Диалогът между религиите

17. 11. 2008

Прави ли „Диалогът между религиите” Иран враг на арабите вместо Израел?

Гасан Насър

Общият извод, които се налага в арабските печатни медии след грандиозната инициатива „Диалог между религиите”, проведена под егидата на ООН, е подмяната на основния враг на арабския свят. Според мнозинството анализатори след нейното приключване за такъв вече ще се лансира Иран, вместо Израел. Подобни изводи се налагат след като в залата на Общото събрание на ООН саудитският крал и редица други арабски лидери стояха и слушаха внимателно речта на израелския президент Шимон Перес. Подобна практика е прецедент в десетилетната изралско-арабска дипломатическа практика, при която обикновено арабите напускаха залата на ООН, когато израелски официален представител произнасяше реч. Форумът „Диалог между религиите” беше внушителна по своите размери инициатива, на която присъстваха 20 държавни и правителствени ръководители и представители на 80 държави. Някои експерти дори сравняват ефекта от неговото провеждане с този от посещението на бившия египетски президент Ануар Садат в Израел през 1977 г.

Множеството анализи и коментари в пресата свидетелстват за силната поляризация на становищата и противоречивите оценки към инициативата на саудитския крал. Египетският автор Тарик Башари счита, че въпросното мероприятие е американски външнополитически ход. Според него целта е вниманието на целия арабски свят да бъде отклонено към „второстепенна писта”. Той припомня, че преди да бъде подписан Кемпдейвидския мирен договор от 1979 г. се влошават отношенията между Египет и Либия. Стига се дори до прекъсването на дипломатическите отношения между тях за няколко години. По същия начин сега се внушава, че основният враг на арабите е Техеран. Башари отрича „Диалога между религиите” да е цивилизационен, след като в него участват политически лидери. Според египетския автор контактът между крал Абдула и президентът Шимон Перес е политически акт и напомня за периода, когато Голда Мейр и Менахем Бегин бяха готови да посрещнат Ануар Садат в Йерусалим. Египетският анализатор директно обвинява Риад, че планира установяването на дипломатически отношения с Израел въз основа на „арабската мирна инициатива”, базираща се върху изтеглянето на израелскихе войски в границите на държавата от 1967 г. Необходимо е да се припомни, че все още детайлите за подобно изтегляне не са одобрени от Тел Авив.

Ливанският вестник „Ахбар” обявява, че Шимон Перес е инициаторът за създаването на „съюз срещу Иран”. До подобен извод достигат неговите редактори в резултат на анализа на речта на Шимон Перес на официалната вечеря след приключването на работната сесия. В присъствието на арабските лидери той е лансирал идеята, че е необходимо да се създаде „съюз за противопоставяне на иранската заплаха за доминация в Близкия Изток”. Според израелския политик подобна възможност е по-опасна от иранската ядрена програма.

Арабските медии не спестяват коментарите си и за изказването на официалния участник от страна на Иран на конференцията – представителя на ислямската република в ООН Мохамед Хазаи. Последният директно е нападнал Израел, тврдейки че „неговото правителство желае да трупа политически дивиденти под воала на диалога между религиите, отвличайки народите от региона от техните истински проблеми”. Като такива той е посочил мирния процес, на който, според него, Израел се противопоставял. В речта на иранския допломат не са липсвали и обидни квалификации от типа: „Израел е режим с кратка история, която се характеризира с окупация, масови кланета, държавен тероризъм и мъчения над палестинския народ.”

Авторитетният египетски анализатор Фахми Хуйди също заема подобна позиция, определяйки мероприятието в Ню Йорк като „големия спектакъл”. Според него всички арабски участници са потвърдили своя отказ да превърнат палестинската кауза в приоритет на своята външна политика. Хуйди е на мнение, че Саудитска Арабия е големият губещ, след като е допуснала ерозията на своя безспорен авторитет сред арабските страни. Той отстоява мнението, че това е станало след като нейният държавен глава се е съгласил на подобен тип контакт. За някои анализатори последният е равнозначен по политически отзвук с акта на самото установяване на дипломатически отношения. Хуйди е убеден, че арабският и ислямският свят не одобряват подобен тип политически ходове. В същото време, според експерта, единственият печеливш е държавата Израел, след като „нейният президент е допуснат да седи на толкова близко разстояние до саудитския държавен глава.”

Радостното е, че подобни мнения все пак не са единствените в световната преса. Посланикът на Саудитска Арабия в Бейрут Абдулазиз Ходжа изразява своето съжаление за нападките, отправени срещу неговата страна в арабските медии. Той открито заявява, че целта на инициативата не е била да се подготви почвата за установяването на отношения с Израел или пък да се нагнетяват негативни настроения срещу Иран. Председателят на Общото събрание на ООН Мигел Брукман иронизира предположенията на арабските анализатори, че едва ли не ще се създаде израелско-арабски съюз срещу Иран. Самият той определя подобна хипотеза като „химера”.

Палестинският журналист Билял Хасан развива тезата, че установяването на отношения между Риад и Тел Авив е лесно осъществима цел. Ако това са имали предвид двете страни, едва ли е било необходимо да се организира подобна внушителна инициатива в Ню Йорк. В своя обширна статия в лондонския вестник „Шарк ал Аусат” той защитава позицията на саудитското правителство, което винаги е търсило консенсус в арабския свят за справедливото разрешаване на палестинската кауза.

Положителен факт е, че въпросното мероприятие в Ню Йорк поражда такава активна дискусия. Не е изненада съществуването на силна поляризация на мненията по темата за установяването на контакт с държавата Израел и поддържането на някаква форма на диалог с нея. Обструкцията на всяка цена и за всички видове отношения с еврейската държава все още продължава да е доминиращата позиция в арабските страни, в сравнение с алтернативната, която призовава за взаимна чуваемост. Недоверието към дългогодишния враг е създало и в двете общности сили, които едва ли някога ще променят позициите си. В същото време за отбелязване е, че преди около един месец, на последната среща в Дамаск на Комитета за бойкот на Израел, осем страни-членки на Лигата на арабските държави не са изпратили свои представители. Съотношението 22:8 е достатъчно релеватно, за да се очертае съотношението на силите „за” и „против” диалога с Израел.

Еврейската държава поддържа пълни дипломатически отношения с арабския свят единствено с Египет, Йордания и Мавритания, а търговски – с Катар. Все още за повечето арабски държави е в сила положението, според което, ако някое лице има израелска виза в своя паспорт или някакъв друг знак, поставен от израелските гранични институции, то властите на съответната държава не го допускат на националната си територия. Назначенията на дипломати в арабския свят, които са имали мандат в Израел, не са препоръчителни. При подобни законосъобразни действия в арабските държави е повече от очевидно, че за „израелско-арабски съюз” е немислимо да се говори.