Ислямът все повече на фокус

"Вестоносец на мира" ли е пророкът Мохамед?

Стефка Първанова

Според Ремзи Томас, сценарист на подготвяния холивудски филм, посветен на появата на исляма, предвид най-вече, че с тази религия всеки ден се свързват много събития и прояви, непрекъснато се правят проучвания, прогнози, коментари, с една дума - интересът към нея расте. Филмът ще се нарича "Вестоносец на мира" и в него ще се проследява животът на пророка Мохамед и неговите сподвижници, без обаче да бъдат показвани те, както повелява тази религия. Голяма част от филма ще бъде сниман в свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина в Саудитска Арабия. Филмът ще бъде римейк на филм, създаден преди 31 г., също посветен на пророка Мохамед.

 Вероятността е вниманието към втория филм за пророка Мохамед да бъде голямо, тъй като за Исус Христос досега са направени 31 филма.

Тържество по случай завършването на състезанието за хафъзи в Хасковската джамия

Мястото на мюсюлманската религия и в реалния свят, и в медиите расте. Нейната популярност се проявява в непознати до неотдавна прояви, в това число и футбола. Например в поведението на младата звезда на френския футбол Франк Рибери, който, след като през 2006 г. прие исляма, започна да се моли на стадионите, както повелява тази религия. Така постъпват и други футболисти-мюсюлмани като известните Кайта и Канута. В една изложба във Виена неотдавна бяха изложени снимките на тези и други футболисти, които демонстрират своята набожност с вдигнати ръце за молитва. Не по-малко интересни от снимките на футболистите-мюсюлмани на изложбата във Виена се оказаха комиксите за 99-те герои, носещи най-популярните мюсюлмански имена и способни да правят чудеса. Комиксите като нова и модерна форма за популяризиране на исляма сред децата и младежите успяха да бият рекорди по разпространение не само в Азия и Африка, но и в Европа. Голям шум обаче предизвикаха 12-те карикатури за пророка Мохамед в един датски вестник, където той беше изобразен като терорист, скрил в чалмата си бомба. Въпреки протестите на някои мюсюлмански страни, които преди три години отзоваха своите посланици от Копенхаген и обявиха бойкот на датските стоки, тази година 17 датски вестника отново ги публикуваха, защитаващи по този начин правото и свободата на словото и изразяването на мнения.

През изминалите месеци мюсюлманската религия привлече вниманието и по повод романа "Бижуто на Медина", посветен на любовния живот на пророка Мохамед. Под натиска на мюсюлмански духовници той беше забранен в Сърбия, но острата реакция на неправителствени организации срещу забраната и двойното покачване на цената му на черния пазар, увеличи надеждите, че скоро ще се появи отново в книжарниците.

Наред с това се появиха опити за промяна на познанията и представите за някои свързани с исляма институции като харема, многоженството и други. Всички те имат за цел да променят негативните черти на неговия имидж, да го направят по-привлекателен. Проява на тази тенденция е книгата на родената в Охайо и преселила се преди 30 години със своя състудент и съпруг-турчин и приела исляма с името Аслъ Санджар. Тя носи заглавието "Жената в Османската империя - мит и реалност". В нея авторката се старае да опровергае историческия факт, че жените в харемите са били безправни и даже твърди, че те са имали такива права, които европейките са извоювали много по-късно от тях. Тя пише, че жените в Османската империя през ХVII и ХVIII век са имали право да съдят мъжете си и че 77% от тях спечелили водените дела. Такова едно твърдение подлежи логично на съмнение, поради това, че преди 2-3 века и то в Османската империя не е имало статистика, а и жените от поробените страни не са имали право да се отнесат до съда, който е решавал различните дела - наказателни, граждански, семейни, единствено съобразно шериата и религиозните ислямистки повели.

Американката Аслъ Санджар определя също като мит съществуването на полигамията, т.е. многоженството, което е било обичайна практика. Според нея в Истанбул и други по-големи градове на държавата е имало от 2 до 4% случая на полигамия. Впрочем и в наше време тя се среща, особено в анадолските села. Така или иначе, книгата за живота на жените в Османската империя, който е бил подчинен на изискванията на исляма, е едно от много свидетелства за растящия интерес към тази религия.

У нас, в България, този интерес се прояви с неотдавнашното четвърто издание на Корана, преведен от арабски на български език от проф. Цветан Теофанов. Сред редица издания на турски и български, от различни знайни и незнайни преводачи, издатели и издателства, последното е на издателска къща "Труд". Ето мнението на управителя й Никола Кицевски по този повод: "Най-вече това, което движи нас, като издатели, е: първо, предполагаме, че ще има интерес от хора, които досега не са запознати с Корана, и, второ, че това е превод за опознаване на хората помежду им, защото голяма част от страховете се пораждат от непознаване на другия."

Коранът в България не само се издава, но и изучава във Висшия ислямски институт, средните духовни ислямски училища, а също в многобройните школи към джамиите, които се организират по села и градове. И не само това. Правят се състезания за хафъзи и художествено четене на Корана, предхождани от курсове за подготовка. За хафъзи се обявяват младежи и мъже, които знаят наизуст целия Коран на арабски или част от него. Последното състезание за придобиване на това звание се състоя в Хасково, с участие на десетки състезатели и много зрители и слушатели. Интересът е обясним, тъй като научаването наизуст на 600-те страници на свещената книга на мюсюлманската религия изисква обикновено 3 години, но по изключение, има на запаметяване и в по-къси срокове.

За религиозното обучение, което е една от задачите на Главното мюфтийство, неговият главен секретар Хюсейн Хафъзов казва: "С добре обмислена стратегия, включваща религиозно образование както в българското училище, така и в нашите джамии, подготовка на духовни кадри, разпространение на религиозна литература и проповеди в храмовете, ние искаме и занапред да възпитаваме българските мюсюлмани като културни, толерантни, диалогични и спазващи законите и реда в страната граждани."

За усвояване на исляма от деца, младежи и възрастни се внасят книги от чужбина, а също се издават и у нас. Освен учебниците, такива например са "Златни страници на ислямската история", "Съмненията, породени от нашето време", "Коранът и науката" и т.н.

Заслужава да бъде отбелязано, че вече от години в България се внасят дискове, касети, книги на турски език на турския теолог Абделлах Гюлен (Бележка на Minaret news BG:Може би се отнася до Фетхуллах Гюлен). У нас също се издават негови творби на турски и български език, последната от които носи заглавието "Към глобална цивилизация, любов и толерантност" и също е издание на издателство "Труд". Мнението на световната агенция "Ройтерс" за този нашумял автор е, че "движението на Гюлен, според някои турци, може да се приеме като пример за напрежението между силите на светската държава и на религиозните центрове". В тази връзка възниква въпросът: Уместно ли е напрежението, за което съобщава агенция "Ройтерс", от съседката ни да се пренася у нас, в България, където и без друго действат не малко външни сили и разпространяват най-различни религиозни възгледи, част от които са и с политическа насоченост. Това от полза за страната ни ли е? Въпросът, по-точно въпросите, заслужават широка дискусия с участието на обществени, религиозни и научни дейци.

24.11.2008