Проф. Хорхе Буланьос: Трябва да правим разлика между исляма и радикализма

23 септември 2008 | 16:39 | Агенция "Фокус"

Проф. Хорхе Буланьос е научен секретар на Института за мир и решаване на конфликти в университета в Гранада. Той е водещ партньор по проекта „Изследване и превенция на радикализацията на исляма: какво могат да направят училищните общности против нея”, който беше представен на международна конференция в София. Пред Агенция “Фокус” проф. Буланьос обясни някои от причините за възникването на ислямски радикализъм.

Фокус: Проф. Буланьос, какво провокира пораждането на радикални течения в исляма?
Хорхе Буланьос: Когато говорим за радикализация на исляма, въпросът не е в това кой е по-толерантен, а в това, че различни обстоятелства провокират различни проблеми. По време на първата конференция по въпросите за радикализацията на исляма, която се проведе в Испания, ние се научихме да различаваме исляма от радикализма, от фундаментализма. Човек може да бъде много религиозен и без да бъде радикален. На конференцията в София беше представен сравнителен анализ на четирите случая, където беше правено изследването – България, Румъния, Испания и Мароко. Лично моите впечатления са, че проблемите с радикализма са много различни в различни обстоятелства. Много е различно положението в Мароко например, където има преобладаващо мюсюлманско население, в България, където процентът на това население не е голям, в Румъния където е минимален и в Испания, където проблемът с радикализацията идва преди всичко от имиграцията. Другата ми забележка по повод толерантността – има два типа проблеми: едните са свързани с хората, които искат диалог и толерантност, и другите, при които се изисква промяна на начина на мислене. При някои обстоятелства, да се доверяваме само на диалога, е равносилно на това да убедим един боксьор вместо да се боксира да води диалог със съперника си. Важно е да се знае, че когато има борба, не може да има диалог. Ако се опитваме да водим диалог, това означава, че агресията трябва да бъде изместена. Ако това не е така, твоята позиция се интерпретира като слабост. С други думи – понякога е необходим диалог, а друг път има необходимост от промяна в нашите ментални нагласи. Нито едното, нито другото са панацея, но най-лошото е да се прекъсне комуникацията.
Фокус: Може ли да се говори за епидемия от ислямски радикализъм в Европа и ако има, то в кои части на Европа се наблюдава и какво я подхранва?
Хорхе Буланьос: Не мисля, че можем да говорим за епидемия, а по-скоро локални инфекции, ако продължим с медицинската терминология. По-опасното е да не се превърне локалната инфекция в една епидемия. Проблемът трябва да има едно многостранно, многоаспектно решение, което да зависи от контекста. В някои случаи става въпрос за икономическа маргинализация, в други случаи става въпрос за интелектуална или социална маргинализация. Онова, което е опасно, да не изпращаме послания с прости идеи към младите. Говоря за стериотипизирани идеи, като “ние-другите”. В света, и в частност в Европа, има толкова сложна ситуация, че може да имаме десетки форми на сътрудничество и взаимодействие. Ако ние настояваме върху разделението между западната цивилизация и исляма, то тогава предоставяме интелектуално оръжие в ръцете на радикалистите. За да завърша, ще дам само един детайл в тази насока: често изпадаме в капана да разделяме света на свят на исляма и западния свят. Точно към това се стремят войнстващите радикали, както от ислямския свят, така и от Запада. Много повече нюанси трябва да въвеждаме, когато говорим за групите и хората.
Фокус: Кое сложи знак на равенство между ислям и тероризъм?
Хорхе Буланьос: Това са хората, които имат интерес от това да се развие нова “студена” война. Това са среди и от двете страни – както от ислямския свят, така и от Запада. Това може да са хора, които имат нужда от нов ред. От развитите страни може да има субекти, които се нуждаят от нов враг, защото старият изчезна, така че могат да акумулират оръжие и демагогия, но също така и да провокират съответна реакция от страните, които страдат от тероризъм. Ако слагаме знак на равенство между радикализма и исляма, не правим нищо друго освен да наливаме масло в огъня на радикалистите. В този смисъл, мога да дам един пример от Испания – протестите срещу атентатите на ЕТА. Появи се лозунг между хората, който аз смятам за много мъдър – “Баските - да, ЕТА - не”. Този лозунг прави разлика между малцината терористи, от общото число баски, които са мирни и честни хора. Същото се отнася и за останалите общности – било то религиозни, географски, етнически или каквито и било. Онова, което искат радикалистите е точно това – да мразим исляма, включително и емигрантските общности, които живеят в Америка или в Европа или поне да го разглеждат като механизъм, който може да се отключи и да породи опасност. В същото време тези минимални на брой радикалисти претендират да формират в ислямския свят образ, който да представя Запада като враг, а на свой ред, самия тероризъм като начин за освобождение на тези народи.

Юлиан ХРИСТОВ