Разбирането на мюсюлманите за наука

Великият ислямски учен Мухиддин ибн Араби посочил, че "Незнанието отваря път към богоотрицанието", "Знанието е завеса, която покрива невежеството". Според Ниязи-и Мъсри: "Ученият се гордее със знанието си, невежият - с богатството си."
В ислямския свят не съществува противоречие между наука и религия, каквото е имало в християнския свят. Такова противоречие не е имало в цялата ислямска история. Липсата на противопоставяне между наука и религия в исляма, каквото се е наблюдавало при останалите религии в зависимост от времената и хората, накратко може да се обясни със следните причини.

1. Както се изтъква в редица коранични знамения и пророчески завети, ислямът е дал свобода на разума във връзка с предметите и явленията и насърчил хората да ги осмислят и разсъждават над тях. Освен това ислямът е адресирал посланието си към човешкия разум, призовавайки хората да приемат утвърдените от него основи на вярата, и e освободил от отговорност лишените от разсъдък.

2. По волята на естествената си природа ислямската религия дала широка свобода на мисълта, но е запазила автентичността си, без да дава възможност за остри и безкомпромисни спорове. Действията за обособяване на различни течения още през първия век по хиджра са ярко доказателство в това отношение.

3. Тъй като ислямът не приема религията за проводник между раба и Аллах, в ислямския свят няма изградено съсловие на духовенството, каквото съществува в християнството. И понеже нямало такова съсловие, това не дало възможност на недобросъвестни хора да злоупотребят с изключително дълбокото и проникновено религиозно чувство.

4. Един от съществените доводи за липсата на противоречие между исляма и естествените науки и свободата на мисълта е фактът, че за кратко време в резултат на завоевателните походи ислямът се срещнал с вярвания и култури, различаващи се коренно от същността му, но въпреки това той, от една страна, заимствал елементи от тях, а от друга, им предал оригиналната си специфика и така постигнал хармония с новите култури.

5. Знаменията в Свещения Коран ясно показват, че ислямът насърчава развитието на науката: "...а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро" (Коран, 2: 269), "Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?" (Коран, 39: 9), "Ако утвърдените в знанието сред тях и повярвалите вярват в низпосланото на теб и в низпосланото допреди теб, и извършващите молитвата, и даващите милостинята зекят, и вярващите в Аллах и в Сетния ден - на тях ще въздадем огромна награда" (Коран, 4: 162), "Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби" (Коран, 35: 28), "Аллах ще въздигне по степени онези от вас, които вярват и са дарени със знание" (Коран, 58: 11), "И кажи: "Господи, надбави ми знание!" (Коран, 20: 114).

Нашият възвишен Пътеводител също е насърчил науката. "Учените са наследници на пророците", "Усвояването на знания е задължение на всеки мюсюлманин и мюсюлманка", "Мъдрите и поучителните думи са изгубената собственост на мюсюлманина. Той ги взима, където ги намери", "Преподаващият и научаващият знание получават равна награда", "Учените по земята са като звездите на небето", "Поздравления за желаещия да научи знание. Ангелите разтварят криле и образуват кръг до небето от любов около добиващия знание", "Благодеянието на раба, който усвоява знания, е изкупление за предишните му грехове", "Превъзходството на учения над неукия е като моето превъзходство над онзи сред вас, който се намира на най-ниското равнище". Тези завети също подчертават значението, което нашият възвишен Пътеводител е отдавал на знанието.

В трудовете Ислямската цивилизация на Исмаил Хамди Данишменд и Градините на праведниците на имам Невеви са поместени редица пророчески хадиси (завети), посветени на тази тема. Юсуф Кандехлеви подробно описал как нашия Пророк, мир нему, е насърчавал сподвижниците си към знанието. В първия том на книгата си Съживяване на религиозните науки ал-Газали е посветил дълъг раздел на науката. По-късно виждаме, че редица мюсюлмански учени са насърчавали вярващите към знанието. Ето някои мисли на видни ислямски учени за знанието. Мухиддин ибн Араби: "Незнанието отваря път към богоотрицанието", "Знанието е завеса, която покрива невежеството". Исмаил Хаккъ Бурсави: "Невежеството е лошо, а мъдростта - добро, те не може да се обединят в един пункт", "Знанието е храна за душата", "Овладяването на знанието за истината е по-красиво от всичко. Защото знанието за истината е узряване за тайните на Аллах. Онзи, който на младини се откаже от знанието, в края на живота си ще съжалява за това. Той ще иска да възстанови загубата, но животът няма да му стигне. Човек трябва да изразходва най-ценното си притежание - живота, за наука". Ниязи-и Мъсри: "Ученият се гордее със знанието си, невежият - с богатството си."

Ислямът задължава всеки мюсюлманин да се образова

6. Ислямската религия задължава всеки мюсюлманин да научава знания, зачита добиването на знания като изкупление за предишните грехове и обещава Рая на онзи, който е тръгнал на път, за да се образова. Оттук ясно се вижда, че ислямът изключително сериозно поощрява науката.

В редица ислямски държави владетелите покровителствали науката в резултат на това стимулиране. В областта на висшето образование първата прочута просветна институция в ислямския свят е Бейт ал-Хикма (Дом на мъдростта), построена от халиф ал-Мемун (830). От една страна, Бейт ал-Хикма функционирал като преводачески център, а, от друга, като академия и библиотека, отворена за хората. Към този център била изградена и отделна обсерватория. В онази епоха обсерваториите същевременно действали и като училища за преподаване на астрономия.

7. На подобно поощрение на науката ставаме свидетели и в епохата на Абасидите. След като завладял Анкара, репарациите, които поискал Харун ар-Рашид, били книги с древна писменост. Това поискал и халиф ал-Мемун, когато спечелил славна победа над византийския император Михаил III.

8. Университетът в Андалусия и днес се оценява подобаващо в Европа.

9. От публикации научаваме, че по времето на анадолските селджуци били основани редица просветни центрове, в които се изучавали астрономия, математика, литература, граматика и медицина.

При управлението на Алпарслан е имало учреждения, подобни на днешните университети. А в Османската империя били създадени редица образователни институции, в които на учащите се осигурявали стипендия и пансион и нуждите на държавата от инженери, лекари, хирурзи, архитекти се задоволявали от тези центрове. По времето на султан Мехмед II Завоевателя виждаме как поощряването на науката е достигнало най-високото си равнище. Мехмед Завоевателя прекарвал свободното си време в дискусии с учените и през целия си живот е давал огромно преимущество на науката. Един от най-големите му приноси към науката е полагането на основите на днешния Истанбулски университет. Освен това той плащал изключително високи заплати на учените, за да се цени науката и в резултат на това стимулиране мнозина учени написали стойностни трудове.

заман,17 November 2008, Monday