Патриарх Максим ще оглави Светата Василиева

Патриарх Максим ще оглави Светата Василиева литургия на 1 януари
31 декември 2008 | 18:18 | Агенция "Фокус"
София. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим лично ще оглави Светата Василиева Литургия в Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Литургията ще бъде отслужена на Нова година, 1 януари. Службата ще бъде в съслужение с Негово Преосвещенство Стобийският епископ Наум, главен секретар на Светия Синод на Българската православна църква, други висши духовници, предстоятели на столични църкви и храмовото духовенство.
На този ден Българската православна църква почита паметта на Св. Василий Велики (Васильовден).
След Светата литургия ще бъде отслужен молебен за здравето и благоденствието на българския народ през 2009 година.
Никола ПЕТКОВ

Едуард Саид

Като музикант Едуард Саид работеше с прочутия еврейски диригент Даниел Баренбойм. С Чикагския симфоничен оркестър те поставиха нова продукция на "Фиделио" от Бетовен, за която Саид написа нов английски текст на мястото на диалога. Заедно с Баренбойм той ръководеше клас от млади арабски и израелски музиканти във Ваймар. Арабинът Саид и евреинът Баренбойм мечтаеха за едно и също нещо - юдеи, християни и мюсюлмани да живеят в хармония навсякъде по света, включително в Израел и Палестина. Двамата гении постигнаха това, демонстрирайки как предразсъдъците и омразата могат да бъдат загърбени.

Повече за Едуард Саид/Еdward Said

тук

Робърт Фиск: защо бомбардировката на Ашкелон е най-голямата ирония

Анализи и коментари
Написано от Робърт Фиск
Сряда, 31 Декември 2008 01:45

Колко лесно е да се заличи историята на палестинците, да се зачеркне трагедията им, да се избегне странната ирония за Газа, за която във всеки друг конфликт журналистите биха писали в своите първи репортажи, че истинските и законни собственици на израелската земя, върху която сега избухват ракетите, изстреляни от Хамас, живеят в Газа. Затова Газа съществува, защото на палестинците, които живееха в Ашкелон (Аскалан на арабски) и в околностите му, им бе отнета земята през 1948 г., когато бе създаден Израел, и се озоваха на плажовете в Газа. Те, или техните деца, внуци и правнуци, са сред този милион и половина палестински бежанци, натъпкани в клоаката Газа, 80 % от чиито семейства някога живееха на място, което сега се нарича Израел. Това, от историческа гледна точка, е истината, повечето от хората в Газа не са от Газа. Но гледайки новините днес, човек би си помислил че историята е започнала едва вчера, че група брадати антисемитски ислямисти-лунатици внезапно са се появили в гетата на Газа, сбирщина от мизерстващи хора без произход, и са започнали да обстрелват с ракети миролюбивия, демократичен Израел, само и единствено върху тях да се излее справедливото отмъщение на израелските въздушни сили. Фактът, че бабата и дядото на петте сестри, убити в Джабалия, са дошли от същата тази земя, чиито сегашни собственици ги убиха с бомбите си, просто никъде не се споменава. И Ицхак Рабин, и Шимон Перес заявиха през 90те, че биха искали Газа просто да изчезне, да потъне в морето, и е ясно защо. Самото съществуване на Газа постоянно напомня за тези стотици хиляди палестинци, изгубили домовете си в Израел, избягали или прогонени със заплаха или с израелско етническо прочистване преди 60 години, когато огромните вълни от бежанци заляха Европа в следствие на Втората световна война, и фактът, че група араби бяха прогонени от собствеността им, не разтревожи света. Е, сега светът трябва да покаже малко загриженост. Натъпкани в най-гъсто населените няколко квадратни мили в целия свят, това са лишените от собственост хора, които живеят в отпадъци и нечистотии, а в последните шест месеца и в глад и мрак, и които са санкционирани от нас, Запада. Газа винаги е била неспокойно място. На Ариел Шарон му бяха нужни две години, за да извърши кървавото си „умиротворяване”, което започна през 1971 г., но сега Газа няма да бъде опитомена. Уви, най-изявеният политически „глас” на палестинците, говоря за покойния Едуард Саид, а не за корумпирания Ясер Арафат (колко ли им липсва на Израел сега), вече е безмълвен, и трудното положение, в което са, остава неизречено от жалките им и глупави говорители. Веднъж Саид описа Газа така: „Това е най-ужасното място, на което някога съм бил. Изключително мрачно място, заради отчаянието и мизерията, в които хората живеят. Не бях подготвен за лагери, които са много по-зле от всичко, което съм видял в Южна Африка”. Разбира се, трябваше израелският външен министър да признае, че „ понякога цивилните също плащат цената”, довод, който тя не би използвала, ако статистиката за загиналите беше точно обратната. Наистина беше поучително да чуем член на American Enterprise Institute (АЕI) да повтаря доверчиво като папагал аргументите на Израел и да защитава огромния брой палестински жертви, като каза, че е „ безполезно да си играем с числата”. И ако бяха загинали повече от 300 израелци, а само двама палестинци, нека бъдем сигурни, че „играта с числа” и прекомерното насилие щяха да бъдат твърде уместни. Простата истина е, че животът на палестинците струва много по-малко от този на израелците. Истина е, знаем това, че 180 от загиналите са членове на Хамас. Ами останалите? Дори ако скромната цифра 57 на Обединените нации за смъртните случаи е вярна, това пак е позор. Не ни учудва факта, че както САЩ, така и Великобритания не осъдиха яростната атака на Израел, но обвиниха Хамас. Политиката на САЩ за Близкия изток и политиката на Израел са неразличими и Гордън Браун показва същата кучешка вярност към администрацията на Буш като своя предшественик. Както обикновено, арабските тирани, щедро финансирани и въоръжавани от Запада, са безмълвни, и настояват за арабска среща на върха за кризата, на която (ако изобщо се състои) ще бъде назначен „комитет за действие” да изготви доклад, който никога няма да бъде написан. Ето така стават нещата в арабския свят и неговите корумпирани управници. Що се отнася до Хамас, те разбира се, ще се наслаждават на объркването на плановете на арабските лидери докато цинично чакат Израел да разговаря с тях. О, да. Наистина, до няколко месеца ще чуем, че Израел и Хамас са провеждали тайни преговори, както веднъж чухме за Израел и още по-продажната ООП (Организация за освобождение на Палестина). Но до тогава, загиналите отдавна ще бъдат погребани и ние ще сме изправени пред следващата криза.
-
Robert Fisk: Why bombing Ashkelon is the most tragic irony

Tuesday, 30 December 2008

How easy it is to snap off the history of the Palestinians, to delete the narrative of their tragedy, to avoid a grotesque irony about Gaza which – in any other conflict – journalists would be writing about in their first reports: that the original, legal owners of the Israeli land on which Hamas rockets are detonating live in Gaza.

That is why Gaza exists: because the Palestinians who lived in Ashkelon and the fields around it – Askalaan in Arabic – were dispossessed from their lands in 1948 when Israel was created and ended up on the beaches of Gaza. They – or their children and grandchildren and great-grandchildren – are among the one and a half million Palestinian refugees crammed into the cesspool of Gaza, 80 per cent of whose families once lived in what is now Israel. This, historically, is the real story: most of the people of Gaza don't come from Gaza.

But watching the news shows, you'd think that history began yesterday, that a bunch of bearded anti-Semitic Islamist lunatics suddenly popped up in the slums of Gaza – a rubbish dump of destitute people of no origin – and began firing missiles into peace-loving, democratic Israel, only to meet with the righteous vengeance of the Israeli air force. The fact that the five sisters killed in Jabalya camp had grandparents who came from the very land whose more recent owners have now bombed them to death simply does not appear in the story.

Both Yitzhak Rabin and Shimon Peres said back in the 1990s that they wished Gaza would just go away, drop into the sea, and you can see why. The existence of Gaza is a permanent reminder of those hundreds of thousands of Palestinians who lost their homes to Israel, who fled or were driven out through fear or Israeli ethnic cleansing 60 years ago, when tidal waves of refugees had washed over Europe in the aftermath of the Second World War and when a bunch of Arabs kicked out of their property didn't worry the world.

Well, the world should worry now. Crammed into the most overpopulated few square miles in the whole world are a dispossessed people who have been living in refuse and sewage and, for the past six months, in hunger and darkness, and who have been sanctioned by us, the West. Gaza was always an insurrectionary place. It took two years for Ariel Sharon's bloody "pacification", starting in 1971, to be completed, and Gaza is not going to be tamed now.

Alas for the Palestinians, their most powerful political voice – I'm talking about the late Edward Said, not the corrupt Yassir Arafat (and how the Israelis must miss him now) – is silent and their predicament largely unexplained by their deplorable, foolish spokesmen. "It's the most terrifying place I've ever been in," Said once said of Gaza. "It's a horrifyingly sad place because of the desperation and misery of the way people live. I was unprepared for camps that are much worse than anything I saw in South Africa."

Of course, it was left to Israeli Foreign Minister Tzipi Livni to admit that "sometimes also civilians pay the price," an argument she would not make, of course, if the fatality statistics were reversed. Indeed, it was instructive yesterday to hear a member of the American Enterprise Institute – faithfully parroting Israel's arguments – defending the outrageous Palestinian death toll by saying that it was "pointless to play the numbers game". Yet if more than 300 Israelis had been killed – against two dead Palestinians – be sure that the "numbers game" and the disproportionate violence would be all too relevant. The simple fact is that Palestinian deaths matter far less than Israeli deaths. True, we know that 180 of the dead were Hamas members. But what of the rest? If the UN's conservative figure of 57 civilian fatalities is correct, the death toll is still a disgrace.

To find both the US and Britain failing to condemn the Israeli onslaught while blaming Hamas is not surprising. US Middle East policy and Israeli policy are now indistinguishable and Gordon Brown is following the same dog-like devotion to the Bush administration as his predecessor.

As usual, the Arab satraps – largely paid and armed by the West – are silent, preposterously calling for an Arab summit on the crisis which will (if it even takes place), appoint an "action committee" to draw up a report which will never be written. For that is the way with the Arab world and its corrupt rulers. As for Hamas, they will, of course, enjoy the discomfiture of the Arab potentates while cynically waiting for Israel to talk to them. Which they will. Indeed, within a few months, we'll be hearing that Israel and Hamas have been having "secret talks" – just as we once did about Israel and the even more corrupt PLO. But by then, the dead will be long buried and we will be facing the next crisis since the last crisis.

http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fisk-why-bombing-ashkelon-is-the-most-tragic-irony-1216228.html

Център за близкоизточни изследвания

Протест срещу агресията в Газа (ОБЗОР)

30 декември 2008 | 18:37 | Агенция "Фокус" София. Над 500 души се събраха на мирно протестно шествие в столицата срещу насилието в Ивицата Газа. Вече четвърти ден продължават израелските въздушни удари, вследствие на което най-малко 363 души бяха убити, а ранените са повече от 1700. Първоначално към 15 часа в градинката пред НДК, в близост до столичния булевард „Патриарх Евтимий”, се събраха около стотина души. По-късно обаче към тях се присъединиха още протестиращи. В подкрепа на мира в Близкия изток дойдоха предимно български граждани с произход от Палестинската автономия и арабските страни, както и много студенти от държави от Близкия изток, които учат в България. Подкрепа оказаха и представители на турската общност у нас. В мирния протест участваха много жени и деца. Шествието се насочи по бул. „Витоша” към Президентството, където представители на Асоциацията на палестинците в България връчиха декларация, с която призовават българските институции да подкрепят възстановяването на мира в Газа. „Докога невинни жертви”, „Спрете геноцида”,„Не на войната” – това бяха само една малка част от надписите върху множеството плакати, които носеха протестиращите. Те разпънаха и голямо знаме на Палестинската автономия, дълго близо 20 метра, което носеха през цялото време. Показани бяха и много снимки на ранени от войната деца. На дървени колчета пък бяха набучени оцветени в червено кукли, придружавани с надписни, гласящи, че „мъртвите деца не растат”. Срещаха се и знамена с лика на бившия президент на Палестинската автономия Ясер Арафат. Развят беше и българският флаг. Минувачите по столичния бул. „Витоша” изненадани наблюдаваха шествието срещу агресията в Ивицата Газа. Някои от тях не даваха вид, че разбират за какво точно е то. С викове на български език„Да живее Палестина” и „Израел – терорист” протестиращите преминаха през столичния булевард. Израелският премиер Ехуд Олмерт беше обявен пък за световен терорист. Не се стигна до инциденти или сблъсъци Полицията придружаваше мирно протестиращите през цялото време. През президентството пък беше разположена жандармерия, която строго охраняваше периметъра около сградата. По официални данни от посолството на Палестинската автономия у нас – палестинците в България са около 700 души. Галина ДИМОВА

Шествието срещу агресията в Ивицата Газа стигна пред президентството

30 декември 2008 | 16:21 | Агенция "Фокус"

София. Шествието срещу агресията в Ивицата Газа стигна пред президентството, предаде репортер на Агенция “Фокус” . Участниците са над 500 души, сред които много жени и деца. Те продължават да скандират „Да живее Палестина”. Движението пред президентството е блокирано. Служители на полицията следят за спокойното протичане на демонстрацията.
Галина ДИМОВА

Slaughter in Gaza: Another Chapter in the Global Elite Master Plan

Kurt Nimmo

Infowars
December 29, 2008

Israel is using U.S. munitions against the Palestinians. From the Jerusalem Post:

The Israel Air Force used a new bunker-buster missile that it received recently from the United States in strikes against Hamas targets in the Gaza Strip on Saturday, The Jerusalem Post learned on Sunday.

The missile, called GBU-39, was developed in recent years by the US as a small-diameter bomb for low-cost, high-precision and low collateral damage strikes.

The claim that Israel is employing the bomb because it minimizes “collateral damage” is sadistically absurd, to say the least — the Gaza Strip is incontestably the most populated tract of land on earth and any munition, even a “smart” one, will undoubtedly cause “collateral damage.” The 1.3 million Palestinians living on the Gaza Strip are little more than fish in a barrel due to the fact Israel controls Gaza’s airspace, coast and most of its borders.

Israel received approval from Congress to purchase 1,000 units in September and defense officials said on Sunday that the first shipment had arrived earlier this month and was used successfully in penetrating underground Kassam launchers in the Gaza Strip during the heavy aerial bombardment of Hamas infrastructure on Saturday. It was also used in Sunday’s bombing of tunnels in Rafah.

	A Bush administration press conference blaming Hamas for Israel’s brutal bombardment of Gaza.

Yaakov Katz, writing for the Jerusalem Post, fails to mention that the tunnels are also used to smuggle food and medicine, items the Israelis have blocked from entering Gaza. “Merchants invented the system,” writes Amira Hass. “The tunnels are not only for weapons and drugs, but for medicine, basic food commodities and cigarettes, at prices much more suitable for poverty-stricken Rafah. They are a way to break an economic siege. The weapons in the hands of the armed men of Rafah prove that the tunnels are not being used to smuggle sophisticated weapons. Nonetheless, the tunnels have turned into a scarecrow that justifies every strike at civilian lives and civilian property.”

On Sunday, head of the Gaza Coordination and Liaison Administration Col. Moshe Levy was interviewed by several Arab news outlets during which he stressed that Israel was not against the Palestinian public in Gaza but was operating against Hamas.

It should be noted that Hamas claimed 76 of the 132 parliamentary seats in 2006, as the Washington Post reported at the time. Fatah won only 43 seats, mostly because many Palestinians realized the organization was heavily comprised, corrupt, and in league with Israeli intelligence and the CIA. Fatah’s relationship with the CIA became apparent last year when Fatah security compounds in Gaza were raided by Hamas — “they found huge supplies of American-made weaponry including 7,400 M-16 assault rifles, dozens of mounted machine guns, rocket launchers, seven armored military jeeps, 800,000 rounds of bullets and 18 US-made armored personnel carriers,” writes Mike Whitney, who cites Aaron Klein of WorldNetDaily.

They also discovered something far more valuable — CIA files which purportedly contain “information about the collaboration between Fatah and the Israeli and American security organizations; CIA methods on how to prevent attacks, chase and follow after cells of Hamas and the Committees; plans about Fatah assassinations of members of Hamas and other organizations; and American studies on the security situation in Gaza.

“Fatah equals CIA is not a good selling point,” mused Robert Baer, a former Middle East CIA operations officer. “Baer is right. The uncovering of the documents is ‘big trouble’ for Abbas who is already facing a loss of public confidence from his closeness to Israel and for his appointment of Salam Fayyad, the ex-World bank official who the Israeli newspaper Ha’aretz calls ‘everyone’s favorite Palestinian,’” adds Whitney.

A “favorite Palestinian” for the globalists and banksters, not the Palestinian people.

The corporate media in the U.S. has bent over backwards to portray Hamas as the villain in the latest round of mass murder and carnage. In fact, Hamas has attempted to implement a ceasefire with Israel on numerous occasions. “Israel rejected a cease-fire offer from the Palestinian group Hamas as a humanitarian aid crisis erupting in the Gaza Strip threatened wider instability,” the Christian Science Monitor reported in April. “[The] Palestinian group offered to cease cross-border rocket attacks if Israel opens crossing points into Gaza and ends military incursions into the Palestinian territory,” Al Jazeera reported.

In fact, Israel is notorious for violating ceasefires. For instance, on June 19, 2008, Hamas and the Palestine Information Center accused the Israelis of violating an agreed upon ceasefire three times on the first day of its implementation. “The Center reported that Israeli navy boats fired four shells at fishermen in the northern part of the Gaza Strip, while soldiers opened fire at farmers east of Khan Younis, in the southern part of the Gaza Strip,” the media center reported on its website. “Also, eyewitnesses reported that soldiers fired at farmers in Khuza’a town, near Khan Younis, and fired at a number of houses in AL Qarara town, east of the city.”

Israel fully exploited a Hamas declaration on December 19 to not renew the above ceasefire “because the Zionist enemy has failed to respect the conditions,” according to Joshua Lapide, reporting for Asia News. “The Israeli government blames Hamas for not stopping attacks often carried out by smaller Palestinian factions, while the Islamists claim Israel also broke the truce by failing to lift its blockade of the impoverished territory. Israel responded to a surge of violence in early November by tightening sanctions and closing crossing points with Gaza, halting deliveries of humanitarian aid and other supplies, basically transforming the Strip into one huge gulag.”

Jonathan Cook, writing for ZNet, details Israel’s brutal recruitment of Palestinian collaborators. “Recent reports in the Israeli media, for example, suggest that the 2005 withdrawal from Gaza, far from reducing the opportunities for collaboration, may actually have increased them. The current siege of the Strip — in which Israel effectively governs all movement in and out of Gaza — has provided an ideal point of leverage for encouraging collusion… In the past 17 years alone, 150,000 Palestinians have been prosecuted by the military regime. According to the Israeli group Yesh Din, 95 per cent of these trials end in plea bargains, offering yet another chance to persuade a detainee to turn informant in return for a reduced sentence.”

Is it possible the above mentioned “smaller Palestinian factions” engaging in attacks are false flag groups unleashed to ensure an Israeli pretext – in fact, A New World Order pretext – for continued violence against the Palestinian people and make sure there is never an agreeable peace deal between the two?

In 2002, “Palestinian security forces … arrested a group of Palestinians for collaborating with Israel and posing as operatives of Osama bin Laden’s al-Qaeda terrorist network,” the Sydney Morning Herald reported. “The arrests come two days after Israeli Prime Minister Ariel Sharon charged al-Qaeda militants were operating in Gaza and in Lebanon.” An anonymous Palestinian official told the newspaper the alleged collaborators sought to “discredit the Palestinian people, justify every Israeli crime and provide reasons to carry out a new (military) aggression in the Gaza Strip.”

As noted on December 22, the “less influential Islamic Jihad was behind most of the rocket attacks” on Israel, although Hamas has approved of such attacks.

Both Hamas and the Islamic Jihad were created by the Muslim Brotherhood, a documented CIA and British intelligence asset. “According to CIA agent Miles Copeland, the Americans began looking for a Muslim Billy Graham around 1955,” writes Said Aburish in his book, A Brutal Friendship: The West and the Arab Elite. “When finding or creating a Muslim Billy Graham proved elusive, the CIA began to cooperate with the Muslim Brotherhood, the Muslim mass organization founded in Egypt but with followers throughout the Arab Middle East… This signaled the beginning of an alliance between the traditional regimes and mass Islamic movements against Nasser and other secular forces.”

It is also a documented fact that Israeli intelligence created Hamas as a counterweight to the PLO and Arab nationalism. Israel “aided Hamas directly — the Israelis wanted to use it as a counterbalance to the PLO ,” Tony Cordesman, Middle East analyst for the Center for Strategic Studies, told UPI correspondent Richard Sale. “According to documents United Press International obtained from the Israel-based Institute for Counter Terrorism, Hamas evolved from cells of the Muslim Brotherhood, founded in Egypt in 1928,” writes Sale (see Yossi Schwartz, Palestine: The origins of Hamas and its role today).

As Peter D. Goodgame details in The Globalists and the Islamists: Fomenting the “Clash of Civilizations” for a New World Order, the Muslim Brotherhood and its offshoots and related manifestations are part of a larger plan on the part of the ruling elite to destabilize Muslim and Arab societies and thus curtail the “threatened invasion by overpopulated Asiatic countries,” as a leading Australian scientist suggested in a secret report to the Australian Defense Department in 1947.

Goodgame writes:

This explosion of violence throughout the Middle East in the late ’70s and early ’80s was referred to by Zbigniew Brzezinski as the “Arc of Crisis.” It was not something that occurred by chance, but was in fact the result of the deliberate plan developed by the Globalist strategists such as Dr. Alexander King, Henry Kissinger, Zbigniew Brzezinski and British operative Dr. Bernard Lewis. The Middle Eastern “Arc of Crisis” was not a spontaneous internal conflagration, it was something that came about as a result of Western policy in league with the Muslim Brotherhood. Without help from the West radical Islam would have remained the illegitimate, repressive minority movement that it has always been, and the Middle East would have remained stable and prosperous.

Israel undoubtedly has it own imperialistic and chauvinistic reasons for long brutalizing the Palestinians — as documented by Ralph Schoenman in his book The Hidden History of Zionism — but at the end of the day Israel is essentially a client state not so much under the control of the United States as the New World Order and the eugenicists of the global elite.

(On a side note: the ultimate creation of the state of Israel was a pet project of the Rothschild banking dynasty. Baron Edmond James (Avrahim Binyamin) de Rothschild (1845-1934) is the known as the “Father of the Settlement” (Avi ha-Yishuv). In 1982, Israel released a commemorative Independence Day coin bearing Rothschild’s likeness.)

Bush and Obama have deferred to this ongoing plan to victimize the Palestinians. Earlier today, the Bush administration placed the blame for Israelis bombing of the densely populated Gaza Strip — apparently including the use of GBU-39 missiles provided by the United States — squarely on Hamas (see the above video).

“Mr. Obama’s election has raised expectations, among allies and enemies alike, that new American policies are forthcoming, putting more pressure on him to signal more quickly what he intends to do. In the case of Israel and the Palestinians, Mr. Obama has not suggested he has any better ideas than President Bush had to resolve the existential conflict between the Israelis and Hamas, the Palestinian group that controls Gaza,” reports the New York Times.

Indeed, Obama has not “suggested he has any better ideas than President Bush” because both take orders from the global elite and do not actually formulate policies of their own. As for the “existential conflict” in the Occupied Territories, it is part of a larger Malthusian plan on the part of our eugenicist rulers, a plan spelled out well in advance by the United Nations, the Club of Rome, the Tavistock and Aspen Institutes.

http://www.infowars.com/?p=6869

Палестинският посланик поиска съд за израелските лидери

Палестинският посланик поиска съд за израелските лидери

Тел Авив осъществявал Холокост над Газа

Израелското ръководство по подобие на нацистките лидери от Втората световна война, трябва да бъде съдено за военни престъпления, каза палестинският посланик у нас д-р Ахмед ал Мадбух. Според него Израел използва нацистките способи от времето на Втората световна война, а ционистката идеология се корени на идеологията на нацизма. Посланикът каза, че Израел носи и политическата и хуманитарната отговорност за нападенията над палестинския народ.

Досега от последните въздушни атаки над Ивицата Газа са загинали 400, ранените са повече от 1 700 палестинци, между тях 150 деца и поне 100 жени. Посолството на Палестина у нас призова българските и международните институции да окажат натиск върху Израел да прекрати агресията срещу палестинския народ.

Осъждаме категорично терористичните актове, извършени от израелската армия срещу палестинските граждани в Ивицата Газа, заяви още Ахмед ал Мадбух. Той определи ставащото като Холокост, осъществяван от Израел срещу мирния палестински народ с цел той да бъде унищожен, за да бъде реализирана израелската максима, че палестинският народ не съществува. Според него този Холокост се извършва от внуците на онези, които са се спасили от истинския Холокост по времето на Втората световна война. Ахмед ал Мадбух смята, че Израел винаги ще намира поводи за атаки, като в момента най-удобната причина за тях е движението “Хамас”.

“Ситуацията в Газа е трагична. Медицинското оборудване е крайно недостатъчно. Пътищата и комуникациите между селищата в Газа са прекъснати. На практика това означава, че броят на загиналите ще се увеличава”, разказа Ахмед ал Мадбух. По думите му въпреки, че от Израел твърдят, че атаката е насочена само срещу постовете на “Хамас”, броят на загиналите в Газа показва обратното – повече от 90 % от пострадалите са хора от мирното население.

всекиден,вторник, 30 декември 2008

“Хюриет”: Арменската патриаршия в Турция призова “болките и страданията да бъдат оставени в историята”

30 декември 2008 | 11:31 | Агенция "Фокус"

Истанбул. Пресслужбата на Арменската патриаршия в Турция излезе със специално писмено съобщение по повод предприетата в страната кампания за искане на прошка от арменците във връзка с трагичните събития от 1915 г. по времето на Османската империя, пише днес вестник “Хюриет”. В съобщението се казва, че вместо въпросната “кампания за искане на прошка” ще бъде “по-ефективно на преден план да се извеждат положителните страни от съвместното съжителство на двата народа”. “На мнение сме, че по-правилният подход е взаимните болки и обиди да останат в историята и с правилни стъпки да се продължава към бъдещето”, цитира “Хюриет” текст от съобщението.

Коледното "бузми"

29/12/2008

В поредния материал за празничните традиции на Балканите, разглеждаме обичаите, спазвани от католиците в Косово.

От Беса Бекири за Southeast European Times в Прищина – 29/12/08

Католическа църква в Прищина. [Лаура Хасани]

Св. Николай Чудотворец, покровител на моряците, открива коледния празничен сезон за католическата общност в Косово. Празненствата в негова чест започват на 4 декември, когато семействата започват да пекат агне на шиш над огън, запален с дърва.

Членовете на семейството поддържат огъня, на който се пече агнето. Децата наблюдават огъня и пробват късчета от месото. През деня семействата си ходят на гости. Традиционното питие е ракия от грозде или сливи, както и сирене, чушки и друга домашно приготвена храна.

До вечерта агнето е готово. Членовете на семейството тогава близват шиша, на който се е пекло агнето.

Преди вечеря бащата запалва свещ и приканва всички да се помолят за здравето и благоденствието на семейството. Според традицията предната врата на къщата трябва да бъде отворена през това време.

Но най-известната коледна традиция за албанските католици в Косово е бузми.

Бузми е клонче от дърво, на което някой издълбава кръст от двете страни. То трябва да се отчупи от дървото рано на Бъдни вечер.

В 6 ч. вечерта започва церемонията бузми, като всички освен родителите напускат къщата. Двама членове на семейството стискат бузми и питат бащата дали гостите са добре дошли. Бащата отговаря: "Заповядайте с божията воля" и пита: "С какво идвате?"

Членовете на семейството отвън отговарят: "С всичко, което Бог може да даде". Всеки от тях имитира различно домашно животно.

Бащата отваря вратата и поздравява цялото семейство. Бащата и майката започват да "хранят" бузми, предлагайки му ракия, сирене и други храни и напитки и казват: "Аз ти давам вино; ти ми даваш вино; аз ти давам ракия; ти ми даваш ракия..." След края на тази част от ритуала, семейството сяда да вечеря.

Церемонията приключва с коледна литургия в полунощ.

Рано на следващата сутрин главата на семейството подготва лама, венец, направен от слама с кръст в средата. Семействата си разменят визити, за да си пожелаят "Честито Рождество".

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com

Още:

Католиците в БиХ поддържат живи древни традиции

22/12/2008

Постите завършват с голямо коледно празненство за католическата общност в Босна и Херцеговина, както обяснява кореспондентът на SETimes Юсуф Рамаданович в първата от поредица от статии, посветени на зимните традиции на Балканите.

От Юсуф Рамаданович за Southeast European Times - 22/12/08

Босненски католици се отправят към централната катедрала в Сараево за литургията в полунощ. [Гети Имиджис]

За католиците в Босна и Херцеговина (БиХ) Коледа е несъмнено върховата точка на зимния сезон. Сараевският квартал "Ступ", населяван предимно от етнически хървати, се украсява пищно всяка година. Главната Коледна литургия се отслужва в Сараевската катедрала, красива старинна сграда в романо-готически стил, датираща от 1889 г.

Тя е една от най-забележителните постройки в центъра на Сараево. Литургията, която се отслужва тук всяка година, също е голямо събитие за целия град, независимо от вероизповеданието. На Бъдни вечер сградата се изпълва до краен предел не само с католици, но и с мюсюлмани, православни християни и дори атеисти. Да бъдеш видян тук се е превърнало във въпрос на престиж. Мнозина в действителност остават извън сградата, защото вътре няма място.

Същевременно в селските райони католиците спазват някои много стари традиции и обреди. Подготовката започва още на 13 декември, деня на Света Лучия, със засяване на традиционната коледна пшеница. Тя се подстригва на Бъдни вечер, украсява се със свещи, синя или червена панделка и се поставя под коледната елха или върху масата като празнична украса.

На сутринта преди Коледа главата на семейството донася дъбов клон като символ на добро здраве или наръч сено – символ на изобилието. През деня хората постят, а гозбите, приготвяни за вечеря в този ден, са основно леки – фасул, риба, картофи, сладкиши и различни салати. Домакинствата приготвят месо и пекат ритуалния хляб в очакване на голямото събитие на следващия ден.

На зазоряване в деня на Коледа хората се молят в домовете си и след това отиват на църква за Света литургия. По традиция те не посещават приятели и роднини в този ден, а остават у дома и празнуват с членовете на семейството около обилна трапеза, която този път включва печено месо, както и различни тестени изделия и кейкове.

Куглоф е един от традиционните коледни кейкове за босненските католици. Той се приготвя много лесно:

Продукти:

• 4 жълтъка
• 140 г масло
• 140 г загар
• 280 г брашно
• 50 г стафиди или парченца шоколад
• бакпулвер
• 1 чаша мляко
• лимонова кора
• ванилова захар
• щипка сол
• 4 разбити белтъка

Начин на приготвяне:

Смесете жълтъците със захарта. Добавете маслото, стафидите или парченцата шоколад, млякото, лимоновата кора и ваниловата захар. Разбийте белтъците с щипка сол. Добавете сместа със жълтъците, прибавете брашното и бакпулвера и внимателно размесете всичко. Изсипете във форма за куглоф и печете около час.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com

Link To Us

Info

30.12. 2008г. Протест в солидарност с палестинския народ от Солидарност с Палестина

30.12. 2008г. Протест в солидарност с палестинския народ
от Солидарност с Палестина

Съветът на арабските асоциации в България и Асоциацията на палестинците в България Ви канят на мирна демонстрация на 30 декември 2008 г., вторник, от 15 ч. в знак на протест срещу действията на Израел в Палестина.

Сборен пункт – площадът на НДК откъм ул. “Граф Игнатиев”.

Маршрут на демонстрацията – от НДК до Парламента, Министерски съвет и Президентството.

САЩ-Израел-Палестина

Ноам Чомски

Ноам Чомски (1928) е американски лингвист, лектор и политически активист, считан за създател на трансформационната генеративна граматика – система, която революционизира лингвистиката. Чомски започва работа в Масачусетския технологичен институт (MIT) през 1955 и става известен като отявлен противник на въвличането на САЩ във войната във Виетнам (1959-1975). Написал е много книги върху лингвистиката и политиката. "Език и отговорност" (Language and Responsibility, 1979) свързва езика и политиката.

Red Pepper

превод Благовеста Дончева

http://www.zmag.org/content/Mideast/chomskyapril9.cfm

Преди година социологът Барух Кимерлинг от Хебрю Юнивърсити изтъкна: “Страховете ни се превърнаха във факт.” Евреи и палестинци “слизат до нивото на изпълнена с предразсъдъци омраза… Войната се превръща в съдба, жестока, колонизираща война.”

Когато тази година Израел нахлу в бежанските лагери, колегата му Зеев Щернхел писа: “В колонизиращия Израел… човешкият живот е евтин.” Правителството на Израел “вече говори с открито безсрамие за война, когато истината е, че то провежда колонизираща политика, напомняща поставянето на бедните квартали населени с негри в Южна Африка под властта на белите по време на апартейда.” И в двата случая се подчертава очевидното: няма симетрия между двете етнически групи, сриващи се до нивото на племенна омраза. Конфликтът понастоящем е концентриран в териториите намиращи се под жестока военна окупация в продължение вече на 35 години. Окупаторът е сериозна военна сила и действа с масираната военна, икономическа и дипломатическа подкрепа на световната суперсила. Жертвите му са самотни и безпомощни, едва преживяващи, струпани в мизерни лагери, а в момента понасящи на гърба си и изстрадващи още по-суров терор от вид, напомнящ за “жестоките колонизиращи войни” и опитващи се да отвърнат на жестокото изтребване по същия начин.

“Мирният процес” в Осло промени типа на окупацията, но не и основната концепция. Малко преди да се присъедини към правителството на Ехуд Барак, историкът Шломо Бен-Ами писа:

"Споразумението от Осло е основано на неоколониална база, върху живот в зависимост на единия от другия за вечни времена."

Скоро същият стана архитект на предложението на Съединените щати и Израел в Кемп Дейвид през лятото на 2000 год., което плътно се придържаше към същата база. Предложенията в Осло и Кемп Дейвид бяха обсипани с хвалби от коментаторите в Съединените щати, а палестинците и техният зъл лидер бяха обвинени за провала им и последвалото насилие. Но това е нагла измама, както писа Кимеринг и други сериозни коментатори.

Вярно, двойката Клинтън-Барак направи няколко стъпки към решение в стил “Бантустан”. Малко преди Кемп Дейвид, палестинците от Западния бряг бяха затворени в около 200 разпръснати райони и двойката Клинтън-Барак се записа в историята с предложеното “подобрение” – консолидиране на три кантона под контрол на Израел, фактически разделени един от друг и от четвъртия кантон, Източен Ерусалим – център на палестинския живот и на комуникациите в района. Не беше изчистено положението с петия кантон, Газа, с изключение на това, че населението там фактически също беше превърнато в затворници. Разбираемо е защо не могат да се намерят карти в официалните медии на Съединените щати, както и каквито и да било подробности за двете предложения. Никой не може сериозно да се съмнява, че ролята на Съединените щати ще продължи да бъде от решаващо значение. Следователно от критично значение е да се разбере каква е била тази роля досега и как се е възприемала отвътре, от самите американци. Версията на “гълъбите” (американските сенатори за мирно уреждане на проблема) – така, както са представени от редактора на “Ню Йорк Таймс” от 7 април т. г. – хвали речта на президента: тя “откривала нови възможности”, демонстрирала “нова оценка” на проблема. Първият съществен елемент на речта е “незабавно прекратяване на палестинския тероризъм”. Малко по-късно идва “замразяване, а после изтегляне на еврейските поселища и договаряне на нови граници”, за да се приключи с окупацията и се допусне установяване на палестинска държава. Ако палестинският терор се прекрати, израелците ще бъдат насърчени да погледнат по-сериозно на “историческото предложение на Арабската лига за пълен мир и признаване в замяна на изтегляне на Израел от окупираните територии”. Но първо палестинските лидери трябва да покажат на света, че те са “легитимни дипломатически партньори”.

Реалността е много далеч от това самообслужващо представяне – всъщност, преписано от 80-те години, когато Израел и Съединените щати отчаяно се опитваха да избегнат предложенията за преговори на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и представлява политическо решение, придържайки се плътно към позицията против преговори с ООП, против “допълнителна палестинска държава…” (Вече имало палестинска държава – Йордания) и никаква промяна в статута на Юдея, Самария и Газа освен в съгласие с основните насоки на израелското правителство. (Има се предвид коалиционният план на Перес-Шамир от май 1989 година, подкрепен от Буш Първи в плана “Бейкър” от декември 1989 година.) Нищо от това не бе публикувано или коментирано в официалните медии на Съединението щати, но за сметка на този нелицеприятен факт в същите медии изобилстваха коментарии, осъждащи палестинците за терористичните акции в Израел, които подкопават хуманните усилия на Съединените щати и съюзници.

В истинския свят първата и най-сериозна бариера на “новото виждане” винаги е била и остава позицията на Съединените щати на едностранчива подкрепа на Израел. В “историческото предложение” на Арабската лига няма почти нищо ново. То повтаря основните условия на Резолюцията на Съвета за сигурност към ООН от януари 1976 година, подкрепена буквално от целия свят, включително и от арабските държави, Палестинската организация за освобождение, Европа, Съветския блок – фактически, от всички от значение. Израел се противопостави на тази резолюция, а Съединените щати й наложиха вето, изритвайки я по този начин в архивите на историята. Резолюцията от януари 1976 година, на практика подкрепена от целия свят, призоваваше за политическо решение на конфликта на базата на международно-признати граници “ със съответните разпореждания и спогодби…които да гарантират… суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на всички държави в района и тяхното право да живеят в мир на базата на сигурни и признати граници”. Всъщност тази резолюция е равностойна на резолюция 242 на ООН (както официално е тълкувана и от Съединените щати) и просто я разширява с по-ясното изискване за създаване на палестинска държава. Подобни инициативи от страна на арабските държави, ООП и Европа оттогава досега бяха неизменно блокирани от Съединените щати и в по-голяма част от случаите не фигурираха в публикуваните коментари на официалните медии.

Политиката на отхвърляне от страна на Съединените щати може да се проследи назад до февруари 1971 година, когато египетският президент Садат предложи на Израел пълен мирен договор срещу изтеглянето му от египетската територия, присвоена през 1967 година. В предложението за мир изобщо не се споменаваше за палестинска държава или за съдбата на другите окупирани територии. Израелското правителство на Партията на труда определи предложението на Садат като оригинално, но го отхвърли, тъй като намерението му беше да разшири еврейските поселища до североизточен Синай. Много скоро то пристъпи към осъществяване на намеренията си, налагайки се с изключителна бруталност, предизвикала войната от 1973 година. Израел и Съединените щати разбраха, че мирът е възможен само ако бъде в хармония с официалната политика на Щатите. Но докато лидерът на израелската Партия на труда Езер Вайцман (станал по-късно президент) заяви, че крайният резултат от това предложение няма да разреши на Израел “да съществува в съответствие с мащаба, духа и качеството, които сега въплътява”, израелският коментатор Амос Елон писа, че Садат е предизвикал “паника” в политическото ръководство на Израел, обявявайки съгласие да подпише “мирно споразумение с Израел и да се съобразява с независимостта и суверенитета на Израел в сигурни и признати граници”.

Кисинджър успя да блокира мира, пускайки в действие личното си предпочитание за онова, което той нарече “патово положение”, а именно: никакви преговори, само сила. Предложенията за мир на Йордания също бяха отхвърлени. Оттогава официално Съединените щати се придържаха външно към международния консенсус за оттегляне от окупираните територии – докато Клинтън дойде на власт. Той ефективно отмени резолюциите на ООН и изискването за съобразяване с международните норми. На практика обаче, политиката на Съединените щати по отношение на Близкия изток следваше насоките на Кисинджър – тоест, приемаше настояването за преговори само в краен случай (както Кисинджър се принуди да направи след едва разминалото се фиаско от 1973 година - за която той носи голяма част от основната отговорност - при условията , оповестени от Бен Ами) [През 1973 – най-кръвопролитният конфликт в Близкия Изток – Съветският съюз оказва военна помощ на арабските държави и обявява, че ще продължи да оказва такава до възвръщането на окупираните от Израел територии през 1967. Това коства на Израел 4 100 жертви през 18-те дни, в които продължават сраженията. бел. ред.]

Плановете за палестинците следваха насоките, формулирани от Моше Даян, един от по-съпричастните към съдбата на палестинците лидери на израелската Партия на труда. Той посъветва правителството на Израел да разясни на бежанците: “Ние нямаме решение на проблема. Ще продължавате да живеете като кучета. Който иска – да си заминава, а ние ще видим докъде ще стигнат нещата”. Предизвикан, той отговаря с цитат от Бен Гурион: “ който пристъпи към ционисткия проблем от морална гледна точка, не е ционист”. Моше Даян би могъл също да цитира и Хаим Вайцман, според който съдбата на “неколкостотин хиляди негри” в еврейската Родина “не е от значение”.

Не е учудващо, че водещият принцип на окупацията е постоянно и деградиращо унижение, разнообразявано с мъчения, терор, унищожаване на собственост, изселване и подкрепа на еврейските поселища, както и отнемане на критични, животоспасяващи ресурси – например вода. Разбира се, този вид политика изисква решителна подкрепа от страна на Съединените щати, която обхвана и годините на Клинтън-Барак. “Правителството на Барак завещава на това на Шарон изненадващо наследство”, докладва израелската преса по време на преминаването на властта от едното правителство на другото. Изненадващото наследство се състои в “най-големия брой къщи на еврейски заселници в териториите от времето, когато Ариел Шарон беше Министър на строителството и заселването през 1992 година преди споразумението в Осло”. Средствата за това разгърнато строителство на чужда територия се осигуряват от американския данъкоплатец, приспан с лъжливи приказки за “далновидността” и “великодушието” на лидерите на Съединените щати, спъвани от терористи като Арафат, който предаде “нашето доверие”… може би отчасти и от някои израелски екстремисти, което реагират неадекватно на престъпленията на палестинците.

Как трябва да действа Арафат, за да спечели отново нашето доверие се обяснява накратко от Едуард Уокър, официален правителствен представител, отговорен за Близкия изток при Клинтън. Непочтеният Арафат трябва да обяви ясно и точно следното: “Ние поставяме бъдещето и съдбата си в ръцете на Съединените щати”. Точно това поведе кампанията за подкопаване на правата на палестинците в продължение на трийсет години.

По-сериозните коментатори признават, че “историческото предложение” в основната си част повтаря саудитския план на Фахд от 1981 година – подкопан, както обикновено се твърди, от отказа на арабите да приемат съществуването на Израел. Отново фактите нямат нищо общо с тази измислица. Планът от 1981 година беше подкопан от реакцията на Израел, определена дори от официалните израелски медии като “истерична”. Шимон Перес предупреди, че планът Фахд “заплашва самото съществуване на Израел”. Президентът Хаим Нерцог заяви, че “действителният автор” на този план била Организацията за освобождение на Палестина и че този план е дори по-краен от Резолюцията на Съвета за сигурност към ООН от януари 1976 година, която също била “подготвена от” Организацията за освобождение на Палестина, докато той бил представител на Израел в ООН. Тези твърдения едва ли отговарят на истината (въпреки че Организацията за освобождение на Палестина публично подкрепи и двата плана). Изявления от този тип обаче доказват отчаяния страх на част от израелските “умерени” политици от евентуално достигане до политическо решение с непрекъснатата и решителна подкрепа на Съединените щати.

В такъв случай основният проблем както в миналото, така и сега е Вашингтон, който упорито поддържа през годините отказа на Израел от политическо решение в условията на широк международен консенсус, повторен отново в “историческото предложение на Арабската лига”.

Настоящите леки отклонения в познатата от години политика на Съединените щати за Близкия изток – политика, базирана на отхвърляне на политическо решение на кризата, са тактически и засега минимални. Тъй като съществува възможност плановете за нападение на Ирак да бъдат осуетени, Съединените щати допуснаха гласуването на резолюция на ООН, призоваваща Израел да се изтегли “незабавно” от новоокупираните територии – значението на “незабавно” във случая е “толкова скоро, колкото е възможно”, както го обясни държавният секретар Колин Пауъл. Палестинският тероризъм трябва да се прекрати “веднага”, но много по-крайният тероризъм на Израел, провеждан в продължение вече на 35 години, може да продължи още известно – неопределено – време. Израел веднага ескалира агресията, което се посреща от Пауъл с изявлението: “Доволен съм, че министър-председателят (на Израел) ускорява операциите си”. Голямо е подозрението, че пристигането на Пауъл в Израел се забавя нарочно, за да се даде възможност на Министър-председателя да “ускорява операциите” според вижданията си. Позицията на Съединените щати може отново да претърпи някаква козметична промяна – пак поради тактически причини. Съединените щати позволиха приемането и на още една резолюция на ООН, призоваваща за “далновидност” за палестинска държава. Този жест, посрещнат с похвали, не достигна нивото на Южна Африка отпреди 40 години, когато режимът на апартейд там действително приложи на практика своята “далновидност” за държави, управлявани от местните негри. Тези държави не бяха нито по-жизнеспособни, нито по-легитимни от формата на неоколониална зависимост предвидена от Съединените щати и Израел и за окупираните палестински територии. Междувременно Съединените щати продължават да “ескалират терора” – възползвам се от думите на Президента – като осигуряват на Израел средства за терор и разрушения, включвайки нова доставка на най-модерни хеликоптери от арсенала си. (Робърт Фиск, “Индипендънт”, 7 април). Такива са стандартните реакции на жестокостите, извършвани от един клиентелистки режим. Ще цитирам един многозначителен пример. В първите дни на настоящата Интифада Израел използва хеликоптери на Съединените щати, за да атакува цивилни обекти, избивайки 10 палестинци и ранявайки 35 – едва ли някой ще приеме шаблонното оправдание, включващо изтърканата от употреба дума “самозащитата”. Клинтън реагира с предложение за споразумение за “най-голямата покупка на военни хеликоптери от Израелските въздушни сили през последното десетилетие”. (“Ха’арец”, 3 октомври, 2001 година). Покупката включваше и резервни части за нападателните хеликоптери “Апачи”. Пресата помогна като отказа да оповести фактите в публичното пространство. Няколко седмици по-късно Израел започна да използва хеликоптерите на Съединените щати за избиване на неудобни палестински лидери. Едно от първите действия на администрацията на Буш беше да изпрати хеликоптери “Апачи Лонгбау”, най-смъртоносните нападателни хеликоптери на разположение. Този акт бе съобщен накратко в дъното на страницата за бизнес-новини. Обвързването на Вашингтон с “ескалиране на терор” беше илюстрирано отново през декември, когато Съединените щати отхвърлиха с вето Резолюция на Съвета за Сигурност към ООН, призоваваща към прилагане на плана “Мичъл” и изпращане на международни наблюдатели, за да контролират ограничаването на насилието – най-ефективният, общопризнат метод за тази цел. По отношение на Близкия изток този призив е рутинно отхвърлян от Израел и редовно блокиран от Съединените щати. Отхвърлянето с вето стана по време на период на относително спокойствие от 21 дни – което означава, че по това време беше убит само един израелски войник и бяха проведени 16 нахлувания на израелската армия в райони под палестински контрол (Греъм Ъшър, “Мидл Ийст Интърнашънъл” от 25 януари 2002 година). Десет дни преди ветото Съединените щати бойкотираха – и по този начин провалиха – международна конференция в Женева, която още веднъж подчерта, че Четвъртата Женевска конвенция е валидна и за окупираните територии в Близкия изток. Това означава, че буквално всичко, вършено от Съединените щати и Израел там, представлява “сериозно нарушение” или “военно престъпление”, казано по-простичко. Конференцията изрично декларира, че финансираните от Съединените щати израелски поселища са незаконни и осъди практиката на “преднамерено избиване, изтезаване, незаконно депортиране и присвояване на собственост… провеждана безразборно в грубо нарушение на закона”. Като договаряща страна на високо ниво Съединените щати са задължени от официален договор да преследват извършителите на подобни престъпления, дори и ако сред тези извършители е собственото им правителство. Всичко това премина в пълна тишина.

Съединените щати не са се оттеглили нито от официалното признание за приложимостта на Женевската конвенция в окупираните от Израел територии, нито от заявеното от тях осъждане на нарушенията на Израел, “окупиращата сила” (потвърдено от Джордж Буш Първи, когато той беше представител на Съединените щати в ООН). През октомври 2000 година Съветът за сигурност потвърди консенсуса по този въпрос, “призовавайки Израел, окупиращата сила, да съблюдава съвестно законните си задължения според Четвъртата Женевска конвенция”. Този текст беше гласуван с 14:0 гласа. Клинтън се въздържа, очевидно нежелаещ да спре с вето един от съществените принципи на международния хуманитарен закон, особено в светлината на обстоятелствата, при които той влезе в сила, а именно, да криминализира формално престъпленията на нацистите. Всичко това обаче също беше бързо препратено в най-тъмното и отдалечено чекмедже на паметта – още един принос към “ескалирането на терора”.

Докато не се допусне дискутирането на такива въпроси и последствията от тях не се разберат, безцелно е да призоваваме за “ангажиране на Съединените щати в мирния процес” и перспективите за евентуално истински конструктивно действие остават мрачни и отдалечени.

Info

Палестинец носи тялото на 4-годишната си дъщеря Дена

Палестинец носи тялото на 4-годишната си дъщеря Дена, убита по време на въздушните нападения над Газа. В атаките вчера сутринта загинаха и четирите сестри на Дена.

ФОТО РОЙТЕРС

Genocide

The definition of genocide includes the killing of members of an ethnical, national, religious or racial group with the intention of destroying the whole or part of that group.

Genocide can also consist of actions that create conditions of life that can reasonably be understood to lead to the destruction of similar groups. Such actions also often constitutes war crimes, of willful killing, and crimes against humanity, of murder or even extermination.

What Israel is doing in Gaza is unquestionably strong evidence of the crime of genocide. It is evidence that should be immediately investigated by an impartial body.

When a few states thought that genocide was being committed in Darfur, the UN Security Council investigated the matter. Although its investigation found that genocide was not being committed, at least an investigation took place within a relatively short period of time.

The situation in Palestine has existed for more then 60 years, with Israel constantly killing and harassing Palestinians. Tens of thousands of Palestinians were slaughtered by Israel’s army using American made weapons.

If these actions are not investigated as genocide, then perhaps there is no such thing as genocide and our new year’s resolution might just as well be that we sit by while the Palestinians are slaughtered. At least then the people of Palestine would have the solace of knowing who is responsible for killing their children.

Curtis Doebbler,

Professor of law,

An Najah National University,

Nablus

30 December 2008

Info

Война в Газа

30 декември 2008 | 00:29 |
Израелският министър на отбраната Ехуд Барак обяви, че Израел е в състояние на пълномащабна война с „Хамас”. Израелските военновъздушни сили продължават да бомбардират различни обекти в Ивицата Газа, която е под контрола на радикалното палестинско движение „Хамас”. До момента се съобщава за над 300 загинали палестинци, сред които много цивилни, а над 1400 души са ранени. Барак заяви, че операцията ще продължи, докато не бъдат изпълнени поставените цели, а именно – да се сложи край на ракетния обстрел от Ивицата Газа.
Междувременно продължава струпването на танкове и военна техника на границата между Израел и Ивицата Газа. Израелската армия обяви районите по границата с Ивицата Газа за закрита военна зона. Всички пътища в района ще бъдат затворени, като ще бъдат допускани само местни жители.
В миналото подобно решение на армията обикновено е било последвано от сухопътни операции в Ивицата Газа. В редица страни по света се проведоха антиизраелски протести с искане проявите на насилие незабавно да бъдат прекратени.

Агенция „Фокус”
Израел бомбардира правителствени сгради в Газа, ракети удариха Ашкелон (ОБЗОР)
Израелските военновъздушни сили трети ден продължиха да бомбардират различни обекти в Ивицата Газа, която е под контрола на радикалното палестинско движение „Хамас”. През изминалата нощ са били улучени над 40 обекта, според данни на военното командване на Израел.
Израелският министър на отбраната Ехуд Барак заяви, че операцията ще продължи, докато не бъдат изпълнени поставените цели, а именно – да се сложи край на ракетния обстрел от Ивицата Газа.
Тази нощ са били бомбардирани офисът на лидера на „Хамас” Исмаил Хания в град Газа, както и цехове за производство на палестински ракети в различни райони на Ивицата Газа.
Унищожени са и тунели по границата между Ивицата Газа и Египет. Междувременно продължава струпването на танкове и военна техника на границата между Израел и Ивицата Газа. Израелската армия обяви районите по границата с Ивицата Газа за закрита военна зона. Всички пътища в района ще бъдат затворени, като ще бъдат допускани само местни жители.
В миналото подобно решение на армията обикновено е било последвано от сухопътни операции в Ивицата Газа.
Над 300 палестинци са загинали от началото на израелската операция, която започна в събота, малко повече от седмица след края на крехкото шестмесечно примирие между Израел и „Хамас”.
Палестинските екстремисти също продължават да обстрелват граничните израелски градове. Един човек загина, след като ракета „Град” улучи новострояща се сграда в центъра на израелския град Ашкелон. При ракетното нападение са ранени най-малко 14 души.
Израелската полиция е в повишена готовност за евентуални атаки на територията на Израел и в района на Западния бряг.
Източници от радикалното палестинско движение „Хамас” твърдят, че израелският военнослужещ Гилад Шалит е бил ранен при един от израелските въздушни удари в Ивицата Газа. От „Хамас” не разкриват повече подробности за това какво е състоянието на Шалит, нито как е бил ранен.
Високопоставени представители от Комитетите за народна съпротива и въоръженото крило на „Хамас”, взели участие в отвличането на Шалит, са отказали да потвърдят информацията.
От своя страна израелското военно командване обяви, че „Хамас” ще направи всичко възможно за това Гилад Шалит да остане жив. Израелският военнослужещ беше отвлечен на 25 юни 2006 година в Ивицата Газа.
От началото на израелската офанзива в събота срещу територията на Израел са били изстреляни над 160 ракети, като израелската армия съобщава, че са поразени над 300 обекта в Ивицата Газа.


Агенция „Фокус”
Нова вълна на насилие в Ивицата Газа - коментари в европейските медии (ОБЗОР)
Израел свика 6 500 резервисти, което е знак за сухопътна офанзива в Ивицата Газа, пише “Дейли Телеграф”. На силите от танковия корпус бе наредено да се явят в казармите, докато армията струпва сухопътни сили в периметъра на Ивицата Газа. Това се случва, след като военни самолети бомбардираха региона за втори ден, при което близо 300 души бяха убити, а повече от 700 – ранени. Израелското правителство отказа да се вслуша в международната общност да се въздържа и заяви, че ще продължи ударите, докато палестинските бойци не престанат с ракетния обстрел срещу Израел. Самолети опитаха да изолират Ивицата Газа като бомбардираха области, където нелегални трафиканти бяха прокопали множество тунели под границата с Египет.
Но въпреки че броят на жертвите от палестинска страна продължава да расте, няма знаци, че бойците ще спрат ракетния обстрел срещу Израел.
Призивите от Съвета за сигурност на ООН, Европейския съюз и Папата останаха нечути, след като Израел мобилизира резервисти за вероятна сухопътна офанзива в Ивицата Газа.

***

Яростни сблъсъци избухнаха пред израелското посолство в Лондон вчера, след като 1500 души протестираха против атаката на Израел срещу Ивицата Газа, пише “Таймс”. Палестинци и британски мюсюлмани се събраха на “Хай стрийт Кенсигтън” в западен Лондон, пеейки “Пет, шест, седем, осем – Израел е терористична държава”.
Полицията се опитваше да контролира демонстрантите, някои от които прибягнаха към насилие. Свидетели твърдят, че някои от протестиращите са били насила отстранени, а други са били видени с окървавени лица. Един от демонстриращите е хвърлил пакет (който се е оказал книга) , а друг червена течност срещу вратите на посолството. Полицията е успяла да отдръпне тълпата, тъй като някои от хората са се опитали да преминат бариерите, оградили посолството. Протестиращите развявали палестински знамена и размахвали плакати с надписи: “Холокост в Газа” и “Няма мир, няма правосъдие”.

***

Израелската военна операция в Ивицата Газа предизвика ливанската шиитска групировка “Хизбулла”, пише днес на електронната си страница германският вестник “Ди Велт”. Нейният лидер Сайед Хасан Насрала е привел хората си в бойна готовност. “Хизбулла” е готова да се отбранява срещу всяка израелска “агресия” срещу Ливан, заяви Насрала. Неговата реч беше транслирана по телевизията от неизвестно място. Тя можеше да бъде видяна и на огромни телевизионни екрани в предградията на Бейрут, където “Хизбулла” издига своята крепост.
Насрала не заплаши открито Израел с война, но не изключи нападение. Той призова египтяните към масови протести. “Милиони” египтяни трябва да излязат на улицата, за да накарат правителството в Кайро да отвори границите към Ивицата Газа, заяви Насрала. “Народе на Египет, Ти трябва да отвориш тези граници”, призова шиитският лидер.
Ако египетското правителство не отвори пропускателния пункт Рафах и не помогне на палестинския народ, то може да се смята за съучастник на “клането и блокадите”.

***

Израелските бойни пилоти се подготвяха за този ден от месеци. Също толкова време им трябваше на военните тайни служби да съберат информация за местонахождението на полицейските постове, оръжейните и тренировъчни лагери на “Хамас” в Ивицата Газа, коментира днес германският вестник “Франкфуртер Рундшау”. Израелската армия с гордост отбеляза това в свое изявление. Защото повече от 60 израелски самолета в събота вече започнаха първата и най-разрушителната досега вълна на нападение срещу цели в Ивицата Газа с кодовото име “Излято олово”.
Това, което в Израел предизвика радост, в Газа донесе разрушения и ужас. Преди всичко в полицейския щаб в Газа имаше неописуеми сцени. Там полицаите празнуваха края на обучението им. Телевизионните репортажи показаха двор, пълен с тела в черни униформи. Навън по улиците уплашени ученици бягаха между труповете, за да се приберат вкъщи.
От шестдневната война не е имало подобен кървав ден като този, в който при израелската операция бяха убити най-малко 200 души. Жертвите се увеличиха в неделя, когато бомбардировките продължиха. Повечето от 280 жертви бяха ислямисти. Една трета от жертвите обаче бяха обикновени граждани.

***

Военните действия в Ивицата Газа продължават и войната е в разгара си, коментира на електронната си страница белгийският вестник “Де Морхен”.
Резултатът от подновената от “Хамас” война и израелските въздушни атаки е повече от 300 загинали палестинци. Израел заяви, че конфликтът ще продължи докато не бъде намерен приемлив изход. В белгийските градове Гент и Лювен и се проведоха шествия в подкрепа на палестинците, които се блокирани в Ивицата Газа, която е контролирана от радикалното движение “Хамас”. Демонстрантите настояха “Хамас” и Израел да не решават конфликта за сметка на цивилното население и да бъдат взети всички мерки в Ивицата да достига хуманитарна помощ.

***

Времето на въздържанието свърши- сега Израел трябва да действа, за да защити гражданите си, заяви в интервю за австрийския вестник “Дер Щандарт” говорителят на израелския премиер Марк Регев.
Аз предупреждавам всички журналисти да не вярват на информацията за броя на жертвите в Ивицата Газа. Палестинската групировка “Хамас” е изградила своя система в Газа, подобна на тази на талибаните. Тя контролира болниците, спасителните операции. Няма съмнение относно интересите – палестинците искат да увеличат броя на цивилните жертви и да намалят щетите, които те самите са причинили. Ако трябва да се слуша “Хамас”, то ние сме нападнали само гражданите, а не военните. Това е смешно.
Ние се целим точно срещу военната техника на “Хамас”, нападаме нейни командни постове, нейната комуникационна структура. За това “Хамас” може да обвинява само себе се- “Хамас” е тази, която прекрати примирието през изминалата седмица. “Хамас”е тази, която оттогава изпраща ракетите си. 250 хиляди израелци, от които 100 хиляди деца, живеят в страх и ужас. Сега ние действаме, за да защитим тези хора.
Тази операция ще отслаби “Хамас” и ще засили умерените сили сред палестинците. Но аз не храня илюзии- няма да бъде толкова лесно и няма да стане толкова бързо, колкото ни се иска. Но в Израел имаме една масова подкрепа на действията на правителството.
Какво би направила Австрия, ако беше нападната от съседите си с ракети, които убиват хора и всяват страх? Колко дълго щеше да чака? Една седмица? Един месец? Израел имаше голямо търпение. Но стига толкова. Само в четвъртък 80 ракети удариха Израел. Нито една демокрация не може да толерира това.

***

С прецизна бомбардировка и неутрализиране на редица позиции на “Хамас” армията на Израел се противопостави една групировка, която застрашава не само Израел, но и умерените режими в съседните арабски страни като цяло, коментира днес на електронната си страница вестник “Люксембургер Ворт”. През изминалата седмица ислямистите на “Хамас” и “Хизбулла” издадоха закони на шариата, които освен отсичане на ръце, замеряне с камъни и бой с камшик предвижда и разпъването на кръст.
Тъй като и двете движения са подкрепени политически и логистично от Техеран, то израелската акция на сабат е един ясен сигнал за Иран.
Изненадващият удар срещу Газа е и генерална репетиция за евентуалното унищожаване на ирански ядрени съоръжения.

***

Съветът на сигурност на ООН се обърна към Израел с искане да прекрати бомбардировките в Ивицата Газа и да допусне хуманитарна помощ в Палестина, пише руският вестник “Взгляд”. Израелската страна е готова да изпълни искането наполовина: както заяви министърът на отбраната на Израел Ехуд Барак, той ще отвори границите за преминаване на камиони с хуманитарна помощ, но няма да прекрати военната операция. При това, паралелно с въздушните удари, Израел се готви да премине и към сухоземна операция.
Членовете на Съвета за сигурност подчертаха необходимостта от възстановяване на спокойствието в региона, за да се осигури възможност за намиране на политическо решение на палестинско-израелския конфликт. Те призоваха Израел да предостави достъп на хуманитарна помощ в Ивицата Газа и незабавно да преустанови военната операция, “в резултат на която вече има многочислени жертви сред палестинските граждани”. Проектът също съдържа призив към незабавно прекратяване на ракетните обстрели срещу израелската територия от Газа.

***

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров в телефонен разговор със своя израелски колега Ципи Ливни призова за прекратяване на военните действия в Ивицата Газа и допускането на хуманитарна помощ, пише “Комсомолския правда”.
“Разговорът бе изцяло посветен на ситуацията в Ивицата Газа. От наша страна бе потвърдена позицията на Русия в полза на незабавно прекратяване на силовите действия в Ивицата, които вече доведоха до многочислени жертви срез палестинците. Беше подчертана необходимостта от възстановяване на режима на “затишие”, който би позволил да се осигури сигурност на гражданското население в южен Израел. От руска страна бе отбелязана също така важността да се допуснат хуманитарни камиони в Газа”, се казва в съобщение на министерството на външните работи.

Агенция „Фокус”
Антиизраелските протести по света продължават (ОБЗОР)
Новата вълна от насилие в Ивицата Газа предизвика протести, не само сред водещите световни лидери, но и сред мирните граждани по света. След протестите в арабските държави вълната на недоволство се пренесе и на други места.
Във Великобритания палестински демонстранти спряха движението по една от главните улици на Лондон в знак на протест срещу израелските въздушни удари в Ивицата Газа. Около 500 души се събраха пред заграденото с бетонни блокове израелско посолство в Лондон на силно охраняваната улица “Кенсингтън палас”.
Протестиращите, обаче, се оказаха толкова много, според някои източници - около 1500 души, че скоро блокираха съседната улица “Кенсингтън хай”. Така бе спряно движението на автобусите и автомобилите по една от най-оживените търговски улици в западната част на Лондон, където се намират много посещавани магазини. Палестинци и британски мюсюлмани се събраха на “Кенсигтън хай”, пеейки “Пет, шест, седем, осем – Израел е терористична държава”.
Полицията се опитваше да контролира демонстрантите, някои от които прибягнаха към насилие. Свидетели твърдят, че някои от протестиращите са били насила отстранени, а други са били видени с окървавени лица. Един от демонстриращите е хвърлил пакет (който се е оказал книга) , а друг червена течност срещу вратите на посолството. Полицията е успяла да отдръпне тълпата, тъй като някои от хората са се опитали да преминат бариерите, оградили посолството. Протестиращите развявали палестински знамена и размахвали плакати с надписи: “Холокост в Газа” и “Няма мир, няма правосъдие”. Има задържани.
В същото време в столицата на Франция Париж стотици демонстранти излязоха по улиците, за да осъдят “терористичните” и “нехуманни” израелски бомбардировки в Ивицата Газа и да призоват за по-бързо прекратяване на конфликта..
“Случващото се е нехуманно. Не искаме никакви смъртни случаи и от двете страни, но израелската реакция е несъразмерна,” каза Джамел, алжирец, който живее във Франция. Той и още около 200 демонстранти се събраха в района на Триумфалната арка. В парижкия квартал Барбе, в който живеят много имигранти от Северна Африка, френската полиция каза, че 1 300 души са се присъединили към анти-израелски протест, на който било изгорено американското знаме.
Около 20 хил. души участваха в протести в египетските градове срещу бойните действия в Ивицата Газа, причинили смъртта на 280 палестинци. Много от протестиращите в Египет са членове на забранената организация “Братя мюсюлмани” – най-голямата опозиционна група в страната, от която произлиза радикалното движение “Хамас”.
В Иран хиляди души се събраха в центъра на Техеран, за да изразят своя протест срещу израелската операция в Ивицата Газа. Демонстрантите скандираха: „Смърт на Америка!” и „Израел трябва да бъде изтрит от лицето на Земята!”. В протестната акция се включиха правителствени чиновници, политици и военнослужещи.
Турските граждани също не останаха безмълвни срещу масовите убийства, започнали на 27 декември от Израел в Ивицата Газа. В много провинции на Турция - от източните до западните райони, гражданите масово протестираха с палестински знамена в ръце срещу Израел и подкрепиха населението на Газа. В демонстрациите участваха редица неправителствени организации с различна политическа ориентация. На протестите се изгаряха израелски знамена и се отправяха критики и към САЩ, които след убийствата в Газа обвиниха вместо Израел палестинската организация “Хамас”.
Въпреки дъжда вчера на площад Баязид в Истанбул се събраха близо 10 хиляди души, които скандираха лозунги “Палестинският народ не е сам” и “Вън убиеца Израел от Палестина”. Демонстранти изгориха чучело на американския президент Джордж Буш и израелското знаме. Левичарска група от около 2 000 души постави черен венец и чифт обувки пред сградата на Генералното консулство на Израел в Истанбул.
В столицата Анкара адрес на протестите беше районът на израелското посолство. Различни групи се събираха пред посолството в различни часове и скандираха лозунги против Израел. Някои демонстранти захвърляха обувки по сградата на посолството.
Протести имаше и в град Самсун, Централна Турция. Група от около 500 души изгори израелското знаме и по този начин изрази своя протест. В източния турски град Агръ се събраха около 200 души. В град Батман, Югоизточна Турция, хиляди граждани са събраха пред паметника на човешките права. В град Газиантеп, Югоизточна Турция, около 300 души проведоха протестна демонстрация. Остри протести срещу Израел имаше и в провинциите Съвас, Сакария и Коджаели. Жители на град Елязъг, наметнати с палестински знамена, направиха панихида в памет на загиналите в Газа, пише “Заман”. Гласове на протест имаше и в провинциите Анталия и Измир.
По- рано антиизраелски протести бяха органиизрани в Йемен, Ирак, Йордания и Дубай.

Агенция „Фокус”
Ройтерс: Индонезийска организация може да изпрати доброволци в Ивицата Газа
Индонезийската военна мюсюлманска организация “Фронт за защита на исляма” обяви, че планира да набере около хиляда доброволци, които ще бъдат изпратени в Ивицата Газа, за да защитават местното население от израелските ракетни удари, в резултат на които загинаха над 300 палестинци, предаде агенция Ройтерс.
Правителството на Индонезия се присъедини към недоволството на международната общност от политиката на Израел след редицата въздушни удари, нанесени в събота от израелската страна по цели в Ивицата Газа.
Генералният секретар на Фронта Ахмад Соебри Лубис заяви, че организацията ще започне да набира войници-доброволци до няколко дни и ще ги изпрати в лагери в Индонезия, за да бъдат подготвени “за бойното поле”. “Доброволците трябва да са в добра физическа форма, да имат силна вяра и да са готови да умрат”, каза още той за агенцията.
По неговите думи, на доброволците ще бъдат раздадени еднопосочни билети до Палестинската автономия, където те ще останат до пълната победа над Израел.
Въпреки това, индонезийският военнокомандващ генерал Джоко Сантосо каза пред репортери, че “Фронт за защита на исляма” първо ще трябва да се консултира с правителството преди да изпрати доброволците в Палестинската автономия.

Агенция „Фокус”
Турция и Египет призоваха за спиране на въоръжените действия в Ивицата Газа
Турция и Египет призоваха за спиране на въоръжените действия в Ивицата Газа, предаде ДПА. Турският министър на външните работи Али Бабаджан заяви, че израелските въздушни удари само ще доведат до ескалиране на насилието в района.
„Ние призоваваме Израел незабавно да прекрати военните си операции в Ивицата Газа От своя страна „Хамас” не трябва да дава поводи за атака от страна на израелската армия”, каза Бабаджан след среща с египетския министър на външните работи Ахмед Абулгейт.
От своя страна Абулгейт също призова за спиране на насилието и посочи, че Египет осъжда военните действия на Израел в Ивицата Газа през последните три дни.

Агенция „Фокус”
„ИЮ Обзървър”: ЕС изрази своето безпокойство от израелските атаки в Ивицата Газа
Европейският съюз изрази сериозното си безпокойство от продължаващите израелски атаки в Ивицата Газа, при които бяха убити над 300 палестинци. ЕС определи израелските въздушни удари като „неприемливи” и призова двете страни да прекратят въоръжените действия, съобщава „ИЮ Обзървър”.
Франция, която е в края на своето председателство на ЕС, от името на 27-странния блок осъди диспропорционалната употреба на сила от двете страни в конфликта.
„В Газа не може да име военно решение”, се посочва в изявлението, в което се настоява да бъдат отворени всички контролно-пропускателни пунктове и незабавно да бъдат подновени доставките на гориво и хуманитарна помощ

Агенция „Фокус”
Израел е в състояние на пълномащабна война с „Хамас”, заяви Ехуд Барак
Израелският министър на отбраната Ехуд Барак обяви, че Израел е в състояние на пълномащабна война с „Хамас”, предаде АФП.
„Ние нямаме нищо против жителите на Газа, но ние водим тотална война срещу „Хамас” и неговите съюзници”, каза Барак.
По-рано днес израелската армия обяви районите по границата с Ивицата Газа за закрита военна зона. Всички пътища в района ще бъдат затворени, като ще бъдат допускани само местни жители.
В миналото подобно решение на армията обикновено е било последвано от сухопътни операции в Ивицата Газа.

Агенция „Фокус”
Неправителствени организации в Турция изпращат помощи за Ивицата Газа
Турция протяга ръка за помощ на населението в Ивицата Газа, претърпяло бруталното нападение на Израел, предава турската информационна агенция ДЖИХАН. Червеният полумесец е изпратил 250 тона хранителни продукти, достатъчни да задоволят потребностите на 150 000 души. Помощите се транспортират с 10 ТИР-а, тръгнали вчера, и се очаква да бъдат в Газа до 5 дни. Предстои изпращането на втората пратка 250 тона, предимно лекарства и медицински материали.
Дружеството “Морски фар” /станало скандално известно с водения в Германия съдебен процес за пране на пари и незаконни парични преводи към Турция включително и със сериозни подозрения за замесване на управляващата партия – бел. на „Фокус”/ е решило на първо време да отпусне 100 000 турски лири /около 100 000 лева/ и да предприеме постъпки за транспортиране в Турция на нуждаещи се от лечение ранени палестинци.
Дружеството за защита правата на човека също предприема кампания за набиране на помощи от храни и лекарства и за осигуряване на лечение в Истанбул на ранени палестинци.

Агенция „Фокус”
Белият дом призова “Хамас” да се съгласи на “дълготрайно” прекратяване на огъня
Белият дом настоя палестинското радикално движение “Хамас” да се съгласи на “дълготрайно” прекратяване на огъня, докато Израел вече трети ден провежда военни операции в Ивицата Газа, предаде АФП.
“За да може насилието да бъде прекратено, “Хамас” трябва да спре да изстрелва ракети и да се съгласи на дълготрайно прекратяване на огъня”, каза говорителят на Белия дом Гордън Джондроу.
„Това е целта, за която всички страни в конфликта трябва да работят. За това работят и САЩ”, добави той.

Агенция „Фокус”
Белият дом призова “Хамас” да се съгласи на “дълготрайно” прекратяване на огъня
Белият дом настоя палестинското радикално движение “Хамас” да се съгласи на “дълготрайно” прекратяване на огъня, докато Израел вече трети ден провежда военни операции в Ивицата Газа, предаде АФП.
“За да може насилието да бъде прекратено, “Хамас” трябва да спре да изстрелва ракети и да се съгласи на дълготрайно прекратяване на огъня”, каза говорителят на Белия дом Гордън Джондроу.
“Това е целта, за която всички страни в конфликта трябва да работят. За това работят и САЩ”, добави той.

Още:

The slow death of Gaza
The collective punishment of Gaza's civilian population is illegal. But international law was tossed aside long ago
guardian.co.uk