Толерантността към тях обаче не е достатъчно висока
Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“
Наскоро оповестените данни от изследването на „Галъп“ за нагласите на българите към чужденците показаха, че чужденците са добре приети у нас, и то главно заради тяхното потенциално положително влияние върху икономиката и обществото ни. Новото социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“ изследва какви са нагласите на сънародниците ни към гражданите на страната ни, които имат различен етнически произход или изповядват различно вероизповедание. Въпреки че няма силно изразена омраза или напрежение, българите не си представят хората от различните етнически и религиозни групи като напълно интегрирани в нашето общество. Попитахме хората доколко са склонни да приемат българомохамедани, роми и турци в Народното събрание, в полицейските управления, в армията и в училищата Ако чужденците са добре приети в България, защото внасят чужди капитали (като инвестиции или просто като харчат пенсиите си тук), то българските турци или ромите няма как да допринесат за развитието на страната ни по по-различен начин от всички останали граждани на страната. В същото време те си остават „различни”, „чужди”, дори заплаха, на фона на намаляващото „чисто българско” население. Средно около половината българи не биха гласували за кандидат за народен представител от техния район само заради това, че кандидатът е от различен етнос или религия. Най-зле приетата етническа група у нас категорично са ромите. Около 60% от българите не биха гласували за честен и почтен кандидат-депутат, ако е ром. Близо 70% са хората, които биха се възпротивили, ако ром стане началник на местното им полицейско управление. По-малко от една трета биха приели ром да бъде учител на детето им. Проблемът с ромите е в България порочен цикъл, който се подхранва едновременно от дискриминация липса на възможности и различен начин на живот на самите роми. Отношението към турците е специален въпрос за българите. Макар и представители на тази група от дълго време да участват в управлението на страната и българи и турци да съжителстват мирно по регионите със смесено население, едва една трета от българите биха гласували за депутат турчин. Отново около една трета остава подкрепата за турци на постове като учители, офицери от армията, полицейски началници и т.н. Най-толерантни сме към представителите на българомохамеданската етническа група. 40% от българите биха гласували за народен представител, от листата на партията, на която симпатизират, ако кандидатът е българомохамеданин. Почти половината българи биха приели като съвсем нормално учителят на детето им да бъде българин мюсюлманин.Основният извод, който можем да направим, е, че не сме крайни националисти, но когато става въпрос за толерантността към представители на различни етнически и религиозни групи, от нас има много да се желае. Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
изт.,09.08
Наскоро оповестените данни от изследването на „Галъп“ за нагласите на българите към чужденците показаха, че чужденците са добре приети у нас, и то главно заради тяхното потенциално положително влияние върху икономиката и обществото ни. Новото социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“ изследва какви са нагласите на сънародниците ни към гражданите на страната ни, които имат различен етнически произход или изповядват различно вероизповедание. Въпреки че няма силно изразена омраза или напрежение, българите не си представят хората от различните етнически и религиозни групи като напълно интегрирани в нашето общество. Попитахме хората доколко са склонни да приемат българомохамедани, роми и турци в Народното събрание, в полицейските управления, в армията и в училищата Ако чужденците са добре приети в България, защото внасят чужди капитали (като инвестиции или просто като харчат пенсиите си тук), то българските турци или ромите няма как да допринесат за развитието на страната ни по по-различен начин от всички останали граждани на страната. В същото време те си остават „различни”, „чужди”, дори заплаха, на фона на намаляващото „чисто българско” население. Средно около половината българи не биха гласували за кандидат за народен представител от техния район само заради това, че кандидатът е от различен етнос или религия. Най-зле приетата етническа група у нас категорично са ромите. Около 60% от българите не биха гласували за честен и почтен кандидат-депутат, ако е ром. Близо 70% са хората, които биха се възпротивили, ако ром стане началник на местното им полицейско управление. По-малко от една трета биха приели ром да бъде учител на детето им. Проблемът с ромите е в България порочен цикъл, който се подхранва едновременно от дискриминация липса на възможности и различен начин на живот на самите роми. Отношението към турците е специален въпрос за българите. Макар и представители на тази група от дълго време да участват в управлението на страната и българи и турци да съжителстват мирно по регионите със смесено население, едва една трета от българите биха гласували за депутат турчин. Отново около една трета остава подкрепата за турци на постове като учители, офицери от армията, полицейски началници и т.н. Най-толерантни сме към представителите на българомохамеданската етническа група. 40% от българите биха гласували за народен представител, от листата на партията, на която симпатизират, ако кандидатът е българомохамеданин. Почти половината българи биха приели като съвсем нормално учителят на детето им да бъде българин мюсюлманин.Основният извод, който можем да направим, е, че не сме крайни националисти, но когато става въпрос за толерантността към представители на различни етнически и религиозни групи, от нас има много да се желае. Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
изт.,09.08
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар