Кога водата може да бъде победена от любовта? И какво означава това? Всичко това са показвали векове наред майсторите на ебру - хората, които рисуват върху вода. Благодарение на тях любовта била изразявана чрез вода. Водата - най-разпространеното съединение в природата и жизненоважно за съществуването ни - е и от абсолютна необходимост за изкуството ебру. Течност, чиято химическа формула (H2O) само на пръв поглед е твърде елементарна.
За разлика от простото й молекулно устройство, физическата и химическата й база се отличават с много сложни свойства. Едно от най-важните е, че може да разтваря голям брой елементи. Изкуството ебру се реализира чрез вещество, разтворимо във вода и повишаващо концентрацията, и неразтворимите във вода охрени бои (метални оксиди).
Според Свещения Коран, когато все още е нямало нито едно живо същество, е имало вода, низпославана от небесата; и именно от вода е създаден животът. В сура Пророците, 30-то знамение, се повелява: "...И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?" А в сура Разграничението, 54-то знамение: "Той е, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Господ е всемогъщ."
Водата има изключително позитивно въздействие върху човека, като на брега на морето или покрай течаща вода намираме спокойствие и отмора. Със същата цел в къщите по време на Османската империя били изграждани и чешмите, наричани "селсебил" (наименование на една от чешмите в Рая). Освен това, гласът, който издава водата, също е много важен. Има терапевтично качество. В миналото в османските лечебници неминуемо построявали басейн и фонтан. А болните лекували чрез вода и издавания от нея ромон.
Аб-ру е дума с персийски произход и означва водна повърхност. Всъщност най-кратката дефиниция на изкуството ебру е “рисунка върху водна повърхност”. Пуснатите капка по капка качествени бои върху сгъстена вода се десенират, след което се "прехвълят" на хартия или други материали. Обаче тук се прехвърлят не само боите. А и сърцето на майстора на ебру. Защото целта не е да се боядиса или оцвети хартията, а доближаване до божествената красота.
И най-важното - абсолютно всичко, което се случва, напомня на майстора на ебру за Всевишния. Напомня за уникалността на творчеството, за Единствения, за липсата на повторение в сътворяването на Вселената. Сякаш сгъстената вода е същността на Всевишния. А образувалите се различни цветове и десени по повърхността й сякаш разкриват качествата Му. Вода винаги има и е същата. Обаче по повърхността могат да бъдат уловени безгранични цветове и мотиви. Водата пък не е отговорна за случващото се. Но без "Нея" и нищо не може да се направи. В крайна сметка художникът осъзнава, че не той прави ебру...
А в действителност отново "Тя".
Водата, победена от любовта
Съзерцавал съм поети да пишат за любовта; виждал съм дами да “ваят” любов върху вода; а също и девойки да потапят нежните си пръсти в сгъстената твърда вода и да творят стихове.
И лалета! Разцъфнали още в саксиите, преди да бъдат засадени в градини. А сетне и живи лалета на хартия. Съзрели и разхубавели лалета да се обръщат към Всевишния и да Му се кланят.
Пленителни, колкото сръчността на ръцете и колкото сърце ви ще. Чувствителни, колкото взискателността на майстора. Всеки изкуствовед си има лале, което да отразява душевността му. Чия радост или тъга се повтаря?! И дори всичко да е идентично, все пак мястото или денят е различен. Всъщност всяка радост и тъга се случват само веднъж. Както е и с оформянето на всяко едно ебру.
И розите с цялата си прелест карат думите да заглъхнат. Наред с почитта и мълчанието... Още докато разцъфват във водата, я карат да възкликва. Да й напомнят за любовта и за любимия. Не оставят необходимост от думи, когато биват подарявани. Те съществуват само с любов и най-добре я описват. Призовават Го и към Него приканват.
А майсторът на ебруто твори роза върху вода с цел да й напомни за Пророка Мухаммед, а лалето със сведените си листа да призовава Аллах. Това е една любовна игра между водата и цветове. А сценаристът на тази игра е майсторът на ебру. И по-скоро той отразява сърцето си във водата. Любовна игра, осъществявана чрез разпръскване капка по капка на боите, вдъхване живот на цветовете; нататък чрез изрисуване на розата и лалето художникът извайва любовта си, която най-сетне е съзерцавана.
Най-напред “любовта се потопи във водата”, а после “водата бе победена от любовта”.
Кратка история
Според предположенията изкуството ебру датира от 9-10 век в Средна Азия. Със сигурност се знае, че то се развива след появата на хартията на историческата сцена. Стартирайки най-късно в началото на 16-и век от Тюркистан, следва Млечния път и след преминаването си през Иран, ебруто се установява в османската столица Истанбул. Към края на същото столетие европейски пътешественици вземат от Истанбул украсена с ебру хартия и я занасят по родните си места, като най-напред е приета в Германия, а после и във Франция и Италия. Същевременно започва и да се практикува. Наричана е десенирана или турска десенирана хартия, или само турска хартия.
По османско време изкуството ебру е независимо и отделен занаят, а в началото на 20-и век е почти “осъдено” на забвение. Възраждането му е благодарение на големия майстор-изкуствовед Неджмеддин Окяай. Най-старото ебру датира от 1519 г. В държавническите и официални документи от османско време е използвано за фон. Ебруто е прилагано в украшението на надписни рамки и като вътрешна страна на кориците на книги. То подготвя почва за появата на калиграфията.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар