Просветителите на Средновековието

Докато в света царяло невежество и липса на интерес към науката по време на Средновековието, развитието и разпространението на ислямската цивилизация за кратко време тласнало мюсюлманите към научна дейност. Така астрономията, математиката, философията, дори географията стигнали до нови етапи от развитието си.
Най-известният западен владетел в периода 742 г.-814 г. от н.е. Карл Велики положил много усилия за намаляването на високата неграмотност и фанатизъм, въпреки че самият той не владеел достатъчно добре четмо и писмо, но не постигнал успех. В Източната Римска империя с център Константинопол положението също не било по-блестящо. Все още се изучавали трудовете на Аристотел, произведенията от Античността не се подлагали на преосмисляне. Между другото легендарният будилник с изкусна изработка, изпратен като дар на Карл Велики от покровителя на науката, техниката и литературата Харун ар-Рашид (763-809), е исторически факт, който заслужава да се отбележи.

Докато в света царяло невежество и липса на интерес към науката, развитието и разпространението на ислямската цивилизация за кратко време тласнало мюсюлманите към научна дейност. Така астрономията, математиката, философията, дори географията стигнали до нови етапи от развитието си.

Ал-Мемун (786-833) основал обсерватория и библиотека в Багдад, която нарекъл Бейт ал-Хикма (Дом на мъдростта). В нея екип от учени провеждали изчисления върху елиптичната орбита около Слънцето. Изготвени били графики за движението на планетите, начертана била голяма карта на света. По същото време е изчислена дължината на меридиана. Според тези изчисления един градус е равен на 123 300 м. Тази стойност надхвърля само с 2360 м утвърдената днес. Грешката в отклонението е около два процента.

Възгледите и откритията на двама изтъкнати мюсюлмански учени, живели през 800-те години, съответстват напълно на модерното разбиране за физика в двадесети век. В един от трудовете си роденият в Куфе ал-Кинди описва, че телата, времето, движението и пространството не възникват едно след друго, а притежават еднаква същност и са сътворени едновременно, времето и движението също имат край, както телата, и прави опит да обясни необходимостта от Създател, който е неподвластен на тези закономерности, а сам властва над всичко. Онова, което е накарало ал-Кинди да се занимава с всички науки от физика до философия, е тълкуването на кораничните знамения.

Преди около 1160 години в медресето в Харран, основано по времето на Абасидите, където учели ученици от различни страни, физикът и химикът Джабир ибн Хайян в лекция по физика изтъкнал: "Материята е сгъстена енергия. Затова твърдението на гръцките физици, че материята се разделя до най-малката частица, която според тях е неделима, и че масата е изградена от тези безброй частици, е погрешно. Тази частица, която те наричат атом, също се дели и от нея се получава енергия. Дано да не звучи като отъждествяване, но тя е толкова силна, че е нещо като мощта на Аллах и едно такова атомно делене, не дай Боже, е възможно да унищожи град като Багдад."

Ученият от тюркски произход Джабир ибн Хайян, когото можем да наречем първия основоположник на модерната атомна теория, прозрял кораничната истина, според която "и най-малката частица съдържа по-малка". Той преподавал математика, астрономия, физика, химия и естествени науки в медресето в Харран. В медресето идвали мнозина ученици от Изток и от Запад. Харун ар-Рашид оценил дълбоките знания на Джабир и му дал титлата Реису'л-Мюдеррисин (ректор). Джабир е написал осемстотин двайсет и шест трактата, петстотин от които са теоретични, в областта на приложната физика, химията, астрономията, философията и историята на религиите. Сто и дванайсет от трудовете му са посветени на приложната физика, седемдесет - на теоретичната химия, сто и четиринайсет - на физичните и химичните свойства на металите и на необяснимите сили.

Джабир уточнил, че превръщането на едни метали в други би било възможно, ако атомните им свойства бъдат променени чрез физични закони. Той обяснил, че в резултат на контролирано разделяне и промяна в структурата на атомите, от които са изградени телата, металите може да се превърнат от едно в друго, например среброто може да се превърне в злато.

Джабир е открил и законите на оптиката, които са валидни и днес, и създал теория за лещите. Показал е способите за възползване от слънчевата енергия чрез конвексни огледала. Джабир, който е признат от западните учени за един от дванайсетте световни гении, е основател и на алгебрата.

А Омар Хайям от Нишабур (?-1123) е поет, съдия, философ и учен. За него се твърди, че бил против религията. Но рубаите (четиристишия), сочени като доказателство в това отношение, са измислени. Броят на рубаите, написани от него, не надвишава четирийсет. В нито едно от четиристишията му обаче не се срещат богохулствени думи. Хайям намерил формули за извличане на квадратни и кубични корени и обяснил решението на някои видове кубични уравнения в трактат от 52 страници. Използвайки метода за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола с окръжност, той решил алгебрични задачи с геометрични методи и така направил първата крачка към създаването на алгебричната геометрия, която е един от клоновете на математиката. Както се вижда, Хайям е положил основите на аналитичната геометрия 500 г. преди Декарт и я подредил в систематичен ред. Хайям критикувал теорията за пропорциите на Евклид и обяснил съразмерността на две пропорции с равенствата на обратните теореми на две непрекъснати (верижни) дроби, изразяващи съответните пропорции. Тази теория на Хайям е важна с това, че е предложена за пръв път. Новите определения на Хайям били разширени от тюркския математик Насируддин ат-Туси и преминали в западните страни след него. Хайям има научни трудове и по астрономия.

Владетелите учени

Историята е била свидетелка на мнозина крале, императори и хагани, които изпитвали интерес към науката и давали преимущество на научното развитие. Но в миналото е известен само един хаган, който лично се е занимавал с научна дейност. Великият тюркски астроном Улуг Бей (1394-1449) бил хаган (владетел). Вторият по големина звезден каталог, след труда по астрономия Алмагест на Птоломей, е каталогът Зидж на Улуг Бей. В този ценен труд са посочени координатите на 1018 звезди. Въпреки че е завършен през 1437 г., каталогът стигнал до Европа чак сто години по-късно. Изтъква се, че трудът на Улуг Бей е най-добрият сред каталозите, съставени до 17-и век. Заедно с учителя им Кадъзаде Руми (сравняван с Платон от съвременниците си) и Ияседдин Джемшид те основали голяма обсерватория в Самарканд, благодарение на която градът се превърнал в научно средище в онова време. От тази обсерватория се наблюдавали планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран, както и Слънцето и Луната, и се правели точни изчисления. Болниците, построени в Турция през 13-и век, били две дузини. От друга страна, в теккетата (дервишки обители) се полагали грижи за душевното здраве на хората и се търсели начини за лекуването на психично болните в рамките на възможното. През 15-и век султан Мехмед Завоевателя (1431-1481) включил в учебната програма на основания от него в 1453 г. Истанбулски университет дисциплини като геометрия и медицина, които дотогава не били систематизирани, но белязали важно развитие. По онова време изследванията по астрономия получили нов тласък. Али Кушчу, който бил възпитан при Улуг Бей и работил заедно с него, напуснал Самарканд след убийството му и се настанил в Истанбул по покана на султан Мехмед Завоевателя. Оттогава той станал един от придворните учени на султана. Али Кушчу написал нови трудове с редица поправки и нововъведения.

"заман",01 December 2008, Monday