Друг прочит на събитията след 11 септември

Друг прочит на събитията след 11 септември

12.09.2011

Терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в САЩ промениха света. Това е изразът, който се повтаря най-често в медиите и в публичното пространство.
Безспорно дата 11 септември промени много. Започна ерата на американската военна намеса в Афганистан и Ирак с цел борба срещу тероризма. Бюджетът на Пентагона се удвои, режимите там бяха свалени много бързо, но кръвопролитията все още продължават. Според последни данни десет години след епохалната дата в Афганистан все още са разположени 100 хил. военни, а в Ирак – близо 50 хил. Войната с тероризма и операциите в двете страни струват 1,283 трилиона долара според Служба за изследвания към Конгреса. Убитите американски военни са над 6 хил., а броят на ранените надхвърля 45 хил. души. Проблемите на 1,25-те милиона ветерани от войните са доста потресаващи – от психически до самоубийства.

Паралелно с борбата срещу тероризма се поставя под съмнение и автентичността на събитията от 11 септември, които са основната причина за военната интервенция на САЩ и партньори в двете страни, като се посочва, че това е заговор на администрацията на Буш, целящ да оправдае нахлуванията в Афганистан и в Ирак. Десет години по-късно доста американци и хора по света продължават да вярват твърдо и непоколебимо в многобройните теории за заговор около атентатите от 2001 г. Теориите внушават, че администрацията на Джордж У. Буш не е разпоредила да бъдат убити нейни собствени граждани, но не е сторила и нищо, за да възпрепятства атентатите, макар да е била подробно осведомена за подготовката им. Мащабите на привържениците дава отражение, като се има предвид, че документалният филм Loose Change е бил гледан 125 милиона пъти чрез „Гугъл” и 30 милиона пъти на „ЮТуб”.

Заговор или не са терористичните атаки от 11 септември 2001 г.? Логично е да си зададем въпроса „Кой спечели и кой загуби от атентатите?”. Безспорно най-големият губещ е американският народ. Американците, а и не само те, загубиха много от своите свободи, както и много материални придобивки и надежди от времето на президента Клинтън. Според експерти засилването на мерките за сигурност след атентатите, мълчаливото приемане на изтезанията като похват при разпити на заподозрени в тероризъм и възстановяването на принципа на тоягата спрямо мюсюлманската общност превърнаха САЩ в общество, което е по-малко свободно отколкото преди 10 години. Естествено другите големи губещи от атентатите от 11 септември са мюсюлманите. Въпреки че нееднократно мюсюлмански духовници непосредствено след атентатите и след това повтарят, че ислямът няма нищо общо с тероризма и че „терористът не може да е мюсюлманин, мюсюлманинът не може да стане терорист”, съмненията срещу тях остават.

Друго важно последствие от атентатите е засилващата се ислямофобията и расизъм в САЩ и ЕС. Опитният английски политик Тони Бен от Работническата партия посочва, че някои политици в Европа съзнателно подклаждат „ислямската заплаха” за политически цели и дивиденти. Той подчертава, че „ислямската заплаха” е неоснователна и изтъква, че западните държави трябва да се борят срещу ислямофобията. Според него зад действията на норвежкия терорист Андерш Брейвик, който уби 78 души през юли, се крият именно подобните расистки изказвания на европейските политици.
На подобно мнение е и председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Мевлют Чавушоглу. Според него расизма в Европа подклаждат медиите и политиците. Той изтъкна, че нивото на расизма, ислямофобията, ксенофобията и нетолерантното отношение към друговерците е достигнало до опасно ниво. Председателят на ПАСЕ прикани политиците, религиозните водачи и неправителствените организации да действат заедно за решаването на тези проблеми.

Най-голямата опасност
за САЩ е ислямофобията

Център за американски прогрес разпространи доклад, озаглавен „Институциите, подкрепящи ислямофобията в САЩ”. Според доклада 7 организации в САЩ в периода 2001-2009 г. със събрани от тях над 42 млн. долара насаждат омраза чрез действия и пропаганда против исляма. Вследствие на това ислямофобията сега е много повече, отколкото непосредствено след атентатите от 11 септември. Затова в доклада се посочва, че мюсюлманите трябва да бъдат по-дейни в социалния живот, за да могат да бъдат преодолени предразсъдъците.
В доклада се посочва още, че терористичните действия на норвежеца Брейвик не са окачествени като „тероризъм”, а по презумпция тероризмът се отъждествява с исляма и мюсюлманите.
В резултат на нарастващата ислямофобия в Европа нападенията като реакция срещу мюсюлманите и джамии в сръбската столица Белград, в Германия и други единични случаи са факт. Подобни криминални прояви срещу мюсюлмански храмове не липсват и у нас. Все още не са обявени резултатите от миналогодишните акции на спецслужбите и от по-предишни за радикализъм в Родопите.

България не е изолирана от подобни крайни расистки и ксенофобски прояви и тенденции. Много добре си спомняме какво се случи през месец май пред Софийската джамия – театър преди изборите с цел политически дивиденти. Но, слава Богу, това не сполучи.
Затова е необходимо тероризмът и расизмът да бъдат винаги обявявани само като тероризъм и расизъм, без никакви поясняващи и допълнителни епитети. Терорът няма религия и народност, а е следствие на крайни идеологии. Но почти винаги в медиите се подчертава религията на терорист номер 1 Осама бин Ладен, а тази например на Хитлер не се посочва. Подобни терористи могат да произлязат от средите на всяка религия и народ, но терористите трябва да бъдат окачествявани само като терористи.

В цивилизования свят не е възможно да се намери решение на нито един проблем чрез насилие и груба сила. Затова проблемите трябва да се решават чрез диалог. „Толерантността ще излекува голяма част от раните ни”, казва известният турски духовник и общественик Фетхуллах Гюлен. Според него изповядването на различни убеждения е характерно за зрелите хора и човек трябва да търси пътища как да се възползва от различните идеи, които му противоречат, и на всяка цена да се търси диалог. Човек по природа е цивилизовано същество, затова трябва да полагаме усилия, за да накараме XXI век да бъде назован век на толерантността. Затова основен принцип в това отношение трябва да бъде приемането на всеки човек в положението му и проявяването на търпимост. Тайфур Хюсеинов

"Заман" / Минаре България