Робърт Фиск: защо бомбардировката на Ашкелон е най-голямата ирония

Анализи и коментари
Написано от Робърт Фиск
Сряда, 31 Декември 2008 01:45

Колко лесно е да се заличи историята на палестинците, да се зачеркне трагедията им, да се избегне странната ирония за Газа, за която във всеки друг конфликт журналистите биха писали в своите първи репортажи, че истинските и законни собственици на израелската земя, върху която сега избухват ракетите, изстреляни от Хамас, живеят в Газа. Затова Газа съществува, защото на палестинците, които живееха в Ашкелон (Аскалан на арабски) и в околностите му, им бе отнета земята през 1948 г., когато бе създаден Израел, и се озоваха на плажовете в Газа. Те, или техните деца, внуци и правнуци, са сред този милион и половина палестински бежанци, натъпкани в клоаката Газа, 80 % от чиито семейства някога живееха на място, което сега се нарича Израел. Това, от историческа гледна точка, е истината, повечето от хората в Газа не са от Газа. Но гледайки новините днес, човек би си помислил че историята е започнала едва вчера, че група брадати антисемитски ислямисти-лунатици внезапно са се появили в гетата на Газа, сбирщина от мизерстващи хора без произход, и са започнали да обстрелват с ракети миролюбивия, демократичен Израел, само и единствено върху тях да се излее справедливото отмъщение на израелските въздушни сили. Фактът, че бабата и дядото на петте сестри, убити в Джабалия, са дошли от същата тази земя, чиито сегашни собственици ги убиха с бомбите си, просто никъде не се споменава. И Ицхак Рабин, и Шимон Перес заявиха през 90те, че биха искали Газа просто да изчезне, да потъне в морето, и е ясно защо. Самото съществуване на Газа постоянно напомня за тези стотици хиляди палестинци, изгубили домовете си в Израел, избягали или прогонени със заплаха или с израелско етническо прочистване преди 60 години, когато огромните вълни от бежанци заляха Европа в следствие на Втората световна война, и фактът, че група араби бяха прогонени от собствеността им, не разтревожи света. Е, сега светът трябва да покаже малко загриженост. Натъпкани в най-гъсто населените няколко квадратни мили в целия свят, това са лишените от собственост хора, които живеят в отпадъци и нечистотии, а в последните шест месеца и в глад и мрак, и които са санкционирани от нас, Запада. Газа винаги е била неспокойно място. На Ариел Шарон му бяха нужни две години, за да извърши кървавото си „умиротворяване”, което започна през 1971 г., но сега Газа няма да бъде опитомена. Уви, най-изявеният политически „глас” на палестинците, говоря за покойния Едуард Саид, а не за корумпирания Ясер Арафат (колко ли им липсва на Израел сега), вече е безмълвен, и трудното положение, в което са, остава неизречено от жалките им и глупави говорители. Веднъж Саид описа Газа така: „Това е най-ужасното място, на което някога съм бил. Изключително мрачно място, заради отчаянието и мизерията, в които хората живеят. Не бях подготвен за лагери, които са много по-зле от всичко, което съм видял в Южна Африка”. Разбира се, трябваше израелският външен министър да признае, че „ понякога цивилните също плащат цената”, довод, който тя не би използвала, ако статистиката за загиналите беше точно обратната. Наистина беше поучително да чуем член на American Enterprise Institute (АЕI) да повтаря доверчиво като папагал аргументите на Израел и да защитава огромния брой палестински жертви, като каза, че е „ безполезно да си играем с числата”. И ако бяха загинали повече от 300 израелци, а само двама палестинци, нека бъдем сигурни, че „играта с числа” и прекомерното насилие щяха да бъдат твърде уместни. Простата истина е, че животът на палестинците струва много по-малко от този на израелците. Истина е, знаем това, че 180 от загиналите са членове на Хамас. Ами останалите? Дори ако скромната цифра 57 на Обединените нации за смъртните случаи е вярна, това пак е позор. Не ни учудва факта, че както САЩ, така и Великобритания не осъдиха яростната атака на Израел, но обвиниха Хамас. Политиката на САЩ за Близкия изток и политиката на Израел са неразличими и Гордън Браун показва същата кучешка вярност към администрацията на Буш като своя предшественик. Както обикновено, арабските тирани, щедро финансирани и въоръжавани от Запада, са безмълвни, и настояват за арабска среща на върха за кризата, на която (ако изобщо се състои) ще бъде назначен „комитет за действие” да изготви доклад, който никога няма да бъде написан. Ето така стават нещата в арабския свят и неговите корумпирани управници. Що се отнася до Хамас, те разбира се, ще се наслаждават на объркването на плановете на арабските лидери докато цинично чакат Израел да разговаря с тях. О, да. Наистина, до няколко месеца ще чуем, че Израел и Хамас са провеждали тайни преговори, както веднъж чухме за Израел и още по-продажната ООП (Организация за освобождение на Палестина). Но до тогава, загиналите отдавна ще бъдат погребани и ние ще сме изправени пред следващата криза.
-
Robert Fisk: Why bombing Ashkelon is the most tragic irony

Tuesday, 30 December 2008

How easy it is to snap off the history of the Palestinians, to delete the narrative of their tragedy, to avoid a grotesque irony about Gaza which – in any other conflict – journalists would be writing about in their first reports: that the original, legal owners of the Israeli land on which Hamas rockets are detonating live in Gaza.

That is why Gaza exists: because the Palestinians who lived in Ashkelon and the fields around it – Askalaan in Arabic – were dispossessed from their lands in 1948 when Israel was created and ended up on the beaches of Gaza. They – or their children and grandchildren and great-grandchildren – are among the one and a half million Palestinian refugees crammed into the cesspool of Gaza, 80 per cent of whose families once lived in what is now Israel. This, historically, is the real story: most of the people of Gaza don't come from Gaza.

But watching the news shows, you'd think that history began yesterday, that a bunch of bearded anti-Semitic Islamist lunatics suddenly popped up in the slums of Gaza – a rubbish dump of destitute people of no origin – and began firing missiles into peace-loving, democratic Israel, only to meet with the righteous vengeance of the Israeli air force. The fact that the five sisters killed in Jabalya camp had grandparents who came from the very land whose more recent owners have now bombed them to death simply does not appear in the story.

Both Yitzhak Rabin and Shimon Peres said back in the 1990s that they wished Gaza would just go away, drop into the sea, and you can see why. The existence of Gaza is a permanent reminder of those hundreds of thousands of Palestinians who lost their homes to Israel, who fled or were driven out through fear or Israeli ethnic cleansing 60 years ago, when tidal waves of refugees had washed over Europe in the aftermath of the Second World War and when a bunch of Arabs kicked out of their property didn't worry the world.

Well, the world should worry now. Crammed into the most overpopulated few square miles in the whole world are a dispossessed people who have been living in refuse and sewage and, for the past six months, in hunger and darkness, and who have been sanctioned by us, the West. Gaza was always an insurrectionary place. It took two years for Ariel Sharon's bloody "pacification", starting in 1971, to be completed, and Gaza is not going to be tamed now.

Alas for the Palestinians, their most powerful political voice – I'm talking about the late Edward Said, not the corrupt Yassir Arafat (and how the Israelis must miss him now) – is silent and their predicament largely unexplained by their deplorable, foolish spokesmen. "It's the most terrifying place I've ever been in," Said once said of Gaza. "It's a horrifyingly sad place because of the desperation and misery of the way people live. I was unprepared for camps that are much worse than anything I saw in South Africa."

Of course, it was left to Israeli Foreign Minister Tzipi Livni to admit that "sometimes also civilians pay the price," an argument she would not make, of course, if the fatality statistics were reversed. Indeed, it was instructive yesterday to hear a member of the American Enterprise Institute – faithfully parroting Israel's arguments – defending the outrageous Palestinian death toll by saying that it was "pointless to play the numbers game". Yet if more than 300 Israelis had been killed – against two dead Palestinians – be sure that the "numbers game" and the disproportionate violence would be all too relevant. The simple fact is that Palestinian deaths matter far less than Israeli deaths. True, we know that 180 of the dead were Hamas members. But what of the rest? If the UN's conservative figure of 57 civilian fatalities is correct, the death toll is still a disgrace.

To find both the US and Britain failing to condemn the Israeli onslaught while blaming Hamas is not surprising. US Middle East policy and Israeli policy are now indistinguishable and Gordon Brown is following the same dog-like devotion to the Bush administration as his predecessor.

As usual, the Arab satraps – largely paid and armed by the West – are silent, preposterously calling for an Arab summit on the crisis which will (if it even takes place), appoint an "action committee" to draw up a report which will never be written. For that is the way with the Arab world and its corrupt rulers. As for Hamas, they will, of course, enjoy the discomfiture of the Arab potentates while cynically waiting for Israel to talk to them. Which they will. Indeed, within a few months, we'll be hearing that Israel and Hamas have been having "secret talks" – just as we once did about Israel and the even more corrupt PLO. But by then, the dead will be long buried and we will be facing the next crisis since the last crisis.

http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fisk-why-bombing-ashkelon-is-the-most-tragic-irony-1216228.html

Център за близкоизточни изследвания