Храмът "Свети Георги" в Одрин получи икона по повод Никулден

30 ноември 2008 | 16:00 | Агенция "Фокус"

Одрин. Несебърската фондация „Европейски инициативи” и група бургаски журналисти дариха икона и книги на единствената действаща българска църква в Одрин „Св. Георги”. Инициативата е по повод предстоящия голям християнски празник - Никулден, съобщиха от фондацията. В навечерието на честването на светеца, закрилник на моряците и рибарите, деца от фондация „Европейски инициативи”-Несебър и председателят на Съюза на българските журналисти /СБЖ/, дружество Кореспонденти-Бургас Димка Ташкова връчиха на църквата специално изработена икона на Св.Николай Чудотворец и дарения за храма.
Българският свещеник в Одрин отец Александър Чъкърък благодари за жеста на фондацията и журналистите и освети иконата, която вече е поставена в единствената действаща православна църква в Одрин. Дарената икона е изработена от творчески екип, направена е с естествени бои по технологията на старите български майстори иконописци.
Групата дари лични книги за библиотеката на храма - авторски издания, публицистика, документална и българска художествена литература.
„За нас е голяма радост да получаваме такава подкрепа и съпричастност от България”- отбеляза отец Александър. Църквата „Св. Георги” е средище на българската общост в Одрин.
През 2004 г. храмът бе основно реставриран и възстановен с дарения и със средства от българската държава в рамките на подписаната между България и Турция „Програма за опазване на недвижимото културно наследство”. Главната заслуга за запазването на храма е на фамилията на потомствения българин в Одрин - Филип Чъкърък, който дълги години е поддържал църквата „Св. Георги” на доброволни начала. Делото му е продължено от неговия син и настоящ свещеник на храма - отец Александър Чъкърък. Българската църква „Св. Георги” се намира в североизточната част на Одрин, квартал ”Кайък” и вече се посещава от стотици туристи от България, Гърция и цяла Европа. Храмът е построен през 1880 г. със съдействието на тогавашния одрински валия Рауф паша и с разрешението на султан Хамид II.