Втората основа: Отслужване на молитвата.

Молитвата се счита за най-великия ибадет, с най-ясните дока-
зателства. Исляма обръща огромно внимание на молитвата, като
разясни нейното предимство и нейната степен над другите иба-
дети. Тя е връзката между човека и неговия Господар. Чрез нея
се вижда спазването на всеки раб заповедите на неговия Гос-
подар.
1- Същността й.
Салят- в арабския език означава молене (дуа), както е в
следното знамение:

“ И се моли за тях! Твоето молене е успокоение за тях.”
(сура ат-Теубе-103)

А в Ислям, молитвата е ибадет, съдържащ определени слова и
движения, започва с текбир (Аллаху екбер) и завършва със се-
лям.
Съдържа слова, като: текбир, учене на Коран, тесбих, молене и
други. А движения, като: стоене прав, руку, седжде, сядане и
други.
2- Важността на молитвата при пророците и пратениците
(С.А.В.).
Молитвата е от ибадетите, които бяха прописани в предишните
небесни религии, и в религията на нашия пророк Мухаммед
(С.А.В.). Ибрахим (А.С.) искаше от Аллах да го отреди и него-
вото семейство от отслужващите молитвата, казвайки:

“ Господарю мой, стори мен и потомството ми да отслужваме
молитвата!” (сура Ибрахим-40)
А Исмаил (А.С.) нареждаше на семейството си да отслужват
молитвата, казвайки:

“ И повеляваше той на своя народ да отслужва молитвата.”
(сура Мерйем-55)
Всевишния Аллах казва, обръщайки се към Муса (А.С.):

“ Аз съм Аллах. Няма друг бог, освен Мен. Затова на Мен
служи и отслужвай молитвата, за да Ме споменаваш.”
(сура Таха-14)
Аллах я завеща на Неговия пророк Иса (А.С.) в словата Си:

“ И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми пове-
ли да отслужвам молитвата, и да давам зекята, докато съм
жив.” (сура Мерйем-31)
Аллах отреди молитвата, като фарз на Неговия пророк Мухам-
мед (С.А.В.) в небесата, в ноща Исра и Миарадж. В началото
Аллах отреди 50 молитви, след това ги намали на пет - пет в
извършване, петдесет в награждаване.
Петте молитви са:
-сутринна (феджр)
-обедна (зухр)
-следобедна (аср)
-вечерна (мегриб)
-нощна (иша).
Това е единно становище на ислямските учени.
3- Доказателствата за отреждането на молитвата.
Доказателствата за молитвата са много, от тях са:
Първо: От Корана:

“ И отслужвайте молитвата, и давайте зекята!”
(сура ал-Бакара-43)

“ За вярващите молитвата е предписание в определено вре-
ме.” (сура ан-Ниса-103)

“ И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани
Нему, и да отслужват молитвата, и да раздават зекята.”
(сура ал-Бейине-5)
Второ: От Суннета:
1-Хадиса на Ибн Омер ( Р.А.), че Пратеника на Аллах (С.А.В.) е
рекъл:

“ Исляма се изгражда на пет основи:
-Свидетелстване, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е
пратеник на Аллах.
-Отслужването на молитвата.
-Даването на зекята.
-Поклонението Хадж при Дома.
-И говеенето в Рамазан.”
(предаден от Бухари и Муслим)
2-Хадиса на Омер ибн ал-Хаттаб ( Р.А.), в който Пратеника
(С.А.В.) казва:

“ Исляма е да свидетелстваш, че няма друг бог, освен Аллах, и
че Мухаммед (С.А.В.) е пратеника на Аллах, да отслужваш
молитвата, да даваш зекята, да говееш Рамазана и да извър-
шиш поклонението Хадж при Дома, ако имаш възможност...”
(предаден от Муслим)
3-Хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), че Пророка (С.А.В.) рече на Му-
аз, когато го изпрати към Йемен:

“ Призови ги към свидетелстването, че няма друг бог, освен
Аллах, и че Мухамед е пратеник на Аллах. Ако се подчинят на
това, извести ги, че Аллах им е отредил (фарз) пет молитви във
всяко денонощие...” (предаден от Бухари и Муслим)
Трето: Иджма:
Всички ислямски учени са на едно становище, че петте мо-
литви са от шериата, и че те са фарз от фарзовете на Ислям.
4- Мъдростта от прописването на молитвата.
От прописването на молитвата има много мъдрости и тайни, ще
споменаем някои от тях:
А)- Служене на Всевишния Аллах, и че човек е във владението
на Всеславения и Всевишен Аллах. Чрез молитвата човек чув-
ства набожност и винаги е свързан с неговия Създател-Аллах.
Б)- Молитвата прави отслужващия да е свързан винаги с Аллах и
да Го споменава.
В)- Молитвата предпазва кланящия човек от лошото и забра-
нените неща. Тя е от причините, които го почистват от греховете
и грешките.
В хадиса на Джабир ибн Абдуллах (Р.А.), Пратеника на Аллах
(С.А.В.) казва:

“ Петте молитви са като течаща река пред вратата на всеки
от вас, къпе се ( и се почиства ) в нея, всеки ден пет пъти.”
(предаден от Муслим)
Г )- Молитвата вкарва спокойствие в сърцето, и мир в душата, и
премахва тежкотиите в гърдите. Затова, Пратеника (С.А.В.) най-
много се радваше, когато беше в молитва. Когато го изненадаше
нещо, веднага започваше да се кланя, и викаше на Билял ( Р.А.):

“Ей, Билял, успокои не с (приканването ти към) молитвата.”
(предаден он Ахмед)

5- На кого молитвата е задължение.
Молитвата е задължение (фарз) за всеки мусюлманин-пъл-
нолетен, нормален, мъж било или жена.
А не е задължение за всеки неверник, тоест не се иска от него
в земния живот, защото молитвата не се приема от неверник, но
ще бъде наказан за нея в отвъдния свят. Той може да я отслужва
след като приеме Ислям. Доказателство за това са словата на
Всевишния Аллах:

“ Какво ви отведе в Преизподнята? Ще рекат: Ние не бяхме
сред отслужващите молитвата и не хранехме нуждаещия се,
и затъвахме в празнословие със затъващите, и взимахме за
лъжа Съдния ден, докато ни застигна смъртта.”
(сура ал-Муддессир-42-47)
Също не е задължение на малолетния, лудия, на жена в месеч-
ния цикъл (хайз), и 40 дни след като роди (нифас). На тях им е
разрешено от шериата, заради причина, която не им позоволява
да отслужват молитвата.
А родителите са задължени да нареждат на децата си да от-
служват молитвата - било момче или момиче - когато станат на
седем години, и да ги бият, когато станат на десет години, както
е в хадиса, за да свикнат да я отслужват и да са стриктни в молит-
вата.
6- Прописа (хукма) на оставящия молитвата.
Който изостави молитвата е неверник, което го изкарва от Ис-
ляма и с това се отрича от религията. Този човек греши спрямо
Аллах, като оставя строга заповед на Аллах. Тогава му се нареж-
да да се покае, и ако се покае и започне да я отслужва, си остава
мусюлманин, а ако не - се отрича от Исляма. Тогава не е разре-
шено да се къпе, облича в кефини, нито да му се кланя дженазе,

и да не се погребва в гробищата на мусюлманите, защото той не
е от мусюлманите.
7- Условията на молитвата.
1- Ислям.
2- Разум.
3- Пълнолетност.
4- Влизане на определеното време.
5- Възнамерение ( нийет ).
6- Обръщане към Къбле.
7- Покриване на срамните части. Мъжа се покрива от пъпа
до коляната на краката, а жената покрива цялото тяло, ос-
вен лицето и дланите на ръцете.
8- Отстраняване на нечистотиите от тялото, дрехите и место-
то, където се отслужва молитвата.
9- Почистване – вземане на абдест и къпане от дженабет.
8-Времената на молитвата.
1- Обедната молитва (Зухр). Нейното време е: от когато
слънцето започне да се накланя от средата на небето към
запад, докато стане сянката на всяко нещо, като него.
2- Следобедната молитва (Аср). Нейното време е: от излиза-
нето на времето на обедната молитва, докато стане сянка-
та на всяко нещо два пъти по-голяма от него. В това време
слънцето започва да се зачервява.
3- Вечерната молитва (Мегрим). Нейното време е: от заляз-
ването на слънцето, докато се загуби червеното сияние на
небето, а то представлява червенина, която следва залеза
на слънцето.
4- Нощната молитва (Иша). Нейното време е: от излизането
на времето на вечерната молитва до полунощ.
5- Сутринната молитва (Феджр). Нейното време е: от втора-
та зора, докато не е изгряло слънцето.
Доказателство за това е хадиса на Абдуллах ибн Амр ( Р.А.), в
който Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва:

“ Времето на Зухр е когато слънцето се наклони и сянката на
човек е, като дължината му, докато не дойде Аср. А времето на
Аср е , докато е жълто слънцето. А Мегриб, докато се загуби
сиянието. А Иша е до полунощ. А времето на Феджр е от изгре-
ва на зората, докато не е изгряло слънцето, и когато изгрее
слънцето, не се кланяйте...” (предаден от Муслим)
9- Броя на рекятите.
Броя на рекятите на петте фарз молитви е общо 17 рекята, как-
то следва:
• Обедната молитва- 4 рекята.
• Следобедната молитва- 4 рекята.
• Вечерната молитва- 3 рекята.
• Нощната молитва- 4 рекята
• Сутринната молитва- 2 рекята.
Който увеличи броя на рекятите на тези фарз молитви, или ги
намали, молитвата му не е правилна и не се приема, ако се на-
прави знаейки. А ако се случи забравяйки, се наваксва тази
грешка със сехуи седжде.
Всичко това не се отнася за пътника, защото за него е желател-
но да съкрати 4 рекята на 2 рекята.
Всеки мусюлманин е задължен да отслужва тези пет молитви в
определените й времена, освен ако има шериатска причина, като
сън, забравяне или пънуване. Който се успи или забрави, нека да
се кланя, когато се сети.
10- Фарзовете на молитвата.
• Да се стои прав, при възможност и сила.
• Първия текбир- Ихрам.
• Учене на сура Фатиха.
• Руку.
• Изправяне от руку.
• Седжде на седемте части (челото и носа заедно, дланите
на ръцете, колената и пръстите на краката).
21
• Сядане след седжде.
• Последния тешеххуд.
• Последното сядане.
• Спокойствие при извършване на тези фарзове.
• Селям.
11- Ваджипите на молитвата.
Ваджипите на молитвата са осем:
1- Всички текбири при движенията в молитвата, освен пър-
вия текбир-Ихрам.
2- Да речеш: “ Семиаллаху лимен хамидех”-тоест “ Аллах
чува, който Му благодари”. Това е ваджип на имама и на
кланящия се самастоятелно, а кланящия зад имама не го
произнася.
3- Да речеш: “ Раббена уе лекель хамд”- тоест “ Господарю
наш, за Теб са благодарностите”. Тази благодарност е
ваджип за всички.
4- Да речеш: “ Субхане раббийель-Азим”- тоест “Славата е
за моя Велик Господар”, когато си на руку.
5- Да речеш: “Субхане раббийель-Еаля”- тоест “Славата е за
моя Всевишен Господар”, когато си на седжде.
6- Да речеш: “Раббигфир ли”- тоест “Господарю мой, оп-
рости ми” между двете седждета.
7- Първия тешеххуд, а той е: “Еттехийяту лилляхи уессале-
уату ует-тайибат. Есселяму алейке ейюхен небийю уе рах-
метуллахи уе беракятух. Есселяму алейна уе аля ибадил-
ляхис салихин. Ешхеду елля иляхе иллелах, уе ешхеду
енне Мухаммеден абдуху уе расулюх”.
8- Сядането при първия тешеххуд.
Всеки човек, който остави един от ваджипите, нарочно и
знаейки, молитвата му се разваля, а ако го остави незнаейки или
забравяйки, прави сехуи седжде.
12- Груповата молитва (джемат).
Всеки мъж - мусюлманин е задължен да отслужва петте молит-
ви с група мусюлмани в джамията, за да постигне задоволството
на Всевишния Аллах, и Неговите награди.

Груповата молитва превъзхожда молитвата на кланящия се
самостоятелно с 27 степени. В хадиса на Ибн Омер ( Р.А.), Пра-
теника на Аллах (С.А.В.) казва:

“ Груповата молитва превъзхожда молитвата на кланящия се
самостоятелно с 27 степени.” (предаден от Бухари и Муслим)
А жената мусюлманка, нейната молитва в дома й е по-добре от
молитвата й с група.
13- Нещата, които разтурят молитвата.
Молитвата се разтуря с едно от следните неща:
1- Яденето и пиенето- знаейки. Това е единно становище на
ислямските учени, че който яде или пие нещо по време на
молитвата - знаейки, тя се разтуря, и трябва да я отслужи
наново.
2- Говоренето - знаейки, което не е свързано с молитвата,
както е в хадиса на Зейд ибн Еркам, който казва:

“ Говорехме си по време на молитвата, човек си говоре-
ше с този, който е до него по време на молитвата, дока-
то се низпосла:

“ И заставайте смирени пред Аллах!”
(сула ал-Бакара-238)

Тогава ни беше повелено да мълчим, и ни се забрани да
говориме.” (предаден от Бухари и Муслим)
Също така, това е единно становище на учените, че който
проговори в молитвата - знаейки, което не е свързано с
нея, молитвата му се разтуря.
3- Многото движения- знаейки, а това са онези движения,
които обръщат вниманието на човек, да погледне към
кланящия.

4- Оставянето на фарз или условие - знаейки, без причина,
като да се кланя без абдест, или да не се е обърнал към
Къбле. Пратеника (С.А.В.) рече на бедуина, който не
отслужваше добре молитвата си:

“ Върни се и се кланяй отново, защото ти не се кланя-
ше.”
5- Смеенето по време на молитвата. Това е единно станови-
ще на учените, че смеха разтуря молитвата.
14- Времената, в които е забранено да се отслужва молитва.
• След сутринната молитва, докато се издигне слънцето.
• Когато слънцето е на средата на небето.
• След следобедната молитва, докато залезе слънцето.
Доказателство за тези забранени времена е хадиса на Укбе ибн
Амир ( Р.А.), който казва:

“ В три времена, Пратеника на Аллах (С.А.В.) ни забраняваше
да отслужваме молитвата, и да погребваме в тях умрелите ни,
когато изгрява слънцето, и когато човек се изправи на обяд,
докато се наклони (към запад), и когато слънцето започне да
залязва, докато залезе напълно.”
(предаден от Муслим)
А в хадиса на Ебу Сеид ( Р.А.) Пратеника (С.А.В.) казва:

“ Няма молитва след следобедната молитва (Аср), докато зале-
зе слънцето, и няма молитва след сутринната молитва
(Феджр), докато не изгрере слънцето.”
( предаден от Бухари и Муслим)

15- Как се извършва молитвата.
Всеки мусюлманин е задължен да следва Пратеника на Аллах
(С.А.В.), и да отслужва молитвата както той я е отслужвал,
заради следния хадис:

“ Кланяйте се както ме видяхте да се кланям.”
(предаден от Бухари)
Когато се изправеше Пратеника (С.А.В.) да отслужва молит-
вата, и застанеше между ръцете на Всевишния Аллах, възна-
меряваше (нийет) коя молитва ше отслужва- със сърцето си, а не
се пренася от него, че го е извършвал с уста. След това правеше
текбир (Аллаху Екбер), като вдигаше ръцете до равнината на
раменете, а понякога ги вдигаше до равнината на ушите, и след
това слагаше дясната ръка върху лявата, на гърдите. После за-
почваше да учи някоя от дуите, като:

“ Субханекел-лахумме уе бихамдике уе тебара кесмуке уе теаля
джеддуке уе ля иляхе гайруке.”
След това учеше сура Фатиха и някоя друга сура.После правеше
текбир, вдигайки пак ръцете, и отиваше на руку, като изправяше
гърба си по време на руку така, че ако се сложеше чаша с вода
върху гърба му (С.А.В.), нямаше да се разлее. На руку казваше:
- “ Субхане раббийель азим” три пъти, после
се изправяше, вдигайки главата си и казваше:
– “ Семиаллаху лимен хамидех,
Раббена уе лекель хамд” като вдигаше ръцете до раменете и се
изправяше напълно. След това правеше текбир и отиваше на
седжде, където отдалечаваше ръцете от хълбоците на тялото, та-
ка, че се виждаше белотата под мишниците му. Тогава слагаше
челото, носа, дланите, коляната, и пръстите на краката си на
земята, и казваше:-”Субхане раббийель еаля”
три пъти. След това правеше текбир и сядаше на лявия крак и
подвиваше дясния, обръщайки пръстите му към Къбле. При това
сядане казваше:

“ Раббиг фирли, уерхамни, уеджбурни, уерфеани, уехдини, уе
а`фини, уерзукни”. После правеше текбир и отиваше за второ
седжде, и след това ставаше за втория рекят.

Така, Пратеника (С.А.В.) правеше във всеки рекят, и когато
седнеше след двата рекята за първия тешеххуд учеше:

“ Еттехийяту лилляхи уес салеуату ует тайибат. Есселяму алейке
ейюхен небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Есселяму алейна
уе аля ибадилляхис салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллах, уе
ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюху.”
След това ставаше, правейки текбир и вдигаше ръцете, когато
се изправеше. Това е четвъртото място, в което Пратеника
(С.А.В.) вдигаше ръцете.
А когато седнеше за последния тешеххуд, след третия рекят на
вечерната молитва, или след четвъртия рекят на обедната, сле-
добедната и нощната молитва, сядаше на лявата си страна, като
слагаше левия крак под десния крак, на който пръстите са
обърнати към Къбле. Тогава събираше пръстите на дясната ръка,
като оставяше показалеца вдигнат, или го движеше, а очите му
гледаха към него, и учеше:

“ Еттехийяту лилляхи уес салеуату ует тайибат. Есселяму алейке
ейюхен небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Есселяму алейна
уе аля ибадилляхис салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллах, уе
ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх.
Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля али Мухаммед, кема
саллейте аля Ибрахиме уе аля али Ибрахиме, иннеке хамидум
меджид. Уе барик аля Мухаммедин уе аля али Мухаммед, кема
баракте аля Ибрахиме уе аля али Ибрахиме, иннеке хамидум
меджид.”
И когато завършеше от този тешеххуд, даваше селям - първо на
дясната страна, а после на лявата, казвайки:

“ Есселяму алейкум уе рахметуллух, есселяму алейкум уе рах-
метуллах” , и обръщаше главата си така, че се виждаше белотата
на лицето му (С.А.В.).
Този начин на отслужване на молитвата е описан в много хади-
си от Пратеника на Аллах (С.А.В.).
Това са някои от прописите на молитвата, която е основата на
всички добри дела. Ако молитвата се отслужва добре, и остана-
лите дела ще се извършват добре, но ако тя се изостави, изоста-
вят се и другите добри дела. Молитвата е първото нещо, за което
ще бъде разпитван всеки раб на Съдния ден. Ако я е отслужвал,
както е повелена, ще спечели задоволството но Аллах. Но ако я е
изоставял, ще опропасти себе си. Молитвата предпазва от ло-
шите и забранени неща, тя е лек за човешката душа от лошото, и
я пречиства от всички нечистотии.

Молитвата