Визитка:Иван Груйкин е завършил юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Интересите му са предимно в областта на нестопанското право и религиозните права и свободи. Той представлява заинтересуваните по редица дела пред Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург. Учредител и председател на нестопанската организация “Българско правно дружество”.
- Г-н Груйкин, как ще коментирате решението на съда в Страсбург по делото на синода на Инокентий срещу българската държава? - Съдът категорично и еднозначно се произнася за това, че има нарушение от страна на българската държава, което е свързано с правото на свободен избор и практикуване на религия. В жалбата има и други оплаквания за нарушени права - например правото на справедлив съдебен процес или достъп до съд. Има оплаквания и за погазване на правото на собственост на синода на митрополит Инокентий.
Това, което е интересно обаче, е, че съдът смята, че всички оплаквания стоят в графата "нарушаване на правото на религия" и поради тази причина не коментира отделно потъпкването на правото на справедлив съдебен процес, достъп до съд и др., а ги разглежда като едно. Така че като цяло отговорът по жалбата е позитивен – съдът се произнася утвърдително за наличието на изнесените в жалбата нарушения.
- Какво произтича от това решение за българската страна?
- Безспорно е, че българската държава е извършила нарушения и е длъжна да ги спре, както и да компенсира максимално справедливо засегнатите жалбоподатели. Според съда българските депутати трябва да отменят текстовете в Закона за вероизповеданията от края на 2002 година, на базата на които е допуснато засягане на правата на синода на митрополит Инокентий. Освен това трябва да се възстановят имотите на синода на Инокентий, тъй като отнемането им е било в резултат от налагането на сегашния закон за вероизповеданията.
Така че държавата е длъжна да се съобрази с тези предписания на съда. Интересното тук е, че на този етап магистратите се произнасят категорично и окончателно по нарушението на правото на религия. Затова те предписват на страните - на държавата и на жалбоподателите от синода на Инокентий, в тримесечен срок от влизането на решението в сила да се споразумеят. През този период няма обжалване. В този срок страните трябва да предоставят на съда своите писмени становища за начина, по който виждат споразумението, или евентуално да са представили самото споразумение.
Ако българската държава се възползва от правото си да обжалва решението, специално отделение на съда ще прецени допустимостта на една такава жалба. Обжалване се допуска само в изключителни случаи, като досега няколко пъти България се е опитвала да обжалва решения, които са негативни за нея, и в нито един случай съдът не се е произнесъл уважително на искането й. Напълно е възможно технически властта и този път да опита да отложи настъпването на последиците от решението.
- Какво ще стане, ако страните не успеят да се споразумеят в рамките на този срок?
- Ако за тези няколко месеца не успеят да се споразумеят, съдът може да се произнесе по това какво трябва да направи управата. От друга страна, европейската институция е в правото си да се произнесе по въпроса за обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, които са претърпели жалбоподателите, ако държавата откаже да изпълни предписаното й.
- Ако в такава ситуация съдът се произнесе в полза на жалбоподателите от синода на Инокентий, какви ще бъдат мерките, с които може да се повлияе на страната ни това решение да бъде изпълнено?
- Няма начин българската държава да не изпълни решението. Налице са много сериозни инструменти, преди всичко политически, с които Съветът на Европа е в състояние да принуди нашата държава да изпълни това решение. Аз обаче изобщо не искам да мисля за хипотеза, при която управниците ще се злепоставят до такава степен, че ще откажат да изпълнят категорично и ясно решение на Европейския съд. Това би била недопустима стъпка в една посока, която за съжаление напоследък е поета от българските управляващи, а именно - дискредитиране на европейското членство на България.
Искрено се надявам, че това е една граница, която няма да бъде премината – директното противопоставяне на решение на Европейския съд. Ако това се случи, то ще бъде признание за провала на европейската перспектива на България. Това е много крайна хипотеза, която наистина се надявам, че няма да бъде допусната. Междувременно министърът на правосъдието Миглена Тачева се произнесе по същия начин, че решенията на Европейския съд ще бъдат изпълнени от държавата. Надявам се, че това ще бъде позицията и на цялото правителство.
- Има ли възможност чрез политически натиск да бъдат наложени промени в Закона за вероизповеданията, ако самите депутати откажат това да се случи?
- Разбира се. Промените в закона, които са в основата на незаконните действия на държавата, са първото нещо, което трябва да се промени. Всъщност това са текстовете, които представляват намеса във вътрешните работи на Българската православна църква, на базата на която е извършено фаворизиране на синода на Българската православна църква, оглавяван от патриарх Максим. И на практика е довело до дискриминация спрямо синода на митрополит Инокентий.
Всъщност това, което е категорично от решението на Европейския съд, е, че българската държава няма каквото и да е право, включително и по законодателен път, да се произнася по въпроса за легитимността на единия или на другия синод при наличие на правен спор помежду им. Т.е. държавата в лицето на изпълнителната власт или прокуратурата не би могла да се намесва във вътрешните работи на една религиозна общност и със сила да налага кой е легитимният представител на това вероизповедание. Това е и една от констатациите на съда в Страсбург - всеки един от двата синода претендира, че той е легитимното и надлежно ръководство на православната църква.
- По ваше мнение достатъчни ли ще са тези няколко месеца, за да могат депутатите да обсъдят и направят промени в Закона за вероизповеданията?
- Най-достойната позиция и най-добра за имиджа на България е незабавното изпълнение на решението. Аз обаче допускам, че управляващите ще направят всичко възможно да отложат негативните последствия от налагането на решението, защото предстоят избори. Най-вероятно решението ще бъде обжалвано, а това ще отложи прилагането на мерките по него.
Смятам така, защото през последните няколко дни имаше пълна липса на каквато и да е реакция от страна на изпълнителната власт, а времето беше достатъчно за официална позиция на управлението. Надявам се, че отговорните държавници ще изпълнят своите задължения, за да не се злепоставя България повече.
- Колко дела е имало през годините, заведени срещу държавата от митрополит Инокентий в Страсбург?
- Това е жалба, която те са подали още през 2004 година, когато стана държавно организиран погром срещу част от Българската православна църква. В нея са описани всички действия, на базата на които хората от синода са претърпели вреди, както и незаконните според тях действия на държавата, които са нарушили правата им. Оттогава досега се чакаше решението, което излезе преди дни, и затова не е имало нужда от подаването на друга жалба в съда в Страсбург.новинар
---
Площадна свещичка отприщи църковния разкол
Българските свещеници доказаха, че освен на Бога могат да служат и на юмручното право
[29-01-2009] от Фани Чоджумова
Отец Камен Бараков на импровизирана пресконференция веднага след изгонването му от църквата "Света Параскева". Зад него са Филип Димитров и Евгени Бакърджиев.
Отец Христофор Събев, който запали разкола.
Дядо Пимен (вляво) и Инокентий посрещат президента Петър Стоянов. Снимки Люлин Стаменов
01/03
Свързани новини
Иван Груйкин: Държавата ще отлага споразумението със синода на Инокентий заради изборите
Разколът в Българската православна църква (БПЦ) започна от една запалена свещичка. Само че не в храм, а на площада. Човекът, който стори това, бе в расо и всички го кръстиха Фори Светулката, въпреки че името му беше отец Христофор Събев. Зимата на 1989 година бе много студена, но това не пречеше на хората да стоят с часове по площадите. Кой вятър довя на площад "Св. Александър Невски" отец Събев и до ден-днешен не е ясно.
Историята обаче помни, че отецът пръв извиси глас за нов демократичен синод. Той зовеше патриарх Максим да бъде свален и на негово място да бъде избран нов духовен пастир. Отец Събев бе твърде настоятелен. Той се движеше между хората и почти не напускаше площада. Даже някои се чудеха дали отецът не дремва някой и друг час там. Събираше все повече гласове в негова подкрепа.
Лидерът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев бе неотлъчно заедно с Фори Светулката и също зовеше за нов синод. Митингите през онази зима започваха по светло и завършваха по тъмно, но хората оставаха на площада заедно със своя водач отец Събев. Той учреди Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, чийто председател стана.
През 1991 година се формира първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров. Натискът да бъде свален Максим стана много силен. През 1992 г. шестима от 13-те митрополити се отделиха от Светия синод с мотива, че патриарх Максим е избран по порочен начин през 1971 година. Митрополитите Неврокопски Пимен, Великотърновски Стефан, Старозагорски Панкратий, Русенски Софроний, Врачански Калиник и Сливенски Йоаникий обявиха, че се отделят от канонично избраното църковно ръководство.
"Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Св. синод, който да поеме председателството на Св. синод до избирането на патриарх". Това бе посланието, което отцепниците изпратиха до вярващите. Неврокопският митрополит Пимен бе избран за духовен водач.
За директор на новата дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет бе назначен Методи Спасов. Той поиска уволнение на Пловдивския митрополит Арсений заради комунистическото му минало. Уволни и митрополита на САЩ, Канада и Австралия - Йосиф. Спасов издаде Акт № 92, в който обвини патриарх Максим за агент на Държавна сигурност, допуснал деградацията на църквата. Дирекцията по вероизповеданията обяви за нелегитимен и незаконен синода като ръководен орган на БПЦ.
Със същия акт Спасов създаде и ново църковно ръководство, като назначи “временен синод" с наместник-председател митрополит Пимен. Шестимата митрополити сами се отлъчиха от църквата. Междувременно в Британския музей в Лондон бе изложена малка експозиция, посветена на демократичните промени в България. Между множеството площадни атрибути бе и изложена и свещичката, която запали разкола.
Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев издаде заповед до министъра на вътрешните работи и до шефа на вероизповеданията Спасов, с която нареди полицията да подкрепи временния синод. Униформените трябваше да помогнат на новите водачи да влязат във владенията на синодалните имоти. Синодалната палата премина в ръцете на разколниците, а те се барикадираха вътре и не пожелаха да излязат оттам с дни. Сметките на Светия синод в БНБ и ДСК бяха запорирани. Софийската семинария също бе превзета от хората на Фори Светулката, но митрополията не се даде.
В началото на 1993 г. правителството вече бе на Любен Беров. То бе първото, което опита да прекрати разкола и да помири страните на раздора. Беров уволни Методи Спасов, а за шеф на вероизповеданията назначи Христо Матанов. Ограничиха се функциите на хората на Фори Светулката. Първото нещо, което направи Матанов, бе да отмени акт № 92. Той призна патриарх Максим, както и БПЦ за юридическо лице. Матанов прекрати и окупацията на Синодалната палата.
На 1 юли 1996 г. в столичната църква "Света Параскева" Пимен свика църковно-народен събор. На него Неврокопският митрополит бе избран за патриарх. Искането на участниците бе Министерският съвет да легитимира новото ръководство. Това обаче не стана. Регистрирано бе ръководството на патриарх Максим.
През март 1997 г. на власт отново бе правителството на СДС. Един от първите му актове бе отмяната на решение на Върховния административен съд за регистрацията на синода на патриарх Максим. Това отново разпали тлеещия огън на разкола. Малко по-късно столичният кмет Стефан Софиянски регистрира епископ Инокентий като Софийски митрополит.
От 2 до 4 април 1997 г.се проведе четвъртият църковно-народен събор. На него бе осъден разколът и действията на отпадналите от единството на църквата. Участниците в него призоваха отлъчените да се покаят и върнат. Свещениците от алтернативния синод обаче отново започнаха борба за превземане на храмовете. Те окупираха близо 250 църкви в цялата страна. Новоизбраният президент Петър Стоянов пък предпочете да се закълне в Народното събрание в присъствието на дядо Пимен.
През 1998 г. в София беше свикан Всеправославен събор на всички източноправославни патриарси. Седем православни патриарси потвърдиха легитимността на патриарх Максим. Съборът прие разкаянието на митрополитите Калиник и Пимен. През 1999 г. почина Пимен и за негов наследник бе избран Инокентий. Две години по-късно премиерът Симеон Сакскобургготски и президентът Георги Първанов се заклеха пред патриарх Максим при встъпването си в длъжност съответно като министър-председател и президент.
В първия работен ден на Народното събрание жълтият депутат Борислав Цеков внесе проект на закон за вероизповеданията. В него бе записано, че предстои юридическо утвърждаване на синода на патриарх Максим и лишаване на алтернативния синод от право да използва името на Българската православна църква и да се разпорежда с имущества на църквата. За председател на Дирекцията по вероизповеданията бе назначен деканът на Богословския факултет доц. Иван Желев.
Поврат по въпроса за разкола и единението в БПЦ настъпи едва след убийството на отец Стефан Камберов в Банско през 2002 г. В декларация СДС призна църквата ни за единна и неделима и обеща да не подкрепя повече процеси на разцепление.
По молба на Светия синод прокуратурата предприе действия за принудително връщане на отнетите имоти през лятото на 2004 г.
Обвинението реши свещениците, окупирали параклиси и манастири, да бъдат изведени с полиция. С прокурорско разпореждане полицията започна акция в цялата страна за отстраняването на свещениците на Инокентий. Епична бе битката между поповете от двата синода за столичната свещоливница. По време на този побой те показаха, че освен да служат на Бога, могат да служат и на юмручното право. Минаре-България
Осем непоказвани досега в България шедьоври на режисьори от Турция, Алжир, Иран и Израел на режисьорите Мохсен Махмалбаф, Еран Риклис, Юмит Юнал и Самира Махмалбаф ще види родната публика. 
Публикации
