Разпространението на ислямската религия в Швеция е свързано със съзнателното отстояване на принципите на религиозната свобода в обществото. Още през 1593 г. делегатите на Евангелистката лутеранска църква обявяват, че техният религиозен институт е единственият в страната. Така, в продължение на 300 години, тази северноевропейска държава е управлявана според принципа: „Една нация, един народ, една религия”. Лутеранството се превръща в социален цимент на шведското общество за дълъг период от време. Всякакви опити за практикуване на нехристиянски, дори нелутерански, религиозни култове са били наказвани изключително сурово, съгласно гласуваните закони. Аналите свидетелстват за масови покръствания на нелутеранци, евреи и мюсюлмани. През 1692 и 1695 г. са били приети в лоното на лутеранска църква най-много последователи на исляма.
През ХVІІІ век шведската държава предприема малко по-толерантна политика спрямо изповядващите нелутеранството. Решаваща роля за този поврат има загубата на лидерската роля на кралството в Балтийския регион след Великата северна война (1699-1721). Дори за известно време, след разгрома при Полтава от армията на Петър І, крал Карл ХІІ се спасява с бягство в пределите на Османската империя. Там той остава за един дълъг период (1709-1714 г.), превръщайки се в съюзник на султана, подстрекавайки го за война срещу Русия. Специалистката по религии от университета в Малмьо д-р Анна Роалд отбелязва, че през ХVІІІ век държавата предоставя свобода на изповедание на ислямския култ. През тази епоха се появяват и първите дисертации на ислямска тематика в местните университети.1 М. Ануар, Ж. Блашке и Е. Сандерс са на мнение, че в края на този век се гласуват закони, които само привидно позволяват ограничена свобода на католиците и евреите. В тяхното задълбочено изследване за ислямското малцинство в Швеция те не говорят за истинска свобода на изповядването на ислямския култ по това време.2 Според авторите едва през ХІХ век властта започва да изоставя прилагането на принципа на религиозна нетолеранстност. Това става по чисто икономически причини. Тогава Швеция навлиза в епохата на индустриализацията и стопанството й се нуждае от допълнителна работна ръка. Едва през 1860 г. е премахнато наказанието, предвидено за лицата, които се отказват от лутеранското направление на християнската религия. Подобна промяна обаче е била възможна единствено в рамките на голямото християнско семейство.
Значително по-късно, след почти един век – през 1951 г. в Швеция се гласува закон, който гарантира пълната свобода на изповедание за всички религии. През 1974 г. това положение е гласувано като текст от конституцията на страната. През 1994 г. местните законодатели ратифицират Европейската конвенция за правата на човека, което окончателно гарантира пълната свобода за всички вероизповедания в кралството. През 2000 г. Лутеранската църква губи статута си на държавен религиозен институт, за чието материално съществуване шведите задължително плащат църковен данък. До подобно положение се стига едва след продължителни дискусии, които изтласкват на преден план идеята, че е необходимо държавата да бъде „непредубедена” спрямо всички конфесии, имащи последователи в шведското общество.
Този статут на „непредубеденост” намира практическа реализация още през 1972 г. Тогава се създава Съвет на свободните шведски църкви. През 1980 г. тази институция се преименува в Комисия за държавна субсидия за религиозните общности (КДСРО) . Нейната основна функция е да разпределя държавната помощ между отделните деноминации, чиито лидери са членове на въпросния орган. В същото време единствено по-значимите вероизповедания са представени в КДСРО, тъй като едно от изискванията е самата общност да може да покрива 33% от своите собствени разноски, за да стане реципиент на държавна субсидия. Така броят на последователите се оказва най-важният критерий за фактическото и финансовото признаване на деноминацията от шведската държава. Големият въпрос обаче, който възниква пред местните мюсюлмани, е дали те могат да изградят общност, която да отговаря на шведското разбиране за „свободна църква”? Въпреки че въпросната държавна комисия е с променено име, концепцията за задължителния свободен и отворен характер на конгрегацията остава като критерий за сътрудничеството с държавата.
Първата заселила се компактна група мюсюлмани в кралството са т.нар. балтийски татари. Те пристигат в Швеция в началото на ХХ век от съседна Финландия, където са имали статут на национално малцинство. Броят на татарите обаче е бил толкова малък, че почти няма статистически данни за тях. По-компактни маси имигранти с ислямско вероизповедание пристигат през 90-те години на ХХ век. Според данни на Комисията за субсидии на религиозните малцинства през 2000 г. в кралството вече са живеели около 100 000 вярващи мюсюлмани. В същото време властите считат, че през същата година мюсюлманската общност е надхвърлила цифрата 150 000 души.3 Етническата й принадлежност е изключително хетерогенна. Тя може да бъде групирана в седем по-големи регионални групи: арабска, африканска, иранска, турска, европейска, пакистанска и други. Съотношението между отделните етнически общности варира, в зависимост от тенденцията на имиграционните вълни. До 1980 г. най-многобройна е била групата на турците. Тя е толкова популярна, че и до настоящия момент за шведското обществено мнение понятието „мюсюлманин” се идентифицира с етнонима „турчин”. Турците не само получават най-големите религиозни субсидии от държавата, но и дотогава техният глас е най-силно чуваем по важните въпроси от живота на местното общество. През 90-те години относителният дял на турците, в сравнение с този на останалите мюсюлмани, постепенно намалява. През 1990 г. те вече представляват около 16%, а през 2004 г. – по-малко от 10% от цялата ислямска общност.
Втората значима група е арабската. Тя е съставена от представители на двайсет държави. Сред тях най-многобройна е общността на иракчаните, които започват да имигрират в кралството от края на 70-те години на ХХ век. В края на 2000 г. те са над 50 000 души. Важна особеност е, че около една трета от тях са кюрди. Всички те пристигат в Швеция като бежанци, вследствие на постоянните войни в региона на Персийския залив. Заедно с иранците, иракчаните са най-бързо увеличаващата се субгрупа в шведската мюсюлманска общност. За отбелязване е също и внушителното присъствие на ливанската диаспора, която през 2000 г. наброява над 20 000 души.
Иранската общност е огледална, като произход и темпове на имиграция, с тази на иракчаните. Разликата между тях е в това, че въпреки своята официална конфесионална принадлежност, някои от иранците са крайно негативно настроени към религията. Това се дължи на факта, че те напускат страната вследствие на ислямската революция от 1979 г. За отбелязване е още, че те рядко посещават джамиите или се присъединяват към религиозни практики.
Африканската група е относително по-малобройна от предходните. Според статистиката от 2004 г. в нея най-многобройни са сомалийците (16 000 души) и етиопците (12 000 души). В същото време те демонстрират силна привързаност към ислямската идентичност и практикуването на задължителните култови ритуали.
Последната значима група е тази на имигрантите-мюсюлмани от бивша Югославия, която, с известни уговорки, може да се раздели на босненци, косовари и други пост-югославски мюсюлмани (от Македония и Черна гора). Тази общност пристига в Швеция основно на две по-компактни вълни. Първата е през периода 70-80-те години на ХХ век, когато тези хора се вписват в категорията „икономически имигранти”. Втората, по-малката част, е принудена да напусне своите родни места по време на гражданската война в бивша Югославия от началото на 90-те години. Счита се, че над 150 000 граждани на Босна и Херцеговина от мюсюлмански произход кандидатстват за политическо убежище в скандинавската страна. Едва една трета от тях обаче получават заветния статут. През 2004 г. групата на бившите югославяни вече е над 40 000 души. Шведският изследовател Сандер отбелязва, че в сравнение с останалите мюсюлмани, те показват изключителни способности да се организират и да създават институции, защитаващи техните права в новата им родина.4
Неясни са количествените показатели на групата на етническите шведи, които са приели ислямската религия през последните години. Д-р Роалд счита, че през периода 1960 – 2007 г. те са едва 3 500 души. В същото време представители на Центъра за ислямски изследвания „Ибн Рушд” претендират, че 15 000 шведски граждани на възраст между 20 и 40 години са станали последователи на ислямската религия от 2006 до края на 2008 г.5 Разликата в статистическата информация е очевидна, но логична, тъй като не съществува и консенсус относно точния брой на цялата мюсюлманска общност в Кралство Швеция. Сандер говори за 300 000 – 350 000 мюсюлмани през 2000 г., докато изследователите от „Ибн Рушд” считат, че през 2008 г. малцинството наброява 103 000 представители. Възможно е различията да идват от тълкуването на понятието „мюсюлманин”. Шведският експерт прави разлика между „етнически” (роден извън Швеция) и „религиозен” (задължително практикуващ) мюсюлманин. Освен това не е ясно дали се причислява и в каква степен към религиозната общност второто поколение мюсюлмани. През 2004 г. Сандер публикува изследвания, според които по-малко от 15% от тях се възприемат като „религиозни” мюсюлмани.6
Институционализацията на ислямската общност и култ в кралството започва през 70-те години на ХХ век. Основната причина за това е неимоверно нарасналият брой на мюсюлманите, които започват да гледат на страната като на място на трайно отсядане. Паралелно с това, тогава е регистриран и увеличеният брой на ислямските деноминации и секти. Всяка една от тях желае да институционализира своето присъствие в Швеция, възползвайки се от либералния закон за свобода на вероизповеданията. През 1973 г. се създава първата организация – Шведска национална ислямска федерация (ШНИФ). Само четири години по-късно тя образува свои осем филиала в отделни населени места, претендирайки че представлява около 16 000 организирани членове. През 1976 г. сектата на ахмадитите, напуснала редовете на ШНИФ, постоява първата джамия в Гьотеборг. През 1982 г. и 1984 г. от тази организация се отделят респективно Шведската ислямска асоциация (ШИА) и Централния ислямски културен съюз в Швеция (ЦИКСШ), поради котерийни борби, лидерски амбиции, културни различия и материални претенции за получаване на държавни субсидии от името на цялата религиозна общност. През 1990 г. ШИА и Обединените ислямски богомолци в Швеция създават Шведски ислямски съвет (ШИС). През 2001 г. трите консорциума претендират, че ръководят общо 117 регионални организации, някои от които имат и задгранични представителства.
През април 2006 г. лидерът на ШИА, шведът от йордански произход Махмуд Дабей, отправи отворено писмо до местната политическа класа, с което я призова да приеме специални правни норми за мюсюлманите с цел уреждането на въпросите за ислямските училища в страната и легализирането на шариатските бракове. Той твърди, че оглавява най-голямата организирана група от мюсюлмани в кралството, наброяваща около 70 000 души. Всички шведски политически партии осъдиха искането на Дабей, а Либералната партия настоя да се започне разследване на финансирането на ШИА. Шведският експерт Айе Карлбом и депутатът Абдеразак Аден, създатели на Ислямския демократичен институт, обвиняват ШИА, че разпространява радикални ислямски идеи и са проводник на възгледите на египетските „Мюсюлмански братя” в страната.
През 1992-1993 г. е създадена Ислямска шиитска фондация в Швеция, която претендира, че притежава 12 регионални филиали. През 1995 г. босненците създават своя собствена организация, която от своя страна има 16 клона. Пет години по-късно бившият шведски дипломат Мохамед Кнут Бернстрьом създава Шведска ислямска академия. Тя си поставя амбициозната задача да формира ислямски университет, който да подготвя имами за обслужването на местните религиозни храмове. От 2001 г. тази организация публикува периодичното издание „Минаре” на шведски език. Съществуват също редица младежки, женски и богословски обединения, които развиват дейност в цялата страна.
Трите водещи, „признати” от държавата обединения – ШНИФ, ШИА и ЦИКСШ са обявили, че 147 имами обслужват техните 153 организации. Заплатите на 42-ма свещенослужители се поемат от тях, на 20 – от външни финансови източници (в това число и от турската Дирекция по вероизповеданията), а 85 работят на доброволни начала. Средното годишно възнаграждение на имамите, които са платени от местните организации, е приблизително 11 100 евро. Смята се, че тази сума е достатъчна за препитание според шведските стандарти на живот.
Местните ислямски формации полагат големи грижи за образоването на своите имами. С течение на времето огромната част от тях придобиват познания по шариат, история и други ислямски науки. Почти 7/8 от всички „заварени” имами са били квалифицирани чрез богословска подготовка в Турция. От 1979 г. тамошната Дирекция по вероизповеданията изпраща задължително свещенослужители да обслужват джамиите, които се посещават от турските имигранти в Швеция.
Отделните ислямски общности в страната кандидатстват за субсидии пред КДСРО по три определени пера. Първото покрива разходите за упражняването на текущия религиозен култ, включително и имамските заплати. Второто касае строежа, поддръжката и плащането на наемите на религиозните храмове. Третото е предназначено за религиозно образование и осигуряването на религиозно обслужване в болниците. Единствено в първия сектор държавната издръжка е дългосрочна и добре планирана. По останалите две пера държавната материална намеса се възприема като инцидентна и се предоставя само при крайна необходимост. В същото време шведските граждани продължават да плащат „църковен данък”, дори след отнемането на статут на държавен религиозен институт на Лутеранската църква. Това задължение се налага и върху мюсюлманите, които по този начин дават своя принос за формирането на бюджета на държавните субсидии.
Главният проблем пред местната мюсюлманска общност е свързан със слабата степен на интеграция в обществото. Въпреки че е изминал повече от четвърт век от създаването на първата ислямска организация в страната, недоверието на мнозинството към нея си остава достатъчно голямо. Сандерс изброява няколко „второстепенни” проблема, които трябва да преодоляват местните мюсюлмани. Разграничението на „форсмажорни” и „второстепенни” трудности обаче не е напълно коректно, тъй като доверието на приемащата страна до голяма степен зависи от изкуствено създадената изключителна раздробеност, хетерогенността на регионална, конфесионална и дори на личностна основа, слабото образование, ниската квалификация и силните лидерски амбиции сред отделните общности.
Всичко това обуславя силно негативния имидж на исляма в шведските медии. Сандерс цитира изследване на факултета по журналистика на университета в Гьотеборг от края на 90-те години. То е достатъчно представително, тъй като обхваща 2 500 респонденти. На въпроса: „Вие лично какво отношение имате към исляма?” отговорите се разпределят по следния начин: 65% - крайно отрицателно или преди всичко негативно, докато само 2% - крайно или преди всичко положително. Останалите запитани дават отговора „Не знам.” Мнозинството шведи възприемат исляма като агресивен по природа, несъвместим с демокрацията и нетолерантен към жената. По-слабо образованите хора са по-отрицателно настроени към тази религия в сравнение с тези, които имат по-висок образователен ценз. Също така мъжете са по-толерантно настроени, отколкото жените. Анкетата показва, че живеещите в по-малките населени места са по-нетолерантни към мюсюлманите, отколкото тези, които са в големите градове. Сходен извод може да се направи и по отношение на възрастовия показател – по-младите са по-позитивно настроени, за разлика от по-възрастните шведи.7 Изглежда че приблизително 10 години по-късно страхът от исляма в Швеция не е намалял. През март 2007 г. изследователската група „Taylor Nelson Sofres” реализира анкета, която показа, че 56% от шведите определят ислямския фундаментализъм като сериозна заплаха за кралството.8
В Швеция интеграцията на мюсюлманската общност на политическо ниво е сравнително слаба в сравнение с останалите западноевропейски и дори скандинавски държави. През 1976 година местният парламент гласува правото на постоянно пребиваващите чужденци да избират и да бъдат избирани в местната и централната законодателна власт. Условието е те да имат постоянна регистрация най-малко три години преди провеждането на изборите. В същото време се наблюдава слабо участие на чужденците в политическите състезания, в това число и на мюсюлманите. В избирателните райони, където има най-компактно мюсюлманско население, едва всеки пети от общността, имащ електорални права, отива до урните.9 Такава е ситуацията в Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо, където живеят повече от 50% от шведските мюсюлмани.10Отговорът на въпроса за тяхната слаба политическа мобилизация е свързан преди всичко с характера на конкретния политически субект, който остава анонимен за мюсюлманина. Той е оценен като „чуждо тяло” спрямо неговите интереси от религиозна, етническа и дори от социална гледна точка. Това се отнася дори и за приелите ислямската религия етнически шведи. Един респондент, попадащ в тази социална група, споделя: „В момента, в който приех исляма, аз автоматично се превърнах в „имигрант”. Така изпаднах от средната класа в най-ниската категория шведски граждани.”11 Подобна социална трансформация отдалечава субекта от многостранния политически процес. Така шведските мюсюлмани остават политически непредставени, дори когато формално членуват в една или друга политическа формация.
В края на 80-те години на ХХ век в Швеция преминава вълна от ислямофобия. Групи от бръснати глави и крайно консервативни кръгове започват да организират погроми над отделни мюсюлмани. Според професор Хекан Хвитфелт това се дължи на увеличения брой на мюсюлманската общност в страната, но също така и на започващата тогава криза в шведската икономика. Крайнодесните партии обвиняват новопристигналите имигранти, че са заели работните места и са допринесли за социалноикономическата криза. Изследвания върху безработицата от този период опровергават тези твърдения. Например през 1987 г. съотношението между неработещи шведи (5,7%) и нешведи (20,1%) е приблизително 1:4. През 1997 г. образователният ценз на безработните шведи между 16 и 64 години е бил по-нисък от този на иранците и иракчаните. Тогава около 12% от безработните шведи са имали дипломи за обучение повече от три години след средното образование. Същите данни за иранците са 15%, а за иракчаните – 21%. В същото време този показател за турците е едва 6%.12
Един от подходите на мюсюлманите за намиране на работа е да променят имената си, тъй като местните работодатели проявяват обструкция спрямо тези кандидати. Пред всекидневника „Даген Нихетер” министърката на демокрацията и интеграцията на малцинствата Мона Сахмин отбелязва, че държавата е изразходвала милиони крони, за да накара шведския бизнес да бъде по-толерантен към наемането на нешведски работници. В крайна сметка иранецът Боян Ашгари е принуден да приеме името Стивън Санднеил, неговият сънародник Мохамед става Андерсън, а Халед – Стивънсън. Жените не правят изключение. Йорданката Анна, бивша Амани, споделя пред същия всекидневник: „Трябваше да си сменя името, за да си намеря работа. Шведският трудов пазар е дискриминационен спрямо арабите и мюсюлманите.”13
Прави впечатление, че в сравнение с официалната шведска църква, много по-нетърпими по отношение на мюсюлманите са някои християнски секти и по-малобройните протестантски деноминации. Нееднократно водачът на местната конгрегация на петдесетниците пастор Стенли Сьоберг е заявявал, че мюсюлманите са опасни за страната и нейните традиции. В същото време бившият глава на шведската църква архиепископ Карл Хамар е автор на няколко декларации, отстояващи правата на местните мюсюлмани. През 1997 г. той заявява, че „увеличаващият се брой на мюсюлманите в страната е положително предизвикателство и възможност за християните да развият и защитят своята вяра.”14 След 11 септември 2001 г. Съветът на епископите излиза с официален документ, изразяващ безрезервната си подкрепа за шведските мюсюлмани.
Втора вълна на негативизъм срещу мюсюлманите преминава в страната през 2006 г. вследствие на публикуването на карикатурите на пророка Мохамед в съседна Дания от вестник „Йоланд постен”. Малката, крайнодясна шведска „Партия на демократите” обяви конкурс за нови карикатури на мюсюлманския пророк. Тогавашната министърска на външните работи Лейла Фривалдс беше принудена да подаде оставка, след като спря сайта на въпросната партия, на който бяха изобразени унижаващи мюсюлманите карикатури.15 Общественото мнение прецени, че подобен акт накърнява свободата на словото.Въпреки припламването на искри от време на време, местните мюсюлмани се радват на едни от най-значимите права и свободи в Кралство Швеция. Много е показателно изказването пред „Ройтерс” на имам Адли Абу Хаджар. Той заявява: „Сега Швеция е най-добрата ислямска държава.”161 Roald, A., New Muslims in the European Context: Experience of Scandinavian Converts, Brill Academic Publishers, 2004, p. 27.
2 M. Anwar, J. Blaschke, A. Sander, State Policies Towards Muslim Minorities. Sweden, Great Britain and Germany, Muslims in Sweden, Berlin: Edition Parabolis,2004, pp. 203 - 374.
3 Sander, A., Islam and Muslims in Sweden, Göteborg : Centre for the Study of Cultural Contact and International Migration, Gothenburg University, 1990, pp. 16-17.
4 Sander, A., in M. Anwar, J. Blaschke, A. Sander, State Policies Towards Muslim Minorities. Sweden, Great Britain and Germany, Muslims in Sweden, Berlin: Edition Parabolis,2004, p. 217.
5 Ал мохтасар, 15 елф суиди аатанаку ал ислам мунду нашър ас суар ал мусеиа, 15 хиляди шведи приемат исляма от публикуването на карикатурите на пророка Мохамед, 13.11.2008, http://www.almokhtsar.com/news.php?action=show&id=4149
6 Sander, A., in M. Anwar, J. Blaschke, A. Sander, State Policies Towards…p. 216.
7 Otterbeck, J., The Depiction of Islam in Sweden,http://www.islamawareness.net/Europe/Sweden/depiction.html, 11.12.2008.
8 Press Release, Open Europe, http://www.openeurope.org.uk/media-centre/pressrelease.aspx?pressreleaseid=36, 11.12.2008.
9 Muslims in Sweden, http://www.islamawareness.net/Europe/Sweden/Muslims_in_Sweden.pdf, 11.12.2008, p. 43.
10 Islam in Sweden, http://www.islamawareness.net/Europe/Sweden/sweden.html, 11.12.2008.
11 Op. cit….p. 47.
12 M. Anwar, J. Blaschke, A. Sander, State Policies Towards Muslim… p.54.
13 Zakaria, A.Y., Swedish Muslims Change Names for Jobs, Islam on line,http://www.islamonline.net/English/News/2004-09/09/article06.shtml, 9.9.2004.
14 Wikipedia, K.G. Hammar,http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_Gustav_Hammar#Theological_and_political_positions, 11.12.2008.
15 Еxpress.bg, Шведска министърка подаде оставка заради карикатурите на Мохамед, http://expres.bg/story/4268, 21.03.2006.
16 Islam on line, Despite Problems, Swedish Muslims Enjoy Tolerance,http://www.islamonline.net/English/News/2006-02/17/article06.shtml, 17.02.2006.
orientbg
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар