Известното американско списание „Foreign Policy”, специализирано в областта на международните отношения, излезе с поредната класация на най-влиятелни фигури. Този път авторитетното жури публикува ранглистата на ислямските религиозни дейци. Не са посочени обаче по-големи подробности относно критериите за измерване на тяхното влияние. Отбелязано е единствено, че „това са хора с магнетична визия и необикновени способности да формират мнението, настроенията и идеологическите ценности на хората”. Според авторите на материала „те са способни да качват на власт или да свалят правителства, да разрушат държави и да се противопоставят на определени интереси”. Въпросната група религиозни дейци е основен фактор при формирането на политиката в ислямското общество. Тя трябва да бъде вземана под внимание при анализа на една или друга конкретна ситуация.
Общността на ВИП-шейховете включва 8 души от различни държави – Саудитска Арабия, Египет, Ливан, Ирак и Индонезия. Тя е оглавена от 68-годишния сегашен Главен мюфтия на Кралство Саудитска Арабия Абделазиз бин Шейх. Американското жури отдава способността му да влияе много силно върху формирането на изключително важното, за арабския и ислямския свят, политическо решение на близостта му до управляващата могъща саудитска династия. Този ортодоксален сунит ще се запомни с неговата фетва, издадена през 2004 г. Тогава Бин Шейх постанови, че трябва да бъдат наказани с удари с камшик жени, които са присъствали на икономически форум в саудитския град Джедда, без да покрият главите си. Този негов индивидуален нормативен акт предизвика на Запад сериозна полемика за саудитските представи за правата на човека и влиянието на консервативния клир върху принципите на саудитската вътрешна политика.
На второ място е поставен 69-годишният индонезийски шейх Абу Бакър Бешир, последовател на салафито-уахабитската доктрина. През 2002 г. Бешир зае мястото на основен идеолог на „Ислямска група”, местният филиал на терористичната групировка Ал Кайда. Неговите речи, отличаващи се със силен антизападен заряд, го превърнаха в неотразим проповедник за местните мюсюлмани, въпреки че той възприема себе си като такъв от скромна величина. Индонезийският радикал лежа две години в затвора по обвинения за участие в атентатите на остров Бали през 2002 г. Тогава загинаха над 200 души.
На трето място е класиран шейх Мохамед Хюсеин Фадлала. До съвсем скоро този шиитски духовник беше духовния лидер на радикалната ливанска партия Хизбула. Той е изключително остър в своите изказвания срещу Израел, Запада и лидерите на арабските правителства. Напада безмилостно и египетския президент Хосни Мубарак за неговата политика, насочена към ограничаване на влиянието на шиитите в Египет. В същото време Фадлала се отдалечи от Иран, призовавайки да се намали ролята на ислямската република в Ливан и в целия арабски свят.
На следващото четвърто място се намира иранският висш духовник, 86-годишният аятолах Хюсеин Али Монтазири. Мнозина го възприемат като духовния баща на ислямската революция в Иран. Според списанието в последните години той се е отдалечил от радикалните възгледи на сегашните ръководители на ислямската република. Монтазири често критикува настоящия духовен водач на държавата – аятолах Али Хаменей. Влиятелният духовник призовава за диалог със САЩ и за развитието на демократичните устои на иранската държава. Тези негови идеи станаха причина той да прекара 5 години под домашен арест, което не намали неговото влияние в местното общество и сред шиитската диаспора.
На пето място е квалифициран египтянинът с катарско гражданство шейх Юсеф Карадауи. За разлика от предишните фигури, този сунит има постоянен медиен достъп чрез влиятелния сайт „Ислам Онлайн” и чрез програмата „Религията и животът”, излъчвана по най-рейтинговата електронна медия в ислямския свят – „Ал Джазира”. Той е основател и председател на влиятелния Световен съюз на ислямските учени. През 1999 г. Карадауи бе обявен за персона нон грата в САЩ, а през 2007 г. и във Великобритания. За мнозина този проповедник е противоречива личност, тъй като забрани самоубийствените атентати по принцип, но одобри тези, които се извършват срещу израелски граждани.
Шести поред е настоящият генерален секретар на ливанската радикална партия Хизбула шейх Хасан Насрала. За редица анализатори той е интересен политико-религиозен хибрид. В същото време Насрала се ползва с голяма популярност сред ливанските шиити. След войната между неговата партия и Израел през юли 2006 г. някои местни социологически агенции го сочеха като най-популярната личност в целия арабския свят. Същевременно неговият рейтинг спадна значително след завземането на Западен Бейрут от въоръжените части на Хизбула.
На предпоследно място е поставен най-влиятелният иракски шиитски духовник – аятолах Али Систани. Неговата умереност и рационализъм са причините влиянието му да се простира далеч извън границите на днешен Ирак. На практика няма нито едно иракско правителство след свалянето на Садам Хюсеин, което да не е съставено без неговата благословия. Систани има представители в Иран, Афганистан, Африка, Европа (в това число и в България), които следват стриктно неговите фетви и респективно отчитат пред официалния му офис събрания от последователите данък „ал хумс”, задължителен за шиитите.
Екипът на „Foreign Policy” е поставил на последно място ръководителя на „Ал Азхар” – най-авторитетната ислямска сунитска религиозна институция. Това е шейх Мохамед Тантауи, за когото се счита, че е източник на някои противоречиви фетви. Например той подкрепи закона за забраната на религиозни символи във Франция (познат като „закона за забрана на забрадката”) и се противопостави на самоубийствените атентати.
Без да се хиперболизира точността на въпросната класификация, прави впечатление, че сунитските и шиитските духовни лица са си поделили по равно влиянието в ислямското общество. Двете конфесии са представени еднакво във ВИП-стълбицата, въпреки че съотношението им в ислямския свят е приблизително 90:10 в полза на сунитите. Този факт подсказва за спецификата на масовата психика на шиитската конфесионална общност, в сравнение с тази на сунитите.
На второ място, авторите на своеобразното изследване игнорират влиянието на най-радикално мислещите шейхове, които гравитират около идеологическия кръг на Ал Кайда. За голямо съжаление тяхното влияние е значимо и това може да се констатира по броя на посещенията на поддържаните от тях сайтове.
изт.,02.09.08
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар