Скулпторка рисува икони върху камък

Творчеството на Елка Гьорева припомня забравените тайни на живота

Анна Илиева

Елка Гьорева започва да рисува икони върху камък през 1989 г. Окото на скулптора отдавна е открило камъка и магията на неговата форма. Защото, както тя казва: „Камъкът има сила. И всеки е единствен и неповторим." Малко преди Великден приятел слага в ръката є малък кръгъл камък, върху който тя рисува за първи път образа на Богородица. Следва нейното неповторимо откритие: камъкът и иконата са свързани, както духът и тялото у човека, а простият рисунък на майсторите иконописци чудесно приляга на материала. Съчетанието на икона с камък има силно въздействие и сякаш отново заговаря за извечната връзка на божественото и земното.

С това чувство Елка ще нарисува в годините стотици камъни - с образа на Спасителя, Богородица, Св. Георги, Св. Димитър и много други. Ще нарисува Тайната вечеря и различни библейски сюжети. Тези образи присъстват и в скулптурите є, защото християнската история и култура дълбоко я вълнуват.
Ателието є е дом, който има свой цвят и звук. Тук са любимите є книги, колекцията є от класическа музика, тук са събираните от нея с усета на творец керамични изделия и старинни предмети. В него са рисунките, проектите є и един цял свят от идеи, които чакат своята реалност.
Елка е от тези хора, за които трудно се разказва, които не можеш да опишеш с една дума. От хората, с които искаш дълго да разговаряш. Защото общуването с нея може да ти вдъхне ново усещане и да ти припомни забравените тайни на живота, всичко онова, което си забравил или за което си си затворил очите. Такова е и първото чувство, което те спохожда, когато видиш творбите є.

“Богородично умиление” по Станислав Доспевски - XIX в. Сцени от “Шестоднева” - XIX в.

Че се връщаш към нещо силно и истинско, към човешкото, което си затрупал под тоновете пластмаса на всекидневието. Гледайки нейните икони върху камък и пластиките є, те обзема спокойствие и увереност, че сърцето ти е още живо. Творбите є не те насилват с тежки внушения. В тях няма менторство, няма претенциозност и самолюбие. Те просто те докосват мило и нежно или силно и страстно и говорят с душата ти.

Карат те сам да откриваш стойностите, да търсиш по-дълбоко истините и да цениш сънищата и мечтите си. В работите є камъкът, металът и дървото създават свой свят на обвързаност. И това не е нов измислен свят, той е същият, който пази човека и дава смисъл на живота му върху планетата.
Творбите є, като самата нея, първо ще помълчат и ще те слушат, после ще ти кажат, с любов и откровение, че те разбират и подкрепят. Че вярват в теб и ти също носиш вяра у себе си.
Трябва само да обичаш.

изт.,27.09.08