Нерде-нерде религия

В класните стаи не трябва да се изучава вероизповедание
Снимка: Сега

Не е добра идея да тъпчат главите на децата с религия, както ги тъпчеха с комунизъм

Ивайло Дичев

Удивителен е начинът, по който изплуват теми в българския обществен дневен ред. Миналата година всички открихме драматичното положение, в което е българското образование - учителите си докарват пари с куфарна търговия или поставяне на плочки, учениците зубрят теми на частни уроци, родителите гледат на цялата работа като на детегледачество, а министърът се оказва тотално блокиран от тройната си коалиция. А дори не почнахме да говорим за най-трудното: реформата на учебното съдържание - този дебат, който на два пъти възниква около кодовото название "Аз съм българче". И ето, че наместо решаването на всички тези въпроси възниква нов: задължително обучение по религия. Просто е изумително. Почваме сега да се занимаваме с това кой да преподава, колко задължителен да бъде новият предмет, как да намерим преподаватели за детето, което декларира, че изповядва Вуду анимизъм... Защо е всичко това точно сега? Дали за да се отклони вниманието и да се преглътнат по-лесно матурите, по-високите такси в университета, неизпълнението на ангажиментите към учителите? Или може би една група хора около г-н Бакалов, която се е специализирала в писане на учебници,очаква нова манна министерска? Факултативно изучаване на религия има и сега, но друго си е гарантираният тираж...Сигурно чиновниците горе си дават сметка, че с всяко подобно начинание българската държава се излага на тежки удари пред съда за човешките права в Страсбург. Кое точно е религия? Кои да се преподават и кои не, къде точно да се преподават? Сигурно знаете, че дори в далеч по-фундаменталистката Америка печелят процеси родители, които смятат, че гражданските им права са погазени, ако в училище учат децата им на "интелигентен дизайн", поставяйки под съмнение еволюционната теория. В ЕС това ще е далеч по-лесно, така че съветвам Министерството на просветата да подготви към бюджета на програмата и пари за съдебни процеси - лично аз ще съм един от тези, който ще заведе подобно дело, ако дъщеря ми бъде принудена задължително да изучава като истина от последна инстанция това как Господ направил света за шест дни и после си починал.По-смислен ми се вижда дори проектът на Българската православна църква, в симпатии към която, надявам се, няма да ме обвините. Става дума самите религиозни общности да водят часовете по вероизповедание на онези, които искат това, а за останалите да има часове по етика. Бих прибавил само това, че въпросните занимания трябва да са извън училището - в църквите, семинариите, мюфтийствата, синагогите. Нека тези общности сами решат как да организират примерно неделни училища, каквито познаваме от други места и епохи, ако трябва държавата да помага с пари, нека го обсъдим. Училището и храмът трябва да са разделени, да не се преплита светската власт с духовната - ако религиозните хора в тази страна помислят, ще разберат, че това е в интерес на вярата им. Това, което сега се предлага, малко ми напомня научния комунизъм от едно време: едни хубави неща, които ще се тъпчат насила в главите на децата, и които ще пораждат точно обратния ефект - досада, отчуждение, цинизъм.Не е лошо да се настоява на етиката в началното образование, а етика без историята на големите религии, разбира се, трудно се преподава. Но нека се разберем: етиката е светска дисциплина. Впрочем, мисля си, не е ли тъкмо за това часът на класния? Защо, наместо да тъпчем главите на децата със съвсем ненужен, нов предмет, не се въведе практиката в тях те да се срещат с родители, журналисти, спортисти, бизнесмени, с една дума, представители на местната общност, които да бъдат ангажирани по-активно в тяхното възпитание? Аз мисля, че не контакт с отвъдното липсва на децата ни, а контакт с реалността.Що се отнася до запознаването с разни традиции и вярвания по света, което въпросния предмет предполага с благородната цел да ни направи по-толерантни, аз лично наричам това "културна антропология". Това е моят предмет и той ми се вижда важен, но - понеже нямам никакво намерение да пиша учебници - ще кажа, че няма нужда да обременяваме с него децата. Достатъчно е една част от часовете по литература да се предефинират в тази посока - наместо за баба Илийца примерно да се говори за Аврам или Лао Дзъ, а защо не и за славянските божества или учителя Беинса Дуно (Дънов). Литературата (казвам го със съжаление, свързан съм с нея) вече не е онзи културен център, който тя беше допреди няколко десетилетия. Това обаче не значи, че уменията на литераторите да анализират текстове, да интерпретират послания са станали ненужни, точно напротив. Въпросът е не да ги изхвърлим, а да ги направим адекватни на съвременния свят.Знаете ли какво ми е най-тъжно? В този момент в съседна Турция стотици хиляди демонстрират против промяната на кемалисткия закон за светския характер на образованието, забраняващ забрадени момичета да влизат в университета. У нас настъплението на фундаментализма поражда единствено досадни медийни мнения на експерти, редувани чат-пат с някой пъпчив тийнейджър, който мучи: "Ъхъ, религия, отде да знам, само да не се учи повече!"

Ивайло Дичев

в"Сега",08.2.2008 г.