Ислямът В Английската Литература

Ислямът В Английската Литература

Zoa

Байрон Смит

Това резюме е преведено от Islam in English Literature

В края на 17в. приключва турското нашествие в Европа. С вдигането на турската обсада над Виена, и подписването на мирния договор в Карловиц (1699), се слага край на амбицията на турците за по-нататъшно завладяване на Европа. Турската инвазия, вече не е толкова заплашителна за Европа и Англия. Враждебността спрямо мюсюлманите и особено турците се измества от хуманното желание, да се опознаят и изучат техните непознати нрави. През 1677-1684 в Англия се появяват преводи на записките на някои френски пътешественици, където много подробно са описани мюсюлманските земи. Пътешествениците описват мохамеданските религия и бит. Въпреки факта, че тези мемоари са много неточни, а някой от тях изцяло измислени, не може да се отрече, че те съдържат и някои съвсем искрени наблюдения върху мюсюлманите и тяхното вероизповедание. Съвсем естествено, тези нови извори на познание за мохамеданската култура впечатляват, както Английските писатели така и тяхната публика. Един такъв забележителен източник е "Османската империя днес" от сър Пол Райкоут. В нея една измислица, наречена "Спогодбата от връх Кормел", привлича вниманието на Европа. За разлика от Райкоут и френските пътешественици, обаче теолозите по онова време са враждебно настроени към мохамеданите и техния пророк. Те описват Мохамед като размирен, коварен, развратен, сладострастен, зле образован шарлатанин. Реакциите от публикуването на Корана, на английски език са поредица от подобни гневни изблици. През 1649г. се появява превода на Корана на френски език, който е преведен на английски език същата година. Но преводът е неточен и с много измислици. Наред с него, се появяват още редица враждебни и изфабрикувани публикации на биографията на Мохамед. За теолозите и авторите на тези биографии, Мохамед е самозванец, подбуждан от два водещи импулса - сластолюбие и амбиция. В началото на 18в., Турция отваря границите си за търговия и пътуване. Османското влияние в Европа отслабва, а пътешествениците продължават да носят записките си за мюсюлманските земи у дома. Английските пътешественици, като лейди Мари Монтагю, са изключително активни. Трудовете на двама арабисти бележат този период - Саимън Окли, автор на "История на сарацините", и Джордж Сейл - преводач на Корана. Макар и да използва някои оскърбителни прилагателни за пророка Мохамед (и да го нарича самозванец), Окли споменава много нови и точни факти за исляма. Един пример е изтъкването на милостивостта, която Абу Бакер проявил при настъпването на армията за завладяване на Сирия, в книгата му. Превода на Корана на Сейл е актуален и в наши дни. Макар и докато описва Пророка, да си личи влиянието на настроенията на неговото време, той до такава степен остава неутрален и проявява обективност в превода си, че е обвинен от съвременниците си, че поставя мюсюлманството на една нога с християнството. За първи път Мохамед е описан като Великият съдник и "и най-мъдрия законодател, живял някога". Друго събитие, бележещо повратна точка в английското схващане за исляма е превода на френски и после на английски език на "1001 нощи", благодарение на който в продължение на десетилетия писателите са привлечени от мистиката на Ориента. В края на 18в. политическата мощ на ислямските нации продължава да намалява, а ислямските земи да стават все по-достъпни за запада. Британски пътешественици, с помощта на местното население на мюсюлманските земи, правят редица наблюдения на ислямската култура. През този период, много изследователи определят мохамеданството, като неспособно да се сравнява с християнството. През 1733г. Джонас Хануей , търговец и филантроп, публикува "Исторически преглед на британската търговия в Каспийско море". Книгата представя задълбочените му наблюдения върху исляма, които са допълнени от британски граждани, живеещи в мюсюлмански страни. В нея са описани социални и търговски контакти, подържани години наред. Друг пример е книгата на д-р Алекзандър Ръсел - "История на Алепу", в която е включено топографско описание на Алепу, наблюдение на жителите му, флората и фауната. Подобни книги предоставят на англичаните подробна картина на ислямския свят, както и възможност за опознаване на ислямската общност. През този период се появяват положителни интерпретации за живота на Мохамед. Важно е да се спомене книгата на Едуард Гибон - "Упадък и разруха на Римската империя", и по-точно главата с описанието на Мохамед. Това описание, за първи път представя пророка като положителен и сияен образ. Гибон, представя на читателите един нов образ на мюсюлманството, въпреки това обаче, той продължава да смята Пророка за самозванец (може би под влияние на съвременниците си). Подобно на Гибон, Волтер в "Есе за всеобщата история" отбелязва, че всички нации са подведени от исторически грешки", в дискусията си за историческото унищожение на репутацията на Османската империя.

Минаре-България