В Кьолн: нова джамия и антиислямистки конгрес

20. 09. 2008

В Кьолн: нова джамия и антиислямистки конгрес

Екип на Ориент.Бг

След дълъг период на отлагане, в края на миналия месец общинският съвет на град Кьолн даде разрешение на Турската религиозна служба в Германия (ДИТИБ) да изгради нова джамия на мястото на старата. ДИТИБ е една от местните ислямски организации и на практика представлява филиал на турската Дирекция по вероизповеданията. Нейното седалище е в самия град Кьолн. Според неофициални данни 12% от жителите му изповядват ислямската религия, мнозинството от които са турци.

Немските средства за масова информация широко отразяват събитието, настроенията и дебатите по даването на разрешение. От ислямската организация заявиха двусмислено пред списание „Дер Шпигел”, че ще построят молитвен храм, който да обслужва всички жители на града, а не само мюсюлманите. Оспорваното решение е било взето с решаващата подкрепа на представителите на левите политически партии в градския съвет. Става въпрос за съветниците на Социалдемократическата партия, Лявата партия (бившите комунисти) и Свободната демократична партия (либералите). Против са гласували християндемократите и представителите на местната коалиция „Инициатива за Кьолн”.

Според изявление на говорителя на общината пред телевизия ZDF, предложението е получило одобрение единствено, след като ДИТИБ е отстъпил пред условието да намали височината на минаретата от 55 на 25 м. Освен това ДИТИБ се е съгласил да не използва високоговорители, съобразявайки се с изискванията за спокойствието на жителите на квартал „Еренфелд”, където ще се издига джамията. Тези особености на новия религиозен храм са причината християндемократите да не подкрепят строежа. По думите на техния представител и кмет на града - Фриц Шрама, с подобна височина новата сграда ще привлича погледите на всички посетители на града и така ще въздейства върху облика на цялото селище, за сметка на други институции и обекти.

За разлика от десния политик, председателят на социалдемократическата фракция в общинския съвет Джоузеф Уардис смята, че джамията ще се превърне в туристическа атракция. Той се надява, че посетителите на Кьолн ще отидат да я разгледат, след като преди това са се запознали с градската катедрала.

Остава спорен въпросът какво в действителност ще бъде мястото на спорната джамия в рамките на европейското ислямско архитектурно наследство. Редица апологети на строежите на ислямски религиозни храмове бързат да обявят, че този проект ще бъде най-големия на територията на целия европейски континент. Интересен е фактът, че редица салафитски издания бълват подобни квалификации за всяка новопоявила се джамия в Европа. Същият изблик на делириум имаше и по отношение на руските джамии – към тази в Казан или към съвсем наскоро откриващата се в Грозни. В Кьолн планираното място за 1 200 богомолци (според първоначалния замисъл е трябвало да бъдат 2 000), съгласно окончателната архитектурна документация, отрежда на бъдещия ислямски храм далеч по-скромно място, в сравнение с гореспоменатите руски джамии.

В коментарите на местните и ислямските анализатори на събитието за пореден път излезе на повърхността дебатът, в който се чувства антагонизмът: „ислямизация на Европа или свобода на вероизповеданието”. Понастоящем той тече с особена актуалност във Франция, Швейцария, Великобритания и Италия. Фактът, че през 1990 г. в Германия е имало само 3 джамии, а сега те са 159, е достатъчно сериозен аргумент за разгарянето на въпросната дискусия. През 2007 г. мюсюлманите в Германия са 4 100 000, което представлява 5% от 82-милионното население на Федералната република. От тях 2/3 са от турски произход, а около един милион са тези, които имат статут на германски граждани.

Реакциите на отделните германски медии по въпроса са наситени с противоречия. Особено осезаеми са те в коментарите на „Дойче веле”. От една страна, техните автори симпатизират на местния авторитетен писател от еврейски произход Ралф Джордано, който активно се противопоставя на ксенофобията, нетолерантността и расизма. От друга страна, те извеждат на преден план неговите разсъждения, че повечето жители на Кьолн са против джамията, но никой не е взел под внимание тяхното мнение, а също така и че интеграцията на турците се е провалила.

Двете тези са диаметрално противоположни. В крайна сметка не става ясно каква позиция отстоява и независимата държавна медия. Тази двойнственост на поведението на местните медии произтича от изключително либералния закон за вероизповеданията, който се прилага в Германия. Всяка религозна общност може да строи свой храм, стига да получи необходимите разрешения за строеж на сграда. Следователно католическите, протестантските и ислямските храмове са равнопоставени пред германските власти. Парадоксът е, че санкцията за строеж на джамия в тази западноевропейска страна има чисто техническо, а не политическо или социално естество. В този контекст може да се тълкуват двусмислиците, с които завършва коментарът на „Дойче веле” за бъдещата кьолнска джамия, а именно:

„Изграждането на джамия няма нищо общо с дебата за забрадките и с положението на жената в мюсюлманските общества.”, а също така: „Който им (на турците – бел.авт.) откаже правото свободно да изповядват религията си, носи част от отговорността за провала на интеграцията”.

Подобни твърдения са дълбоко неверни и са опровергани от практиката. Именно такава политика в областта на вероизповеданията става причина за подхранването на дясноекстремистки течения, използващи насилие за постигане на целите си. Те се подхранват от суспендирания плебисцит на населението, несъгласно с появата на религиозни храмове на малцинствени общности. Доказателство за това твърдение е, че въпросната джамия се превърна в повод за свикването на световен антиислямистки конгрес в Кьолн. В него участват над 150 политици и експерти, принадлежащи към крайната десница в Европа. Сред тях се открояват имената на председателя на френския „Национален фронт” Жан Мари льо Пен, на лидера на "Фламандски интерес" Филип Девинтер и на австрийския евродепутат от „Партия на свободата” Андреас Мойзелер.

Дяснорадикалната група „Про Кьолн”, която се появи по време на дебатите за строежа на джамията, организира демонстрация, влязла в разрез с правилата, установени от органите на реда. По време на нейното провеждане се е стигнало до единични инциденти. Очаква се днес да има още по-голяма демонстрация, с участието на екстремисти от Германия, Франция, Италия, Белгия и Австрия. Местните медии остро критикуват събитието и поставят акцент върху контрадемонстрацията, проведена от леви симпатизанти в квартал „Еренфелд” на местото, на което ще се строи джамията. В същото време държавните средства за масово осведомяване спестяват съдържанието на някои от лозунгите, които издигат крайнодесните екстремисти, а именно: „Ние искаме да запазим нашата култура, градове, села, гражданство и начин на живот”. Не е чудно, че не са малко на брой жителите на Кьолн, които биха подкрепили тези искания, които „Дойче веле” определи като популистки.

Интересна е позицията на управляващите християндемократи. Кметът Шрама, който по принцип е срещу джамията, е едновременно и срещу инициативата на крайнодесните. Пълномощничката на федералното правителство по проблемите на чужденците Мария Бьомер от Християндемократическата партия подчертава: "В нашата страна няма място за десни радикали и дeснорадикални групировки, които под прикритието на гражданско движение дискриминират малцинствата”. Почти всички останали политически сили осъждат крайнодясната проява. "Групата "Про Кьолн" се опитва да опетни имиджа на Кьолн като отворена и толерантна метрополия", заяви парламентарният управителен директор на партията на „Зелените” Фолкер Бек. Той допълни: "Ние никога не сме желали и не желаем подобен конгрес".

Казусът с кьолнската джамия протича в атмосфера на усилващата се обща нетърпимост на европейците към мюсюлманите. До такъв извод са достигнали изследователите от американския институт „Пю Рисърч”, които са интервюирали 4 700 души от 6 европейски страни. Най-нетолерантни към тази конфесия са испанците, от които 52% не изпитват положителни чувства към изповядващите ислямската религия. На същото становище са 50% от германците, 46% от поляците, 40% от французите, 33% от руснаците и 25% от британците. Въпреки това за първите две държави тенденцията е низходяща, в сравнение с 2006 г. Тогава отрицателни чувства към мюсюлманите са проявявали респективно 56% и 54%. За останалите страни в анкетата тенденцията е с противоположна стойност.

orientbg