Българският храм "Св. Стефан"

Българският храм "Св. Стефан" в Истанбул чества 110 години

Bulgarian Post
27.12.2008 г.

На този ден преди 110 години отваря врати за миряни една от най-красивите църкви в православният свят. Българската църква свети Стефан е униклана по своя род, защото е единственият православен храм построен само от желязо. В края на XIX век църкви от желязо строят само поданиците на британската империя, които по този начин правят молитвени домове и в най-отдалечените краища на владенията й.

В средата на XIX век в квартал “Фенер” в столицата на Османската империя, родолюбивият българин Стефан Богориди дава своя земя за църковни нужди. Той подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

Първоначално долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

През 1850 г. каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 г.

На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г.

Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона.

Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 година. В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността.

Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас.

Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишиков. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

Днес Българският православен храм в Истанбул чества 110 г. от освещаването си.

Специално за празника на българското православие в Истанбул, по покана на църковното настоятелство и фондацията на Св. Стефан, на 26 декември от България ще отпътуват българският митрополит Неофит, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, представители на институцията и Народното събрание.

Делегацията ще посети българските църкви „Св. Константин и Елена" и „Св. Георги" в гр. Одрин, след което ще бъде приета от Вселенския патриарх Вартоломей.