Четвъртата основа: Говеенето в месец Рамазан

Четвъртата основа: Говеенето в месец Рамазан
1- Същността на говеенето.
Сиям – говеене, в арабския език означава придържане. А в Ис-
лям е: въздържане от яденето и пиенето от изгрева на втората
зора до залеза на слънцето.
2- Неговия пропис.
Говеенето в месец Рамазан е една от основите, на които се из-
гражда Исляма. Всевишния Аллах казва:

“ О, вярвящи, предписано ви е говеенето, както бе предписа-
но и за онези преди вас, за да се страхувате.”
(сура ал-Бакара-183)

Ибн Омер ( Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

“ Исляма се изгражда на пет основи: Свидетелстването, че
няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах,
отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенето в
Рамазан и поклонението хадж при дома на Аллах.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Говеенето стана фарз на ислямската общност във втората година
по Хиджра.
3- Предимството на говеенето и мъдростта от неговото от-
реждане.
Месец Рамазан е велик сезон за подчинение и служене на Все-
вишния и Всеславен Аллах, и за получаване на големи благо-
дати. Той е от благодатите на Аллах, които дава на когото поже-
лае от Своите раби, за да се увеличат техните награди, да се из-
дигнат на високи степени, да се премахнат техните грехове, и да
се засили тяхната връзка с техния Създател – Всевишния и Все-
могъщия, Който ще ги награди с най-великата награда, и за да
спечелят задоволството на Аллах, и за да се изпълнят техните
сърца със страхопочитание и богобоязливост.
Предимството на говеенето се споменава в следните подточки:
А)-Всевишния и Благословен Аллах казва:

“ Рамазан е месецът, през който беше низпослан Коранът за
напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и раз-

граничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее
през него, а който е болен или на път – да се издължи в други
дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да
завършите докрай определените дни; да възвеличавате
Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.”
(сура ал-Бакара-185)
Б)- Ебу Хурейра ( Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

“ Който говее месец Рамазан вярвайки и очаквайки награда,
опрощава му се, каквото е извършил от греховете му.”
(предаден от Бухари и Муслим)
В)- Казва също, че Пратеника на Аллах (С.А.В.) е рекъл:

“ ...Наградата се удвоява от 10 до 700 пъти. Всевишния Аллах
казва: ...”Освен говеенето, то е за Мен, и Аз награждавам за
него. Човек изоставя сладострастията си и храната си зара-
ди Мен.” Говеещия има две радости – едната радост е когато
разговява, а другата радост е, когато се срещне със своя Гос-
подар. Кълна се, че миризмата от устата на говеещия е по-ху-
бава от мириса на миск.” (предаден от Бухари и от Муслим )
Г ) – Дуата на говеещия е приета от Аллах.
Пратеника ( С.А.В.) рече :

“Говеещия има при разговяването му дуа, която не се връща.”
( предаден от Ибн Мадже )
Затова, всеки мусюлманин трябва да използва времето преди да
разговее с искане от Аллах, и да се обръща с дуа към Него, надя-
вайки се, че ще попадне в момента, в който Всевишния и Всемо-
гъщ Аллах ще му приеме дуата, и ще заслужи щастието на зем-
ния и отвъдния живот.
Д )- Аллах отреди специална врата от вратите на Дженнета само
за говеещите – почит за тях, и за да се отличат от другите хора.
Сехл ибн Сеад ( Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:
“ Наистина, Дженнета има врата, която се нарича Рейян, и
когато стане Съдния ден ще се рече: Къде са говеещите? И
когато влезат, тя ще се затвори след тях, никой друг няма да
влезе, освен тях.” (предаден от Бухари и Муслим)
Е)- Говеенето се застъпва за който е говеел, на Съдния ден.
Абдуллах ибн Амр ибн Ас ( Р.А.) казва: Пратеника на Аллах
(С.А.В.) рече:

“ Говеенето и Корана се застъпват за раба на Съдния ден. Го-
веенето казва: О, мой Господарю, аз го лиших от яденето и
пиенето и сладострастията, разреши ми да го защитя.
А Корана казва: Лиших го от съня му през ноща, разреши ми да
го защитя.
Рече: И се застъпват за него.” (предаден от Ахмед)
Ж )- Говеенето прави човек да бъде търпелив и да приема труд-
ностите и незгодите, прави човек да свиква да се лишава от
нещата, които обича, и сладострастията, и от нещата, от които се
отвращава душата.
4- Условията за неговото задължаване.
Всички учени са на едно мнение, че говеенето е задължение
(фарз) за всеки мусюлманин, пълнолетен, нормален, здрав, и да
не е пътник. Също е задължение за жената, която не е в месечен
цикъл – хайз, или в нифас – дните след като роди.
5- Възпитанията на говеенето.
А) - Говеещият трябва да се отдалечава от злословенето и гово-
ренето за други, и от всичко което е забранил Всевишния Аллах.
Затова мусюлманина трябва да си пази езика от забранените
неща и да го пази да не говори за хората. Пратеника (С.А.В)
рече:

