Алевии
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алиани)
Алевиите, наричани също алиани, са етно-религиозна група в Турция (включва част от турците и кюрдите), Балканите и малки групи в северозападен Иран, в северна Сирия и в Ирак. Макар че се смятат за мюсюлмани, алевиите са разглеждани от сунитите като еретици поради култа им към Али ибн Аби Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали. В някои отношения алевиите са по-близки до шиитите,
но сравнително изолираното им съществуване в продължение на векове ги е
обособило от основните шиитски общности. Алевиите се различават от Алауитите, които са религиозна секта в Сирия, въпреки че термините имат сходнен корен. [1][2]Алевиите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете — участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари (поне до неотдавна). Алевиите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от мюсюлмани-сунити един от техните най-почитани светци — Хюсеин — внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. Като следствие на това, те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.
Алевийската теология е силно повлияна от хуманизма и универсализма. Основни верови принципи на алевиите са:
- любов и уважение към всички хора („Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“);
- толерантност към другите религиозни и етнически групи („Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви“);
- уважение към труда („Най-големият израз на вярата е да се работи“).
Няма коментари:
Публикуване на коментар