„Мюсюлманин” в България отдавна не значи „турчин”

30. 09. 2008

„Мюсюлманин” в България отдавна не значи „турчин”

Гасан Насър

С приключването на свещения месец Рамадан завършва и интензивната обиколка на репортерите на водещите ислямски медии из целия празнуващ мюсюлмански свят. Както обикновено те са си поставили за задача да информират многомилионната аудитория за нравите, обичаите и най-вече за начина, по който се прилага шариатският императив на постенето. Естествено журналистите се опитват да проникнат в детайли в духа, който се е настанил в отделните ислямски общности. Те се стараят да представят в най-подробни щрихи единството, солидарността и най-вече привързаността на мюсюлманите към традицията.

Особено силно важи гореказаното за презентирането на поведението на представителите на ислямската диаспора, т.е. на ислямските малцинства. Последните се намират в различно положение, в сравнение със своите едноверци в държавите, в които те са мнозинство. По този начин особено ценни са репортажите за мюсюлманите в Европа, които най-старателно постят, а когато настъпи часът, се събират на обща трапеза за вечерята „ифтар”.

Една от интересните държави в това отношение се оказва България. Кореспонденти на чужди медии се надпреварват да посещават отделни части на „смесените райони”, за да правят своите материали, изобилстващи с всякакви подробности. Това, което прави впечатление е, че външните посетители съсредоточават своето внимание предимно върху една конкретна общност – българите-мюсюлмани, по-известни с етнонима „помаци”. Не е ясно дали въобще може да се говори за някакво чуждо внимание към останалите два етнически компонента – турците и ромите-мюсюлмани. Ако все пак турска медия очертае ежедневните контури в някое село, населено с български турци, то за ромите в действителност съществува пълно мълчание. На практика, представяйки нравите и обичаите на българската мюсюлманска общност пред ислямския свят, огромното мнозинство от репортерите представят единствено помаците. Сякаш за кореспондентите от арабските страни и Запада Западните Родопи са витрината на българския ислям.

Когато авторитетното, в ислямския свят, издание „Ислам онлайн”, близко до позициите на сунитския египетски шейх Юсеф Карадауи, търси мнението на българската мюсюлманска общност по отношение на присъединяването на България към Европейския съюз, то той го намира в Смолян. В обширен репортаж от 27 декември 2006 г. от този китен български град, озаглавен: „Членството в европейския клуб безпокои българските мюсюлмани” се споделят страховете на 27-годишния Салах Коцев. Той се притеснява дали неговата жена ще срещне трудности да носи забрадката си след историческото, за нашата страна, събитие. По-късно тези опасения бяха материализирани на административно ниво.

Особено показателни са битовите репортажи през настоящата година. На 7 февруари 2008 г. същото специализирано виртуално списание детайлно обрисува (с текст и снимки) внушителността на една българска мюсюлманска сватба. Социалното събитие е заснето в село Рибново, община Гърмен, област Благоевград. Интересното в случая е, че това село изглежда се е „специализирало” в привличането на чужди кореспонденти по този повод. Предходната година кореспондент на немското електронно издание “Qantara.de” също отрази местно сватбено тържество.

Малко по-късно, на 17 юни 2008 г. горецитираното арабско издание, базиращо се върху материали от световно известната агенция „Ройтерс”, с незначителни авторски добавки, пресъздаде молитва за дъжд в село Долни Воден. Селището се намира в асеновградската община, населена предимно с представители на въпросната конфесионална общност.

По силата на същата логика, в „Ислам онлайн” намери място изключително екзотичният материал на Хани Салах от, озаглавен: „Разходи за тези, които не се боят от бедността”. На 14 септември 2008 г. наблюдаващият професионално България журналист е пресъздал вълнуващи моменти, по време на които жителите на село Чепинци сядат около трапезата за вечерята „ифтар”. С няколко снимки той е уловил приповдигнатото настроение и най-вече стремежът за солидарност между жителите на това населенено място. Всички те са се настанили около няколко маси и така отбелязват религиозния празник. Цитатът на мнението на Сами Везлински, студент по богословие в йорданската столица, поставя акцента върху профила на категорията мюсюлмани, която авторът желае да изведе на преден план. Преекспонирана е личността на младия българин-мюсюлманин, който изучава основите на ислямската религия в столица на арабска държава или най-малкото – тачи своята религия (също като Салах Коцев). Въпросното селище се намира в Смолянска област, буквално на българо-гръцката граница.

Към горецитираните материали могат да се прибавят още много, сред които най-впечатляващ е репортажът на Мирко Шваниц от немския сайт “Qantara.de” за диалог с ислямския свят. Той се интересува също от нравите и обичаите на хората от Рибново, както и от ролята на ДПС в местния политически живот. Авторът цитира извода на българския учен Емил Минчев, работещ в Германия, че „членството на България в ЕС разкрива широки хоризонти пред българските помаци”.

Впечатляващ е също фактът, че сред всички тези материали няма нито един от Североизточна България (Търговище, Разград, Шумен, Силистра и други) или дори от Източните Родопи (Кърджали, Момчилград, Ардино и други). В тези региони също живее компактно българско население, изповядващо ислямската религия. То обаче е от друг етнос. Очевидно е, че високите и непристъпни планини на Западните и Средните Родопи привличат и с нещо друго, след като кореспондентът на „Ислам онлайн” Хани Салах само за 10 дни е успял да пропътува отсечката София-Чепинци-София и да напише и изпрати репортажите си за отбелязването на Рамадана, както в обикновеното помашко село Чепинци, така и в Главното мюфтийство в столицата.

orientbg