Но докато нашите намерения са чисти, то понякога, дори и без да желаем, извършваме грешки. И тези грешки ни карат да съжаляваме и да се покайваме. А и така трябва да е. Защото целта на нашия живот е да бъдем праведни и да не извършваме грехове. Но не е лесно, особено днес, когато навсякъде сме обгърнати от грях, да се предпазваме от него. Когато на улицата има неблагочестива атмсофера, дори и да не желаете, ще опетни и вас. И в този момент дяволът ще се приближи към вас и ще ви каже: - Виждаш, че и ти се петниш. Не е лесно да живееш праведен живот, затова по-добре се откажи. И по-късно може да извършиш задълженията си. Гледай да си живееш живота засега. Пък и след толкова твои грехове Всевишният не би те считал за праведен вярващ. В моменти като тези попадаш под безнадеждните намеци на дявола, който иска да те заблуди. Защото мислите, които те карат да се отдалечаваш от правия път, са помисли на шейтана (дявола). Ако не бе така, то мислите ви нямаше да са в отчайваща, а в обнадеждаваща насока: - Да, на всеки се случва да извърши и да се опетни с грях. Но това не означава да се отчайваш и да продължиш да се цапаш, отдалечавайки се от религиозния си живот. Отдалечаването от вярата не води до намаляване на греховете, напротив - увеличава ги. Всъщност трябва да търсиш начини за повече благодеяния, които да заличат грешките ти. Напътствието в знамение 114 на сура Худ е следното: “И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се." Да, добрините премахват злините. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тълкувайки това знамение, повелява: - Където и да се намираш, в каквото и положение да си, продължавай да се страхуваш от Аллах и му се подчинявай! И след всеки грях извърши много добрини, за да може те да заличат греховете ти. Така че, по време на нашия кратък живот, извършените от нас грехове - съзнателно или не, не трябва да ни обнадеждават и да ни отклоняват от правия път. Напротив, когато извършим грях, трябва да се стремим да го заличим с много добрини и да осъзнаем напътствията на Корана и суннета, а не да последваме злокобните нашепвания на шейтана. Как смятате, струва ли си да се замислим по този въпрос? В свещените дни и нощи трябва още повече да се замисляме, да се покайваме и да търсим опрощението и милосърдието на нашия Създател. С пожелание за повече обнадеждаващи мисли и деяния. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар