Ислямът в Швейцария
Средновековният ислям
Швейцария е една от западноевропейските страни, чиято територия през Средновековието е имала пряк контакт с въоръжена ислямска сила. През Х век малките алпийски графства са били плячкосвани от нашествениците-араби. През 886 г. берберски пирати, пристигнали от ислямска Андалусия, построяват цитаделата Фраксинет в залива на съвременния френски град Сен Тропе. Тръгвайки оттам, въоръжените арабски конвои успяват за няколко десетилетия да наложат властта си над най-южния швейцарски кантон Вале. Впоследствие обаче те упражняват и контрол върху стратегическия проход Сен Бернар, достигайки дори до северния кантон Сен Гален. В края на Х век френският граф Ротболд ІІ от Провенс прогонва арабите от Фраксинет, с което премахва опасността за жителите на алпийските феодални владения.
Първите контакти
През септември 1935 г. известният последовател на панислямизма, ливанският дисидент Шакиб Араслан (1869-1946) свиква в Женева първия европейски ислямски конгрес. Той се възползва от гостоприемството на конфедерацията и прекарва по-голямата част от междувоенните години на нейна територия, прогонен от родината си от френските колониални власти. Араслан е последовател на идеите на влиятелните представители на ислямското възраждане от началото на ХХ век Мохамед Абду и Джамаладин Афгани. Последните призовават да се преодолее разделението на уммата като се възстанови единството и величието на Османската империя. Неуспехът на инициативата (присъстват едва 60 делегати, повечето от които са временно резидиращи в Европа граждани на мюсюлмански държави) проваля опитите на панислямистите Швейцария да се превърне в координиращ център на европейския ислям.1
Навлизането на огромни маси мюсюлмани в Швейцария става през 60-те години на ХХ век. До голяма степен този процес е свързан с постоянно променящата се нормативна база в областта на свободата на вероизповеданието, правата на човека и взаимоотношенията между държавата и религиозните институти. От своя страна последните еволюират по начин, който е в пряка зависимост от характерните особености на християнските деноминации, изповядвани от мнозинството швейцарци – католицизма и протестантството.Отношенията държава - религия
През ХІХ и ХХ век религиозният проблем в Швейцария е белязан от изключителната конфесионална раздробеност, която е наследена от епохата на Реформацията. Правната рамка на релацията „държава – религия” е изградена така, че да бъдат преодолени религиозните конфликти, предшестващи създаването на съвременната демократична конфедерация. Член 15-ти на швейцарската конституция, приета през 1999 г., гарантира свободата на съвестта и вероизповеданието. Там е записано следното:
„Всеки човек има правото да избира свободно своята религия, да формира своите философски разбирания и да ги упражнява индивидуално или в група.”
„Никой не може да бъде принуден да се присъединява към някоя религиозна общност, да упражнява конкретен религиозен акт или да приема дадено религиозно образование.”
В същото време държавата оставя на отделните кантони правото да управляват отношенията между нея и религиозните институции. В член 72-ри на конституцията е отбелязано следното:
„Регулирането на отношенията между държавата и Църквата е от компетенцията на кантоните.”
„В рамките на съответните компетенции Конфедерацията и кантоните могат да вземат необходимите мерки за поддържането на мира между членовете на различните религиозни общности.”
Според швейцарския учен Паскал Маон кантоналните власти са длъжни да съблюдават принципа на конфесионален неутралитет на държавата, която контекстуализира свободата на вероизповедание.2 В същото време обаче това не задължава публичната власт да спазва абсолютен неутралитет и да проявява безразличие към начина, по който се упражнява религията. Кантоните могат, по тяхна преценка, да определят особеното място и да дават определени привилегии на някои религиозни общности, без да са длъжни да уведомяват за това останалите конфесии. На подобен специален статут се радват католическата и протестантската църква. Те са признати за официални в Швейцария. Ислямската религия няма тъждествен статут, доколкото няма нито конституционни, нито законодателни текстове, които да отбелязват подобно положение. По този начин на мюсюлманите в страната не се забранява да постят, да се молят, да ходят на поклонение в Мека или да дават материалната милостиня закат. Освен това никой не ги принуждава да вършат нешариатосъобразни действия като консумирането на свинско месо или пиенето на алкохол.3
Швейцария е светска държава. Въпреки това само кантоните Ню Шател и Женева са отделили ясно религията от държавата. За отбелязване е, че именно те най-остро са изправени пред т.нар. „проблеми със забрадката”. Другите кантони обаче също трябва да решават въпроси, произтичащи от непривилегирования статут на ислямския култ в конфедерацията. Например през 2003 г. кантонът Вале отказва работна виза на имам от Македония, поради естеството на неговото образование. Дипломата му, получена от университет в Саудитска Арабия, е оценена като заплаха за кантоналната религиозна сигурност.
Друг пример е уреждането на погребенията съобразно мюсюлманските традиции. Най-трудният проблем е даването на разрешение от съответните кантонални или общински власти за формирането на отделни гробищни парцели за мюсюлманите. Кантонът Берн е първият, който предоставя подобно право на мюсюлманите, които живеят на неговата територия. Той е последван по-късно и от кантоните Базел, Сен Гален и Цюрих. В процес на преговори за подобни придобивки са ислямските общности в Женева, Ню Шател и Фрибур.4Масовите миграционни вълни
През първата половина на ХХ век имигрантите в Швейцария са предимно от южните европейски държави – Португалия, Италия и Испания. Те изповядват католицизма. В средата на века обаче швейцарската икономика изживява истински подем, което изисква все повече работна ръка. С течение на времето южноевропейците са изместени от мюсюлманите, които постепенно променят режима си на пребиваване в страната.
За пръв път след 1945 г. на швейцарска територия се появява относително многобройна група мюсюлмани. Става въпрос за общността турски студенти, които след завършването на образованието си се завръщат по родните си места. Едва незначителна част от тях остават в конфедерацията.5 Все пак първият допир на Швейцария с „институционализирания ислям” става в началото на 60-те години. Тогава египтянинът Сайд Рамадан, избягал от репресиите на Гамал Абдел Насър, създава първия ислямски център в Женева. Този случай обаче е само изключение, тъй като първоначално причините за ислямската имиграция в страната са предимно икономически.
Първата по-компактна вълна мюсюлмани пристига едва в края на 60-те години. В началото преобладават турците, а малко след тях се появяват и гражданите на бивша Югославия и Албания. Мнозинството от тях са мъже, които търсят по-добро заплащане за своя труд и нямат намерение трайно да се установяват в Швейцария. Така се появяват първите работнически мюсюлмански агломерации в големите местни градове. Според разрешителния трудов режим те нямат право да бъдат придружавани от своите семейства. В упражняването на своята религиозна дейност те са достатъчно дискретни и като цяло остават незабележими за обществото.6 През 1970 г. новопоявилото се религиозно малцинство обхваща 16 353 души.
Втората вълна новодошли мюсюлмани се наблюдава през втората половина на 70-те години. Тогава Швейцария променя законодателството си и позволява на разделените семейства да се съберат. Именно през този период се формира ядрото на съвременната швейцарска мюсюлманска общност. Тя оформя своя траен облик, тъй като огромната част от нейните членове нямат повече намерение да се завърнат по родните си места. През 1980 г. числеността й нараства повече от два пъти и достига 56 625 души.
Появата на третата вълна имигранти-мюсюлмани се обяснява преди всичко с политическите причини. Хиляди мюсюлмани напускат местата на граждански войни, регионални конфликти или просто диктаторските режими в Близкия Изток или Африка, за да намерят убежище в свободна и демократична Швейцария. През 1990 г. числеността на въпросната група се увеличава до 152 217 души , а десет години по-късно тя за пореден път се удвоява, стигайки цифрата 310 807 души.Структура на ислямската общност
Статистическите данни на структурата на местната ислямска общност показват, че съществуват осем значими регионални композанти. Специфично място сред тях заема т.нар. автохтонна група. Тя, от своя страна, е разделена на две подгрупи, в зависимост от произхода на „автентичните швейцарски мюсюлмани”. Първата обединява родените на територията на конфедерацията, изповядващи ислямската религия. За отбелязване е, че вече има лица от втора и дори от трета генерация мюсюлмани по рождение. Към тази общност трябва да бъдат прибавени хората от все по-разрастващата се група етнически швейцарци, приели исляма. Подобно на повечето европейски държави, това са най-вече жените, омъжени за чужденци-мюсюлмани. Този сегмент, с неговите две подгрупи, представлява 3,9% от цялата мюсюлманска общност в Швейцария. Втората композанта се състои от мюсюлманите, които са приели местно гражданство. Натурализираните лица представляват 7,7% от всички местни мюсюлмани.7
1. От Балканите:
През 2000 г. регионалният произход на швейцарското мюсюлманско малцинство е изглеждало по следния начин:
Остатъчна Югославия – 108 058
2. От Турция – 62 698
Босна и Херцеговина – 23 457
Македония - 43 365
Хърватска – 392
Словения – 102
Албания – 699
3. От Северна Африка и Близкия Изток:
Мароко – 4 362
Тунис – 3 318
Алжир – 2 654
Египет – 856
Либия – 489
Ирак – 3 171
Ливан – 1 277
Сирия – 459
Палестина – 156
4. От Субсахарска Африка:
Сенегал – 562
Сиера Леоне – 304
Етиопия – 250
Сомалия – 3 655
5. От Иран – 2039
6. От Централна Азия и Афганистан – 1 831
7. От Южна и Югоизточна Азия:
Пакистан – 1 681
Бангладеш – 648
Индия – 151
Индонезия – 331
8. От Швейцария – 36 481.8
За отбелязване е относително ниският процент на последната група. Ако общият дял на мюсюлманите в страната представлява 4,3%, то автохтонната група е само 0,4%. Около 88,3% от мюсюлманската общност не разполага с швейцарско гражданство. Това се дължи предимно на сравнително рестриктивния начин на придобиване на швейцарско гражданство.9
Прави впечатление относително равномерното разпределение на мюсюлманите в цялата територия на страната. Все пак, по-компактни общности могат да бъдат открити в немскоговорящата част на Швейцария. Над 5% от населението на кантоните Базел, Гларус, Сен Гален, Тургау, Шафхаузен, Ааргау, Солотурн и Цюрих са мюсюлмани. Единственият ненемскоговорящ кантон, който се доближава до подобна гъстота на мюсюлманското присъствие е Женева – 4,3%. В същото време южният, италианскоговорящ кантон Тичино приютява най-малката местна мюсюлманска общност. Тя е едва 1,38% от населението.
Структурата на общността по възраст и половото разделение доказва, че местните мюсюлмани са далеч от състоянието на интеграция в швейцарското общество. През 2000 г. мъжете са били 169 726, докато жените – 141 081. Тази информация подсказва, че имиграционният профил е все още доминиращ. Пристигащите мюсюлмани имат много по-голям дял от „автохтонната” група. В същото време малцинството, погледнато от възрастова гледна точка, прилича повече на част от обществата в Близкия Изток, отколкото на застаряващите европейски народи и в частност на швейцарската нация. Мюсюлманите под 15 години са 77 322, между 15 и 24 години – 59 867, между 25 и 34 години – 59 932, между 35 и 44 години – 46 125, между 45 и 54 години – 28 675, между 54 и 65 години – 3 126 и над 65 години – 1 231 години.10 Тази обратно обърната пирамидална форма предполага определен тип „капсулиране” на изповядващите исляма спрямо последователите на другите религии.
Религиозно образование и политическо участие
В швейцарските основни и средни учебни заведения се преподава религия. Единствено кантонът Женева не е въвел такава дисциплина. В същото време, въпросите какъв ще бъде статутът на предмета, съдържанието му и коя точно религия ще се изучава от учениците е от компетенциите само на кантоналните власти. През 2003 г. Люцерн въвежда в едно държавно училище факултативно преподаване на исляма, поради желанието на родителите. Предметът се води на немски език, в съответствие със специално подготвен педагогически вариант от Ислямския институт в Кьолн. Новаторската практика на този кантон обаче остана прецедент, тъй като случаят предизвиква оспорвана медийна и политическа дискусия, в която другите кантони очевидно не желаят да се замесват.
През 2003 г. Ислямската фондация в Женева лансира проект за създаването на ислямски институт, който да се заеме с обучението на швейцарския ислямски религиозен клир. Идеята е да бъдат обучени имами, които да са добре приети както от местната общност, така и от държавните власти. По този повод през април 2005 г. се провежда специален колоквиум в университета във Фрибур с участието на известната „Група за изследване на исляма в Швейцария”. Неговите препоръки обаче се оказват сравнително трудни за реализиране, тъй като до практическата им реализация не се стига.11 Като цяло, религиозното образование на мюсюлманите в Швейцария не се подпомага от държавата. То протича предимно в рамките на семейството и религиозните институции (молитвени храмове, домове и центрове), които самата общност успява да създаде.
В конфедерацията не съществува ислямска политическа партия. Нещо повече, на пръсти се броят мюсюлманите, които успяват да станат активисти на отделни политически субекти. По време на своите кампании те не акцентират върху конфесионалната си принадлежност, тъй като в Швейцария тя не носи дивиденти. През 2003 г. властите на кантона Цюрих са имали намерение да преформулират отношенията между държавата и църквата, както и да признаят някои нови религиозни общности. Целта е била на последните да се предостави официално признат статут, по силата на който те могат да станат реципиенти на държавни субсидии и по този начин да могат законосъобразно да организират своето религиозно обучение. Крайнодясната партия Демократичният съюз на центъра (ДСЦ) осуетява приемането на проектозакона, концентрирайки кампанията си против исляма. Неговите лидери издигат тезата, че насилието е естественото състояние на обществото в мюсюлманските държави, както и че взаимодействието на мюсюлманите с другите конфесии винаги води до насилие.
В отговор на тези действия една от асоциациите, групирала около себе си множество местни ислямски организации със седалище в Цюрих, приема „Харта за борба с предразсъдъците”. Председателят на неправителствения субект Исмаил Амин заявява, че документът призовава за мир, демокрация, спазване на правата на човека и равенството в швейцарското общество и има за цел най-вече да разсее неговите страхове относно мюсюлманите и тяхната интеграция.12 Духът на безпрецедентната за страната „Харта” е взаимстван от подобни инициативи на мюсюлманското малцинство в съседна Германия. На този етап не цялото швейцарско обществено мнение споделя мнението на кмета на Цюрих Елмар Ледербергер, който твърди, че въпросният акт на мюсюлманите е „безпогрешен знак”, че те вече са приели швейцарската ценностна система.13
Битката между ДСЦ и мюсюлманите в кантона Цюрих продължава и през следващата година. В началото на месец юли 2004 г. въпросният политически субект внася предложение пред тамошните власти да бъде забранено носенето на забрадка в училищата. На 12 юли същата година кантоналното правителство отхвърля идеята, което предизвиква бурен възторг сред местните мюсюлмански активисти. То се аргументира с това, че за разлика от някои съседни държави (Франция), в Швейцария носенето на забрадка не създава проблеми. В същото време кантоналните власти допълват, че потвърждаването от Върховния федерален съд на решението на властите в Женева да експулсират учителка, която държи да носи забрадка по време на занятията, не е приложимо за учениците.14
Паралелно с това, на 1 май 2007 г. същата антиислямски настроена политическа формация предложи да бъде добавен текст към член 72-ри на конституцията, който да забранява строежа на минарета на територията на страната. Според общинския съветник на ДСЦ от Цюрих Улрих Шулер „минаретата представляват претенция на една политико-религиозна власт, която накърнява фундаменталните права на другите граждани.”15 Приблизително една година по-рано епископът на Базел Курт Кох заяви, че минаретата не са проблем за страната.16 Инициативата на въпросната партия не беше приета, тъй като самата тя противоречи на духа на демократичната основна норма на конфедерацията и на някои от основните права на човека.17
Все пак мнозинството швейцарци остават на различни позиции към мюсюлманите, за разлика от крайнодясната ДСЦ. Статистическо изследване показва, че 53% от запитаните подкрепят идеята за носене на забрадка на работното място, докато 36% са на обратното мнение. Социологическата агенция, провела допитването, отбелязва, че френскоговорящите местни жители са по-резервирани към този ислямски символ, в сравнение с техните немско и италианскоговорящи сънародници. Още по-категорични са резултатите, когато въпросът е дали ислямската общност в страната застрашава държавността на Швейцария. Около 76% от респондентите не виждат заплаха от местните мюсюлмани, докато едва 16% са на обратното мнение.18
Религиозни храмове, домове и организации
В конфедерацията съществуват две джамии и 95 религиозни домове. Единствено молитвените храмове в Цюрих и Женева имат ислямска архитектура. Втората категория молитвени обекти много трудно могат да бъдат отличени външно, че изпълняват подобни функции. Най-старата джамия в страната е тази в Цюрих. Тя е построена от сектата на ахмедитите и се нарича „Махмуд”. Открита е през юни 1963 г. от Аматул Хафиз Бегум – дъщеря на Мирза Гулам Ахмед, създателя на движението, в присъствието на първия пакистански външен министър Мохамед Зафирула Хан, също последовател на това учение.19
През май 2007 г. общинският съвет в столицата Берн отхвърли предложението на местната ислямска организация „Умма” да изгради ислямски молитвено-социален комплекс. Според албанеца Муталиб Караадеми, живеещ в Швейцария от 26 години, който е в основата на иницативата, идеята е била да се построи най-голямата джамия на територията на конфедерацията. Освен молитвена сграда, комплексът е трябвало да включва музей, офиси и четиризвезден хотел на обща стойност 80 милиона швейцарски франка.20
В Швейцария не съществуват ислямски религиозни училища. По тази причина религиозната социализация се осъществява предимно от сдруженията. Всички ислямски институции се финансират чрез събирането на материална милостиня (закат), дарения и помощи от богатите арабски държави.
В конфедерацията развиват дейност различни мюсюлмански асоциации. Общият им брой надхвърля тридесет. Обикновено те се организират на кантонално равнище, включвайки също младежки и женски филиали. Такъв е например Съюзът на мюсюлманите в кантон Фрибур. Чрез тези неправителствени субекти мюсюлманите успяват по-ефективно да защитават своите битови проблеми пред властите (устройване на гробищата, плувните басейни, строеж на молитвени храмове и домове и т.н.) На общонационално ниво са известни само две организации, а именно: „Мюсюлмани и мюсюлманки в Швейцария” и „Лига на мюсюлманите в Швейцария” (ЛМШ).21 В страната не съществува единна мюсюлманска организация, която да е признат партньор на властите, какъвто е моделът на Франция.
Мнозинството мюсюлмани в конфедерацията заявяват твърдото си желание да се интегрират в местното общество. Социологическо изследване, публикувано от седмично списание в Лозана в средата на месец декември 2004 г. показва, че 84% от тях се чувстват добре приети от швейцарците, 79% никога не са били заплашвани заради това, че изповядват ислямската религия, над 60% изпълняват нормално своите религиозни задължения, а повече от две трети не виждат конфликтни точки между местното законодателство и шариата. Коментарът на бившия председател на ЛМШ Сюлейман Абдер Кадер за този сондаж е, че преди всичко медиите преувеличават страховете на швейцарците.22 Той счита, че между християнското мнозинство и ислямското малцинство не съществуват проблеми. Анализът на „Групата за изследване на исляма в Швейцария” потвърждава констатацията, че медийната среда в конфедерацията остава достатъчно недружелюбна към исляма и мюсюлманите по принцип. Множество са примерите, които показват директно проектиране на актове на насилие в ислямския свят върху потенциалното поведение на швейцарската ислямска общност.23 Подобен тип поведенчески модел в местните медии беше наблюдаван след нарастването на напрежението между Швейцария и Либия през април 2008 г.
1 Kramer, M., Swiss Exile: The European Muslim Congress, 1935, http://www.geocities.com/martinkramerorg/IslamAssembled/Geneva.htm, 22,12,2008.
2 Mahon, P., Petit commentaire de la Constitution fédérale de la Confédération suisse du 18 avril 1999, Schultess, 2003, p. 24
3 Schneuwly Purdie, M., S., Lathion, Panorama de l’islam en Suisse, GRIS, http://www.islamresearch.net/panorama_islam_suisse.html#_ftnref1, 16.12.2008.
4 Bulkhalter, S., La question du cimetiere musulman en Suisse, Geneve, 1999, p. 43.
5 Muslim Organizations in Switzerland, http://www.speedylook.com/Muslim_organizations_in_Switzerland.html, 20.12.2008.
6 Jaggl, C., Musulmans turcs en Suisse: defies de la rencontre culturelle et religieuse, Lucerne, 1991, pp. 25-27.
7 Въпросната група мюсюлмани придобива следните темпове на растеж: през 1970 г. – 456 души, през 1980 г. – 2941, през 1990 г. – 7735 и през 2000 г. – 36 481. За повече информация виж: Office federale de la statistique, Musulmans en Suisse par nationalite, sexe et classes d’age, in: Groupe de recherche sur l’islam en Suisse (GRIS), http:www.islamresearch.net/statistics, 16.12.2008.
8 Office federale de la statistique, Musulmans en Suisse par nationalite, sexe et classes d’age, in: Groupe de recherche sur l’islam en Suisse (GRIS), http:www.islamresearch.net/statistics, 16.12.2008.
9 Правото на кръв е доминиращо над правото на територия, което преобладава в повечето европейски държави. Освен това се изисква минимум 10 години престои в Швейцария, за да се кандидатства за гражданство.
10 Office federale de la statistique, Musulmans en Suisse par nationalite...
11 Taner, E., Schneuwly Purdie, M., S., Lathion, L’enseignement islamique a l’ecole publique et la formation des imams, rapport du colloque GRIS 2005, http://www.islamresearch.net/rapport_2005.html,
12 Swiss Muslim Charter to Fight Predudice, Islam Online, http://www.islamonline.net/English/News/2005-06/14/article01.shtml, 14.06.2005.
13 Пак там.
14 Muslims Welcome Zurich’s Resusal To Ban Hijab, Islam Online, http://www.islamonline.net/English/News/2004-07/22/article04.shtml, 22.07.2004.
15 Tribune des droits humains, http://www.humanrights-geneva.info/article.php3?id_article=1622, 14.05.2007.
16 Un eveque favorable aux minarets, Suissinfo, http://www.swissinfo.org/fre/a_la_une/detail/Un_ev_que_favorable_aux_minarets.html?siteSect=105&sid=7030647&cKey=1157284787000, 3.09.2006.
17 Основната публична фигура, която обяснява защо инициативата е антиконституционна е социалистическият депутат Андреас Грос. За повече информация виж: Le meilleur des mondes, http://www.stephane.info/show.php?code=weblog&direct=995&lg=fr, 26.05.2007.
18 Most Swiss Accept Hijab in Workplace: Poll, Islam Online, http://www.islamonline.net/English/News/2004-11/28/article07.shtml, 28.22.2006.
19 All Things Pakistan, Forgotten: Sir Zafrullah Khan (1893-1985), http://pakistaniat.com/2007/02/12/sir-
zafarullah-khan-ahmaddiya-pakistan-movement/, 21.12.2008.
20 M&C Europe, http://www.monstersandcritics.com/news/europe/news/article_1312518.php/Swiss_reject_
major_Islamic_center_for_capital, 2.06.2007.
21 Schneuwly Purdie, M., S., Lathion, Panorama de…
22 Swiss Muslims Integrate Smoothly, Islam Online,
http://www.islamonline.net/English/News/2004-12/15/article06.shtml, 15.12.2004.
23 La vie musulmane en Suisse, GRIS,
http://www.islamresearch.net/vie_musulmane.pdf, 2005.
ориентбг
More:
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар