Денят на Йерусалим

25. 09. 2008

Денят на Йерусалим

Гасан Насър

Утре е последният петък от свещения месец Рамадан. Преди 30 години аятолах Хомейни го определи като „ден на Йерусалим”. Специалистите го възприемат като най-„иранския” ден от цялата церемония по постенето по време на Рамадана. Властите на ислямската република се опитват да го превърнат в най-активния ден за пропаганда на тяхната политика по цял свят и най-вече в ислямските страни. Те организират различни тържества, събрания и срещи, по време на които се издигат яростни антиамерикански и антиизраелски лозунги. Техеран се стреми да използва силно засегнатите религиозни чувства на мюсюлманите с обявяването на Йерусалим за столица на Израел през 1949 г. Този град има специално място в ислямската ценностна система, тъй като в него се намира една от нейните светини – джамията „Ал Акса”. Едновременно с това, статутът на Йерусалим е един от най-спорните проблеми в палестинско-израелските преговори. Двете страни са далеч от постигането на консенсус по този въпрос, след като през 1988 г. Организацията за освобождение на Палестина също провъзгласи Йерусалим за столица на палестинската държава.

„Денят на Йерусалим” протича по различен начин в шиитските и сунитските държави и общности. Поради това, че самият повод е формулиран от ръководителят на ислямската революция в Иран, шиитите много по-ентусиазирано и бурно отбелязват ежегодно този празник. Израз на революционната им енергия е провеждането на мощни антиамерикански демонстрации в различни големи градове на страната, както и упражняването на някои специфични за шиитите култови обреди. Най-масово е отбелязването на случая в Иран и Ливан. Например нерядко радикалната партия „Хизбула” провежда военен парад, на който лидерите й произнасят пламенни речи. На практика в шиитската общност „денят на Йерусалим” се превръща в нещо повече от грандиозна петъчна молитва със силен политически заряд.

Сунитите, които решат да се включат в празненството, са по-умерени. Съпричастността към новосъздадения празник получава кабинетно-политически израз. Логично е огромното мнозинство мюсюлмани да не се подчинят на посланията на един шиит, пък бил то и такава влиятелна личност, като имам Хомейни. Представителите на тази деноминация си разменят писма или символи на водещите партийни формирования в държавата, в която се намират. Обикновено такава е практиката при ислямистките групировки, които формират своята политика под влияние на Техеран. Такъв е случаят с радикалното движение „Хамас”. То задължително организира прояви, свързани с „деня на Йерусалим”, подчертаващи своята „ислямска солидарност”. На практика обаче те доказват своята политическа и финансова зависимост от аятоласите.

Представителят на „Хамас” в Техеран Абу Осама Абдел Мооти нееднократно е подчертавал, че „денят на Йерусалим” е „най-ярката форма на солидарност с народа на Палестина”. Вчера той заяви: „След като имам Хомейни е определил Йерусалим за средище на борбата между цивилизациите, то тогава всички компоненти на ислямската нация трябва да се включат в отбелязването на случая”. Дешифрирайки посланието на въпросния ислямист, става разбираемо, че всички мюсюлмани трябва да откликнат на призивите на Иран и респективно да се включат в организираните по места мероприятия от шиитските активисти. С други думи – той отправя апел към всички привърженици на Хамас да се включат в утрешните антиамерикански прояви на Иран.

„Денят на Йерусалим” бе отбелязван много активно в Турция по време на управлението на предишния турски премиер-ислямист Неджметин Ербакан. Последният лично участваше в някои мероприятия на иранското посолство в Анкара, преминаващи в духа на познатите антиамерикански и антиизраелски лозунги. В някои случаи дори бяха посрещани и гости от чужбина – представители на различни ислямистки формирования, най-често на организацията „Мюсюлмански братя” от Египет. Редица експерти оценяваха внушителните мероприятия като модел на „ислямски интернационал”.

В България, страна с голямо ислямско малцинство, този празник няма традиция. Желаната от Техеран силна антиамериканска мобилизация е нереална на наша територия. Причината е, че повече от 99% от българските мюсюлмани са сунити. Ако все пак някой у нас се сети за съществуването на въпросния повод, то израз ще бъде само отбелязването му в някое списание или малотиражен специализиран вестник. В случая е немислима аналогията с акта на подаването на жалба от няколко забрадени девойки от Смолян до Комисията за защита от дискриминация (28 февруари 2008). Този ден „случайно” съвпадна с обявения, незнайно от кого, „световен ден на забрадката”. Да се надяваме, че утре няма да станем свидетели на подобни „съвпадения”.

изт.