Първата основа: Свидетелстване, че няма друг бог,
освен Аллах и, че Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на
Аллах.
Тези две свидетелствания са входа към Исляма. Те са неговата
най- велика основа, не може да се каже, че човек е мусюлманин,
освен след като ги изрече, и извършва всички дела чрез тях, и с
тях неверника става мусюлманин.
1- Значението на “ Няма друг бог, освен Аллах”.
Това свидетелстване трябва да се произнесе с уста, като се знае
неговото значение, и извършване на дела чрез него- явни и скри-
ти. Но ако само се произнесе, без да се знае неговото значение,
нито се извършват делата чрез него, няма полза от него - това е
единно становище на учените - а напротив е довод против самия
човек.
Значението на “ Няма друг бог, освен Аллах” е- няма истински
обожаван, освен Аллах, Единствения, Всеславения, Всевишния.
Това свидетелстване съдържа две основи: отричане и подвърж-
даване. Отричане на божественността от всички, освен от Аллах,
и подвърждаването й на Аллах- единствения, няма съдружник на
Него.
Неверничеството обхваща идолите - а те са всичко, което се
обожава след Всевишния Аллах, и са доволни, че ги обожават,
като човек, камък, дърво, измислени неща и сладострастия-
които трябва да се мразят и да се стои далече от тях. И който из-
рече свидетелстването, но вярва в каквото се обожава след
Аллах, не е извършил нужното от това свидетелстване.
Всевишния Аллах казва:
“ Вашият Господар е единственият. Няма друг Бог, освен Не-
го, Всемилостивия, Милосърдния.” (сура ал-Бакара-163)
“ Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината
от заблудата. Който отхвърли идолите, а повярва в Аллах,
той се е хванал за най-здравата връзка, която не се къса.
Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (сура ал-Бакара-256)
А значението на ( Бог )- Той е истинския обожаван. А който се
убеди, че Той е създателя, даващия прехраната, всемогъщия да
сътворява, но вярва, че само това е достатъчно, но съдружава с
Аллах, няма полза от “ Няма друг бог, освен Аллах” в земния
живот с влизането му в Ислям, нито ще го спаси от вечното
наказание в отвъдния свят. Всевишния Аллах казва:
“ Кажи: Кой ви дава препитанието от небето и земята? Или
кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мърт-
вото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява
делото? Ще рекат: Аллах! Кажи: А нима не се боите?”
(сура Юнус-31)
“ Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипа за вас
вода от небето, и чрез нея сторихме да израснат прелестни
градини? Вие не бихте сторили дърветата да израстат. И та-
ка, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора откло-
нени.” (сура ан Немль-60)
“ И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: Аллах! Как
тогава биват подлъгвани?” ( сура аз-Зухруф-87 )
2- Условията на “ Няма друг бог, освен Аллах”.
1- Знание - тоест да се знае неговото значение, отричайки и
подвърждавайки. Знание, което е спротивно на невежие-
то, като се отрича служенето на друг, освен Аллах, Който
няма съдружник, и никой, освен Него не заслужава да му
се служи.
2- Сигурност, която е спротивна на съмнението, като го
произнася със сигурност и спокойствие в сърцето си- на-
пълно сигурен в неговото значение.
3- Приемане, което е спротивно на отхвърляне, като приема
всичко, до което го довежда това свидетелстване, със
сърцето си и езика си, вярва в известията и се подчинява
на заповедите, отдалечава се от забраненото и не се съп-
ротивлява на доказателствата, нито ги отхвърля или про-
меня от истинското им значение.
4- Следване, което е спротивно на изоставяне, като се
подчинява и извършва с убеждение всичко, което съдър-
жа това свидетелстване - явно и скрито.
5- Правдивост, която е спротивна на лъжата, като произнася
“ Няма друг бог, освен Аллах” вярвайки със сърцето си, и
с езика си потвърждава това в сърцето си- явните и
скритите му дела.
Който произнесе свидетелстването с езика си, но отрече
неговото значение със сърцето си, няма полза от него,
както правят двуличниците и лицемерите, които казват с
устите си, каквото не е в сърцата им.
6- Искренност, която е спротивна на многобожието (ширк).
Тя представлява: да изчисти човек делата си с добро
възнамерение от всички пороци на многобожието.
Всевишния Аллах казва:
“ И бе им повелено да служат единствено на Аллах,
предани Нему в религията, правоверни.”
(сура ал-Бейине-5)
7- Обич, която е спротивна на омразата, като обича това сви-
детелстване, и каквото съдържа и до каквото го довежда.
Да обича вярващите, които го изричат и спазват неговите
условия, и да мрази нещата, които го развалят. Това се
вижда когато човек дава предимство на всичко, което
обича Аллах, дори да не съвпада на сладострастията на
човек. Да мрази каквото мрази Аллах, дори да го желае
душата му. Да взема за приятели онези, които обичат
Аллах и Неговия пратеник, и да мрази онези, които
мразят Аллах и Неговия пратеник. Всевишния Аллах каз-
ва:
“ Хубав пример за вас е Ибрахим и онези, които бяха
заедно с него, когато казаха на своя народ: Непри-
частни сме към вас за онова, на което служите вместо
на Аллах! Ние ви отхвърляме и ще се появи вражда и
омраза помежду ни, докато не повярвате единствено в
Аллах.” (сура ал-Мумтехине-4)
“ А някои от хората приемат за богове други вместо
Аллах, обичат ги, както трябва да се обича Аллах. А
които вярват, най-силно обичат Аллах.”
(сура ал-Бакара-165)
Който произнесе “Няма друг бог, освен Аллах” с искренност и
твърдо убеждение, и се предпази от голямото и малко съдружа-
ване, нововъведенията и греховете, той ще е напътен от заблу-
дата в земния живот, ще бъде предпазен от наказанието и ще му
бъде забранен Огъня.
Всеки човек е задължен да изпълни тези условия, да се при-
държа към тях, но не е задължен да ги знае на памет.
Това велико изречение “ Няма друг бог, освен Аллах” е теухид
Улюхийе (служене само на Аллах). Той е най-важния от трите
вида теухид, в него се получи разногласие между пророците и
техните народи. Заради неговото осъществяване се изпратиха
пратениците, както казва Всевишния Аллах:
“ И при всяка общност изпратихме пратеник: Служете на
Аллах и странете от идолите!” (сура ан-Нехль-36)
“ И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, да-
дохме откровението (вахь): Няма друг бог, освен Мен! Слу-
жете (единствено) на Мен!” (сура ал-Енбия-25)
Значението на теухид Улюхийе
Теухид Улюхийе е потвърждение, че наистина Аллах е прите-
жателя на истинската божественост, всички създания на Него
служат. Ибадета е само за Него – единствения, Който няма съд-
ружник.
Този теухид се нарича Улюхийе, или Иляхийе, защото се из-
гражда на искренно обожаване, а то е: най-голямата обич към
Аллах, единствения. Също така се нарича:
А)- Теухид на ибадета и служенето, защото се изгражда на иск-
ренно служене на Аллах, единствения.
Б)- Теухид на желанието, защото се изгражда на желание лицето
на Аллах, с извършване на дела.
В)-Теухид на възнамерението, защото се изгражда на искренно
възнамерение, довеждащо до искрен ибадет на Аллах, един-
ствения.
Г )-Теухид на искането, защото се изгражда на искренно искане
от Всевишния Аллах.
Д )-Теухид на делата, защото се изгражда на искренни дела за
Всевишния Аллах.
Неговия пропис (хукм)
Теухид Улюхийе е фарз ( строго задължение ) за всички раби.
Не могат да влезнат в Ислям, освен чрез него, и няма да се спасят
от Огъня, освен с убеждение в него и извършване на дела чрез
него. Той е първото задължение на всеки зрялостен човек ( му-
келлеф ), да вярва в него и да извършва делата си чрез него. Той
е първото нещо, с което се започва в приканването ( деава ) към
Ислям и разясняването му. Доказателство, че той е фарз са зна-
менията от Корана и хадисите от Суннета. Заради него Аллах
сътвори създанията и низпосла книгите.
Всевишния Аллах казва:
“Кажи: Повелено ми е да служа единствено на Аллах и да не
съдружавам с Него. Към Него зова и моето завръщане е при
Него.” (сура ар-Раад-36)
“Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да ми слу-
жат.” (сура аз-Зарият-56)
И Пратеника (С.А.В.) рече на Муаз (Р.А.):
“ Наистина, ти ще идеш при народ, на които им е низпослана
книга, затова, първото към което ще ги приканиш, нека да е
свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах. Ако те се
подчинят на това, извести ги, че Аллах им е отредил (фарз) пет
молитви във всяко денонощие. Ака те се подчинят на това,
извести ги, че Аллах им е отредил милостиня (зекят), която се
взема от богатите им и се дава на бедните...”
(предаден от Бухари и Муслим)
Този вид теухид е най-доброто нещо от делата, и най-великото
нещо, което премахва греховете.
Утбан ( Р.А.) пренася от Пратеника на Аллах (С.А.В.) следния
хадис:
“ Наистина, Аллах забрани Огъня на онзи, който каже: Няма
друг бог, освен Аллах, желаейки лицето на Аллах.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Всички пратеници бяха обединени в свидетелстването, че
няма друг бог, освен Аллах
Всички пратеници бяха обединени в приканването им на тех-
ните народи към словото “ Няма друг бог, освен Аллах”, и ги
застрашаваха, ако се отрекат от него, както ни известява чести-
тия Коран в много знамения.
Всевишния Аллах казва:
“ И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб,
дадохме откровението (вахй): Няма друг бог, освен Мен!
Служете (единствено) на Мен!” (сура ал-Енбия-25)
Пратеника (С.А.В.) даде пример за обединението на проро-
ците в приканването им към това слово, като ни извести, че
пророците са братя - майките им са различни, но религията на
всички пророци е една. Основата на религията на пророците е
една, и тя е теухид (служене единствено на Аллах), дори да се
различаваха шериатите им, както се различават децата, които са
от различни майки, но от един баща.
3- Значението на “ Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на
Аллах”.
А)- Значението на “ Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах” е
да се следва всичко, което е наредил, да се вярва в каквото е
известил, да се отдалечава от онова, което е забранил и преду-
предил, и да се обожава Аллах с каквото е прописал.
Б)- Осъществяване на свидетелстването, че “Мухаммед (С.А.В.)
е пратеник на Аллах”. То се осъществява с вяра и пълно убеж-
дение, че Мухаммед (С.А.В.) е раб на Аллах и Неговия пратеник,
Който го изпрати към всички джинове и хора. Той е последния
от пророците и пратениците, той е приближен раб при Аллах, и
не притежава нищо от божествените качества.Трябва да се след-
ва и да се спазва неговата заповед и забрана, да се придържаме
към неговия Суннет - в словата му, делата му и вярата му.
Всевишния Аллах казва:
“ Кажи: О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички
вас.” (сура ал-Еа`раф-158)
“ И те изпратихме Ние (о, Мухаммед ) за всички хора само
като благовестител и предупредител.” (сура Себе-28)
“ Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Прате-
ника на Аллах и последния от пророците.”
(сура ал-Ахзаб-40)
“ Кажи (о, Мухаммед ): Пречист е моят Господар! Не съм ли
само един човек - пратеник?” (сура ел-Исра-93)
Това свидетелстване обхваща следните неща:
Първо: Признаване на неговото пророчество и вяра със сърцето
си в него.
Второ: Изричане на “ Мухаммед е пратеник на Аллах” с уста,
показвайки го явно с уста.
Трето: Да се следва с дела във всичко, което е известил от исти-
ната, и да се изостави онова, което е забранил от заблудата.
Всевишния Аллах казва:
“ Вярвайте в Аллах и в Неговия пратеник - неграмотния
пророк, който вярва в Аллах и в Неговите слова, и го след-
вайте, за да сте напътени!” (сура ал-Еа`раф-158)
Четвърто: Да се вярва във всичко, което е известил.
Пето: Да се обича повече от обичта ни към самите нас, богат-
ствата, децата, родителите и всички хора, защото е пратеник на
Аллах, който го обича, той обича Аллах, и го прави заради
Аллах.
Същността на обичта към него е следване на заповедите му и
отдалечаване от забраните му.
Всевишния Аллах казва:
“ Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви
заобича, и ще опрости греховете ви.” (сура Али Имран-31)
Пратеника ( С.А.В.) рече:
“ Няма да увярва който и да е от вас, докато не ме обича
повече от родителя си, детето си и от всички хора”
(предаден от Енес-Р.А.- при Бухари и Муслим)
Всевишния Аллах казва:
“ Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и след-
ват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”
(сура ал-Еа`раф-157)
Шесто: Твърдо убеждение, че неговия Суннет е втората основа
за вземане на знание в шериата на Исляма, след честития Коран,
и не се отхвърля заради разума.
Седмо: Да се извършват делата чрез неговия Суннет, неговите
слова да са пред мнението на който и да е, да се приемат както са
и да присъждаме според неговия шериат, и да сме доволни от не-
го.
Всевишния Аллах казва:
“ Но не- кълна се в твоя Господар!- те не ще станат вярващи,
докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду
им; после не намират затруднение у себе си относно онова,
което си решил и напълно се подчиняват.” (сура ан-Ниса-65)
4- Високите степен на “ Няма друг бог, освен Аллах, и
Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах”.
Тази основа има велики качества, споменати в Корана и Сун-
нета. От тях са:
А)- Че е първата основа от основите на Исляма, на която се из-
гражда религията. Тя е основата на общността и първото нещо, с
което човек влиза в Ислям, заради тази основа се сътвориха не-
бесата и земята.
Б)- Че с нейното осъществяване се събира между служенето на
Всевишния и Всеславен Аллах, и прилагането на шериата на
Неговия пратеник Мухаммед (С.А.В.).
В)- Че тази основа е причината за запазването на човека и богат-
ството. Който я произнесе с уста, тя става причина за запазване
на неговата кръв и богатство.
Г)- Словото “ Няма друг бог, освен Аллах” е най-доброто дело,
най-великото нещо за опрощаване на греховете, и най-тежкото
нещо на Везната на Съдния ден. То е причината за влизането в
Дженнета и спасяването от Джехеннемския огън.
Ако се сложат седемте небеса и седемте земи, от едната страна
на Везната, а “ Няма друг бог, освен Аллах” от другата страна на
везната, ще натежи – Няма друг бог, освен Аллах.
Убаде ( Р.А.) пренася от Пратеника (С.А.В.), че е рекъл:
“ Който свидетелства, че няма друг бог, освен Аллах, и че
Мухаммед е Неговия раб и пратеник, Аллах му забранява да
влезе в Огъня.” (предаден от Муслим)
Д )- Че тази основа съдържа споменаване на Аллах (зикир),
молене на Аллах (дуа) и благодарност, също така се използва при
молене в ибадета и при искане. Тя е най-много употребявания
зикир и най-лесно се извършва. Тя е най-хубавото слово, най-
здравата връзка и словото на искренността. Заради нея се сът-
вориха небесата и земята и всички създания, заради нея се изпра-
тиха пратениците и се низпослаха книгите. Прописана е за из-
пълване на суннета и фарза, заради нея се вдигнаха сабите на
/....../. Който я произнесе с уста и извършва делата си чрез нея-
искренно вярвайки, приема я и я обича, ще влезе в Дженнета с
делата, които извършва.
MinaretBG
освен Аллах и, че Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на
Аллах.
Тези две свидетелствания са входа към Исляма. Те са неговата
най- велика основа, не може да се каже, че човек е мусюлманин,
освен след като ги изрече, и извършва всички дела чрез тях, и с
тях неверника става мусюлманин.
1- Значението на “ Няма друг бог, освен Аллах”.
Това свидетелстване трябва да се произнесе с уста, като се знае
неговото значение, и извършване на дела чрез него- явни и скри-
ти. Но ако само се произнесе, без да се знае неговото значение,
нито се извършват делата чрез него, няма полза от него - това е
единно становище на учените - а напротив е довод против самия
човек.
Значението на “ Няма друг бог, освен Аллах” е- няма истински
обожаван, освен Аллах, Единствения, Всеславения, Всевишния.
Това свидетелстване съдържа две основи: отричане и подвърж-
даване. Отричане на божественността от всички, освен от Аллах,
и подвърждаването й на Аллах- единствения, няма съдружник на
Него.
Неверничеството обхваща идолите - а те са всичко, което се
обожава след Всевишния Аллах, и са доволни, че ги обожават,
като човек, камък, дърво, измислени неща и сладострастия-
които трябва да се мразят и да се стои далече от тях. И който из-
рече свидетелстването, но вярва в каквото се обожава след
Аллах, не е извършил нужното от това свидетелстване.
Всевишния Аллах казва:
“ Вашият Господар е единственият. Няма друг Бог, освен Не-
го, Всемилостивия, Милосърдния.” (сура ал-Бакара-163)
“ Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината
от заблудата. Който отхвърли идолите, а повярва в Аллах,
той се е хванал за най-здравата връзка, която не се къса.
Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (сура ал-Бакара-256)
А значението на ( Бог )- Той е истинския обожаван. А който се
убеди, че Той е създателя, даващия прехраната, всемогъщия да
сътворява, но вярва, че само това е достатъчно, но съдружава с
Аллах, няма полза от “ Няма друг бог, освен Аллах” в земния
живот с влизането му в Ислям, нито ще го спаси от вечното
наказание в отвъдния свят. Всевишния Аллах казва:
“ Кажи: Кой ви дава препитанието от небето и земята? Или
кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мърт-
вото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява
делото? Ще рекат: Аллах! Кажи: А нима не се боите?”
(сура Юнус-31)
“ Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипа за вас
вода от небето, и чрез нея сторихме да израснат прелестни
градини? Вие не бихте сторили дърветата да израстат. И та-
ка, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора откло-
нени.” (сура ан Немль-60)
“ И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: Аллах! Как
тогава биват подлъгвани?” ( сура аз-Зухруф-87 )
2- Условията на “ Няма друг бог, освен Аллах”.
1- Знание - тоест да се знае неговото значение, отричайки и
подвърждавайки. Знание, което е спротивно на невежие-
то, като се отрича служенето на друг, освен Аллах, Който
няма съдружник, и никой, освен Него не заслужава да му
се служи.
2- Сигурност, която е спротивна на съмнението, като го
произнася със сигурност и спокойствие в сърцето си- на-
пълно сигурен в неговото значение.
3- Приемане, което е спротивно на отхвърляне, като приема
всичко, до което го довежда това свидетелстване, със
сърцето си и езика си, вярва в известията и се подчинява
на заповедите, отдалечава се от забраненото и не се съп-
ротивлява на доказателствата, нито ги отхвърля или про-
меня от истинското им значение.
4- Следване, което е спротивно на изоставяне, като се
подчинява и извършва с убеждение всичко, което съдър-
жа това свидетелстване - явно и скрито.
5- Правдивост, която е спротивна на лъжата, като произнася
“ Няма друг бог, освен Аллах” вярвайки със сърцето си, и
с езика си потвърждава това в сърцето си- явните и
скритите му дела.
Който произнесе свидетелстването с езика си, но отрече
неговото значение със сърцето си, няма полза от него,
както правят двуличниците и лицемерите, които казват с
устите си, каквото не е в сърцата им.
6- Искренност, която е спротивна на многобожието (ширк).
Тя представлява: да изчисти човек делата си с добро
възнамерение от всички пороци на многобожието.
Всевишния Аллах казва:
“ И бе им повелено да служат единствено на Аллах,
предани Нему в религията, правоверни.”
(сура ал-Бейине-5)
7- Обич, която е спротивна на омразата, като обича това сви-
детелстване, и каквото съдържа и до каквото го довежда.
Да обича вярващите, които го изричат и спазват неговите
условия, и да мрази нещата, които го развалят. Това се
вижда когато човек дава предимство на всичко, което
обича Аллах, дори да не съвпада на сладострастията на
човек. Да мрази каквото мрази Аллах, дори да го желае
душата му. Да взема за приятели онези, които обичат
Аллах и Неговия пратеник, и да мрази онези, които
мразят Аллах и Неговия пратеник. Всевишния Аллах каз-
ва:
“ Хубав пример за вас е Ибрахим и онези, които бяха
заедно с него, когато казаха на своя народ: Непри-
частни сме към вас за онова, на което служите вместо
на Аллах! Ние ви отхвърляме и ще се появи вражда и
омраза помежду ни, докато не повярвате единствено в
Аллах.” (сура ал-Мумтехине-4)
“ А някои от хората приемат за богове други вместо
Аллах, обичат ги, както трябва да се обича Аллах. А
които вярват, най-силно обичат Аллах.”
(сура ал-Бакара-165)
Който произнесе “Няма друг бог, освен Аллах” с искренност и
твърдо убеждение, и се предпази от голямото и малко съдружа-
ване, нововъведенията и греховете, той ще е напътен от заблу-
дата в земния живот, ще бъде предпазен от наказанието и ще му
бъде забранен Огъня.
Всеки човек е задължен да изпълни тези условия, да се при-
държа към тях, но не е задължен да ги знае на памет.
Това велико изречение “ Няма друг бог, освен Аллах” е теухид
Улюхийе (служене само на Аллах). Той е най-важния от трите
вида теухид, в него се получи разногласие между пророците и
техните народи. Заради неговото осъществяване се изпратиха
пратениците, както казва Всевишния Аллах:
“ И при всяка общност изпратихме пратеник: Служете на
Аллах и странете от идолите!” (сура ан-Нехль-36)
“ И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, да-
дохме откровението (вахь): Няма друг бог, освен Мен! Слу-
жете (единствено) на Мен!” (сура ал-Енбия-25)
Значението на теухид Улюхийе
Теухид Улюхийе е потвърждение, че наистина Аллах е прите-
жателя на истинската божественост, всички създания на Него
служат. Ибадета е само за Него – единствения, Който няма съд-
ружник.
Този теухид се нарича Улюхийе, или Иляхийе, защото се из-
гражда на искренно обожаване, а то е: най-голямата обич към
Аллах, единствения. Също така се нарича:
А)- Теухид на ибадета и служенето, защото се изгражда на иск-
ренно служене на Аллах, единствения.
Б)- Теухид на желанието, защото се изгражда на желание лицето
на Аллах, с извършване на дела.
В)-Теухид на възнамерението, защото се изгражда на искренно
възнамерение, довеждащо до искрен ибадет на Аллах, един-
ствения.
Г )-Теухид на искането, защото се изгражда на искренно искане
от Всевишния Аллах.
Д )-Теухид на делата, защото се изгражда на искренни дела за
Всевишния Аллах.
Неговия пропис (хукм)
Теухид Улюхийе е фарз ( строго задължение ) за всички раби.
Не могат да влезнат в Ислям, освен чрез него, и няма да се спасят
от Огъня, освен с убеждение в него и извършване на дела чрез
него. Той е първото задължение на всеки зрялостен човек ( му-
келлеф ), да вярва в него и да извършва делата си чрез него. Той
е първото нещо, с което се започва в приканването ( деава ) към
Ислям и разясняването му. Доказателство, че той е фарз са зна-
менията от Корана и хадисите от Суннета. Заради него Аллах
сътвори създанията и низпосла книгите.
Всевишния Аллах казва:
“Кажи: Повелено ми е да служа единствено на Аллах и да не
съдружавам с Него. Към Него зова и моето завръщане е при
Него.” (сура ар-Раад-36)
“Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да ми слу-
жат.” (сура аз-Зарият-56)
И Пратеника (С.А.В.) рече на Муаз (Р.А.):
“ Наистина, ти ще идеш при народ, на които им е низпослана
книга, затова, първото към което ще ги приканиш, нека да е
свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах. Ако те се
подчинят на това, извести ги, че Аллах им е отредил (фарз) пет
молитви във всяко денонощие. Ака те се подчинят на това,
извести ги, че Аллах им е отредил милостиня (зекят), която се
взема от богатите им и се дава на бедните...”
(предаден от Бухари и Муслим)
Този вид теухид е най-доброто нещо от делата, и най-великото
нещо, което премахва греховете.
Утбан ( Р.А.) пренася от Пратеника на Аллах (С.А.В.) следния
хадис:
“ Наистина, Аллах забрани Огъня на онзи, който каже: Няма
друг бог, освен Аллах, желаейки лицето на Аллах.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Всички пратеници бяха обединени в свидетелстването, че
няма друг бог, освен Аллах
Всички пратеници бяха обединени в приканването им на тех-
ните народи към словото “ Няма друг бог, освен Аллах”, и ги
застрашаваха, ако се отрекат от него, както ни известява чести-
тия Коран в много знамения.
Всевишния Аллах казва:
“ И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб,
дадохме откровението (вахй): Няма друг бог, освен Мен!
Служете (единствено) на Мен!” (сура ал-Енбия-25)
Пратеника (С.А.В.) даде пример за обединението на проро-
ците в приканването им към това слово, като ни извести, че
пророците са братя - майките им са различни, но религията на
всички пророци е една. Основата на религията на пророците е
една, и тя е теухид (служене единствено на Аллах), дори да се
различаваха шериатите им, както се различават децата, които са
от различни майки, но от един баща.
3- Значението на “ Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на
Аллах”.
А)- Значението на “ Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах” е
да се следва всичко, което е наредил, да се вярва в каквото е
известил, да се отдалечава от онова, което е забранил и преду-
предил, и да се обожава Аллах с каквото е прописал.
Б)- Осъществяване на свидетелстването, че “Мухаммед (С.А.В.)
е пратеник на Аллах”. То се осъществява с вяра и пълно убеж-
дение, че Мухаммед (С.А.В.) е раб на Аллах и Неговия пратеник,
Който го изпрати към всички джинове и хора. Той е последния
от пророците и пратениците, той е приближен раб при Аллах, и
не притежава нищо от божествените качества.Трябва да се след-
ва и да се спазва неговата заповед и забрана, да се придържаме
към неговия Суннет - в словата му, делата му и вярата му.
Всевишния Аллах казва:
“ Кажи: О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички
вас.” (сура ал-Еа`раф-158)
“ И те изпратихме Ние (о, Мухаммед ) за всички хора само
като благовестител и предупредител.” (сура Себе-28)
“ Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Прате-
ника на Аллах и последния от пророците.”
(сура ал-Ахзаб-40)
“ Кажи (о, Мухаммед ): Пречист е моят Господар! Не съм ли
само един човек - пратеник?” (сура ел-Исра-93)
Това свидетелстване обхваща следните неща:
Първо: Признаване на неговото пророчество и вяра със сърцето
си в него.
Второ: Изричане на “ Мухаммед е пратеник на Аллах” с уста,
показвайки го явно с уста.
Трето: Да се следва с дела във всичко, което е известил от исти-
ната, и да се изостави онова, което е забранил от заблудата.
Всевишния Аллах казва:
“ Вярвайте в Аллах и в Неговия пратеник - неграмотния
пророк, който вярва в Аллах и в Неговите слова, и го след-
вайте, за да сте напътени!” (сура ал-Еа`раф-158)
Четвърто: Да се вярва във всичко, което е известил.
Пето: Да се обича повече от обичта ни към самите нас, богат-
ствата, децата, родителите и всички хора, защото е пратеник на
Аллах, който го обича, той обича Аллах, и го прави заради
Аллах.
Същността на обичта към него е следване на заповедите му и
отдалечаване от забраните му.
Всевишния Аллах казва:
“ Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви
заобича, и ще опрости греховете ви.” (сура Али Имран-31)
Пратеника ( С.А.В.) рече:
“ Няма да увярва който и да е от вас, докато не ме обича
повече от родителя си, детето си и от всички хора”
(предаден от Енес-Р.А.- при Бухари и Муслим)
Всевишния Аллах казва:
“ Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и след-
ват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”
(сура ал-Еа`раф-157)
Шесто: Твърдо убеждение, че неговия Суннет е втората основа
за вземане на знание в шериата на Исляма, след честития Коран,
и не се отхвърля заради разума.
Седмо: Да се извършват делата чрез неговия Суннет, неговите
слова да са пред мнението на който и да е, да се приемат както са
и да присъждаме според неговия шериат, и да сме доволни от не-
го.
Всевишния Аллах казва:
“ Но не- кълна се в твоя Господар!- те не ще станат вярващи,
докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду
им; после не намират затруднение у себе си относно онова,
което си решил и напълно се подчиняват.” (сура ан-Ниса-65)
4- Високите степен на “ Няма друг бог, освен Аллах, и
Мухаммед (С.А.В.) е пратеник на Аллах”.
Тази основа има велики качества, споменати в Корана и Сун-
нета. От тях са:
А)- Че е първата основа от основите на Исляма, на която се из-
гражда религията. Тя е основата на общността и първото нещо, с
което човек влиза в Ислям, заради тази основа се сътвориха не-
бесата и земята.
Б)- Че с нейното осъществяване се събира между служенето на
Всевишния и Всеславен Аллах, и прилагането на шериата на
Неговия пратеник Мухаммед (С.А.В.).
В)- Че тази основа е причината за запазването на човека и богат-
ството. Който я произнесе с уста, тя става причина за запазване
на неговата кръв и богатство.
Г)- Словото “ Няма друг бог, освен Аллах” е най-доброто дело,
най-великото нещо за опрощаване на греховете, и най-тежкото
нещо на Везната на Съдния ден. То е причината за влизането в
Дженнета и спасяването от Джехеннемския огън.
Ако се сложат седемте небеса и седемте земи, от едната страна
на Везната, а “ Няма друг бог, освен Аллах” от другата страна на
везната, ще натежи – Няма друг бог, освен Аллах.
Убаде ( Р.А.) пренася от Пратеника (С.А.В.), че е рекъл:
“ Който свидетелства, че няма друг бог, освен Аллах, и че
Мухаммед е Неговия раб и пратеник, Аллах му забранява да
влезе в Огъня.” (предаден от Муслим)
Д )- Че тази основа съдържа споменаване на Аллах (зикир),
молене на Аллах (дуа) и благодарност, също така се използва при
молене в ибадета и при искане. Тя е най-много употребявания
зикир и най-лесно се извършва. Тя е най-хубавото слово, най-
здравата връзка и словото на искренността. Заради нея се сът-
вориха небесата и земята и всички създания, заради нея се изпра-
тиха пратениците и се низпослаха книгите. Прописана е за из-
пълване на суннета и фарза, заради нея се вдигнаха сабите на
/....../. Който я произнесе с уста и извършва делата си чрез нея-
искренно вярвайки, приема я и я обича, ще влезе в Дженнета с
делата, които извършва.
MinaretBG
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар