Българската православна църква трябва да се реформира

Йордан Лесов: Църквата трябва да се отвори към хората

Нямаме материални претенции към държавата и данъкоплатците, казва свещеникът от алтернативния синод

[02-02-2009] от Интервю на Румяна Гочева

Свещеник Йордан Лесов Снимка Георги Пашков

Визитка: Свещеник Йордан Лесов е роден в София през 1970 г. Завършил е Софийската духовна семинария с отличие. След това защитава и дипломна работа в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Лесов е духовник от 1996 година. Женен е и има едно дете.

- Свещеник Лесов, преодолим ли е разколът в Българската православна църква?

- Разбира се. Винаги е имало шанс за преговори, за споразумение и за едно чисто човешко и мъжко договаряне по отношение на легитимността на дядо Максим. Както и за разпределението на епархиите и за всички останали проблеми. В този смисъл аз и всички мои колеги, които търпим изпитанието да служим на улицата вече няколко години, сме позитивно настроени спрямо решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Носейки политическа отговорност, това правителство трябва да намери възможност за споразумение. Съдейки обаче по всички досегашни изяви на управляващите, то те спокойно може да решат да оставят този спор като бреме на следващите. Църквата винаги е била един горещ картоф, с който никой не е искал да се опари или да го премята от буза на буза. Това е така, защото светската власт уж няма право да се меси в делата на църквата, но в същото време го прави.

- Според различни специалисти в основата на разкола в църквата стоят икономически интереси, а не верски разногласия...

- Нашият синод никога не е имал материални претенции към държавата или към данъкоплатците. Ние просто желаем възстановяването на статуквото. През последните 12 години до изгонването ни от църквата ние направихме около 10 пъти повече храмове, отколкото хората от синода на патриарх Максим. Ако те са построили 2 или 3 църкви, то ние сме съградили 10 или 20 църкви.

- Как се отразява този дългогодишен спор на самите вярващи? Не са ли объркани от това кой синод да изберат?

- Разделението на Българската православна църква доведе до едно обезкуражаване, но не и обезверяване на хората у нас. Не мисля, че българите са изгубили вярата си. Религиозните хора не би трябвало дори да са объркани. Всеки един, осъзнал се православен християнин, освен че почита своята енорийска църква, си избира и някой друг свещеник, който е извън нея, т.е. има близък до себе си духовник, който познава семейството му и го съветва в трудни моменти.

Затова всички, които се уповават на Бога, имат правото да изберат и съответно да последват своя свещеник – този, на когото да се изповядват. Затова смятам, че спорът няма да се отрази на хората. Нашият синод има един милион поддръжници от цялата страна, които ни подкрепят. Ние не сме променили вярата си, тайнствата, богослужението или пък отношението към хората. Просто бяхме положили началото на едни кадрови промени и това беше причината да бъдем изгонени.

- Какво се промени за духовниците от синода на Инокентий през тези няколко години?

- През лятото на 2004 година ние бяхме прокудени от храмовете, в които служим. Няколко месеца след това около една трета от свещениците на дядо Инокентий, изчаквайки удобно време, се покаяха постепенно пред синода на Максим. Останалите 70 на сто обаче се опитаха да създадат комитети или места, на които да изразяват своята гражданска позиция, да служат, защото ние трябваше да продължим да се грижим за нашите последователи.

Всеки един от нас, стискайки зъби, издържа доста време без работа. Някои започнаха да търсят възможности за препитание и работа като пазачи на паркинги или продавачи нощна смяна. Аз например работя в една фирма, като разнасям хартия за печатниците. По този начин помагам и на семейството си, защото ние на практика вече пета година сме без заплати, без здравни и социални осигуровки. Не можем да теглим и кредити, изобщо загубихме всички свои трудови, граждански и религиозни права за последните няколко години.

Бяхме забравени от медиите. Имаше един момент, в който сякаш като се споменеше за нас, това се възприемаше като ерес. Някаква едва ли не греховност тегнеше само като се произнесеше „разколниците на дядо Инокентий”. Това е съдбата ни през последните 5 години – всеки по свои начини търсеше възможност за препитание. Въпреки че част от хората ни бяха забравили, имаше и такива, които ни търсеха. Това най-често бяха онези, които ние познаваме отпреди. Те идваха, за да споделят с нас, да се посъветват или пък просто да отбележат с нас някой празник. Може би именно тези хора най-много ни мотивираха, за да бъдем така силни и уверени в успешния изход на това дело.

- Адекватна ли е като цяло православната църква на проблемите на обществото? Трябва ли нещо да се промени?

- Българската православна църква трябва да се реформира, да се промени, като стане по-отворена към хората и към света. Църквата не бива да е капсулирана в себе си, а да бъде отворена за вярващите. През последните четири години аз не видях адекватно решение на Светия синод на дядо Максим, по който и да било наболял обществен въпрос. Синодът на Максим няма никаква социална дейност или ако има такава, то тя е една десета от това, което може да се направи, за да се привлекат хората. Държавата всяка година подема инициативи като "Българската Коледа" или "Българския Великден", никъде обаче не прочетох за "Църковната Коледа" или "Църковния Великден", а това е пагубно.

Вместо това по медиите се говореше за разменени ниви, за продадени имоти на църквата, за подарени джипове на митрополити – всичко, което е неприсъщо на един монах. Духовниците на Максим се събраха няколко пъти в Рилския манастир, опитаха се да направят нов устав, опитаха се да променят нещо в епархиите, но без резултат. Хора от техния синод са много разочаровани от бездействието във всички сфери и в църквата, и извън нея. Аз разговарях със свещеници от другата страна, които казваха, че няма разбиране, няма заплати за тези четири години, които да са повишени с повече от 30-40 лева.

- Какво трябва да се промени в църквата, за да отговори на нуждите на хората?

- Името на дядо Инокентий беше умишлено опетнено, защото той е силна конкуренция в духовенството – млад мъж, със способности, с качества. Аз го познавам, защото той ме е ръкоположил като свещеник и съм служил с него. Видях как той израства в службата, видях какво влияние може да има над младите хора като мен. Още щом нашият синод получи своето място – законова регистрация и своите храмове за богослужение, духовенството ще докаже своята социална политика. Най-напред трябва да се помисли за финансовото отношение към хората, които влизат в храмовете.

Не може един човек да търси свето кръщение, миропомазване и други тайнства и да му се налага някаква бомбастична такса. Тези пари могат да бъдат съвсем символични суми или да има определени места за заплащане, без да се докосва свещеникът до парите. Трябва да се изгради една по-тясна връзка с хората, духовниците трябва да говорят с тях, да ги изслушват, да им помагат. Трябва да се създаде и специална социална програма за деца, защото дядо Максим не успя да влезе в училищата. Това е само една много малка част от стъпките, които ние бихме предприели. Има още много неща, които в момента се обсъждат, защото се подготвя такава социална програма, тъй като нашият синод върви към регистрация.

- Какво предстои, ако държавата откаже да приеме решението на Европейския съд, вие какво ще предприемете?

- Предполагам, че държавата като осъдена страна няма да откаже да изпълни това, което е разпоредил съдът. При всички санкции, които бяха наложени на българското правителство през последните няколко години, съвсем не му е нужна следваща глоба. И то преди изборите. Правителството, както и синодът на Максим са много мудни в реакциите си, затова не съм оптимист, че за излизането от спора ще могат да измислят нещо.

Трябва да ни потърсят и заедно да намерим изход от ситуацията. Колегите ми в цяла България, които сме около 150 човека, до един сме готови като отбор да започнем работа отново и да докажем, че ние наистина сме едно добро, морално, човешко начало. Ще докажем, че нямаме личен интерес и че всички тези хули, които се изговориха през годините за дядо Инокентий, за другите сътрудници, са абсолютно измислени.