Юсуф коментира, че най-голямата услуга на Техеран може да направи новото израелско правителство. Според него десният кабинет на Бенямин Нетаняху би осъществил най-голямата авантюра, ако тръгне да реализира политика на изолация от традиционния си съюзник - САЩ. Очевидно е, че промяната във Вашингтон изправи дипломациите на Техеран и Тел Авив пред нова, непозната проблемна ситуация.

В тази светлина могат да се коментират и думите на израелския премиер в оставка Ехуд Олмерт. На 25 февруари, веднага след оповестяването на новината за стартирането на ядрения реактор в Бушахр, той заяви: „Ние положихме огромни усилия, за да подсилим нашия капацитет за възпиране. Израел е в състояние сам да се защити ... срещу всички опасности, срещу всички врагове. Не мога да кажа повече, но повярвайте ми, аз знам какво говоря.”

Очевидно израелско-иранските отношение навлизат в нов етап, който може само да буди безпокойство за мира в региона. Да се надяваме, че все пак реализмът ще надделее при вземането на решения от външнополитическите механизми в Тел Авив и Техеран.ориентбг

Феноменът „дълбока държава”

16. 02. 2009

В Иран се е създала „дълбока държава”

Гасан Насър

В пространно интервю пред лондонския вестник „Шарк ал аусат” известният ирански социолог Шамс ал Уаизиин лансира тезата, че най-точната характеристика на съвременната иранска държава е т.нар. „дълбока държава”. Той посочва, че в местното общество са протекли процеси, в резултат на които прослойката на шиитския клир е била изместена от групата на хората, които са пряко ангажирани със сигурността на страната. Военно-финансовата олигархия е отстранила от властовите механизми духовенството, което е държало в ръцете си лостовете на държавния механизъм в началото на създаването на Ислямска република Иран. Доказателство в това отношение е маргинализирането на двамата видни шиитски духовници аятолах Ердибели и аятолах Монтазири от вътрешнополитическото решение. В същото време около 63% от сегашните депутати имат военно минало и са свързани по-специално с организацията на „басиджите” (доброволци за защита на ислямската революция), част от която е и президентът Махмуд Ахмединаджад. Неин единствен съперник са „паздараните” (гвардейци на ислямската революция). Председателят на парламента Али Лариджани и кметът на Техеран Мохамед Калибав са продукт на въпросния военнопромишлен комплекс. Ако се използва терминологията на Платон, то Шамс ал Уаизиин явно влага съдържание, приближаващо се до разбирането за т.нар. „тимокрация”, режима на войнолюбците в древна Гърция.

Иранският учен твърди, че подобно явление не е изолирано в региона на Близкия и Средния Изток. Там се водят твърде много войни и се харчат огромни средства за отбрана и сигурност. Той отстоява тезата, че феноменът „дълбока държава” е налице понастоящем и в Израел, Турция и Пакистан. Социологът счита, че по-конкретно държава е „дълбока” не в нейните социални или културни измерения, а най-вече в сектора на сигурността.

Представляват интерес причините, които Ал Уаизиин посочва за възникването на подобен тип характеристика на държавата в неговата родина. Той счита, че първият основен фактор са радикалните лозунги, които е издигнало реформаторското крило. Последните са били в унисон с идеите на бившия президент Мохамед Хатами. Още по-радикален в своите искания е бил неговият вътрешен министър Абдула Нури. Той е лансирал идеи, които са били несъвместими с религиозните устои на държавата и това е уплашило цялата еклезиастична група. На практика т.нар. реформатори са форсирали твърде силно иранското общество по посока на своеобразна „секуларизация”. За тази цел обаче въпросното политическо течение не е имало ясна стратегия, а само съвкупност от идеи и най-вече желание.

Втората водеща причина за издигането на военната олигархия в ислямската република е свързана с радикалната политика на САЩ по отношение на Иран. По време на управлението на американския президент Бил Клинтън Вашингтон постави Иран сред държавите, които представляваха „оста на злото”. Бяха наложени тежки икономически санкции. Тогава на власт в Техеран беше Мохамед Хатами. Това обстоятелство наля вода в мелницата на консерваторите, които атакуваха реформаторите за маргинализирането на иранската държава. Консерваторите ги обвиниха, че въпреки прозападната си политика те не са успели да преодолеят изолацията на страната. Така твърдата позиция, олицетворена от консерваторите, набра сила и на практика „измете” от политическата сцена всякаква мисъл за реформиране в духа и рамките, които предвиждаха Мохамед Хатами и групата около него. Според ал Уаизиин по този начин е подготвена появата на групата на президента-ултраконсерватор Махмуд Ахмединаджад. Социологът отбелязва, че настоящото управление в Иран е резултат от симбиозата между два радикални процеса. Първият е крайната позиция на Запада към иранската държава, а вторият е реализиран от екстремизма на реформаторското течение във вътрешнополитически план.ориентбг

Революция в отношенията между Техеран и Вашингтон 30 години след ислямската революция в Иран

От света | 11.02.2009

Край на ледниковия период между Вашингтон и Техеран?

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Променената атмосфера в двустранните отношения дава повод за надежда

Ще се сложи ли край на ледниковия период в американо-иранските отношения? Шансове за това има, след като тази седмица и двете страни сигнализираха готовност за разговори. Петер Филип коментира промяната в отношенията.

Да очакваме ли революция в отношенията между Техеран и Вашингтон 30 години след ислямската революция в Иран? Не бива да изключваме такава възможност, защото, вижда се, че и двете страни вземат това насериозно. Обама показва, че е готов да изпълни дадените по време на предизборната си кампания обещания. А в Техеран, не някой друг, а точно Ахмадинеджад, е решил да се сближи с "големия Сатана", както наричаше доскоро САЩ. Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: По повод 30-годишнината от Ислямската революция Иран изведе в орбита първия си сателит

Приближаването има своята цена

Малцина щяха да се учудят, ако тази крачка беше направена от умерения във възгледите си Хатами, заявил желанието си да се кандидатира за президентския пост на предстоящите избори в Иран. Само че, ако Хатами беше сега президент, той едва ли щеше да постигне нещо по отношение на приближаването към Вашингтон, защото всяка една негова крачка в тази посока щеше да бъде спъната от консервативните сили в Иран.

Ахмадинеджад обаче може да разчита на подкрепата на хардлайнерите в парламента и на техния най-висш водач аятолах Али Хаменей. И отново става ясно, че само радикалните сили в Иран могат да предпиремат радикални промени в политическия курс, дори когато става дума за намаляване на напрежението. Ясно е защо: те не се страхуват от противодействието на каквато и да е опозиция.

Е, разбира се, не можем да си позволим да изпаднем в безгранична еуфория заради една красива реч. Защото исканото и от двете страни приближаване има своята цена. Ахмадинеджад вече поиска от САЩ да се извинят за дългогодишната си намеса във вътрешните работи на Иран. Сега той настоява за "разговори при взаимен респект". Подобен е и смисълът в изявлението на Обама, който говори за разговори на "равно ниво". Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Истинско сближаване се постига само на базата на взаимно доверие

Психологически бариери

Това звучи добре, но не бива да забравяме, че Вашингтон има и други искания по повод на атомната програма на Иран и отношението му към Израел. Едва ли можем да си представим, че Техеран ще промени досегашния си курс в това отношение. Но пък иранците и американците биха могли на първо време да се концентрират върху теми, при които постигането на компромис няма да е толкова трудно и при които интересите на двете страни всъщност съвпадат.

Например по въпроса за нормализиране на положението в Ирак и Афганистан. А и ще се урони ли достойнството на Вашингтон, ако изрази съжаление за дългогодишната си погрешна политика спрямо Иран? Най-напред обаче трябва да се изгради взаимно доверие. Едва тогава може да има резултат от директните разговори, едва тогава могат да се премахнат психологическите бариери, които съществуват и у двете страни.

Петер Филип

'Дойче веле"

Може ли Иран да се реформира по китайски?

Роджър Коен

12 Февруари 2009

в.Ню Йорк таймс

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад маха на сънародниците си на церемонията по случай 30-ата годишнина от ислямската революция в Техеран. Снимка: Ройтерс

Това, което ужасява Иран най-много, е човек от типа на Горбачов - някой от самия режим, който може да продаде революцията и да разруши институцията в името на компромис със Запада. Боричканията преди президентските избори, които ще се състоят на 12 юни и които са най-важните избори след американските, трябва да се анализират през тази призма. Основният дебат е: може ли Иран да проведе реформа от китайски тип, при която ислямската йерархия устоява на промените, или отварянето към САЩ е равнозначно на разпад като този в СССР?

Възгласите “Смърт на Америка”, които се чуват по протестните митинги наред с викове “Смърт на Израел”, говорят достатъчно. Режимът ще се придържа към играта, която познава. Но Иран рядко е това, което изглежда. Той полага неимоверни усилия, за да прикрие своята сложност. Джахангир Амирхюсейни, адвокат с дългогодишна практика, когото моллите някога хвърлиха в затвора, ми каза: “За да създадеш доверие, ти трябва измама”. И говореше сериозно. Той имаше предвид, че политиката е изкусна маневра. Но САЩ предпочетоха да действат с парния чук.

Оказа се, че това е скапан инструмент. Иранският възход съвпадна с трудностите в Америка. Под ръководството на президента Обама първата задача на американската политика спрямо Иран трябва да бъде да убеди върховния лидер аятолах Али Хаменей, че ангажиментът няма да му коства съществуването. Тук се крие ключът към персийската теокрация, която Хаменей оглавява.

Но неговата власт не е абсолютна. Хаменей е най-крупният миноритарен акционер (макар че държи привилегирования пакет божествени акции) в система, където репресиите се състезават с трудно спечелените свободи, както авторитаризмът с демокрацията. Това ни отвежда до критичните юнски избори и бившия президент Мохамад Хатами, реформистът, който някога се смяташе за иранския Горбачов в изчакване. Не беше. Управлението му от 1997 до 2005 година разочарова много иранци. Накрая се оттегли. Студентските протести през 1999 и 2003 г. замряха преди да наберат скорост.

При все това, реформите за икономическа либерализация и диалог бяха отличителната черта на Хатами, докато наследникът му Махмуд Ахмадинеджад се отличава с фрапираща некомпетентност. Иранците се чудят къде потънаха милиардите на фона на падащите цени на петрола и разточителството на Ахмадинеджад, от което се облагодетелстваха приближените му. Междувременно в неделя беше обявена кандидатурата на Хатами, което съживи надпреварата.

Хатами сложи край на слуховете, като каза, че “историческият ирански стремеж към свобода, независимост и справедливост” го задължава да се кандидатира. Показателно е, че първо спомена свободата - обещанието, което революцията за свалянето на шаха не изпълни.

Неговият основен съперник е Ахмадинеджад, който остава фаворит. Президентът успя да представи Иран като гласа на онеправданите по света, задвижи иранската ядрена програма и се ползва с популярност, с което впечатли Хаменей. Но безразсъдството, което превърна Ахмадинеджад в неидентифицирания летящ обект на световната политика смути пазителя на революцията и милиони гласоподаватели.

Според една от теориите Ахмадинеджад ще подкрепи иранската “гласност” в отговор на Обама, защото вярва, че не иранската теокрация ще се сгромоляса, а Америка! Той повярва, че символите на капитализма отиват на бунището на историята, където вече е комунизмът. Не съм сигурен, че ще се откаже от твърдата линия.

В интерес на Запада е да предотврати преизбирането на Ахмадинеджад. Имайки предвид, че конфронтацията засилва позициите на Ахмадинеджад, Обама не трябва да му дава поводи. Покровителственият тон на вицепрезидента Джо Байдън, който каза “ако продължите сегашния си курс, ще получите натиск и изолация”, беше адски неподходящ.

Мостафа Таджзаде, бивш заместник-министър на външните работи от правителството на Хатами, ми каза: “Буш нанесе много щети на реформисткото движение. Бихме приветствали незабавно подобряване на атмосферата от страна на Обама, като военният вариант остане встрани”. Казем Джалали, говорител на парламентарната комисия за национална сигурност, каза, че САЩ трябва “да спрат да говорят от позицията на превъзходството”.

Преди изборите Обама трябва да заяви, че САЩ не се опитват да сменят режима. Трябва да изясни, че Америка иска да играе ролята на “честен посредник” в израело-палестинския конфликт и да скъса с политика на Буш, според която каквото и да прави, Израел е прав.

Тези мерки може да подкопаят тирадите на Ахмадинеджад и да помогнат на Хатами или на консервативен прагматик като кмета на Техеран Мохамад Бакер Галибаф. Един умерен президент няма да разреши ядрения въпрос (Хаменей клони към непримиримост), но би помогнал.

Иска ми се Обама да можеше да посети резиденцията на британския посланик тук и да види подредбата за вечерята на 30 ноември 1943 година (69-ият рожден ден на Чърчил), на британския лидер, Рузвелт и Сталин. Сред официалните лица, които обсъждаха съдбата на разпокъсания от войната свят, нямаше иранец.

Независимостта е в основата на иранската революция, която стана на 30 години. Изстрелването на сателита, също като ядрената програма, е въпрос на национална гордост. За да се отвори системата, без да се събаря, каквато трябва да е целта на САЩ, трябва умело да се удовлетвори тази гордост, а не да се размахва пръст. Времето за промяна, в която младите иранци могат да повярват, започва много преди 12 юни.

По БТА

Преди 30 години на 11 февруари в Иран побеждава Ислямската революция

В Иран побеждава Ислямската революция ( 1979 г.)

11 февруари 2009 | 03:36 | Агенция "Фокус"

Преди 30 години на 11 февруари в Иран побеждава Ислямската революция. Чрез Иранската революция Иран преминава от прозападно ориентирана монархия (по време на управлението на Шах Мохамед Реза Пахалави) в шиитска ислямска република (по време на управлението на аятолах Хомейни). Революцията се разделя на два периода: първият е свързван със създаването на алианса на либерални, леви и религиозни групи, а вторият период се характеризира с властта на аятоласите, често наричан Ислямска революция. На 26 януари 1963 г. шах Реза Пахлави започва кампания по модернизация на страната. Известна още като “бялата революция”, тя предвижда поземлени реформи, модернизация на икономическата и социалната сфера. През 1978 г. религиозните среди се отказват от подкрепата си за шаха. Стига се до безредици, масови демонстрации и протести. Въведено е военно положение. Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни. На 16 януари 1979 г. в резултат на усложнената политическа обстановка шахът и семейството напускат страната. На 1 февруари след 14-годишно изгнание, наложено му заради противопоставяне на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава. Проведен е референдум и на 1 април 1979 г. Иран е обявен за ислямска република. Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на управление с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шириата (закон от Корана) като основа на законовата система и се съставя Съвет на старейшините, подчинен на религиозни лидери: “улами” ( религиозни мъдреци) и “молла” (тълкуватели на Корана). На 25 януари 1980 г. Аболхасан Бани-Садр е избран за президент на републиката. Правителството започва мащабна програма за национализация. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения.
-
Иран бил станал свръхсила, готова за диалог със САЩ

ТЕХЕРАН - “Иран вече е свръхсила”, обяви президентът на страната Махмуд Ахмадинеджад в речта си по повод 30-ата годишнина от Ислямската революция.
“Страната ни е готова на диалог със САЩ, но при определени условия”, заяви на многохиляден митинг в столицата Ахмадинеджад. Като едно от тях президентът посочи коренна промяна в американската политика, но реална, а не тактическа. Той се надява, че Барак Обама ще спази именно обещанието си за промяна.
Ахмадинеджад предупреди, че светът не иска нов “черен” период, визирайки управлението на Джордж Буш. “Ако някои опитат да повторят неговото дело, ги очаква още по-лоша съдба”, заяви иранският президент.
Ахмадинеджад декларира готовност за преговори относно прекъснатите през 1980 г. дипломатически отношения със САЩ, но след изясняване на различията по някои въпроси. Сред тях са иранската ядрена програма и оказваната подкрепа от страната на моллите за Хамас и Хизбула.
Тържествата за 30-годишнината от революцията започнаха вчера сутринта, а сред манифестиращите имаше хора с плакати “Иран отиде в Космоса”, “Смърт на Израел”, “Смърт на САЩ”. труд