| Главната цел на исляма е да осигури на човека щастие и в двата свята, като го запознае с вярата в единството на Аллах. Основният принцип, че същинската цел на религията е да опази следните пет неща: живота, разума, вярата, имуществото и честта на човека, което се повтаря често от ислямските правоведи и методисти, ясно свидетелства за това. Също така и учени като Имам Невеви, проникнали в духа на ислямските науки, изследвайки ислямското право, стигат до извода, че: "Всички правила и принципи, повели и забрани, заложени в ислямското право, целят две неща: насърчаване на полезните неща и забраняване на вредните", което дава ясна представа за гледната точка на исляма за живота. Изхождайки от тези положения в религията, във всички платформи и в научните спорове ислямските учени спокойно може да заявят, че както всички богослужения, които ислямът заповядва да се изпълняват, са полезни за хората, така и греховете, които е забранил, са вредни. Впрочем сериозните научни изследвания на тема "Философия на ислямското право" на предишните и сегашни богослови са насочени към потвърждаването именно на тази истина. Фактът, че богослуженията в исляма, които са в полза на хората, семейството и обществото, нямат само материална страна, не се нуждае от обяснение. Също така не е правилно ползите от богослуженията да се възприемат едностранчиво. Защото те имат както материални, така и духовни измерения, касаят както индивида, така и обществото. Освен това за отделния човек ползите от богослуженията също са големи. Защото няма съмнение, че те имат здравословни, психически, възпитаващи и морални страни. Имайки предвид тези обстоятелства, може да се каже, че с говеенето, вечерята ифтар, сахура, молитвата теравих, милостинята фитре или, казано накратко, с откъсите от време, които са като отделни сцени за различните богослужения, месец Рамазан е великолепно, приятно и спокойно време за възпитание. По време на този възпитателен процес душата, духът, тялото, сърцето, разумът и останалите човешки качества и чувства получават свято възпитание, вземайки духовна храна, разграничавайки се от злодеянията и бидейки обгърнати от невероятни красоти. Хадисът на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), който гласи: "Който от вас бъде обезпокоен, говеейки, нека каже: "Аз говея" - е част от това всеобхватно и свято възпитание. Възпитанието през Рамазана, целящо да усъвършенства вярващия, не е ограничено в няколко стъпки, напротив, чрез него се дава насока на всичките му действия. За да бъде прието говеенето му, говеещият трябва да контролира езика и ръцете си, да внимава върху какво насочва погледа си, какво слуша, къде стъпва, както и мислите и чувствата си. В хадис, цитиран от авторитетни учени, Пророкът Мухаммед казва: "Говеенето не е само въздържане от храна и вода. Истинското говеене е въздържание от лошите постъпки и грозните деяния. Ако някой ви наругае или нагруби, изричайте: "Аз говея, аз говея." Това е автентично възпитание, което не може да бъде теоретизирано в научните центрове, нито да бъде артикулирано в научни конференции, може би това е проекция на метафизичното върху нашия свят и се проявява като пресечна точка между двата свята. Дали фактът, че ангелите, които са метафизични същества, поздравяват реални същества, каквито са хората, чак до часа имсак през Нощта Кадир, не е красноречив пример в това отношение? * Преподавател в Богословския факултет в университета Юзюнджю йъл, Ван |
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар