Такава е и сегашната малка, скатна и схлупена, над 350-годишна джамия на село Планиница в община Руен. Оцеляла при неколкократната промяна на държавното и обществено управление на страната, продължава да служи на хората по празниците и в дните на печал. Многовековният бряст (също над 350-годишен) в двора е другият свидетел на времето. Джамията все по-трудно успява да посрещне порасналите потребности на над 2000 души население. Идеята чрез изграждането на нов съвременен храм до старата джамия, с което да се съхрани тайнството на това свято място, се оказва търсената перспектива. Предложението намира сериозна подкрепа сред жителите на селото и района и проектантски екип с различен етнически и религиозен състав започва работа по проучването и проектирането.
"Ръководехме се от разбирането, че храмът на новото време трябва да заеме мястото си на композиционен център в селищната среда, като вгради традицията на новото светоусещане, като предложим нови форми, още повече на село, които да обогатяват човешкия дух чрез красотата като символ и духовно излъчване...", казва консултантът на екипа, младият архитект Айдън Гюджен. Това разбиране се превръща в основа на работата по превъплъщаването на духа на нашето време в своя нов образ и в храма. При избора на място натежават аргументите за съчетаване на кръстопът и сграда в центъра на търговското средище на селото. От многото възможности избор се прави в полза на това, непосредствено до старата многовековна джамия.
Оказва се обаче, че архитектурата на ислямския храм има своите неписани закони, свои тайни, които са останали като непреподавани уроци в институтите. За да бъдат открити, се налага опознаване на пътя, извървян до днес от култовото строителство не само по българските земи. Опитният архитект Мелих Табакьоз от Турция се притичва на помощ. Той отлично познава историята и спецификата на шедьоврите на ислямското култово наследство на близките територии. Принципно се обсъждат плановата схема и пространствената организация, пропорциите и старите и нови строителни технологии. С негова помощ се определя композиционната ос на ансамбъла към Мека, която за района е 27° 13?. Приема се нормата от 1,15 м2 за посетител в джамията. За сравнение, при източноправославните християнски култови сгради тази норма е 0,8 м2.
Колективът не се колебае при търсенето на архитектурно решение, тъй като знае - куполната джамия е много характерна за исляма на Балканите. Убедени са, че куполът като символ на небето ще създаде във вътрешното пространство на джамията чувство на равновесие, спокойствие и хармония, които за вярващите са знак за единение с Аллах. Имeнно това е мястото, където за мюсюлманите различията по богатство и бедност, длъжност и слава, социално положение и класа изчезват. Куполът обаче е символ на небето и най-често срещаното покритие и за молитвените домове при християнското население. Затова в историята има достатъчно много примери за многократното преустройване на една и съща сграда от християнска черква в мюсюлманска джамия и отново в християнска черква, съобразно изискаванията на новата религия. Класическият пример "Св. София" - "Ая София" в Истанбул има много аналози и у нас - "Св. София" и "Св. Георги" в София са преустроени в "Сиявуш паша джамия" и "Гюл джамия"; "Имарет джамия" в София сега е черквата "Св. Седмочисленици"; "Фируз бей джамия" в Търново се намира върху основите на черквата срещу главния вход на Царевец; "Ахмед бей джамия" в Кюстендил е изградена върху руините на черквата "Св. Неделя"; красивата джамия в с. Узунджово пък е преустроена по-късно в черква и като такава през последните години е мащабно реставрирана.
Елементите отчитат съотношенията на "златно сечение"
“За да има джамията своя специфика и индивидуалност, придържайки се стриктно към традиционните архитектурни модели, към канона и изискванията на исляма, наблегнахме на подчертаната затвореност на ансамбъла…”, споделя арх. Маргарита Илиева. Всеки отделен елемент е решен като неделима част от целия, като се отчитат съотношенията на т.нар. "златно сечение". Избрано е решение на три нива. За създаване на по-силно въздействащо вътрешно пространство при извисяване на купола и обилно осветяване на молитвения салон на две нива, освен квадратните прозорци на куполния цилиндър, по стените са предвидени други прозорци, които са диагонално ориентирани и разположени на два и три реда един над друг.
ВИТИ СТЪЛБИ ЗА ДВЕТЕ МИНАРЕТА
Двете минарета (може би единствените за селска джамия у нас), високи по 57,40 метра до върха на алема, са другият характерен елемент. Докато куполът с полусферичната си форма се налага в общия селищен силует, същите със своите издължени тела и с хармонично и конзолно изнесени по две шерефета, заедно с религиознофункционалното си предназначение, се оформят като архитектурна доминанта. Силно впечатление правят шестнайсетте малки купола, ориентирани по основната ос, която завършва с михрабната ниша, пластичното решение на махвила (отделение за жените) и мимбера. Страничните, симетрично разположени помещения за ритуално измиване на вярващите и погребално измиване на покойниците, търговските части, стаите за персонала и гостите са на сутерена и са изключително функционални. Чрез тях се осъществява и достъпът до витите стълби на двете минарета, които водят до двете нива на шерефетата. Постигнат е чудесен проект, при който чувството за хармония, за степенуване на пространства и форми прекрасно се възприема както като изглед отвън, така и в интериора на бъдещата сграда. В проекта, освен по-горе споменатите архитекти, свой принос имат инженерите Людмил Оксанович, Христо Граматиков, Янислав Янев и други. Всъщност техният експертен труд е естествено продължение на настойчивата и последователна работа на джамийското настоятелство при старата джамия.
Това е само първият, но изключително важен етап от раждането на един храм. В момента е дадена строителната линия, чрез курбан е направено освещаването на изкопаните основи, тече усилена работа по армирането и наливането им. Неочаквано голямо е желанието и готовността на жителите на Планиница за доброволен труд в различните строителни и други дейности, за да може час по-скоро да завърши изграждането на самата сграда и минаретата, обзавеждането и отварянето на техния нов храм за служба за радост по празниците и за утеха в дните на печал. Нека да им е хаирлия!
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар