50 души при население 230 961 жители протестират заради мюсюлмански храм в Бургас

50 души при население 230 961 жители протестират заради мюсюлмански храм в Бургас

Около 50 души се събраха на протест на площад "Тройката" в Бургас, за да протестират срещу решението на общинския съвет да предостави терен за изграждането на мюсюлмански молитвен дом в квартал "Меден рудник".

Това съобщи БНР.

За да не се опорочава инициативата, организаторите на протеста от комитет "Гражданско единство" призоваха да се премахнат партийните лозунги.

Според инициаторите подобни решения трябва да се подложат на широко гражданско обсъждане, особено след като в Бургас мюсюлманите са едва две - три хиляди души, а местният парламент предвижда построяването на две джамии.



Още ЕЗАН тук

50-ина бургазлии протестираха срещу джамии в града им

21.02.2009 17:55

В събота на бургаския площад "Тройката" се състоя протест срещу строителството на нови джамии в морския град.

Протестът беше организиран от инициативния комитет "Гражданско единство" и на него се събраха около 50 участници.

Недоволството на събралите се бургазлии е провокирано от вота в местния парламент, с който се разрешава построяването на две нови джамии в града - едната в комплекс "Меден рудник", а другата - в квартал "Победа".

Привърженици на партия "А--ка" също се опитаха да се включат в протеста, но младежите от "Гражданско единство" ги помолиха митингът да не бъде политизиран.

Привържениците на В. С. се съгласиха и част от тях останаха на протеста, без да демонстрират партийни символи.

Мерки за енергийна ефективност ще бъдат предприети за джамиите в Смолянско

(26.01.2009.) МЕРКИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ЩЕ БЪДАТ ПРЕДПРИЕТИ ЗА ДЖАМИИТЕ В СМОЛЯНСКО

Мерки за енергийна ефективност ще бъдат предприети за джамиите в Смолянско, съобщи за радио „Фокус” – Смолян Неджми Дъбов, Районен мюфтия на Смолян. На въпрос какви трудности изпитват мюсюлманските храмове в днешно време, Дъбов единствено посочи, че те са затруднени главно по отношение на тяхното отопление през зимата. Нужно е да се постави изолация във всеки един от тях, да се подмени дограмата и да се помисли каква форма на отопление ще се приложи- с парно или климатици. “Тези проблеми се срещат в почти всеки храм в областта, както и в сградата където е настанено Районното мюфтийство, отбеляза Дъбов. За решаването им ще се търсят средства по програмите на ЕС, съгласно мярка 322. В нея е заложена опция за местните поделения на религиозните институции да кандидатстват по тези програми, обясни Районният мюфтия. Той посочи, че сградата на Районното мюфтийство в Смолян е реконструирана през 1998 година, а е изградена преди повече от 15 години. Неджми Дъбов каза също, че в област Смолян, още отпреди две години, е започнато строителство на няколко нови джамии, които все още не са завършени. Мюсюлмански храмове се изграждат в Златоград, Доспат и с.Триград. Идеята е строителството да приключи през тази година. Новите храмове се изграждат основно със събрани средства от дарения. Финансова подкрепа се оказва и от Главното мюфтийство, уточни Дъбов.

Велина КАЦАРОВА

Радио „Фокус” – Смолян

Мюсюлманско изповедание/Главно мюфтийство

Претенциите на мюсюлманите не бяха посрещнати радушно от Министерството на културата

Законът "Чилова" пак си намери душманин

Спор за 15 джамии и стотина църкви препъва приемането на новата уредба за културното наследство

Силвия Георгиева

Боянската църква беше реставрирана със средства от Министерството на културата и фондации. Синодът обаче си иска легендарния храм. СНИМКА: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Председателят на културната комисия Нина Чилова едва ли е вярвала, че дълго рекламираният и подготвен от нея и работна група закон за културното наследство в крайна сметка ще бъде стопиран не заради проблемния въпрос за собствеността на антиките, голяма част от които следва да преминат във владение на държавата, а чисто и просто заради заинатяването на ДПС. Поне на повърхността нещата изглеждат тъкмо така.

Когато видяха текстовете му, редица колекционери и експерти (вероятно стимулирани подобаващо от колекционерите) скочиха срещу разпоредбата собствениците на културни паметници от национално значение да се превръщат в техни държатели, ако не докажат с документ как са ги придобили. Спорният въпрос за собствеността на културните ценности обаче, изглежда, е на път да отстъпи "горещото" си място на раздора, който всяха претенциите на Главното мюфтийство и особено тези на Българската православна църква. Макар законът за културното наследство да се добра до второ четене в зала преди Нова година, гледането му бе стопирано, поне засега, от задълбочаващия се спор между ДПС, които защитават интересите на мюсюлманите, и Министерството на културата. Защото, ако претенциите на църквата изглеждат прекомерни в очите на Стефан Данаилов, то исканията на ДПС са по-скоро логични, но пък отварят широко вратите към огромните амбиции на Светия синод. Хората на Доган пък са важни за Чилова, за да бъде приет безпроблемно законът.

Кой какво иска?

Мюсюлманите настояват джамиите, които са паметници на културата от национално значение и поради това от години стоят затворени, за да не бъдат повредени от богомолците, да бъдат отворени за служби и ритуали. Според секретаря на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов става дума за около 15-16 джамии, които някога са били в тяхно владение, но сега са държавни. Такава е например втората по големина у нас и трета на Балканския полуостров джамия "Ибрахим паша" в Разград, строена през XVI век. Или пък третата по значение у нас след "Томбул джамия" в Шумен - "Куршумлъ джамия" в Силистра. Такива са и "Ески джамия" в Стара Загора, "Байракли джамия" в Самоков, т.нар. "Черна джамия" в София, "Таш капръ" в Пловдив и др.

Претенциите на мюсюлманите не бяха посрещнати радушно от Министерството на културата. Извън официалния аргумент, че трябва да се опазват културните паметници, има неофициален - че от немюсюлманското население (например атакистите в Стара Загора) ще скочат срещу отварянето на джамиите. Поради това от ДПС преформулираха исканията си и предложиха да бъдат отворени за ритуали и обреди само онези джамии - паметници на културата, които са единствени на територията на дадено населено място. "Става дума само за три джамии - в Карлово, Самоков и Стара Загора, в които МК от 17 г. не разрешава да се извършват ритуали", поясни Ахмед Юсеин от ДПС. По думите му това е по-добрият вариант, вместо да се строят нови джамии, за които "веднага ще почнат спекулации" (всъщност подобни проекти вече предизвикаха напрежение в София и Бургас). Според Четин Казак пък джамиите могат да работят само на празници или един път в месеца, а не постоянно.

Хафъзов обаче насочва вниманието към други джамии, които са паметници на културата и са единствени в съответните градове - такава е ситуацията във Враца, Монтана, Кюстендил, Дупница и Гоце Делчев. Да не говорим, че мюфтийството хич не се интересува от политическите предложения и настоява да си върне обратно медресето в Кърджали (построено като духовно училище от мюсюлмани през 1921 г.), мястото, на което е построена джамията в Ихтиман, и

дори бившата "Буюк джамия",

върху която в момента се намира Археологическият институт с музей при БАН. "Всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, защото дори даден храм да не е единствен, той може да не е достатъчен за хората. Освен това и сега има джамии - паметници на културата, които са отворени за служби", мотивира се Хафъзов.

Конкретното разглеждане на храмовете обаче се натъква на друга слабост. Под джамията в Стара Загора например има раннохристиянска базилика, а под нея - тракийско светилище, които трябва да се експонират. Едновременното излагане и извършване на ритуали изглежда немислимо, пък и от Министерството на културата кандидатстват с проект за 2.5 млн. лв. пред европейските институции за проучване на обекта. От ведомството на Стефан Данаилов не приеха и другото предложение на ДПС - разрешение за отваряне на въпросните джамии да се дава от министъра на културата и кметовете на общини. Така при второто четене на закона в културната комисия се прие тяхното становище - разрешението да се дава от МС и общинските съвети, и то с право на отказ. По този начин, поне засега, са стопирани и амбициите на Светия синод пряко да ръководи някои от най-известните ни исторически църкви, в които не се служи.

Синодът обаче вече заяви претенциите си за собственост към църквите "Св. Четирийсет мъченици", "Св. Георги" в Търново, "Св. Димитър", Боянската църква, пет храма в Арбанаси и др. Макар законът за културното наследство да определя БПЦ за собственик на културни ценности, които може да управлява,

Светият синод не е доволен

и от това. Оттам изразиха несъгласие органи и чиновници, които "не са запознати със същността на храма като място за свещенодействие", да им налагат задължителни предписания. С една дума, архиереите поискаха да се разпореждат изцяло с църквите и манастирите, които са паметници на културата, както и да имат решаващата роля при поддръжката, ремонтите и възстановяването на всеки църковен обект. И при събирането на приходите от туристически посещения - там, където те са платени.

Данни на културното ведомство показват, че културни паметници с национално значение са 124 църкви и 26 манастира (без многото проучвани в момента антични и средновековни църкви). Такива са например църквата "Св. св. Кирил и Методий" в с. Кости, "Св. Пантелеймон" в с. Бродилово и др. Според експерти обаче проблемът в случая е доста по-сериозен, тъй като някои от храмовете са само "частични" паметници на културата, какъвто е иконостасът на "Св. Димитър" в Сливен, но не и цялата църква. Някои духовни комплекси като Трънския манастир пък се състоят от манастир и църква, които са различни категории - манастирът е архитектурно-строителен паметник, а църквата е художествен паметник. Други обекти са групови паметници на културата - като Роженския манастир. Четвърти вид църковни обекти пък са построени или възстановени от държавата и сега са музеи - като някои храмове в Търново и Несебър, ротондата "Свети Георги" в София и др.

От БПЦ обаче са непреклонни и смятат, че храмовете не са просто старинни сгради, а Божии домове, които изпълняват преди всичко религиозни функции. Същото според архиереите важи и за иконите и богослужебните предмети.

Не може мирски лица да ни нареждат

кога например да се палят свещи, казват от църквата. Оттам са готови дори да инсталират специални димоотводи в храмовете, които да отвеждат пушека от свещите и по този начин да пазят иконите и стенописите. "Ако въпросът не бъде уреден така, че религиозното културно наследство да се управлява и опазва от БПЦ, ще търсим решително законовите си права в страната и извън нея", предупреждават от синода, подчертавайки, че протестират и от името на другите официално регистрирани вероизповедания, които също имат храмове - паметници на културата. Колко точно църкви и манастири, които са национални културни паметници, би трябвало да се отворят за служби, ако се приеме идеята на ДПС в частта й за "единствен храм в дадено населено място", обаче не е ясно.

"Исканията на църквата противоречат на текстове от конституцията и на принципа на равнопоставеност на видовете културно наследство, предлага се изграждането на паралелен "синодален" институт за "религиозните" паметници на културата", твърди културният министър. Според Стефан Данаилов, ако компетентните държавни органи ще бъдат само регистратор на действията, извършвани по преценка на ръководствата на вероизповеданията, няма логика финансирането да е от държавния и общинските бюджети.

Според запознати в крайна сметка ще надделее културното ведомство, а важният за ДПС въпрос ще се урежда в закона за вероизповеданията. Какво ще се случи, ще се види при окончателното приемане на закона за културното наследство. Дотогава топката е в ръцете на министър Стефан Данаилов и в умението му да намери изход от заплетената ситуация - хем да удовлетвори някои справедливи искания на мюсюлмани и християни, хем да създаде гаранции за опазване на културното наследство. Дано само не се окажат прави скептиците, които съзират в отпора на ДПС по закона за културното наследство чисто и просто задействането на изкусния сценарий за саботиране, сътворен именно от колекционерското лоби.

Мюсюлмани подаряват на Доган макет на шуменската Томбул джамия - една от най-известните джамии на Балканите. В нея се провеждат ритуали, за разлика от неколцина други храмове, които мюфтийството иска да отвори. Архив "Сега"

В Археологическия музей често се провеждат държавни приеми. Може ли обаче спорът за църковното културно наследство да стигне до закриване на музея и възстановяването на джамията?

снимка: Борислав Николов

сега

Решението за построяване на нови джамии в Сараево разпали нов спор

Неотдавнашното настояване на ислямската общност в Босна и Херцеговина за построяване на още джамии в столицата разпали спор за многонационалността, верската търпимост и предполагаемите проислямски симпатии на властите в страната.

Азра Мартин,Сараево

Босненски мюсюлмани се молят в сараевска джамия. [Гети Имиджис]

Откакто ислямската общност в Босна и Херцеговина (БиХ) обяви плановете си да построи още няколко джамии в Сараево, отново бе подновен разгорещеният спор по въпроса. Мнозина си задават въпроса дали подобни планове няма да застрашат многонационалния характер на страната, особено след като чужди дарители подпомогнаха финансирането на строежа на редица джамии в стремеж да компенсират разрушаването на няколко религиозни сгради след конфликта от 90-те години на миналия век.

Новата строителна инициатива не бе посрещната с голям ентусиазъм, тъй като критиците й усещат, че защитниците на новите джамии имат намерение да разпространяват исляма в една многонационална и многоверска страна. Този разнороден характер е особено изразен в Сараево, където жителите се гордеят с религиозната си толерантност и евро-мюсюлмански традиции.

След конфликта от 90-те години на миналия век само в столицата бяха издигнати между десет и 15 нови джамии - една от тях, най-голямата, носи името на саудитския крал Фахд. Днес в центъра на Сараево има около 85 джамии, които са архитектурни, както и исторически паметници.

Ислямската общност получи одобрение от общинската власт за изграждането на джамии в сараевския квартал Чиглане и близо до Националния театър.

В Чиглане джамията ще бъде построена на мястото на детска площадка, което предизвика критики. Общинските съветници защитиха решението си, заявявайки, че проектантите са предвиждали джамия в Чиглане от 1994 г. като символ на религиозното възраждане и популяризиране на етническите национални ценности.

Ако бъде построена, джамията край Националния театър ще бъде на мястото на парк, изграден преди четири години. Докато работеха върху бъдещия парк, екипите откриха под земята старата джамия "Калин Хаджи Алия", след което ислямската общност настоя за незабавно спиране на изграждането на парка.

Радикални мюсюлмански групи организираха обедни молитви в знак на протест срещу по-нататъшните строителни работи. Общината впоследствие се съгласи да превърне обекта в археологически парк. Преди няколко седмици ислямската общност поиска и получи разрешение да построи джамия на същото място.

На въпроса дали Сараево се нуждае от толкова много джамии, когато много босненски мюсюлмани не са религиозни, представители на ислямската общност се позовават на историята.

"През последните 100 години тук не са строени нови джамии, но 27 бяха разрушени вследствие на антирелигиозната пропаганда" след създаването на Югославия след Първата световна война, заявиха представители на общността.

Засега дебатът около строежа на нови джамии в БиХ повдига въпроси за верската търпимост и видимата близост между ислямската общност и властите в БиХ, които някои обвиняват в пренебрегване на противниците на строежа на джамии.

Decision to build more mosques in Sarajevo sparks new debate

A recent push by Bosnia and Herzegovina's Islamic community to build more mosques in the capital sparked a debate over multi-ethnicity, religious tolerance and alleged pro-Islamic sympathies of the nation's authorities.

Azra Martin,Sarajevo

Bosnian Muslim men pray in a Sarajevo mosque. [Getty Images]

Since the Islamic community in Bosnia and Herzegovina (BiH) announced plans to build several more mosques in Sarajevo, a vigorous debate on the issue has resurfaced. Many question whether such plans will threaten the country's multi-ethnic character, especially since foreign donors helped finance the construction of a number of mosques in an effort to undo the destruction of several religious buildings after the 1990s conflict.

The new construction effort met little enthusiasm, since critics sense that the new mosques' advocates intend to spread Islam in a multi-ethnic and a multi-religious country. This diverse character is particularly pronounced in Sarajevo, where residents are proud of their religious tolerance and Euro-Muslim tradition.

After the 1990s conflict, ten to 15 new mosques rose in the capital alone -- one of them, the largest, bears the name of Saudi King Fahd. Today, there are about 85 mosques in central Sarajevo that stand as architectural as well as historical monuments.

The Islamic community received municipal approval to build mosques in Sarajevo's Ciglane quarter and near the National Theatre.

In Ciglane, the mosque is to be built on a playground, which sparked criticism. Municipal representatives defend their decision by saying that planners envisioned a Ciglane mosque since 1994 as a reminder of religious renaissance and as a promotion of ethno-national values.

The mosque near the National Theatre, if built, would stand on a park site developed four years ago. While working on the future park, crews unearthed the old Kalin Hadži Alija mosque, after which the Islamic community demanded an immediate halt to park development.

Radical Muslim groups held noon prayers protesting any further construction. The municipality eventually agreed to turn the site into an archaeological park. A few weeks ago, the Islamic community sought and received permission to build a mosque on the site.

Challenged on whether Sarajevo needs so many mosques when many Bosnian Muslims are not religious, representatives of the Islamic community point to history.

"In the last 100 years, there were no new mosques built, but 27 were destroyed due to anti religious propaganda," since Yugoslavia's founding after World War I, said the community's representatives.

For now, the debate over building new mosques in BiH raises questions of religious tolerance and perceived closeness between the Islamic community and authorities in BiH, whom some accuse of ignoring opposition to mosque construction.

By