Примери за размисъл от Мевляна

Примерите за размисъл, разбира се, са специфични. Докато четем някои от тях, може дори да се усмихнем, но докато се усмихваме, ще се замислим. И докато мислим, ще бъдем щастливи от факта, че сме преоткрили още веднъж някои истини.

Примерите ще бъдат от Мевляна, който е роден преди осемстотин години. Сигурен съм, че докато четете с усмивка на уста примерите, ще се поучите от тях.

Един хафъз (човек, който знае Корана наизуст) чел Корана с благозвучния си глас. Мевляна със сълзи на очи го слушал. Тогава един човек, който, слагайки ръка на устата си, се прозявал, не разбрал причината за сълзите на Мевляна и го попитал:

- Защо плачете, каква е причината за сълзите ви?

Мевляна му отвърнал:

- Благозвучният глас на хафъза ми се струва като звук, който отваря вратите на Рая. Затова плача.

Прозяващият се човек казал:

- И на мен ми се струва, че този глас е като звука, отварящ вратите на Рая.

Мевляна направил следното уточнение:

- Между нас има една малка разлика. Звукът, който чуваш ти, не е на отварящите се врати на Рая, а от тяхното затваряне. Защото отварянето им предизвиква сълзи, а затварянето им - сънливост...

Съпругата на Мевляна, Кера хатун, шиела копчето на връхната му дреха. Тогава тя му казала:

- Съпруже, вземи една клечка и я захапи, докато ти шия копчето, да не те хванат уроки.

Мевляна й отговорил:

- Не се притеснявай! Гледай да зашиеш добре копчето. Уроки не може да ме хванат. Защото вместо клечка в устата си аз чета сура Ихляс (Пречистването). То е в устата ми.

Един ден Мевляна се разболял и казал:

- Вече дойде време да тръгваме!

Жeна му казала:

- Какво тръгване, съпруже. Надяваме се Всевишният да те дари още стотици години с живот.

Мевляна я предупредил:

- Какви ги говориш? Ние да не сме Фараонът или Немрут - да искаш за нас стотици години живот. Ние, спасявайки се от този земен затвор, всеки един момент очакваме да бъдем поканени при Пратеника на световете.

Както е всеизвестно, Мевляна бил пленен от думите и словата на Шемси Тебризи. Но учениците му и обикновените хора не го разбирали и затова имало недоволство. Дори някои започнали да го ненавиждат, защото считали, че той с думите си им отнема Мевляна. В един такъв период Мевляна вървял с учениците си и по пътя срещнали едно куче, което ядяло огромен кокал и в същото време малките й кученца сучели от нея. Тогава Мевляна се обърнал към учениците си:

- Знаете ли, това, което виждате, отразява положението, в което се намираме ние.

И продължил:

- Ако тези малки кученца започнат да ядат този огромен кокал, малките и крехките им зъби ще се счупят. Но тяхната майка със здравите си зъби разчупва кокалите и ги предава на рожбите си като полезна храна. И думите на Шемс са като кокал. Малко са тези, които могат да ги осъзнаят и да ги обяснят. Така че вие не слушайте думите на Шемс, а обърнете внимание на тълкуванията ми и чуйте неговите думи през моята уста!

Надявам се примерите да ви накарат да се замислите.

zaman*bg,11-17 Февруари,Година:16,Брой:7