Една поучителна случка!

В града отново бе настъпил глад. Най-много гладуваха хамалите. Един от тях се доближи до вратата, от която се усещаше миризмата на препечен хляб, и каза:

- В името на Аллах, дайте ми малко хляб, дни наред не съм хапвал нищо. Жената подаде на дъщеря си едно парче хляб, тя го опакова внимателно и го подаде на прегладнелия хамалин. Радостта му беше неописуема. Когато си тръгваше към къщи, един човек го срещна и го попита строго: - Откъде взе този хляб? Хамалинът се стъписа и, обръщайки се, посочи къщата. Човекът, поклащайки глава, промърмори: - Не съм сбъркал, от коя друга къща може да се вземе хляб в този недоимък. Разгневен почука на вратата и, след като му отвориха, той попита: - Кой даде хляб на хамалина? - Ако аз бях давал хляб на всеки, който поиска, и в този дом сега нямаше да има хляб! Но всъщност нашият Създател нали повелява: - Ако сте благодарни за благата, които съм ви отредил, ще ги увелича, ако сте неблагодарници, ще ви ги отнема и ще ги дам на благодарния раб. Такава щеше да бъде и участта на този неблагодарен човек. Не след дълго така и стана. Наложи се да продаде най-хубавия си магазин в центъра, но и това не помогна. Достигна до такова положение, че нямаше средства да купува дори хляб. Една вечер си дойде вкъщи и каза на дъщеря си: - Аз не мога вече да ви изхранвам, защото днес не спечелих дори и за един хляб. Иди на пазара и поискай от някой познат пари за хляб. Дъщеря му отиде на пазара, застана на един ъгъл и зачака да дойде някой познат. Собственикът на магазина отсреща видя момичето и я попита какво прави там. Тя му призна истината: - Нямаме никакви пари, очаквам да мине някой познат, за да му поискам пари за хляб. Човекът веднага извади от джоба си достатъчно средства и ги подаде на момичето: - Вземи, купи хляб, колкото пожелаеш! А аз по този начин ще бъда благодарен за отредените ми блага. Но човекът забелязал, че момичето крие едната си ръка. Той настоял: - Кажи какво ти се е случило, ако е наранена, ще ти помогна да я излекуваш. Всевишният Аллах ми е отредил богатство, трябва да извършвам добрини и да съм благодарен за това, иначе то ще ми бъде отнето. Момичето се принудило да му каже: - Дадох парче хляб на един бедняк, който срещнал по пътя баща ми, той го попитал откъде е взел хляба и беднякът посочил нашата къща. Тогава баща ми дойде и ме удари толкова силно по ръката, че тя се счупи и остана изкривена. Затова се срамувам да я покажа на някого. Дори заради това не мога да се омъжа за никого, никой не ме пожела. След като изслушал момичето, човекът се въодушевил и казал: - Аз бях хамалинът, на когото ти даде хляб. Значи аз съм причината ръката ти да бъде такава и ти да не можеш да се омъжиш. Аллах не би бил доволен да стана причина за това и да те оставя в подобно положение. Всевишният отне от неблагодарния ти баща богатството му и го отреди на мен. Сега аз съм подложен на изпитание. Не искам да попадам в подобно невежество. Ела, нека станем семейство и да спасим родителите ти от беднота. И така тръгнали към неблагодарния баща, който счупил ръката на момичето. Нека още веднъж си припомним предупреждението на знамението: - Ако сте благодарни за благата, които съм ви отредил, ще ги увелича, ако сте неблагодарни, ще ви ги отнема и ще ги дам на благодарния раб. Наказанието за неблагодарниците е жестоко.

изт.,September 2008

АХМЕТ ШАХИН