„Когато се изкачвам към камбанарията, винаги съм необикновено развълнувана и изобщо не се уморявам, въпреки че има 220 стъпала. А започна ли да бия камбаните, вече се чувствам 20 годишна“, казва Мария Зъбова, която от 26 години насам е празничен звънар на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Тя е 79-годишна и цял живот е работила като преподавател по математика. Завършила е средното си образование във френския колеж “Сен Жозеф” в Пловдив и висша математика и физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Противно на очакванията, според нея висшата математика, физиката и вярата в Бог са напълно съвместими.
В края на декември на камбанарията на „Св. Александър Невски“ духа пронизващ леден вятър от всички посоки, но Мария Зъбова се отправя към работното си място без шапка на главата: „Вие не знаете какви зими съм имала – навън е било минус 29 градуса, ставала съм на шушулка. А когато в България дойде арменският патриарх и докато биех камбаните, заваля градушка с огромни парчета лед. Точно тогава позлатяваха големия купол и аз бия камбаните, а през това време ме удря тук-там, защото съм на открито. Показаха се по едно време две умни глави оттам, където позлатяваха и ми викат: „Луда, луда…“
Въпреки суровите зими, Мария Зъбова твърди, че откакто бие камбаните, нито веднъж не е боледувала. „Надявам се, че това е енергия от Бога. Аз съм човек, съществуващ без лекарства. Блъскала ме е кола, падала съм в една от ямите, на които циганите им крадат решетките – какво ли не ми се е случвало, обаче много бързо се възстановявам. И никога не изоставих моите камбани“.
Мария Зъбова започва да пее в църковни хорове още през 1943 година, когато е само 14-годишна. „И когато дойде комунистическата власт, с всички рискове, пак пеех“, казва тя. Сега нейната мисия е колкото може повече да се разгласи християнската вяра, за да се приканят в църквата колебливите християни. „Бих ги оприличила с колебливите гласуващи. Трябва да се влезе в църквата, защото, когато човек е в трудна ситуация, винаги казва: „Боже, помогни ми“. Той ще ти помогне, но ти как му служиш на този Господ? Празни са църквите, а са пълни увеселителните заведения и ресторантите. Сегашната ситуация ми прилича на римското време“.
През 1950 година Мария Зъбова постъпва в хора на „Св. Алекснадър Невски“. Тогава е студентка първи курс и от университета й правят проблеми. По времето на соц.-режима християнската религия се възприемала от властта като промиване на мозъци и не било препоръчително да те виждат в църква. Много хора били уволнявани от високи длъжности, ако в домовете си имат икони или ги видят, че посещават църкви.
За да не бие на очи, Мария Зъбова се мести в хора на църквата „Св. Георги“, а по-късно преминава към „Св. Седмочисленици“. На въпроса толкова ли е било важно за нея да пее в църковен хор, че е рискувала да я изключат от университета, тя отговаря: „Не можех без църква“. През 1975 година се връща в хора на „Св. Александър Невски“ и оттогава не е напускала храма. Въпреки че са я уволнявали от гимназия, в която преподавала математика, защото я видели в „Св. Седмочисленици“, Мария Зъбова не се отказала да служи на Бог: „И докато съм жива, ще му служа. Господ ми отвръща със здраве, със сполука, децата ми са добре. Фамилията ми е многолюдна. Имам 3 деца, четири внуци и внучки, две правнучета. Засега край мен се въртят 9 деца, а десетото е на път. Никога не си лягам или не ставам, без да прочета някаква молитвичка. Съпругът ми също беше силно вярващ. Той завърши теология, но на 20 годишна възраст го взеха да пее в Софийската опера и дълги години беше един от най-добрите басове“, разказва Мария.
Според нея българският народ трябва да се върне към вярата, за да посреща със сила и достойнство трудните времена и да намалеят пороците, защото в момента България й прилича на един голям публичен дом. Тя призовава хората по-често да се изповядват пред свещеник, защото „изповедта е къпалня на душата, чрез която човек се очиства от греховете“.и-вестник,9 Януари 2009
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар