Палестинският посланик Ахмед Мохамед ал-Мадбух: Арабските държави могат да купят целия свят

Израел не се съобразява с международните норми и морал

Мария Манчева

Негово превъзходителство Ахмед ал-Мадбух,Снимка Георги Пашков

Негово Превъзходителство Ахмед Мохамед ал-Мадбух е посланик на Палестинската власт у нас от средата на ноември 2008 г. Роден е на 15 ноември 1966 г. в столицата на Ливан Бейрут. Женен е и има едно дете. Завършил е Ливанския университет в Бейрут с бакалавърска степан по политически науки. През 1996 г. става бакалавър по обща медицина в Русия, където придобива специалност урология и бъбречна хирургия. Член е на Европейската асоциация по урология и нефрология, на Световната асоциация по стерилитет и импотентност и на Руската асоциация по урология .

- Чувствате ли се предадени от Международната общност и от арабските държави? Съветът за сигурност на ООН не постига консенсус относно ситуацията, арабските държави също се разминават относно Газа?

- Не се чувстваме предадени от международната общност. Европа обаче носи отговорността за създаването на държавата Израел и оттам за създаването на палестинския проблем. Т.е предателството срещу палестинския народ започва след края на Втората световна война, когато Старият континент и Америка решават да създадат еврейската държава.

До този момент Европа не е успяла да се отърси от чувството за вина, което носи у себе си заради кланетата, извършени от Хитлер срещу евреите. Това обаче не значи, че това чувство за вина трябва да ги заслепява дотолкова, че да не виждат какво вършат днес евреите по отношение палестинците.

Израел изобщо не се съобразява с международните закони и морал. Извършени бяха целенасочени бомбардировки срещу едно училище, което носи отличителните знаци на Агенцията на ООН за подпомагане и създаване на работни места за палестинските бежанци.

Бомбардирани бяха 3 училища, едно от които бе използвано като убежище от жени и деца. Повече от 40 са загиналите само в едно от тях. Израел бомбардира колите на бърза помощ, като до този момент са разрушени пет линейки заедно с обслужващите ги екипи. Във вторник арабски телевизии показаха кадри на четири деца, простреляни в главата и гърдите със снайпер.

В момента Израел използва забранени от международното право боеприпаси и оръжия. След раняването се стига до ампутиране на крайниците на ранения. Нашите лекари, които имат богат опит за първи път виждат такова нещо. Как може да стане това?

Струва ми се, че ООН затова се бавят да прекратят военните действия в момента. Първо, за да дадат възможност на Израел да постигне целите си, а именно ликвидирането на палестинския народ и принуждаването му да приеме израелските условия за мир и на второ място да бъдат изпробвани новите оръжия на САЩ и Израел върху палестинския народ.

- Защо Хамас не прекрати ракетния обстрел срещу Израел?

- Искам да подчертая, че причината за ракетния обстрел е блокадата, която бе наложена на Газа. Въпреки че Израел се изтегли от Газа през 2005 г., те не отвориха границите, и ивицата остана блокирана отвсякъде - и по суша, и по вода, тя е затворена за останалия свят. Всички КПП-та са под контрола на Тел Авив.

Какво би направил всеки народ в света, поставен в тази ситуация. Би се вдигнал на съпротива или би капитулирал и би умрял задушен? Тук бих попитал европейците, които упрекват палестинците, че са се вдигнали на съпротива - защо в годините на Втората световна война вие се борихте срещу Хитлер?

Можем ли да определим съпротивата срещу хитлеровата армия като тероризъм. Палестинският народ избра съпротивата и дори ако в крайна сметка това доведе до неговото унищожаване, не е ли по-добре да загине с гордо вдигната глава. Обръщам се настойчиво към световната интелигенция да преразгледа своята дефиниция на тероризма.

Самозащита ли е избиването на деца в училищата, разрушаване на къщи върху главите на обитателите им докато спят, обстрелването на линейки с ракетни снаряди или е държавен тероризъм? Интелигенцията, която продължава да бъде на страната на Израел, трябва да си отвори очите, да види какво показват телевизиите „Ал-Джазира” и „Ал-Арабия”, защото европейските телевизии не предават такива кадри, не показват как се избиват деца и старци.

Но аз съм сигурен, че ако такива картини бъдат излъчени по европейските телевизии, европейските народи биха принудили своите лидери да променят позицията си. Едва тогава биха могли да преценят нещата обективно, да разберат кой е убиецът и кой жертвата.

- Има много обвинения, предимно от страна на Иран, че Египет не съдейства достатъчно на палестинците, особено що се касае до отварянето на КПП Рафах.

- Към Египет, включително и от страна на Хамас, наистина има обвинения, че не отваря пункта. Това е единственият граничен пункт между Египет и Газа. По силата на споразумението за пунктовете, подписано през 2005 г. между Палестинската власт и Израел, този пункт е под израелски контрол. За да бъде отворен, трябва да има съгласие между Израел, Палестинската власт, Европейския съюз и американските наблюдатели.

Според споразумението, ако една от тези страни не е съгласна с отварянето на пункта, той просто не се отваря. Египет не може едностранно, по свое усмотрение да отвори Рафах. Израел между другото дори има интерес от едностранно отваряне на пункта, тъй като огромна вълна от хора ще се насочи към Египет, а не към израелските територии. Територията на Газа е 360 кв. км, като гъстотата на населението е най-голямата в света - 4 души на квадратен километър, на цялата територия живеят 1,5 млн. души.

- Виждате ли успех за палестинската кауза в бъдеще?

- Свидетели сме на това, че много народи и правителства вече имат твърди позиции. Във вторник например венецуелският президент Уго Чавес изгони израелския посланик, йорданският крал Абдула отзова своя посланик от Тел Авив. Арабските правителства се опитват да постигнат дипломатическо уреждане на конфликта.

Аз самият смятам че, мирното уреждане по пътя на преговорите няма как да не постигне успех. Подобно на ситуацията с Южна Африка, призовавам европейските ръководства да свалят очилата си и да нарекат случващото се в Палестина с истинското му име - нацистко клане. Да бъде наложен бойкот на Израел във всички сфери - политическа, икономическа и културна. Не е нужно да бъде изстрелян дори и един куршум. Сигурен съм, че в една такава ситуация Израел ще се подчини на решението на международната общност.

- Може ли да се стигне до намеса на трета военна сила в този конфликт?

- Не очаквам такова развитие. Иначе арабските държави разполагат с ресурси, които могат да постигнат много. Първо, всички биха могли да скъсат отношенията си с Израел. Второ, арабският свят разполага с големите петролни запаси. На трето място, светът в момента е в икономическа криза - арабските държави разполагат с такива капитали, че биха могли да купят целия свят.

Т. е арабските сили могат да направят много, без да използват оръжие.Надявам се, че нещата вече тръгват в такава посока, Мавритания и Йордания отзоваха посланиците си от Израел. Смятам, че и Египет е на път да стори същото.

- Защо Хамас се крие в цивилни райони?

- Първо, както казах, Газа е най-гъсто населеният район в света - там живеят 4 души на квадратен метър. Много от бойците защитават децата и жените от израелските атаки.

- Има ли представители на Фатах в ивицата?

- Има. Има въоръжена сила на Фатах, която също се бие против Израел. В Газа действат в момента включително и военно Хамас, Ислямски джихад, Бригадите на Насар Салах ад-Дийн, Демократичният фронт за освобождение на Палестина, Народният фронт за освобождение на Палестина и Фатах.

- Каква е подкрепата за Хамас в палестинските териториите?

- Статистика по този въпрос няма. По време на изборите в Палестина Хамас спечели 45 % от вота. Т. е в резултат на тази изборна победа движението взе 60 места в парламента, палестинското законодателно събрание, което е общо за Западния бряг и Ивицата. Т. е Хамас е политическа сила наравно с всички останали палестински политически организации. Всички те се борят за независимостта на Палестина.

- В момента единна ли е позицията на Хамас и на палестинската власт?

- Да в момента е единна, а именно прекратяване на обстрела на Газа, след което всички палестински политически сили и организации ще участват в обсъждане с цел изработване на единна политическа програма на палестинските организации.

- Това означава ли евентуално формиране на правителство на националното единство?

- Да, президентът Махмуд Абас отправи многократно призиви към Хамас да преразгледат позициите си и да седнат на масата на преговорите. Движението от своя страна даде сигнал, че е готово на такава стъпка. Може ли обаче да се провежда междупалестински диалог в условията на обстрел по суша, въздух и вода.

- Разривът между Фатах и Хамас не изигра ли лош номер на палестинската кауза?

- В историята си всички националноосвободителни движения имат вътрешни различия относно освобождаването на своите земи. Единственото условие за постигане на освобождение е всички да бъдат съгласни с една единна политическа програма. Разбира се, че разривът между Фатах и Хамас се отрази силно както върху самата кауза, така и върху подкрепата на света за нея. Но ние се надяваме, че нещата ще поемат в правилната посока.

- Как виждате възможността за мир?

- Сега в условията на настоящите военни действия - в тяхното незабавно прекратяване. А в бъдеще няма да има мир и сигурност без признаване на законните права на палестинския народ на самоопределение и създаване на неговата независима, самостоятелна държава върху териториите, окупирани през 1967 г., включително Източен Ерусалим. В началото на 90-те години палестинският народ направи своя избор, а именно мира и подписа споразумението от Осло с Израел през 1993 г. Срокът му трябваше да изтече през 1999 г. със създаването на независимата палестинска държава. Израел обаче използва цялото това време, за да протака този процес.