“ Който не изостави злословенето, и лъжливите и лошите
думи, и ги извършва, Аллах няма нужда от неговото гладуване,
като оставя само яденето и пиенато си.” (предаден от Бухари)
Б) – Да не оставя яденето на сехур, защото то помага на гове-
ещия да говее, като прекарва спокойно деня и извършва рабо-
тата си с бодрост и жизненост. Пророка ( С.А.В.) казва в следния
хадис:

“ Сехура е ядене с берекет, затова не го оставяйте, дори, ако
някой от вас изпие глътка вода. Наистина, Аллах и Неговите
меляйкета правят дуа за, които ядат на сехур.”
( предаден от Ахмед )
В) – Да разговява веднага на ифтар щом се осигури, че слън-
цето е залязало. Пратеника ( С.А.В.) казва:

“ Хората винаги ще са на добро, докато бързат с ифтара
( разговяването).” ( предаден от Бухари и Муслим )
Г )- Разговяването на ифтар да бъде с фурми, ако има възмож-
ност, защото това е от Суннета. Енес ( Р.А.) казва:

“ Пратеника на Аллах ( С.А.В.) разговяваше преди да се кланя, с
няколко пресни фурми ( рутаб ), а ако нямаше тогава на други
фурми ( темр ), а ако нямаше тогава с няколко глътки вода.”
( предаден от ебу Дауд )
Д )- Да увеличи повече от четенето на Корана, да споменава
Аллах ( зикир) с благодарност, да раздава садака и благодеяние,
да извършва допълнителни молитви ( нафиле ) и други добри
дела. Ибн Аббас ( Р.А.) казва:

“ Пратеника на Аллах ( С.А.В. ) беше най- добрия от хората, и
най- добър беше в рамазан, когато се срещаше с Джибриль.
Срещаше се с Джибриль всяка вечер от Рамазана и преговаряше
с него Корана. Кълна се, че когато се срещаше с Джибриль,
Пратеника на Аллах ( С.А.В.) беше по добър от приятно носе-
щия вятър.” ( предаден от Бухари и Муслим )
6- Нещата, които развалят говеенето.
1- Яденето и пиенето – знаейки – през деня, също така всички
останали неща, които развалят говеенето, като подхран-
ващите инжекции, или вземане на хапчета чрез устата,
защото те са като яденето и пиенето. А изтичането на кръв
в малко количество, като за изследване, не вреди на говее-
нето.
2- Половия контакт в дните на Рамазан. Това разваля говеене-
то, затова ако човек го извърши трябва да се покае към Все-
вишния Аллах, заради това, че е прекрачил забранено нещо
в Рамазана, и след това отговява този ден, в който е извър-
шил половия контакт заедно с кефарет, а той е : да освободи
роб, а ако не намери, да говее два пълни месеца, без да
прекъсва, а ако това не може, да нахрани 60 бедни, на всеки
беден дава половин са`а от пшеница или друго, от което се
използва за прехрана в тази местност, заради хадиса на Ебу
Хуреира ( Р.А.) който казва:

“ Както си бяхме седнали при Пратеника ( С.А.В.) извед-
нъж дойде един човек и рече: О, Пратенико на Аллах, погу-
бен съм.
Рече му: Какво ти има?

А той рече: Легнах върху жена ми, и аз говеея.
А Пратеника на Аллах (С.А.В.) му рече: Ще можеш ли да
намериш роб и да го освободиш ?
Рече: Не
Рече му: А можеш ли да говееш два месеца без прекъсване ?
Рече: Не.
Рече му: А можеш ли да нахраниш 60 бедни?
Рече: Не.
Пророка (С.А.В.) постоя малко, и както си стояхме, някой
донесе прибор с фурми, тогава Пратеника (С.А.В.) рече:
Къде е питащия?
Той рече: Аз съм.
Рече му: Вземи това и го раздай садака.
А човека рече: На по-беден от мене ли, о, Пратенико на
Аллах? Кълна се в Аллах, че няма по-бедна къща в Медина
от моята къща.
Тогава Пророка (С.А.В.) се засмя така, че му се видяха зъби-
те, и рече: Нахрани семейството си.”
(предаден от Бухари и Муслим)
3- Излизането на сперма, заради целуване, или докосване, или
с ръка, или заради продължително гледане към жена. Когато
излезе сперма от говеещия заради тези причини, говеенето
му се разваля, и не яде в останалата част од деня, и трябва да
го наговее след Рамазана. За него нямя кефарет, а само да се
покае (теубе), да съжалява и да иска опрощение, и да се
отдалечава от всичко, което подбужда негомите страсти. Но,
ако спи и през това време излезе от него сперма, и е говеещ,
това не вреди на говеенето му, а трябва само да се изкъпе
(гусул).
4- Повръщането, искайки, като искара всичко, което има в сто-
маха си през устата. Но ако повърне без да иска, не вреди на
говеенето му. Пророка (С.А.В.) казва:

“Който повърне без да иска, не е длъжен да го наговява, но
ако повърне искайки, нека да го наговее.”
(предаден от Ебу Даууд и Тирмизи)

5- Излизането на кръв, месечния цикъл-хайз, и нифас при же-
ните, все едно дали е в началото на деня или в края на деня,
дори да е пред залеза на слънцето.
Желателно е, говеещия да не прави хиджама, за да не си развали
говеенето, също така да не дава кръв за даряване, освен при
нужда за спасяване на болен. А ако излезе кръв от носа или чрез
растройство, или рана, или изваждане на зъб и други, не вреди
на говеенето.
7- Общи прописи.
А- Говеенето в Рамазан трябва да започне с виждането на месечи-
ната, заради словата на Аллах:

“ Който се окаже в този месец, да говее през него.”
(сура ал-Бакара-185)
Достатъчно е, ако един искрен мусюлманин свидетелства и се
потвърди, че е видял месечината. Ибн Омер ( Р.А.) казва:

” Хората се правеха, че са видяли месечината, но аз ивестих
Пратеника на Аллах (С.А.В.), че съм я видял и започна да говее, и
нареди на хората да говеят.”
(предаден от Ебу Даууд и Дарими и други)
Говенето трябва да е свързано с президента на държавата, ако
той пресъди и каже, че е месец Рамазан, или че не е, хората трябва
до го следват. Но ако няма ислямски президент, се следва мнени-
ето на ислямския център, като мюфтийство и други, които се
грижат за обединението на мусюлманите.
Разрешено е да се използват бинокъли за виждането на месе-
чината, но не е разрешено да се разчита на астрономските прес-
мятания и наблюдаването на звездите, за потвърждаването на
месец Рамазан, дали е започнал или е завършил. А се приема само
виждането на месечината. Всевишния Аллах казва:

“ Който от вас се окаже в този месец, да говее през него”

(сура ал-Бакара-185)
И който завари месец Рамазан от пълнолетните, е задължен да
говее, все едно дали деня е голям или малък.
За започването на говеенето в Рамазан във всяка държава се
наблюдава изгрявянето на месечината, защото – учените са на ед-
но становище, че изгрева на месечината е различен според държа-
вите, и това се знае в Ислям, заради следния хадис:

“ Говейте с нейното виждане и яжте с нейното виждане, а ако
е облачно, продължете месец Шеабан 30 дена.”
( предаден ат Бухари и Муслим)
Б – Говеещия трябва да възнамери (нийет), че ще говее от вечер-
та, заради хадиса на Пратеника (С.А.В.):

“ Наистина, делата са според възнамеренията, и всеки човек ще
му се въздаде според , каквото е възнамерил.”

“ Който не възнемери да говее преди зората ( феджр ) за него
няма говеене.”
(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи и Несаи, пренесен от Хафса –Р.А.)
В – На никой не е разрешено да остави говеенето и да яде през
този месец, освен ако има причина – да е болен или пътник, или
жена в хайз или нифас, или е бременна, или е доилка.
Всевишния Аллах казва:

“ А който от вас е болен или на път – да се издължи в други
дни.” (сура ал-Бакара-184)
Болния, който му пречи говеенето и му се влошава състоянието,
ако не яде, на него е разрешено да яде в дните на Рамазан, и после
да наговее дните, в които е ял.

А бременната жена и доилката, ако се страхуват за себе си, мо-
гат да ядат, и след това да наговеят, защото те са като болния,
който се страхува за себе си – това е единно становище на уче-
ните. А когато се страхуват за себе си и за децата си, или само за
децата си, също трябва да ядат, и след това наговяват, заради
хадиса на Енес ( Р.А.):

“ Наистина, Аллах улесни на пътника да отслужва молитвата
на половина, и говеенето, и на бременната и доилката.”
(предаден от Несаи и Ибн Хузейме – хадис хасен)
А за много възрастния мъж и жена е разрешено да ядат, ако гове-
енето им пречи и е много трудно за тях, но са задължени да
нахранят за всеки ден по един човек.
Ата е чул Ибн Аббас ( Р.А.) да чете:

“А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда.”
(сура ал-Бакара-184)
После рече: ( Това знамение е за възрастния мъж и жена, които не
могат да говеят, те трябва да нахранят за всеки ден по един бе-
ден.)
Г – Пътуването е то причините, които позволяват на човек да яде,
заради хадиса на Енес ( Р.А.):

“ Пътувахме с Пророка (С.А.В.) и не се караше на говеещия заради
който ядеше, нито на който ядеше, заради говеещия.”
( предаден от Бухари и Муслим)