Честит Рамазан Байрам!

Islamic Greeting Cards by Alhabib

Никола Груевски и Бранко Цървенковски поздравиха мюсюлманите в Македония за празника Рамазан

30 септември 2008 | 15:04 | Агенция "Фокус"

Скопие. Македонският премиер Никола Груевски поздрави за празника Рамазан байрам македонските граждани с мюсюлманско вероизповедание, съобщи македонското електронно издание Кирилица. В писмо до председателя на Ислямската общност в Македония реис ул улем Хаджи Сулейман Ефенди Реджепи македонският премиер пожелава празникът да премине в любов, мир и толерантност и приятелството да надделее над враждите, а любовта - над омразата.
В поздравлението си към мюсюлманите в Македония президентът Бранко Цървенковски пише, че "честванията на този празник дават специален принос в духовното, културното и националното представяне на Ислямската общност в Македония".
*
Мюсюлманите в Македония празнуват Рамазан байрам
30 септември 2008 | 13:17 | Агенция "Фокус"
Скопие. Мюсюлманите в Македония празнуват днес най-големия мюсюлмански празник Рамазан байрам, съобщава македонската агенция Макфакс.
Македонското правителство обяви днешния ден за неработен. Съгласно закона за празниците денят е обявен за неработен за всички граждани на Македония заради първия ден от Рамазан байрам. От министерството на труда и социалната политика са поздравили за празника гражданите с мюсюлманско вероизповедание.

Nokia откриха мини-сайт за Рамадан

Не знаем колко сред нашите читатели са мюсюлмани, но ни се стори доста любопитна новината, че финландците от Nokia (където иначе едва ли има кой знае колко поклонници на Мохамед) са създали нов раздел на сайта си, посветен на празника Рамадан. Логично, той е предвиден основно за притежателите на телефони на Nokia, като в този раздел може да бъде открита разнообразно тематично съдържание, свързано с този религиозен празник: безплатни приложения, тапети, рингтонове, информация за традиционните обряди, интерактивен гид за пътешествия по Светите места, дори шаблони за поздравителни SMS или MMS съобщения, напомняния за ежедневните молитви, както и копия на Корана на няколко езика с опции за търсене и възможност за маркиране на места в текста, като се използва свободният арабски шрифт Othmani.

Съдържанието от раздела Nokia Ramadan може да бъде изтегляно на почти всички мобилни устройства на фирмата. Освен това от финландската фирма съобщават, че някои от моделите, подготвяни за пускане на пазара в района на Близкия Изток и Азия - N78, N70 Music Edition, E51, 3120 Classic, 6500 Slide, 6300 и 2630, ще се предлагат с предварително инсталирано съдържание, посветено на Свещения месец.

изт.

Затворниците в Египет си поръчват ресторантска храна през Рамадана

Лишените от свобода в Египет получат по време на свещения месец Рамадан възможността да се отърсят от затворническата храна и да се порадват на значително по-добрите менюта на местните ресторанти, предава агенция Ройтерс, цитирайки информация във вестник "Ал Ахрам". Разрешението за поръчване на храна от заведения е било дадено с началото на Рамадана на 1 септември и най-вероятно ще остане в сила и след края на месеца.

Според изданието управите на затворите в страната редовно извършват заявки в местни ресторанти, а храната се предоставя на затворниците след залез слънце, когато приключват постите за деня. Сред най-често пожелаваните храни от излежаващите присъди са агнешкият кебап и пица.

Единственият проблем за затворниците в случая е, че те плащат за поръчаното меню и доставката от собствения си джоб. Агенция Ройтерс коментира, че лишените от свобода в Египет често получават пратки с хранителни продукти от своите роднини. Затворите в най-многолюдната арабска страна са известни с лошата хигиена на килиите и ниското качество на храната. Правозащитни групи често обвиняват властите, че не правя нищо, за да подобрят положението и често дори подлагат задържаните на мъчения.

изт.,30.09.08

Мюсюлманите се готвят за края на постите

Магазин за забрадки на пазара ал-Хамидие в старата част на Дамаск се готви да посрещне края на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. Празникът Рамазан Байрям отбелязва края на постите с тридневни празници и почерпки с баклава, сладки и кафе с много захар. Снимка: Ройтерс

e-vestnik,30.09.08

„Мюсюлманин” в България отдавна не значи „турчин”

30. 09. 2008

„Мюсюлманин” в България отдавна не значи „турчин”

Гасан Насър

С приключването на свещения месец Рамадан завършва и интензивната обиколка на репортерите на водещите ислямски медии из целия празнуващ мюсюлмански свят. Както обикновено те са си поставили за задача да информират многомилионната аудитория за нравите, обичаите и най-вече за начина, по който се прилага шариатският императив на постенето. Естествено журналистите се опитват да проникнат в детайли в духа, който се е настанил в отделните ислямски общности. Те се стараят да представят в най-подробни щрихи единството, солидарността и най-вече привързаността на мюсюлманите към традицията.

Особено силно важи гореказаното за презентирането на поведението на представителите на ислямската диаспора, т.е. на ислямските малцинства. Последните се намират в различно положение, в сравнение със своите едноверци в държавите, в които те са мнозинство. По този начин особено ценни са репортажите за мюсюлманите в Европа, които най-старателно постят, а когато настъпи часът, се събират на обща трапеза за вечерята „ифтар”.

Една от интересните държави в това отношение се оказва България. Кореспонденти на чужди медии се надпреварват да посещават отделни части на „смесените райони”, за да правят своите материали, изобилстващи с всякакви подробности. Това, което прави впечатление е, че външните посетители съсредоточават своето внимание предимно върху една конкретна общност – българите-мюсюлмани, по-известни с етнонима „помаци”. Не е ясно дали въобще може да се говори за някакво чуждо внимание към останалите два етнически компонента – турците и ромите-мюсюлмани. Ако все пак турска медия очертае ежедневните контури в някое село, населено с български турци, то за ромите в действителност съществува пълно мълчание. На практика, представяйки нравите и обичаите на българската мюсюлманска общност пред ислямския свят, огромното мнозинство от репортерите представят единствено помаците. Сякаш за кореспондентите от арабските страни и Запада Западните Родопи са витрината на българския ислям.

Когато авторитетното, в ислямския свят, издание „Ислам онлайн”, близко до позициите на сунитския египетски шейх Юсеф Карадауи, търси мнението на българската мюсюлманска общност по отношение на присъединяването на България към Европейския съюз, то той го намира в Смолян. В обширен репортаж от 27 декември 2006 г. от този китен български град, озаглавен: „Членството в европейския клуб безпокои българските мюсюлмани” се споделят страховете на 27-годишния Салах Коцев. Той се притеснява дали неговата жена ще срещне трудности да носи забрадката си след историческото, за нашата страна, събитие. По-късно тези опасения бяха материализирани на административно ниво.

Особено показателни са битовите репортажи през настоящата година. На 7 февруари 2008 г. същото специализирано виртуално списание детайлно обрисува (с текст и снимки) внушителността на една българска мюсюлманска сватба. Социалното събитие е заснето в село Рибново, община Гърмен, област Благоевград. Интересното в случая е, че това село изглежда се е „специализирало” в привличането на чужди кореспонденти по този повод. Предходната година кореспондент на немското електронно издание “Qantara.de” също отрази местно сватбено тържество.

Малко по-късно, на 17 юни 2008 г. горецитираното арабско издание, базиращо се върху материали от световно известната агенция „Ройтерс”, с незначителни авторски добавки, пресъздаде молитва за дъжд в село Долни Воден. Селището се намира в асеновградската община, населена предимно с представители на въпросната конфесионална общност.

По силата на същата логика, в „Ислам онлайн” намери място изключително екзотичният материал на Хани Салах от, озаглавен: „Разходи за тези, които не се боят от бедността”. На 14 септември 2008 г. наблюдаващият професионално България журналист е пресъздал вълнуващи моменти, по време на които жителите на село Чепинци сядат около трапезата за вечерята „ифтар”. С няколко снимки той е уловил приповдигнатото настроение и най-вече стремежът за солидарност между жителите на това населенено място. Всички те са се настанили около няколко маси и така отбелязват религиозния празник. Цитатът на мнението на Сами Везлински, студент по богословие в йорданската столица, поставя акцента върху профила на категорията мюсюлмани, която авторът желае да изведе на преден план. Преекспонирана е личността на младия българин-мюсюлманин, който изучава основите на ислямската религия в столица на арабска държава или най-малкото – тачи своята религия (също като Салах Коцев). Въпросното селище се намира в Смолянска област, буквално на българо-гръцката граница.

Към горецитираните материали могат да се прибавят още много, сред които най-впечатляващ е репортажът на Мирко Шваниц от немския сайт “Qantara.de” за диалог с ислямския свят. Той се интересува също от нравите и обичаите на хората от Рибново, както и от ролята на ДПС в местния политически живот. Авторът цитира извода на българския учен Емил Минчев, работещ в Германия, че „членството на България в ЕС разкрива широки хоризонти пред българските помаци”.

Впечатляващ е също фактът, че сред всички тези материали няма нито един от Североизточна България (Търговище, Разград, Шумен, Силистра и други) или дори от Източните Родопи (Кърджали, Момчилград, Ардино и други). В тези региони също живее компактно българско население, изповядващо ислямската религия. То обаче е от друг етнос. Очевидно е, че високите и непристъпни планини на Западните и Средните Родопи привличат и с нещо друго, след като кореспондентът на „Ислам онлайн” Хани Салах само за 10 дни е успял да пропътува отсечката София-Чепинци-София и да напише и изпрати репортажите си за отбелязването на Рамадана, както в обикновеното помашко село Чепинци, така и в Главното мюфтийство в столицата.

orientbg

Мюсюлманите отбелязват Рамазан байрам

След едномесечни пости от днес в продължение на три дни мюсюлманите в Кърджалийска област отбелязват големия празник Рамазан байрам, популярен сред хората като Шекер байрам.
По този повод служби бяха отслужени в над 320-те джамии и молитвени домове в седемте общини на Източните Родопи. По традиция пред всяка от тях на децата се раздават захарни лакомства и дребни пари. След края на службите младите посещават своите родители и по-възрастни хора, за да им целунат ръка и поискат прошка. На празничните трапези във всеки мюсюлмански дом задължително има баклава. За големия празник Рамазан байрам в родните си домове, при близки и роднини, са дошли стотици живеещи зад границите на България.

изт.,30.09.08
*

Шекер байрам

Последният ден на "Рамазана"се нарича "Арифе",което означава предпразничен.За този ден и за започващия на следващия ден тридневен празник "Шекер байрам"се приготвят много ястия.Правят се баклави,точат се кори за баници,готвят се месни и постни ястия,варят се компоти.В първия ден се канят най-близките роднини.Всички се събират на маса в дома на най-възрастния от семейството,скараните се сдобряват.Освен това на децата,дошли да поздравят и целунат ръка на по-възрастните от семейството,заедно с баклавата,сладките и бонбоните се дават и пари.

Шекибе Ямач

Главният мюфтия почете Рамазан байрам във велинградското село Драгиново

30 септември 2008 | 11:02 | Агенция "Фокус"

Велинград. Завършва свещеният за мюсюлманите месец Рамазан с един от двата най-големи празника за вероизповеданието - Рамазан байрам. Рамазан байрам официално тази година се празнува на 30 септември и 1 октомври, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Във всички джамии в страната се отслужват празнични служби. Главният мюфтия на мюсюлманите в Република България Мустафа Хаджи почете празника в джамията на Велинградсконо село Драгиново.

Никола ПЕТКОВ

Али Бардакоглу призова турските граждани да почетат своите родители, близки и съседи за празника Рамазан

30 септември 2008 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Анкара. Председателят на дирекцията по на вероизповеданията в Турция Али Бардакоглу призова турските граждани да спазят традицията и да използват дните на религиозния празник Рамазан, започващ днес, за посещение на своите родители, роднини, близки и приятели, пише турският вестник “Заман”. В посланието си за празника Бардакоглу припомни, че на него на първо място по-младите трябва да бъдат при родителите си, да посетят свои роднини и съседи, да почетат възрастните и болните. Той изтъкна, че дните на празника са една възможност за сближение, взаимопомощ и подкрепа между хората. Бардакоглу посочи, че месецът Рамазан и празничните дни са важни за религиозното и социално единство на обществото и призова гражданите да помогнат на бедните и самотните хора, на изпадналите и загубилите надежда.

Приветствие на Главния Мюфтия по случай Рамазан Байрам

Скъпи братя и сестри мюсюлмани,

Разделяме се със свещения месец Рамазан, през който мюсюлманите положиха усилие и изпълниха повелята на Аллах Теаля. Макар че Рамазан свърши, задълженията ни към Аллах не са свършили. Днес мюсюлманите са духовно по-силни от всякога и тази духовност ще ги подкрепя в делата им през цялата година. В този аспект е хадиса на Мухаммед (с.а.с), в който казва: „Рамазан е откуп за извършените грехове през годината”.

В ислямския календар празниците винаги следват извършен ибадет. Само тогава празника е истински и се празнува от мюсюлманите с радост и веселие. Характерно за Рамазан Байрам е, че освен празник той е добър повод за извършване на добрини и благодеяния. На този празник се посещават близки и роднини, събират се приятели и съседи и най-вече се уважават родителите.

Нека на този Байрам да направим така, че да празнуваме всички заедно. Нека да покажем ислямската толерантност към всички хора, независимо от каква религия или каква нация са те.

В този ден не бива да се забравят социално слабите и нуждаещите се, защото всеки заможен може да бъде като тях, но Аллах ни е дал възможност да бъдат материално осигурени, което пък ги задължава да подпомагат нуждаещите се.

Нека да празнуваме истински и да ви е Честит Рамазан Байрам!!!

Мюсюлманско изповедание/ Главно мюфтийство,Септември 2008

Ердоган направи обръщение към нацията по повод религиозния празник Рамазан Байрам

29 септември 2008 | 16:39 | Агенция "Фокус"

Анкара. Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган излезе с обръщение към нацията по повод религиозния празник Рамазан байрам, предава Анадолската агенция. В излъченото по телевизията обръщение Ердоган посочва, че свещеният за мюсюлманите Рамазан е един месец, пълен със засилване на връзките между хората и нацията като цяло; съживяване и споделяне на чувствата на солидарност. Турският премиер подчертава, че празникът е дал възможност още веднъж да се осъзнае, че “турската нация е тясно обвързана в здрави връзки като един единен стиснат юмрук”.
В изказването си Ердоган засяга и глобалната финансова криза и посочва, че тя се отразява и ще се отразява и върху Турция, но подчертава, че това отражение няма да бъде както преди, защото страната вече не е така слаба, укрепила е макроикономическите си основи и се развива с бързи темпове. Във връзка с кризата Ердоган декларира, че няма да бъдат правени никакви компромиси с финансовата дисциплина и посочва, че по някои показателни Турция е по-добре дори и от редица страни от ЕС. Турският премиер визира по-специално размера на процента на обществения дълг спрямо брутния вътрешен продукт – средно в страните от ЕС този процент е на нивото от 60%, а в края на 2007 г. в Турция е бил само 39%.

Премиерът Сергей Станишев честити празника Рамазан Байрам

В специално поздравително писмо, адресирано до читателите на в. "Заман" и мюсюлманите в страната, премиерът Сергей Станишев акцентира върху единните усилия, основани върху взаимното уважение и толерантност, което ни прави европейска нация и достойни за уважение по света.

Министър-председателят Сергей Станишев стриктно спазва традицията, като честити празника Рамазан Байрам на мюсюлманите в страната, който започва на 30 септември и се чества три дни. В специално поздравително писмо, адресирано до читателите на в. "Заман" и мюсюлманите в страната, премиерът Станишев акцентира върху единните усилия, основани върху взаимното уважение и толерантност, което ни прави европейска нация и достойни за уважение по света. Световна практика е по случай празника държавни лидери да поздравяват своите граждани мюсюлмани. Премиерът Станишев сърдечно приветства мюсюлманите по повод големия мюсюлмански празник Рамазан Байрам и искрено желае "здраве, благоденствие, разбирателство и все така жизнена вяра в доброто". "Уверен съм, че и занапред всички ние, като пълноценни европейски граждани, ще продължим заедно да работим за благоденствието и просперитета на общия ни дом България", подчертава в поздравителното писмо премиерът Станишев. "Нека бъдем все така единни в усилията си, основани на традиционните за нашия народ принципи на взаимно уважение и толерантност. Именно това ни прави днес ценни като европейска нация и достойни за уважение не само сред другите народи на Балканите, но и по целия свят", допълва премиерът. В края на писмото Станишев използва случая и не забравя да поздрави всички мюсюлмани със 100-годишнината от Независимостта на България. Продължителността на Рамазан Байрам е три дни, което отбелязва края на Свещения месец Рамазан. По нашите земи празникът е по-известен с наименованието Шекер Байрам - от традицията да се раздават най-различни вкусотии по време на честванията и най-вече турска баклава.

"Zaman",29 September 2008, Monday

Байрамът е празнуване и споменаване на Аллах

Създаването на нови приятелства, сдобряването с хората, които са ни обидени, посещаването на родителите и роднините, приятелите и на самотните, правенето на дарения, споменаването на Аллах са сред най-добрите постъпки в дните през Байрама.

Пратеникът на Аллах е окачествил дните през Байрама като: "Дни за храна, вода и споменаване на Аллах." (Ebu Davud, Savm, 49; Tirmizi, Savm, 59.) Разбира се, че консумираната храна по време на празнуването трябва да е в рамките на халала (позволено). Говеенето по време на Байрама е харам (забранено). С примера си Пратеникът на Аллах е показал, че дните през Байрама са отредени за празнуване. По време на Байрама са позволени забавленията и увеселенията в рамките на одобряваното. Пророкът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е пояснил религиозното значение на Байрама, като е изтъкнал, че този ден трябва да започне с отслужването на молитвата намаз, а в друг хадис е казал, че дните през Байрама са отредени за споменаване на Аллах. Някои ислямски богослови отбелязват, че изразяването на радостта по време на Байрама е част от религиозната традиция. Но не трябва да се забравя, че дори и в забавленията ислямът е предвидил ползи. Ислямът не одобрява празното прекарване на време. Но това не означава, че религията отрича почивката. Почивката и отдихът обаче не може да минават само в забавление и увеселение. Предварителната подготовка за Байрама, вземането на абдеста гусл, намазването с приятни аромати, даването на милостинята фитр на нуждаещите се преди молитвата и изричането на възхваляващите слова текбир, отивайки на празничната молитва, са от одобряваните деяния. Създаването на нови приятелства, посещаването на приятелите, сдобряването с хората, които са ни обидени, посещаването на родителите и роднините, за да се вземе благословията им, посещаването на самотните, правенето на дарения за благотворителните институции, споменаването на Аллах са сред най-добрите постъпки в дните през Байрама. Според нас истинското разбиране за Байрама е той да бъде осмислен и оценен в най-широкия му смисъл. В личностен план за нас истинският Байрам е да живеем в спокойствие и да бъдем в служба на религията, в резултат на което да спечелим щастие и в отвъдното. От гледна точка на семейството и нацията истинският Байрам е налице, когато всеки се стреми към благополучието на своето семейство, съответно и на нацията, понеже семейството е ядрото на нацията. Що се отнася до нашето поколение, за нас ще бъде истински празник, когато видим, че младите поколения се възпитават в дух на обич и любов, осъзнават отговорностите си и разсъждават правилно. Когато всеки се издигне на такова равнище, че да изрича: "Истинският Байрам е тогава, когато Всевишният ни прости и бъдем пречистени от греховете." В противен случай не е възможно Байрамът да се празнува истински, когато е налице състоянието на братята ни по религия. Както изтъква и Пратеникът на Аллах, мюсюлманите трябва да са като отделните части на едно тяло. Те трябва да се молят за останалите си братя, прекарвайки безсънни нощи и изпитвайки съчувствие. Това ще стане възможно тогава, когато всички мюсюлмани започнат да вярват в тези истини.

"Zaman",29 September 2008, Monday

НИХАТ АЛТЪНТАШ

Елате да се опознаем!

Много успешно вървим по пътя на единството, но все още има какво да се иска, смята зам.-председателят на НС Юнал Лютфи. "Много ми се иска да кажа, че сме единни. Но след като има пожелание да ставаме все по-единни, значи има още какво да се желае", каза Юнал Лютфи.

"Колкото повече хората се опознават и сближават, толкова ще се разбират по-добре и враждите между тях ще намалеят. Затова не трябва да се страхуваме от опознаването на хората, от диалога и сближаването с останалите." Това каза в своето приветствено слово генералният директор на в. "Заман" Кямил Демиркая на традиционната вечеря-ифтар, организирана от вестника. Сред гостите от различни вероизповедания на ифтара, организиран по случай Свещения за мюсюлманите месец Рамазан, присъстваха зам.-председателят на Народното събрание Юнал Лютфи, зам.-председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в НС Ахмет Юсеин, Главният мюфтия Мустафа Алиш, интелектуалци, бизнесмени и др. В своето слово г-н Демиркая подчерта, че не трябва да се страхуваме от опознаването на хората, от диалога и сближаването с останалите. "Ако по света ще има едно добро бъдеще, това ще стане чрез опознаване и сближаване помежду ни", подчерта той. Демиркая припомни, че поводът за събирането е венецът на всички месеци - Рамазан, който е месецът на състраданието, милосърдието и опрощението. "В този месец сърцата ни се изпълват с нежност. Всъщност в основата на Рамазан стои взаимопомощта, сближаването и споделянето. От друга страна, месец Рамазан обгръща всички хора. И ние решихме да споделим с вас, нашите приятели, този прекрасен ден", каза той. Кямил Демиркая завърши своето слово с цитат от известния турски поет Юнус Емре, който е казал: "Елате да се опознаем, да улесним това дело, да обичаме и да ни обичат. Този свят никому няма да остане." "И наистина няма смисъл от вражди и нараняване на чувствата в този мимолетен живот. Защото светът е предостатъчен за всички нас. Тази гледка тук показва това", допълни г-н Демиркая. В обръщение към гостите народният представител Ахмет Юсеин подчерта, че мюсюлманите по целия свят честват месец Рамазан като особен, различен от другите месеци - с един дух на доброжелателност, на обич към всички религиозни общности в света. "Вестник "Заман" от неговото присъствие в нашата страна винаги е бил в точния час, в точното време, в точния ден и с всеки изминал ден доказва това", каза Юсеин и благодари за вечерята-ифтар на организаторите. Много успешно вървим по пътя на единството Като "прекрасни" определи впечатленията си от вечерята-ифтар зам.-председателят на НС Юнал Лютфи. "Отново видях сред нас представители на интелектуалците, политиците, представителите на различните вероизповедания, младежите и др. Това значи, че, както е записано в Свещения Коран, от векове насам вечерите-ифтари служат хората да се съберат заедно, да водят диалог и през целия месец Рамазан се иска прошка", посочи Юнал Лютфи. По неговите думи това е посланието на месец Рамазан, по време на който се калява волята на всеки мюсюлманин, като се спазват постите, наречени оруч. Лютфи добави, че така се подлага на изпитание волята на мюсюлманите, като това се прави в името на една вяра, което е обединяващият фактор. Много успешно вървим по пътя на единството, но все още има какво да се иска, смята Юнал Лютфи. "Много ми се иска да кажа, че сме единни. Но след като има пожелание да ставаме все по-единни, нищо да не може да ни раздели, значи има още какво да се желае. Но единството е много важно нещо", подчерта Лютфи. Главният мюфтия на България Мустафа Алиш благодари на организаторите за ифтара и пожела занапред все да има подобни прояви. На ифтара освен на вкусотиите на турската кухня гостите се полюбуваха на автентична турска музика на саз от Онур Инджеоглу и прекрасните изпълнения на Бюлент Караахмед на китара. Вечерята-ифтар приключи с изпълненията на звездата на етно-поп музиката Сунай Чалъков.

"Zaman",29 September 2008, Monday

Равносметка през свещените дни…

Всеки от нас желае да живее праведен живот без грехове. Освен това праведният живот е наша цел и сме създадени да бъдем такива.

Но докато нашите намерения са чисти, то понякога, дори и без да желаем, извършваме грешки. И тези грешки ни карат да съжаляваме и да се покайваме. А и така трябва да е. Защото целта на нашия живот е да бъдем праведни и да не извършваме грехове. Но не е лесно, особено днес, когато навсякъде сме обгърнати от грях, да се предпазваме от него. Когато на улицата има неблагочестива атмсофера, дори и да не желаете, ще опетни и вас. И в този момент дяволът ще се приближи към вас и ще ви каже: - Виждаш, че и ти се петниш. Не е лесно да живееш праведен живот, затова по-добре се откажи. И по-късно може да извършиш задълженията си. Гледай да си живееш живота засега. Пък и след толкова твои грехове Всевишният не би те считал за праведен вярващ. В моменти като тези попадаш под безнадеждните намеци на дявола, който иска да те заблуди. Защото мислите, които те карат да се отдалечаваш от правия път, са помисли на шейтана (дявола). Ако не бе така, то мислите ви нямаше да са в отчайваща, а в обнадеждаваща насока: - Да, на всеки се случва да извърши и да се опетни с грях. Но това не означава да се отчайваш и да продължиш да се цапаш, отдалечавайки се от религиозния си живот. Отдалечаването от вярата не води до намаляване на греховете, напротив - увеличава ги. Всъщност трябва да търсиш начини за повече благодеяния, които да заличат грешките ти. Напътствието в знамение 114 на сура Худ е следното: “И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се." Да, добрините премахват злините. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тълкувайки това знамение, повелява: - Където и да се намираш, в каквото и положение да си, продължавай да се страхуваш от Аллах и му се подчинявай! И след всеки грях извърши много добрини, за да може те да заличат греховете ти. Така че, по време на нашия кратък живот, извършените от нас грехове - съзнателно или не, не трябва да ни обнадеждават и да ни отклоняват от правия път. Напротив, когато извършим грях, трябва да се стремим да го заличим с много добрини и да осъзнаем напътствията на Корана и суннета, а не да последваме злокобните нашепвания на шейтана. Как смятате, струва ли си да се замислим по този въпрос? В свещените дни и нощи трябва още повече да се замисляме, да се покайваме и да търсим опрощението и милосърдието на нашия Създател. С пожелание за повече обнадеждаващи мисли и деяния.

"Zaman",29 September 2008, Monday

АХМЕТ ШАХИН

Говеенето и човешкото его

Мюсюлманите, прекарали деня в говеене през дните на свещения за тях месец Рамазан, веднага след залез слънце разговяват с вечеря, която се нарича ифтар.
Според преданието Господ е подложил човешкото его на най-различни изпитания.

След всяко изпитание човешкото его е давало един и същ отговор: Ти си Ти, а аз съм си аз. Най-накрая Господ подложил егото на гладуване. Отговорът, получен след изпитанието, бил различен: Ти си господарят на всичко и всички, а аз съм твой раб. Оттогава говеенето заема място сред богослуженията.

"Zaman",29 September 2008, Monday

Оскверняването на джамии не е в резултат на организирани прояви

Случаите на оскверняване на джамии в страната не са в резултат на организирани изяви на ксенофобски настроения или на верска нетърпимост, а по-скоро са хулигански прояви, в голяма част извършени от млади хора. Тези прояви се доближават до действията на футболните хулигани, каза зам.-министърът на вътрешните работи Румен Андреев на заседанието на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията.

По думите му, тези факти се посочват в анализ на МВР за случаите на религиозна нетърпимост. На заседанието представители на Главното мюфтийство повдигнаха въпроса за мерките от страна на МВР по повод зачестилите напоследък случаи на религиозна нетолерантност в Пловдив, Плевен, Ямбол и Казанлък. След обособяването на ДАНС проявите, квалифицирани като ксенофобски или имащи отенък на противодържавна дейност, попадат в обхвата на ДАНС, посочи Андреев. Той допълни, че това не означава, че МВР подминава тези случаи "с лека ръка". Народни представители от комисията от различни политически партии се обявиха за законодателни промени, свързани с проявите на религиозна нетолерантност.

"Zaman",29 September 2008, Monday

Шалварите на алианите. Ахмед: Свикнали сме да се крием, все от сунитите се пазехме

Жанина Драгостинова

28 Септември 2008

Продължава от вчера. Виж първата част тук - Шалварите на алианите. Садула: Изключиха ме от БКП и ме вкараха в затвора - истории за алианите в Родопите, религиозна общност, които изповядват ислям, различен от този на сунитите, каквито са повечето мюсюлмани у нас. При алианите има заемки от християнството в ритуалите, но ги смятат за шиитска секта.

Разказът на Ахмед, най-възрастният от село Биволяне, на 81 г.:

81-годишният Ахмед от с. Биволаре. Снимки: авторката

“Аз съм единственият в това село, дето може да чете Корана на арабски. Баща ми ме научи. Той посещаваше медресето – духовното училище. 1948 г. ме изпрати в Момчилград да се уча. Ей, гладни години бяха. Взимах от село една торба хляб и с това изкарвах цяла седмица. После, като почнах работа, малко понадигнах глава. Няколко години бях начален учител. След това работих в Съюза на народната младеж, после в комитета на ОФ. Там 10 години изкарах. После бях пълномощник в съвета, след туй в Кърджали домакин на Наркоопа… Накрая отидох в мините “Марица Изток” общ работник за по-голяма пенсия. Така и не я взех. Сега получавам 150 лева.

Не пуша, не пия, една кравичка и едно магаренце имам, ама все пари трябват. Три деца съм отгледал – две момчета и едно момиче. Всички са в Турция. Ние с бабата също тръгнахме през 89-а, но затвориха границата и се върнахме. И аз викам: “Повече – не!” От време на време отивам при децата в Истанбул, но не изтрайвам и се връщам. Голямо градище е това Истанбул, хубаво, но планина си нямат. В Биволяне съм роден, тук почиват родителите ми, бабата, едно внуче също имам тука погребано. При тях искам да си стоя.

Старейшините на алианите. Снимки: авторката

Тук и лошо, и хубаво съм видял. Лошо – като ни сменяха имената. Мен Андрей ме направиха. В това село всичко мирно стана. Те викаха: “Ами вие свещи палите, значи сте християни!” Абе не сме християни, мюсюлмани сме, само че алиани! Хората се страхуваха, външно нищо не направиха, но отвътре им гореше. Ние, алианите, сме свикнали да се крием, потайно да живеем. Не знам защо е така. От баща си съм научил, че трябва да се крием и доскоро се криехме. Обичаите си тайно правехме. В някоя къща се събирахме. Там извършвахме ритуалите. Молитвите ни са на турски. Обаче имаме ашуре при погребения, като при християните. Държавата не ни се бъркаше. Алианите все от сунитите се пазеха. Сунитите ни мислят за най-долни хора. От едно време е останал страхът. Сунитите разказват за нас какво ли не, обаче не е така, както те го мислят.”

Мустафа: Бях 7 г. в Холандия. На запад алианите не се крият. Ние сме по-прогресивно крило в мюсюлманството

Разказът на Мустафа Али Мустафа, председател на културно-просветната организация “Джем - Южна България”:

Мустафа е работил 7 години в Холандия. Снимки: авторката

“Регистрирани сме от 2007 г. 17 души сме и извършваме просветна дейност. Опитваме се алианите да се отворят и към другите мюсюлмани, и към православните. Смятаме, че сме по-прогресивното крило в мюсюлманството. При нас рамазанът не е задължителен. Само който иска. Арабски език не ползваме. Всичко е на турски с изключение на петъчната молитва в джамията. Ние сме по-разбираеми.

Защо сме скарани със сунитите ли? Ами все така става – най-големите кавги се случват между двама братя. Кланета е имало по време на османското владичество и затова алианите са се криели. Страхът е останал. И очакването, че ще чуем обидни думи от сунитите.

Аз съм от Биволяне. Хората се разбягаха по икономически причини, но като има празник, всички се връщат. Къщите им стоят, никой не си е забравил къщата.

Завършил съм машиностроене. Като учех в града, не казвах, че съм от Биволяне, защото се знаеше, че е алианско село. Казвах името на някоя махала, така се криех. След 89-а и аз като повечето от тоя край, тръгнах да печеля пари в Западна Европа. 7 години изкарах в Холандия в строителството. Там имам дъщеря и зет. И зетят е от Биволяне. Той има строителна фирма, дъщерята беше тука зъболекарка, ама сега гледа бебе. Постоях там и разбрах, че мястото ми е в България. Не бях законен, приятелите ми липсваха… не е работа. Обаче едно разбрах – на Запад алианите не се крият. И останалите ги приемат като равни. Като се върнах, се захванах с алианското дружество.”

Мъжете варят курбана за празника. Снимки: авторката

Някога в Биволяне имало към 100 къщи, което ще рече 100 семейства. Сега са останали към 20. Кой хванал към Турция, кой към Западна Европа… Останали са предимно възрастни хора. Децата идват само на празник, което прави спазването на алианските традиции още по-важно.

До джамията на Елмалъ баба теке има тюрбе, което се състои от две части. Мъжка, в която освен гроба на Елмалъ баба има още шест гроба на неизвестни вождове, и женска, за която се казва, че е гробът на Фатима. Хората влизат в тюрбетата, като предварително се събуват. Докосват ръба на гробовете и после гърдите си. Палят свещи, пускат пари в закопани в земята касички. Излизат на заден ход. По стените на тюрбето висят изкуствени цветя, гоблени, картини… Шарено и някак твърде далеч от смъртта, от гробовете…

Ритуалът, наречен “джем”, се извършва нощно време. В къщата, в която подготвяха курбана на Елмалъ баба теке, има специална стая. По земята са постлани килими, оставени са възглавнички. По стените са опрени сасове – музикални инструменти, които се използват при ритуала. Казват, че раздавали мастика. Танцували се специални танци. Искам да ми ги опишат. Трябва да ги видиш, отвръщат алианите.

Жена алианка. Снимки: авторката

До гледане обаче така и не се стигна. Джемът трябваше да се състои след маето. Участниците в маето почнаха да си тръгват в късния следобед. Колите ги отнасяха към други села. Някои си отиваха пеш. Покрай мен минава дядо, който върви напред, и баба, която го следва. Позната гледка. Само че бабата не пътика хрисимо, а размахва бастуна и нещо гълчи. Превеждат ми. “Той ще ми каже как да вървя?! Ако искам ще вървя бързо, ако искам ще вървя бавно!”, викала бабата. Ама така, де! Ето ти равноправие на жената в действие.

Смрачава се. Въртя се около къщичката с надеждата, че най-после нещо ще се случи. “Това, дето ще го кажа вътре, ще го напишеш ли?”, пита ме непознат мъж, който едва стои на краката си. Подпийнал е. За разлика от сунитите алианите имат топло отношение към алкохола. Кимвам, че съм готова всичко да напиша. “Колко пари събраха днес старейшините, знаеш ли? На кого ги отчитат? Какво правят с тях? Купиха си апартаменти в Истанбул, а пък ние тук няма какво да ядем!”, ломоти човечецът. Хубава работа, викам си, българска. Ядоха, пиха и накрая се скараха за пари. Също като при православните. Честно казано, обаче, не вярвам вождовете да извършват злоупотреби. Или поне ми се ще да е така.

На празника се продава месо, парите от което се събират за организирането на следващия празник догодина. Снимки: авторката

Моите познати сунити казват, че алианите са свети хора, много по-чисти от самите сунити, поне що се отнася до парите. И по-учени. Тогава защо сте се делили? Ами защото…
Към мен се приближава мъж с бяла риза и се представя за вожд на алианите в Европа. Бил от Турция. Дали е така? Предлага да ми даде всички данни за алианите, носел ги на USB-памет. Обяснявам, че не ме интересуват алианите по света, а само тези по българските земи. Те нищо не знаели, дори и вождовете не знаели ритуалите, във всяко село било различно… После пита сунитите, които ми превеждат, дали биха гарантирали за мен. Защото, ако съм напишела нещо лошо за алианите, сунитите щели да отговарят. Алианите си знаели как да им потърсят сметката. Бре, дали не се напъхвам в “световната конспирация”? Обръщам гръб на мъжа с бялата риза.

Постепенно поляната опустява. Оставаме само наблюдателите, чакащи да видим нощния ритуал. “Хората са много изморени”, казва един от организаторите. Истината най-вероятно е, че са пийнали повечко.

Баща води малкото си дете на празника на алианите. Традицията се пренася в младите. Снимки: авторката

Затова оставам само на разказите на сунитите какво представлява този ритуал. Никой от сунитите не го е виждал, всички обаче са чували за него. И така – оставали само семейни двойки и вождът. Той си посочвал една жена и тя ставала негова за нощта. Останалите разбърквали шалварите си. Вождът измъквал едни женски и едни мъжки гащи и кой с когото се падне. Какво правели оттук нататък мъжът и жената, само те си знаели.

Дали обаче това е така? Засега никой не отрича, но и никой не потвърждава. Естествено, че за ортодоксалните мюсюлмани “размяната на шалварите” е непростим грях. Слушам разказите им и се сещам за филма “Широко затворени очи”. Само че никой от разказвачите не го е гледал.
И още истории за разюздаността на алианите знаят сунитите. Като тази например: един мъж се оженил в алианско село. Една нощ мъжът се събужда и гледа, жена му я няма в леглото. Че къде ще е отишла тази жена сама посред нощ? Ясно къде – някъде, където има разгул. Всичко това обаче звучи крайно невероятно, като се знае, че алианите се женят само помежду си. Брак със сунит до преди няколко години е бил недопустим. А пък на сунитите родителите заръчвали: “Ако няма да е от нашите, по-добре християнка да е, но в никакъв случай алианка!”

Момичета алианки в тюрбето, храмът на алианите край с. Биволяне. Снимки: авторката

Но така е – колкото повече алианската общност се е затваряла в себе си, толкова повече останалите мюсюлмани развинтвали фантазията си. А по българските земи фантазията все до секс опира.

Поляната на Eлмалъ баба теке вече е съвсем празна. Сръчни жени са измили казаните от курбана. Прибрали са разпилените бирени бутилки. На участниците в маето тази нощ едва ли ще им до секс. Но и тук сунитите имат своя версия. Мръсната работа по почистването я върши простолюдието. В “шалварите” участва само елитът. Ха сега, де!
Тайната си остава тайна. Казвам си също така, че ако алианите са готови да се разтворят към останалия свят, то и светът, в частност сунитите, трябва да са готови да ги приемат. Засега нямам доказателства, че се случва точно това.

На сутринта на дървената маса пред ловната хижа, в която съм настанена, някоя ранобудна домакиня от алианската махала до село Равен е оставила топли мекици, градински домати и грозде. И безшумно се е оттеглила. В подаръка разчитам посланието: първо сме хора, после всичко останало, независимо от религиите.

изт.

Шалварите на алианите. Садула: Изключиха ме от БКП и ме вкараха в затвора

Жанина Драгостинова

27 Септември 2008

Жени алианки на курбан. Снимки: авторката

Каква е разликата между алианите и сунитите, питам един български турчин, принадлежащ към сунитите. Ние, казва той, сме много ревниви. Жената убиваме, ако кривне от правия път. Докато при алианите не е така. На алианина не му пука, че жена му спала със съседа например. Той е демократично настроен човек.

Обяснението не е изчерпателно, но пък може да послужи за начало на това малко странно пътешествие, което предприемам към алианите от Източните Родопи.
Алианите още алевии, бекташи или казълбаши (идва от “червени глави”, тъй като са носили червени ленти на чалмите) почитат Али ибн Аби Талиб, първи братовчед и зет на пророка Мохамед, женен за дъщеря му Фатима. За тях Али е човешкото въплъщение на Аллах. Науката счита определението “алиани” за неточно и предпочита алевии, но пък в тези краища самите хора се наричат алиани. (Б. р. - алианите са мюсюлмани, различни от сунитите, но не са и шиити, а отделно религиозно течение в исляма). За появата им по тия земи има две версии – според едната са от тюркменски произход и са пристигнали през XVI век, според другата те са приели исляма местни жители, затова и в религиозните им обреди има смесване между мюсюлманство и християнство. Също както помаците, и алианите по-често от останалите обитатели на Родопите си задават въпросите кои сме ние и откъде идваме. Предполага се, че и сред помаците има алиани и сунитите или поне алианите вярват така. Малцинство в малцинството, за тях въпросът за произхода е особено важен. Някои наблягат, че имат връзка с прабългари мюсюлмани, други – че са чистокръвни турци. Всички заедно се отнасят с презрение към арабското, арабските елементи в религията, намират ги за “замърсяващи”.

Плакат с проекта за реставрацията на текето Ермалъ баба. Теке е комплекс от тюрбе (алиански храм) и джамия, както при сунитите. Снимки: авторката

Когато пристигам на текето на Емалъ баба, животните вече са заклани. Идвам в навечерието на есенния им празник, който се провежда всяка година в първата събота на септември. Нарича се мае, прави се курбан. 50 животни са минали под ножа – 3 телета, останалото овце и агнета. Мъжете седят до малка къщичка, режат месото на ситни хапки, хвърлят ги в големи кошове. Отделно телешкото, отделно овнешкото. После ще го сварят. Пак отделно. Само със сол. Подправки не се слагат. Сваряват и ориз – в случая 400 килограма. Отново само със сол. На другия ден съединяват месото и ориза и се получава пилаф. Празникът започва от село Биволяне, до средата на октомври ще продължи и по други села – всяка събота има курбан.
На 5 срещу 6 септември мъжете седяха сред тази огромна касапница, кълцаха съсредоточено месото и се шегува. Утре ще е “голямата работа”.

Текето Елмалъ баба се възстановява със средствата на български турчин, който държи на анонимността си. Знае се само, че е един от изселниците в Турция от 70-те години, в момента в първата десятка на богаташите в Истанбул. Курбанът също се подпомага от него, но пък съвпада с рамазана, така че се получава разрив в религиозните възгледи. Затова спонсорът е ограден с мълчание.

Тук е Аднан Демир – турски архитект, алианин, натоварен с реставрацията на алевитския храм. Демир разказва, че някога на това място е имало духовно училище, в което са изучавали математика, астрология, философия, медицина и религия.

Турският архитект Адман Демир също е алианин, натоварен с реставрацията на храма. Снимки: авторката

Просветените лица при алианите се наричат дервиши. Текето, за което се смята, че е строено преди 400 години, се състояло от две части – вътрешна, където е било светилището, и място за обучение на бъдещите духовници. За “учредител” на текето е нарочен някой си Хаджи Бекташ Вели. Елмалъ баба, чието име днес носи мястото, вероятно е негов ученик. За него се разказва следната легенда: застанал под едно безплодно дърво, разтресъл го и от дървото опадали ябълки.

Местността е безводна, има само едно кладенче с ледена вода. За него пък се знае друга приказка. На това място седели и работели булка и свекърва. Минал непознат старец и помолил за глътка вода. “Стомните са празни”, рекла по-възрастната. Старецът си тръгнал, по-младата обаче го догонила и му дала да отпие от нейната стомна. Тогава старецът ударил с крак по земята и на това място бликнал извор. Сега кладенец има, но земята продължава да е безводна. Комшиите в околните села често се карат кой да полива доматите. Но в момента сякаш не обръщат внимание на всекидневното. Празник е и като че всичко намира обяснение чрез приказките. Алианите са обвити в легенди и митове.

Джамията в Ермалъ баба теке край село Биволяне. Снимки: авторката

Тежко време настъпило за алианите, когато към 1514-1517 г. султан Селим наредил до текетата да се строят джамии, което означава, че мюсюлманството предприело решителни стъпки срещу алевитството, продължава разказа си Аднан Демир и определя това време като “настъпление на арабската култура”. Алианите обаче не се давали на външното влияние, продължили да се събират помежду си, кръгът им все повече се затварял. Главните поводи били курбаните – за здраве, за успех, против бездетие. Заедно в общността те се чувствали по-силни и защитени от набезите на сунитите. Качили се нагоре в планината, затова и днес алианските села в Родопите обикновено са на най-високото. Три са моралните постулати, на които се крепи алианството, обяснява Демир: елине, делине и белине. Което ще рече: не кради, не прави секс с насилие, не говори зад гърба на другия. Който не спазва правилата, бива отлъчен от групата. Стига се дори до напускане на селото заедно със семейството.
Алианите в Южна България са около 10 000 души. Имат стройна организация, на върха на йерархията са вождовете. В хасковския и в кърджалийския край те са 15. Избират се - това са мъже над 30 години, поста запазват до края на живота си. Разликата със Северна България, където около Разград, Исперих и Варна също има алиани, е, че там вожд се става по наследство. Казват, че вождовете диктували много от живота на тия хора, напоследък например народните представители от тези краища били определяни именно от вождовете.

На сутринта към поляната на Елмалъ баба теке заприиждат много хора. Разполагат се под сенките на дъбовете, разтварят сергии, изваждат за продан всичко, което обикновено се предлага по панаирите. Казват, че се събирали всякакви – и алиани, и сунити. Възможно е. Питам дали има и християни. Имало. В това обаче се съмнявам. Говори се само на турски и ако не знаеш езика, всеки път ти се струва, че изпускаш най-важното. Хубавото е, че като питам, никой не отказва да обясни какво се случва.

Празникът се превръща в панаир, където всеки продава всичко. Върви всякаква валута. Снимки: авторката

На малка сценичка се намества оркестър. Засвирва. Мъж запява. Към него се присъединява човек от тълпата. Пеят заедно и изглеждат щастливи.

За децата има въртележка, карамелизирани ябълки, захарен памук, петле на клечка…
Към обяд под най-дебелото дърво върху проснати черги сядат старейшините. Към тях идват хора и даряват пари. Приема се всякаква валута – най-вече левове и турски лири. Като дадеш пара, трябвало да си намислиш желание. Малко по-късно започва търгът на сурово месо. Води се строга отчетност, всичко се записва в тефтер – кой какво е взел и какво е дал. След като се приспаднат разноските и се дръпне чертата, оставали към 2000-3000 лева за маето следващата година.

В ранния следобед се раздава от курбана. Примъквам се към една група тийнейджъри и ги питам какво знаят за алианите, какво са им разказвали у дома. Нищо, отвръщат ми те с такава категоричност, че няма как да продължа разговора. После отивам при по-възрастните и се интересувам дали алинската традиция изчезва. В никакъв случай, казват те. Просто на децата им било наредено да не признават, че са алиани. Все още ли? Да, за съжаление, все още било така.

На празника има въртележка за децата. Снимки: авторката

В по-голямата си част алианите отричат да са такива. Защо? Навсякъде получавам един и същи отговор: “Защото през 1650 г. в земите на днешен Иран…” Добре, но вас някой гонил ли ви е? Преследвал ли ви е? Не. И въпреки това алианите живеят с чувството, че ако си признаят, ще повлекат презрението и обидите на сунитите.

Вожд на алианите: Бях член на БКП, вярвах в Маркс и Ленин, вкараха ме в затвора

Садула Хайрула Емурла, на 77 г., вожд на алианите, живее в Кърджали, заместник-председател на културно-просветната организация “Джем”, разказва:

“Досега всичко е било скрито, от XIII – XIV вeк до преди 5 – 6 години. Алианството е било оставено под игото на арабските вярвания. А пък арабите са неграмотни, алианите измъкват мюсюлманството напред. Разликата със сунитите е, че при тях жените са по-назад. Докато при алианите мъжете и жените са равни. Че мъжът е нищо без жената!

Алианският вожд Садула Емурла, на 77 г., е бил член на БКП и убеден комунист. При преименуването се обявява против, пише писма и го вкарват в затвора. Снимки: авторката

В миналото сунитите са преследвали алианите. Има над 30 000 заклани, избягали в планините и никой не може да каже, че са алиани, защото са го криели. Ние обаче решихме да се сложи край на това положение. Изпратихме писма до всички алевийски дедета (мъжете, които водят религиозните служби) – отсега нататък да бъдем по-близо, сплотени, като тесто, да не си казваме – ти си алевит, ти си сунит. Ако християнин иска да влезе при нас, да заповяда, добре дошъл ще е. Нашето събиране се нарича “джем” – всички сме заедно, и мъже, и жени: ама едната била красива, другата била бедна… Няма такива разлики. Всички сме заедно.
Защо сме се крили ли? Ами баща ми се е крил, дядо ми се е крил и аз така съм научен. И в затвора като бях, пак на никого не казах какъв съм. Ако и да бяхме политически съмишленици, моите приятелите, сунитите, не знаеха, че съм алианин.

В затвора попаднах заради “възродителния процес”. Член бях на БКП, а преди това съм бил член на РМС. Вярвах в Маркс, Енгелс и Ленин. И като взеха да сменят имената на турците, казах: “Хора, недейте така! Това е голяма грешка. Ще се насочи срещу комунистическата партия!” По това време работех в оловно-цинковия заповед и по събрания го казвах, къде ли не… Но никой не ме чу, почнаха вътре в партията да ме изолират.

Разкопаваха гробове и уж в тях намирали кръстчета. Казваха, че сме били българи и християни. А то едни и същи хора първо заравяха кръстчета в гробовете, после ги разравяха и ги “откриваха”. Тогава написах писмо до прокурора в Кърджали, до секретаря на Окръжния комитет на БКП, до Народното събрание и до Тодор Живков. Написах ги ръкописно с индиго. “Унищожават един народ – писах. – Това противоречи на марксизма-ленинизма.” Анонимно ги пуснах, не ги подписах. Никакъв отговор. Продължих да пиша писма и да казвам, че светът е един, но хората са най-различни. И че на тая земя заедно живеят и българи, и турци. Затова взаимно трябва да си уважаваме и вярванията, и обичаите. За алианите не съм писал. Най-общо наричах турците мюсюлмани. Писмата пусках около джамиите и по селата. След няколко месеца ме арестуваха.

Жени алианки мият съдове и прибори за курбана. Снимки: авторката

Разпознали ме по почерка. Тогава бях домоуправител и от МВР-то видели домовата книга, така ме хванали. Един месец ме държаха в милицията в Кърджали, после ме осъдиха за противодържавна дейност. Агитатор съм бил. Ами аз ли съм виновен, че никой нищо не ми отговори? Обаче и агитатор не съм. Опитах се да събера други хора около себе си, заедно да протестираме, не стана. Страх ги беше. Затова сам писах всичко. Като ме хванаха, всичко признах, нищо не съм отричал. Осъдиха ме на 5 години и 3 години след това изселване. 3 години и нещо бях в Старозагорския затвор, после в Бобовдол и накрая ме изселиха в Брусарци, Михайловградско. Там само българи имаше, но добри хора. Повечето бай Садула ми викаха, с турското име. И те бяха разбрали, че държавата бърка.

От БКП ме изключиха веднага след ареста. Днес вече не съм ленинист. Но от Маркс и Енгелс не се отказвам. Сега, като сме в демокрацията, свобода на религиите имаме, но икономически сме зле. И ако трябва днес да пиша писма, ще им кажа на ония горе, че икономически много сме го закъсали. Народните представители не знаят зора на хората. Народът е оставен сам на себе си. Не мразя България, мразя властта, която върви срещу хората. А алианството казва – първо си човек, след това нещо друго.”

изт.

Рамазан Татлъсъ (Сладкиш "Рамазан")

Снимка:интернет

3 чашки ориз,4 чаши вода,4 чаши мляко,2 чашки захар,3 лъжици масло или маргарин,2 яйца,1 лъжичка сол

За сиропа:1 чаша захар,3/4 вода,1 лъжичка лимонов сок

***

Сваряваме ориза в 4 чаши вода,докато омекне.Изцеждаме и го пускаме във врялото мляко.Сипваме захарта,маслото и солта и оставяме всичко да ври на тих огън,докато се сгъсти.Сваляме тенджерата от огъня и когато млякото с ориза изстине,добавяме яйцата.Сипваме сместа в тавичка (на пласт около 2 пръста) и печем в умерена фурна до златисто.Нарязваме сладкиша на ромбчета и го оставяме да изстине.В това време сваряваме сиропа.Оставяме го да ври,докато се сгъсти и с врелия сироп поливаме сладкиша.Сервираме студен.

Шекибе Ямач

Куче в джамия

bgВести

September 2008

Сляп мюсюлмански студент стана първият човек в света, на когото е позволено да влезе с кучето си водач в джамия. 18-годишният Мухамед-Абрар Хатри ще може спокойно да посещава джамията в Лестър, Великобритания заедно със своя четириног приятел Варго. Това станало възможно благодарение на фетва(писмен отговор на казус), която Британският съвет по мюсюлманско право издава в отговор на запитване на младежа, пише The Guardian. Според Британската асоциация на слепите това е огромно стъпка напред, която ще помогне на много слепи мюсюлмани да изповядват вярата си. По-рано на кучетата беше забранено да влизат в джамии, защото според законите на исляма това животно е предназначено само за охрана и лов. Сега тази норма е смекчена, защото кучетата водачи влизат в категорията „служебни”. Освен това в съответствие с новите норми от хигиенични съображения, все още се забранява влизането на животните в молитвената зала, но те ще могат да съпровождат собственика си до помещението, където вярващите си оставят обувките. За Варго при входа на лестърската джамия Билял са пригодили специална площадка, където кучето ще може да чака докато Хатри се моли. * Fatwa allows Muslim's guide dog inside mosque A blind Muslim student yesterday became the first person to be allowed to take a guide dog into a UK mosque. Mahomed-Abraar Khatri, 18, can now enter his place of worship in Leicester with canine companion Vargo after the Muslim Law (Sharia) Council UK issued a fatwa in response to his request. The Guide Dogs for the Blind Association described the decision as "a massive step forward for other blind and partially-sighted Muslims". Previously, all dogs were banned from mosques because the Islamic faith historically sees them as being for guarding and hunting only. However, the position was softened because guide dogs could be classed in the "working dogs" category. The animals are still barred from entering the prayer hall for the sake of hygiene but are allowed to guide their owners to the area where shoes are placed, the fatwa says. A special rest area has been set up in the entrance of the Bilal Jamia mosque for Vargo while Khatri is praying. Previously, the teenager, who attends the RNIB College in Loughborough, had to be accompanied to the mosque by a sighted helper. His father, Gafar Khatri, said: "Since Mahomed-Abraar has had his guide dog, Vargo, he has regained his independence. Obviously it is early days but his confidence is growing daily." The Guide Dogs for the Blind Association hopes the fatwa will set a precedent, encouraging other blind and partially sighted Muslims to consider owning a guide dog. It is also hoped that mosque leaders in the UK and abroad will follow suit and allow guide dogs inside. After issuing the fatwa, Muhammad Shahid Raza, director of the Imams and Mosques Council UK and secretary of the Muslim Law (Sharia) Council UK, said: "I hope that all existing mosques will follow Bilal mosque in serving the disabled people in a similar way by providing facilities to them. I also believe that, in all new mosques, such facilities for disabled people will be an essential part of their design." The Guardian

23 000 събрани за възстановяването на православен храм в Свищов

27 септември 2008, 14:44

Общество

Свищов , България

Над 23 хиляди лева бяхя събрани за възстановяването на православен храм в Свищов, предаде кореспондентът на Агенция БЛИЦ в града.
Над 30 години църквата „Св. Кирил и Методий” пустее и се руши. Инициатор за кампанията е Антон Георгиев, собственик на местна кабелна телевизия. 23 160 лева бяха събрани при стартирането на дарителската кампания. Всички дарители в акцията получават свидетелство за дарение, а след възстановяването на храма имената им ще бъдат изписани на ктиторската плоча в храма. Църквата пустее и не се използва след земетресението от 4 март 1977 година. /БЛИЦ

Старата джамия или още Ески джами,град Хасково

Снимка:MinaretBG

Старата джамия или още Ески джами-град Хасково, първата джамия на Балканския полуостров, построена през 1395 г.

Kрай на едномесечния пост,започва истинския Шекер Байрам

На

30 септември 2008 г.

с голямата празнична молитва се слага край на

едномесечния пост и с веселби, ядене и пиене започва истинския

Шекер Байрам!



Повече за Шекер байрам:

Празникът Шекер се подготвя със специални молитви през трите предходни месеца с религиозни названия Реджеп,Шабан и Рамазан.През последния месец,т.е.Рамазан се пости.Храненето по време на постите се извършва по следния начин:призори,някъде между 3-4 часа се става за храна и ритуалът се нарича "Темджит".Приготвят се се ястия,които не предизвикват жажда.Блюдата,според сезона(датата,на която се празнува "Шекер байрам" ,се променя всяка година) са от пресни или сушени зеленчици ,баници и различни видове пилаф.За десерт се предлагат плодове или ошаф.След определен час,около 4 часа сутринта (този час се променя ежегодно ,тъй като се определя спрямо часа на изгрева) и до края на постите не се яде нищо,не се пие нито вода,нито други напитки и не се пуши.Часът,в който се прекратява постенето,се известява с топовни гърмежи и огньове по минаретата,след което се сяда на трапеза,наречена "Ифтар".На масата "Ифтар" непременно трябва да има вода(прекратяването на постенето започва с пиене на вода),сирене и маслини.Според материалното състояние на семейството,на софрата се поставят и различни предястия,салати,туршии,опитват се различни видове сладка.По-късно се предлагат супи,месни и постни ястия за вечеря.И така,на "Рамазан" се поставят две празнични трапези.

Последният ден на "Рамазана"се нарича "Арифе",което означава предпразничен.За този ден и за започващия на следващия ден тридневен празник "Шекер байрам"се приготвят много ястия.Правят се баклави,точат се кори за баници,готвят се месни и постни ястия,варят се компоти.В първия ден се канят най-близките роднини.Всички се събират на маса в дома на най-възрастния от семейството,скараните се сдобряват.Освен това на децата,дошли да поздравят и целунат ръка на по-възрастните от семейството,заедно с баклавата,сладките и бонбоните се дават и пари.

Шекибе Ямач

Скулпторка рисува икони върху камък

Творчеството на Елка Гьорева припомня забравените тайни на живота

Анна Илиева

Елка Гьорева започва да рисува икони върху камък през 1989 г. Окото на скулптора отдавна е открило камъка и магията на неговата форма. Защото, както тя казва: „Камъкът има сила. И всеки е единствен и неповторим." Малко преди Великден приятел слага в ръката є малък кръгъл камък, върху който тя рисува за първи път образа на Богородица. Следва нейното неповторимо откритие: камъкът и иконата са свързани, както духът и тялото у човека, а простият рисунък на майсторите иконописци чудесно приляга на материала. Съчетанието на икона с камък има силно въздействие и сякаш отново заговаря за извечната връзка на божественото и земното.

С това чувство Елка ще нарисува в годините стотици камъни - с образа на Спасителя, Богородица, Св. Георги, Св. Димитър и много други. Ще нарисува Тайната вечеря и различни библейски сюжети. Тези образи присъстват и в скулптурите є, защото християнската история и култура дълбоко я вълнуват.
Ателието є е дом, който има свой цвят и звук. Тук са любимите є книги, колекцията є от класическа музика, тук са събираните от нея с усета на творец керамични изделия и старинни предмети. В него са рисунките, проектите є и един цял свят от идеи, които чакат своята реалност.
Елка е от тези хора, за които трудно се разказва, които не можеш да опишеш с една дума. От хората, с които искаш дълго да разговаряш. Защото общуването с нея може да ти вдъхне ново усещане и да ти припомни забравените тайни на живота, всичко онова, което си забравил или за което си си затворил очите. Такова е и първото чувство, което те спохожда, когато видиш творбите є.

“Богородично умиление” по Станислав Доспевски - XIX в. Сцени от “Шестоднева” - XIX в.

Че се връщаш към нещо силно и истинско, към човешкото, което си затрупал под тоновете пластмаса на всекидневието. Гледайки нейните икони върху камък и пластиките є, те обзема спокойствие и увереност, че сърцето ти е още живо. Творбите є не те насилват с тежки внушения. В тях няма менторство, няма претенциозност и самолюбие. Те просто те докосват мило и нежно или силно и страстно и говорят с душата ти.

Карат те сам да откриваш стойностите, да търсиш по-дълбоко истините и да цениш сънищата и мечтите си. В работите є камъкът, металът и дървото създават свой свят на обвързаност. И това не е нов измислен свят, той е същият, който пази човека и дава смисъл на живота му върху планетата.
Творбите є, като самата нея, първо ще помълчат и ще те слушат, после ще ти кажат, с любов и откровение, че те разбират и подкрепят. Че вярват в теб и ти също носиш вяра у себе си.
Трябва само да обичаш.

изт.,27.09.08

Повече от 1000 мюсюлмани видяха косъм от брадата на пророка Мохамед

26 септември 2008, 20:51

България

Хасково , България

Това се случва за първи път в Хасково – безценната реликва - косъм от брадата на пророка, беше показан на правоверните в навечерието на свещенната нощ на Кадир, три дни преди Байрама, предаде кореспондентът на Агенция БЛИЦ в Хасково.
Реликвата се пази от 125 години в Централната джамия в Кърджали и беше специално докарана в хасковската Чаршъджамия. Повече от 1000 мюсюлмани отправиха горещи молитви пред косъма с вярата, че греховете им ще бъдат опростени.
Днес е голямата петъчна молитва – каза за БЛИЦ районният мюфтия на Хасково, Фаик Хаджи Мурат, и на 14 места в града се провеждат такива молитви. Освен това тази вечер правоверните приготвят ифтар – храна за бедни и я даряват на няколко семейства.
На 30 септември с голямата празнична молитва се слага край на едномесечния пост и с веселби, ядене и пиене започва истинския Шекер Байрам. /БЛИЦ

Ураганна буря отвя покривите на 197 сгради в Истанбул, събори 32 дървета и минарета на джамии

26 септември 2008 | 18:20 | Агенция "Фокус"

Истанбул. Покривите на 197 сгради в Истанбул излетяха, 32 дървета бяха съборени в резултат на циклона от Средното Средиземноморие, пише електронното издание на турския вестник “Милиет”. Един човек e загинал в резултат на паднало отгоре му дърво, а трима души са тежко ранени от паднали дървета. Дърво е паднало и върху група, която е дошла да изпълни съвместен петъчен намаз в Долмабахче.
Има ранени и при срутването на минарето на джамията Куштепе в квартал Шишли. Тежко е ранена семейната двойка, която е била собственик и обслужваща ресторанта зад джамията, а изпод руините на минарето е изваден един човек. Щети на покриви на сгради и паднали дървета има и в кварталите Багджълар, Бешикташ, Газиосман паша. Заради силния вятър и валежите са отменени рейдовете Бостанджъ-Кадъкьой-Бакъркьой и Бостанджъ-Кабаташ. По време на туристическа разходка из двореца Топкапъсарай е бил ранен от паднало дърво италианският турист Марио Фарина–28-годишен, който е бил отведен в Университетската болница в Истанбул.
Според метеоролозите в Истанбул се очакват обилни валежи и днес и в почивните дни. Особено обилни валежи ще има и в района на Странджа и Тракия, пише вестникът.

Истанбулчани се засилиха да пътуват през деветте почивни дни за празника Рамазан

26 септември 2008 | 17:41 | Агенция "Фокус"

Истанбул. Заради многото почивни дни за религиозния празник Рамазан броят на пътниците на летището в Истанбул е нараснал, пише електронното издание на турския вестник “Милиет”. След като турският кабинет реши да има 9 почивни дни за празника, много от жителите на Истанбул решиха да прекарат празника си извън града - извън или вътре в страната. На обслужващите гишета на летището се извиха дълги опашки, а туристическите агенции отвориха свои стендове на летището. Служителят в туристическата агенция “Джоли Тур” Ердем Текин посочи, че заради ваканцията през празника има голям интерес към туристическите дестинации и в хотелите няма места. Той каза, че най-предпочитани за пътуване извън страната са Барселона, Мадрид, Дубай, Лондон, Прага, Париж, Шарм Ел Шейх, Милано и Тунис. За обслужване на пътниците през празника самолетните компании ще извършват двойни полети в периода 26 септември-6 октомври. От външните дестинации фирмите ще правят двойни турове до Мадрид, Сараево, Рим, Милано, Прага, Дубровник, Барселона, а от вътрешните към Адана, Анталия, Бодрум, Даламан, Трабзон, Измир.