Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
AL JAZEERA TV,ONLINE HERE !!!

evet

Minaret news,BG

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret

неделя, февруари 24, 2008

На всеки Великден мюсюлманинът пали свещи в Бачковския манастир

Косовски албанец се моли на Богородица

Войната прогони музиканта Рифки Зуфури в Хасково

Красимира Славова

"Косово е родината ми, но България е моята любов. След децата си Мухарем и Джемиле най-скъпото, което имам, е осветена в български манастир златна Богородица", разказва роденият в Призрен Рифки Зуфури. Подарил му я приятел християнин за рождения ден преди пет години. Оттогава Рифки я носи с верижка на врата си. "Медальонът ме закриля. Свалям го само вечер. Преди да заспя - целувам Богородица и я оставям до главата си. Сутрин ставам и пак я целувам от благодарност, че ме е запазила жив", обяснява мюсюлманинът и пипа за късмет златния лик на Божията майка на гърдите си.


50-годишният музикант от 10 години живее в Хасково със статут на постоянно пребиваващ чужденец. Тук посрещна и новината за независимостта на родината си. "От понеделник почти не съм спал. Превключвам и гледам всички новинарски емисии, за да разбера какво се случва в Косово. Дори не мога да се удържа седнал пред телевизора - стоя прав!" - започва да разказва албанецът на странна смесица между сръбски и български език.
Докато обяснява, мобилният му телефон непрекъснато звъни. Без да се опитва да се прави на мъж и да прикрива просълзените си очи, той благодари на приятелите си от Хасково и цяла България за обажданията и поздравите. Приключва всички разговори с "Господ здраве да ти дава!"
Минути след обявяването на независимостта на Косово, първа от роднините се обажда сестра му Букурие. Тя е единствената от 5-те деца в рода, която е останала да живее през всичките години на войната в Призрен. Поздравява брат си с Gazuar Pamvarsia (Честита независимост).
Говорят почти час. "И двамата плакахме от радост, че сме свободни хора, и с надеждата, че ужасът, който преживяхме, никога повече няма да се повтори", спомня си след дни Рифки.
Освен че пее, Рики, както го знаят хасковлии, свири на саксофон и кларнет. Като музикант още в младините си е обиколил почти цяла Европа. Бил е в Австрия, Германия, Италия, но пътят му спира за дълго в България заради любимата му Йовка. Тя е българо-мохамеданка от Родопите. Няколко месеца след като се запознават, я отвежда в родния си Призрен, стягат къща и създават семейството си.
"Живеехме мирно и спокойно - ние, албанците, горанците в Шар планина, роми, турци, католици, православни сърби. Както при вас, врата до врата - християни и мюсюлмани. Имал съм християнки приятелки - Биляна от Черна гора, Сладжана от Суха река. Най-близкото ни семейство бяха сърби. Заедно празнувахме и Великден и Байрям. Албанските католици в Призрен са сред най-богатите родове - всички са известни златари. Имат си своя черква. Викали са ме на сватбите им да свиря и пея. И на празник заедно, и на погребение заедно, защото сме хора, а всичко е за хората, както казвате вие българите", връща се с носталгия назад в годините Рики. Идилията продължава близо 4 години и тогава започва страхът. Световните канали излъчват кадрите от Дреница с разстрела на 40 косовски албанци. Малко след това започват издевателствата и гоненията на косоварите.
Войната подгонва младоженците към роднините на Йовка в България. Съпрузите стягат малък вързоп само с най-необходимото, оставят ключовете за къщата си на съседите и тръгват. В Косово оставя майка си, най-голямата си сестра, племенниците и всичките си лели и братовчеди.
Когато пристига у нас, синът му Мухарем е на 2 годинки, а дъщеричката Джемиле - на 3 години. "Бях длъжен да предпазя децата си, да не позволя, това, което последва година по-късно, да се случи пред очите им", изповядва се мюсюлманинът.
"Винаги ще обичам България. Благодарен съм на хасковлии, които приеха мен и семейството ми преди 10 години. Градът е хубав и живеем добре." Рики признава, че дори при новите обстоятелства в Косово най-вероятно ще остане да живее в Хасково. "Тук вече е домът ни. Децата са свикнали. Имаме много приятели." Почти всяка събота един от тях - Ицо, му се обажда още рано сутринта по телефона да го кани: "Албанец, ще ходим ли на църква?"
"Влизам в християнския храм със страх от Бога и с благодарност. Научил съм и двете си деца да почитат християнските светци. Да не делят хората на християни и мюсюлмани, а само на добри и лоши. Въпреки че съм мюсюлманин, по Великден имам традиция - всяка година водя семейството си в Бачковския манастир. Там се зареждам с такава енергия, каквато не съм усетил никъде другаде по света. В Бачково винаги паля по 5 свещи за здраве: една - да са умни и здрави децата ми, за братята и сестрите ми, за фамилията на жена ми, една - за приятелите от България, и една - за здравето на хората в Косово", изброява Рики и не се въздържа да запее песента "Косово нанаиме": "Косово, майко моя, казват, че си загубена, но твоята любов е в сърцето ми и аз никога няма да те забравя..."

standartnews*com,НЕДЕЛЯ, 24 Февруари 2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар


Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.

Web Portal Turkey


СОДУ "Нювваб" гр. Шумен

Последователи