На всеки Великден мюсюлманинът пали свещи в Бачковския манастир

Косовски албанец се моли на Богородица

Войната прогони музиканта Рифки Зуфури в Хасково

Красимира Славова

"Косово е родината ми, но България е моята любов. След децата си Мухарем и Джемиле най-скъпото, което имам, е осветена в български манастир златна Богородица", разказва роденият в Призрен Рифки Зуфури. Подарил му я приятел християнин за рождения ден преди пет години. Оттогава Рифки я носи с верижка на врата си. "Медальонът ме закриля. Свалям го само вечер. Преди да заспя - целувам Богородица и я оставям до главата си. Сутрин ставам и пак я целувам от благодарност, че ме е запазила жив", обяснява мюсюлманинът и пипа за късмет златния лик на Божията майка на гърдите си.

50-годишният музикант от 10 години живее в Хасково със статут на постоянно пребиваващ чужденец. Тук посрещна и новината за независимостта на родината си. "От понеделник почти не съм спал. Превключвам и гледам всички новинарски емисии, за да разбера какво се случва в Косово. Дори не мога да се удържа седнал пред телевизора - стоя прав!" - започва да разказва албанецът на странна смесица между сръбски и български език.
Докато обяснява, мобилният му телефон непрекъснато звъни. Без да се опитва да се прави на мъж и да прикрива просълзените си очи, той благодари на приятелите си от Хасково и цяла България за обажданията и поздравите. Приключва всички разговори с "Господ здраве да ти дава!"
Минути след обявяването на независимостта на Косово, първа от роднините се обажда сестра му Букурие. Тя е единствената от 5-те деца в рода, която е останала да живее през всичките години на войната в Призрен. Поздравява брат си с Gazuar Pamvarsia (Честита независимост).
Говорят почти час. "И двамата плакахме от радост, че сме свободни хора, и с надеждата, че ужасът, който преживяхме, никога повече няма да се повтори", спомня си след дни Рифки.
Освен че пее, Рики, както го знаят хасковлии, свири на саксофон и кларнет. Като музикант още в младините си е обиколил почти цяла Европа. Бил е в Австрия, Германия, Италия, но пътят му спира за дълго в България заради любимата му Йовка. Тя е българо-мохамеданка от Родопите. Няколко месеца след като се запознават, я отвежда в родния си Призрен, стягат къща и създават семейството си.
"Живеехме мирно и спокойно - ние, албанците, горанците в Шар планина, роми, турци, католици, православни сърби. Както при вас, врата до врата - християни и мюсюлмани. Имал съм християнки приятелки - Биляна от Черна гора, Сладжана от Суха река. Най-близкото ни семейство бяха сърби. Заедно празнувахме и Великден и Байрям. Албанските католици в Призрен са сред най-богатите родове - всички са известни златари. Имат си своя черква. Викали са ме на сватбите им да свиря и пея. И на празник заедно, и на погребение заедно, защото сме хора, а всичко е за хората, както казвате вие българите", връща се с носталгия назад в годините Рики. Идилията продължава близо 4 години и тогава започва страхът. Световните канали излъчват кадрите от Дреница с разстрела на 40 косовски албанци. Малко след това започват издевателствата и гоненията на косоварите.
Войната подгонва младоженците към роднините на Йовка в България. Съпрузите стягат малък вързоп само с най-необходимото, оставят ключовете за къщата си на съседите и тръгват. В Косово оставя майка си, най-голямата си сестра, племенниците и всичките си лели и братовчеди.
Когато пристига у нас, синът му Мухарем е на 2 годинки, а дъщеричката Джемиле - на 3 години. "Бях длъжен да предпазя децата си, да не позволя, това, което последва година по-късно, да се случи пред очите им", изповядва се мюсюлманинът.
"Винаги ще обичам България. Благодарен съм на хасковлии, които приеха мен и семейството ми преди 10 години. Градът е хубав и живеем добре." Рики признава, че дори при новите обстоятелства в Косово най-вероятно ще остане да живее в Хасково. "Тук вече е домът ни. Децата са свикнали. Имаме много приятели." Почти всяка събота един от тях - Ицо, му се обажда още рано сутринта по телефона да го кани: "Албанец, ще ходим ли на църква?"
"Влизам в християнския храм със страх от Бога и с благодарност. Научил съм и двете си деца да почитат християнските светци. Да не делят хората на християни и мюсюлмани, а само на добри и лоши. Въпреки че съм мюсюлманин, по Великден имам традиция - всяка година водя семейството си в Бачковския манастир. Там се зареждам с такава енергия, каквато не съм усетил никъде другаде по света. В Бачково винаги паля по 5 свещи за здраве: една - да са умни и здрави децата ми, за братята и сестрите ми, за фамилията на жена ми, една - за приятелите от България, и една - за здравето на хората в Косово", изброява Рики и не се въздържа да запее песента "Косово нанаиме": "Косово, майко моя, казват, че си загубена, но твоята любов е в сърцето ми и аз никога няма да те забравя..."

standartnews*com,НЕДЕЛЯ, 24 Февруари 2008