Поклонниците на Мохамед в страната вероятно са между 5 и 6 млн. души

Поклонниците на Мохамед в страната вероятно са между 5 и 6 млн. души

60% от френските мюсюлмани искат съд по шериата

Джамиите в Париж никнат като гъби, изби, гаражи и бивши заводи стават храмове
28 Декември, 2008 Париж. МАРИЯ МАТЕЕВА, кореспондент на "Монитор", Франция
Снимки Интернет

Мюсюлманите във Франция често излизат на организирани протести.

Шериат вместо френското законодателство. Това искат близо 60% от мюсюлманите във Франция. Позицията им стана ясна от оповестеното преди дни национално представително проучване за степента на интеграция на поклонниците на Мохамед в страната.

Великата джамия в Париж.

Привържениците на религиозното право тук се делят на две. Крайно настроените са все пак по-малобройни. Около 17% от изповядващите исляма притежатели на френски паспорти са категорични, че шериатът трябва да бъде единствената санкция за мюсюлманите, независимо от страната, в която живеят.

Не толкова крайни са други 37% от френските мюсюлмани. Те се обявяват за адаптация на ислямското право спрямо законите на Франция. И те обаче не желаят да се отрекат напълно от правилата, завещани им от пророка, и да се подчинят изцяло на светско законодателство.

Освен съд по собствените си закони, мюсюлманите настояват за отделни почивни дни за религиозните им празници. За това се обявяват 63% от изповядващите исляма тук.

Събрание на Съвета за ислямския култ.

Мохамеданите се оказват твърде жилави и по отношение на друга своя вековна традиция -забраждането на жените.

Мюсюлманка с открита коса тук трудно може да бъде забелязана, въпреки острия обществен дебат за носенето на религиозни символи и влизането в сила на закон за забрана за слагането им в училищата и на работните места. Огромният консерватизъм в това отношение доказва все още крайните нагласи на религиозната общност по въпроса. Според 70 на сто от членовете є мюсюлманската жена не трябва да излиза от дома си незабрадена. Едва 17 на сто от представителите є смятат, че това е традиция, изживяла времето си.

Френско издание на Корана.

Що се отнася до полигамията - тя все още има своите привърженици. Според 22 на сто от французите с ислямска вяра многоженството трябва да бъде позволено. Близо 70 на сто от тях обаче вече са на мнение, че макар и мюсюлмани, трябва да се ограничават със съжителство с една единствена съпруга. За предпочитане обаче е тя да е мохамеданка. За възпроизводството на малцинството зад граница работят десетки сайтове за запознанства между мюсюлмани. В тях се обяснява важността за

запазването на "чистотата" на групата

и се предлагат срещи с мюсюлмански момичета, живеещи във Франция.

Заради постоянно набъбващата мюсюлманска общност вярващите настояват за държавно финансиране за построяването на нови джамии. 78 на сто от тях са на мнение, че Франция трябва да плаща за издигането на нови минарета на територията є.

Мюсюлманските храмове, които вече съществуват тук, пък са неизброими. Колко точно са те, не знаят дори в официалната асоциация на мюсюлманите тук - Съвета за ислямския култ във Франция. Според доскорошния є председател Дали Бубакер джамиите са приблизително 300 в района на Париж и около 100 само в рамките на френската столица. В цяла Франция, според неофициалните статистики, са около 1500, но и това число е твърде ориентировъчно.

Причина за неточните данни е постоянно набъбващият им брой и странните места, на които се появяват. За джамии вярващите приспособяват изби и гаражи. Помещения за молитви се правят в много предприятия, ръководени от представители на вероизповеданието. Има случаи, в които дори изоставени заводи се превръщат в храмове.

Основният коз на френската държава в опита є за интеграция на това население към френската култура е училището. Около 25 на сто от поклонниците на Мохамед обаче са категорични, че децата им нямат място в светско школо и трябва да се образоват в религиозно училище. 67 на сто пък вече са на мнение, че детето им трябва да учи в нормално учебно заведение.

Ключов елемент в тактиката на Франция по отношение на мюсюлманите е и създаването на Съвета за ислямския култ във Франция през 2004 г. Тогава той е учреден с помощта на Никола Саркози, още в качеството му на вътрешен министър. Целта му е да представлява общността пред властите, да регулира строежа на джамии, осигуряването на ислямски сектори в гробищните паркове, дистрибуцията на мюсюлманската храна халал.

Колко точно обаче са мюсюлманите, за чиято интеграция трябва да се работи, не може да каже практически никой.

Воденето на статистика е невъзможно защото въпросът за религиозната принадлежност е забранен при провеждането на национални преброявания.

Официална информация има само за родината на по-големите имигрантски групи.

На първо място в морето от преселници по източници на френското министерство на вътрешните работи се нареждат алжирците. Те са около 1,5 млн. души. Друга голяма група са мароканците - около 1 млн. души. Значителни, но с далеч по малки размери, са общностите на имигрантите, дошли от Тунис и Турция, всяка между 300-350 хиляди души. От Южна Африка, Близкия изток и Азия идват приблизително още 500 хиляди души.

По-голямата част от тях са вече второ поколение имигранти, потомци на преселническата вълна след Втората световна война. Тогава тя залива френския пазар заради недостига на работна ръка. Първоначално в състава є влизат основно мъже в работоспособна възраст. Впоследствие обаче получават правото да доведат съпругите и децата си, което води до окончателното им заселване и все-по активно възпроизводство. По неофициални данни мюсюлманите във Франция вече са достигнали между 5 и 6 млн. души.монитор