Изобретяването на еврейския народ,Шломо Занд

Изобретяването на еврейския народ

Параметри

Проуктов номер 978-954-8628-06-8

Издателство БГкнига

Автор Шломо Занд

Търговец БГкнига ЕАД

Височина 210 мм.

Широчина 145 мм.

Страници 540 стр.

Тегло 300 гр.

Твърди корици Не

23.00 лв.
бр.

Описание

Може би книгите, които съчетават в себе си страст и ерудиция – не променят политическите ситуации – но ако можеха да го правят, тази книга би станала повратна точка.

Обзървър

„Все още можем да си затваряме очите за истината. Много гласове ще продължат да настояват, че „еврейският народ” е съществувал в продължение на четири хиляди години, а „Ерец Израел” винаги му е принадлежала. Въпреки че историческите митове, подплътени с голяма доза въображение, успяха да доведат до създаването на израелското общество, днес те са част от силите, пораждащи възможността за неговото унищожение.“
Шломо Занд

Шломо Занд събужда силни емоции с книгата си, определяна като „крайъгълен камък“, „земетресение“ и „основа за бъдещото развитие на Израел“. Оспорвайки най-голямото табу - изконната връзка между Израел и юдаизма, той преначертава основните религиозни и „расови“ граници, които се приемат за даденост във всяка дискусия по тази тема. Повеждайки читателя на пътешествие през един пейзаж от илюзии, които се стреми да разбие, Шломо Занд освобождава сцената за един нов Близък Изток, построен от здравите тухли на истината.

„Изобретяването на еврейския народ“ стана бестселър в Израел и Европа, засягайки една животрептяща тема и предизвиквайки оживени дискусии. Шломо Занд изследва родовите корени на еврейския народ и генетичното му родство със съвременните израилтяни, като поставя въпроса: имат ли основание евреите да смятат себе си за отделна нация на генетично ниво или съществуват убедителни доказателства, които да ги откажат от този мит и да превърнат Израел в една по-отворена държава за целия свят?
Нито една от съвременните нации няма такава разнообразна и влиятелна история като еврейския народ. С въпросите си за съществуването на „вечния” еврейски народ, Занд смело пречупва статуквото на еврейската национална историография. Всички знаят библейската история за изгнанието на евреите по време на римската империя през І век от н. е., което ги принуждава да се разпилеят по целия свят. В своята новаторска, смела и амбициозна книга Шломо Занд показва, че израелският национален мит е „измислен” на определен исторически етап (през ХІХ в.) в Германия, от интелектуалци с еврейски произход. Еврейската интелигенция си поставя за задача да изобрети народ „със задна дата”, в стремежа си да консолидира всички евреи. Занд прецизно анализира официалната версия на историята и запознава читателя със създаването на този национален мит. След прочитането на тази увлекателна книга, дори читателят-скептик би могъл спокойно да си отдъхне – законите на историята не правят изключение за никого.

Изтегли откъс тук Pages from the-invention-of-the-jewish-people-extract.pdf

"Говорейки за евреите, ние трябва да правим разлика между религия, раса и култура."

Интервю с професор Шломо Занд за Russia Today.

бгкнига.бг / Минаре България

:::

Голямата загадка: произходът на ев-
реите от Източна Европа
В младежките си години Артур Кьостлер е сред
първопроходниците на ционизма и дори е поддръ-
жник на водача на дясното му крило Владимир Жа-
ботински, но постепенно се разочарова от проектите
за заселване и от еврейското национално движение
като цяло. (По-късно той става комунист, но изпит-
ва истинско отвращение към Сталин, в резултат от
което се превръща в един от най-острите критици на
Съветския съюз.) Въпреки това, той продължава да
поддържа Държавата Израел и е загрижен за тълпи-
те от търсещи убежище евреи, които се стичат към
нея. През целия си живот той воюва с всички раз-
новидности на расизма изобщо и антисемитизма в
частност, впрягайки в борбата си срещу тях целия си
талант на писател. Голяма част от книгите му са пре-
ведени на иврит и се радват на голям успех. Един от
мотивите за написването на Тринадесетото племе
е свързан с решимостта му да разгроми последните
остатъци от влиянието на Хитлер върху умовете на
хората по света. Той пише следното:
„Мнозинството от оцелелите евреи в света са с
източноевропейски ‒ а съответно, вероятно и с пре-
димно хазарски ‒ произход. Ако наистина е така,
това би означавало, че техните предци не произхож-
дат от района на река Йордан, а от поречието на Вол-
га, не от Ханаан, а от Кавказ, за който се е считало,
че е люлката на арийската раса и съответно те са
по-сродни в генетично отношение с хунските, уйгур-
ските и маджарските племена, отколкото със семето
на Авраам, Исак и Иаков. Ако това наистина е така,
то терминът „антисемитизъм” е напълно лишен от
смисъл и употребата му е следствие единствено от
неразбиране, което споделят както жертвите, така и
техните убийци. Историята на Хазарската империя,
която бавно изплува от мрака на миналото, изглежда
като най-жестоката шега, която историята си е пра-
вила някога с нас”439.
439 Koestler, The Thirteenth Tribe, 17.
404 Изобретяването на еврейския народ
През 70-те години Кьостлер не можел да бъде
сигурен, дали евреите, които не са ашкенази, наи-
стина са потомци на юдеите и дали приобщаването
на хазарите към юдаизма не е било изключение в ев-
рейската история. Той не разбирал също, че битка-
та му срещу антисемитския расизъм би могла да на-
несе смъртоносен удар в самото сърце на ционизма.
Всъщност, може да се твърди, че той едновременно е
разбирал и не разбирал, тъй като наивно вярвал, че
ако обяви еднозначно своята политическа позиция в
края на книгата си, ще бъде реабилитиран:
„Съзнавам опасността резултатите от това из-
следване злонамерено и погрешно да бъдат интер-
претирани като опит за отричане на правото на
съществуване на Държавата Израел. Това право оба-
че, не се основава на хипотетичния произход на ев-
рейския народ, нито на митичния завет, който Авра-
ам сключил с Бог, а на международното право ‒ на
решението на Обединените нации от 1947 г. Какъвто
и да е расовият произход на израелските граждани
и каквито и илюзии да хранят те по отношение на
него, тяхната държава съществува de jure и de facto
и не може да бъде премахната по друг начин, освен
чрез геноцид”440.
Това, разбира се, не върши работа. През 70-те
години израелската териториална експанзия набира
инерция, а без Стария завет в ръка и без спомена за
„изгнанието на еврейския народ” не би имало оправ-
дание за анексирането на арабската част на Йеруса-
лим и за изграждането на поселища в Западния бряг,
ивицата Газа и Голанските възвишения, а дори и на
Синайския полуостров. Авторът на Здрач по пладне,
който успява да разгадае енигмата на комунизма, не
се справя толкова добре с ционизма и става жертва
на митологията на извечното „етническо” време. Той
не успява да предвиди също, че след 1967 г. циони-
стите ще заприличат на сталинистите в жестокия от-
пор, който оказват на книгата му и единодушно ще
го обявят за непоправим предател.
440 Пак там, с. 223.
405
Когато книгата излиза от печат, израелски-
ят посланик във Великобритания я характеризира
като „финансирана от палестинците антисемитска
провокация”441. Официалният орган на световната
ционистка организация, В диаспорите на изгнани-
ето, изказва предположението, че „вероятно този
космополит в крайна сметка е започнал да изпитва
съмнения по отношение на своите собствени коре-
ни”, но по-вероятно е Кьостлер да е започнал да се
страхува да не бъде забравен и „така му е хрумнало,
че еврейската тема, поднесена по парадоксален и не-
обичаен начин, още повече, ако това бъде направе-
но умело, може да възстанови обществения интерес
към него”442. Ционисткото издание изразява дълбока
загриженост, провокирана от това, че „благодарение
на засегнатите в нея екзотични въпроси и репутаци-
ята на Кьостлер, книгата би могла да се хареса на
еврейските читатели, които без наличието на исто-
рически познания и критично мислене, лесно биха
могли да приемат буквално както самата теза, така и
произтичащите от нея изводи”443.
Професор Цви Анкори от Катедрата по еврей-
ска история към Университета в Тел Авив (работещ
и в редица други институции) сравнява Кьостлер с
Якоб Фалмерайер, немски учен, който още през ХІХ
в. твърди, че съвременните гърци не са потомци на
древните елини, както те си мислят, а са разнородна
смес от славяни, българи, албанци и други народно-
сти, навлезли на територията на полуостров Пело-
понес и смесили се постепенно с неговото коренно
население. По думите на Анкори, можем само да
предполагаме какви са психологическите мотиви на
Кьостлер да възприеме старата теза на Авраам По-
лак, която е била отречена в миналото и би могла да
навреди на Израел в настоящето444. По-късно, профе-
441 Цит. в: Jacques Piatigorsky, “Arthur Koestler et les Khazars:
L’historie d’une obsession”, in L’Empire Khazar, 99.
442 Israel Margalit, “Arthur Koestler Found the Thirteenth Tribe”,
In the Diaspora of the Exile, vol. 11, 83-4, 1978 (на иврит), 194.
443 Пак там.
444 Zvi Ankori, “Sources and History of Ashkenazi Judaism”, Kivunim:
Periodical of Judaism and Zionism 13 (1981, на иврит), 29-31.
406 Изобретяването на еврейския народ
сор Шломо Симонсон, уважаван колега на Анкори от
Университета в Тел Авив, също изразява съмнение,
че причините, определящи спецификата на съчине-
нията на Кьостлер за еврейските хазари, вероятно са
свързани с двойствената му идентичност в качест-
вото му на имигрант от Източна Европа, живеещ в
рамките на британското културно пространство.
„Съвсем не е изненадващо”, добавя възрастният из-
раелски учен, „че в наскоро публикувана работа,
посветена на историята на самоомразата на евреите,
тъкмо на Кьостлер е отделено значително място”445.
Също като Анкори, Симонсон отбелязва, че източник
на този поставен под съмнение разказ за произхода
на източноевропейските евреи, е работата на техния
колега от същия университет, професор Полак.
Нито професионалният историк Полак, нито
Кьостлер, който не претендира да бъде такъв, са ав-
тори на теорията, че голяма част от източноевро-
пейското еврейство произхожда от територията на
Хазарската империя. Трябва да подчераем, че тази
хипотеза ‒ отхвърлена категорично след 70-те годи-
ни и заклеймена като скандална, безсрамна и анти-
семитска ‒ преди това се приема в различни научни
кръгове, част от които са про-ционистки ориентира-
ни. По този въпрос така и не се установява консен-
сус, преди всичко поради опасенията, които той съ-
бужда сред етноцентристите.
Още през 1867 г., например, великият еврейски
учен Аврам Харкави пише във въведението на кни-
гата си Евреите и славянските езици, че „първите
евреи, които пристигнали в южните части на Русия,
не произхождат от Германия, както много автори са
склонни да вярват, а идват от гръцките градове по
бреговете на Черно море и от Азия, преминавайки
през Кавказките планини”446. Харкави твърди, че
по-късните имиграционни вълни са довели в Русия
и немски евреи, които били по-многочислени и в
резултат от това езикът идиш станал основен език
445 Shlomo Simonsohn, “The Thirteenth Tribe”, Michael: On the
History of the Jews in the Diaspora, vol. 14, 1997 (на иврит), liv-lv.
446 Harkavy, The Jews and the Languages of the Slavs, 1.
407
сред евреите в Източна Европа, които през ХVІІ в.
все още говорели славянски. Преди да стане прочут
и благонадежден историк, Дубнов също се питал в
едно свое ранно произведение, „Откъде произхождат
първите евреи, които пристигат в Полша и Русия ‒
от западните държави, или от земите на хазарите и
Кримския полуостров?”447. Според него, отговорът на
този въпрос може да бъде осигурен само от бъдещото
развитие на археологията, която подкрепя с научни
свидетелства историческите хипотези.
Ицхак Шипер, специалист по социоикономи-
ческа история и влиятелен полски ционист, дълго
време поддържал „хазарската теза”, тъй като според
него тя обяснява твърде добре демографската те-
жест на евреите в Източна Европа. В това отношение
той следвал идеите на редица полски учени, както
евреи, така и неевреи, изследвали първите поселища
на практикуващи еврейската вяра в Полша, Литва,
Беларус и Украйна. Шипер допуска също, че в юдеи-
зираното Хазарско царство е имало и „истински” ев-
реи, които са допринесли за развитието на занаятите
и търговията в тази мощна империя, която се прос-
тирала от Волга до Днепър. Той бил също убеден, че
влиянието на юдаизма върху хазарите и източните
славяни е истинската причина за формирането на го-
леми еврейски общности в Източна Европа448.
Видяхме, че Сало Барон, следвайки Полак, от-
деля доста страници на хазарската тема. Въпреки ак-
цента върху етническия произход, който той поставя
в трудовете си, посветени на хазарите, Барон успява
да се отклони от магистралата на историята. Неспо-
собен да зачеркне с лека ръка идеите на повечето
полски историци, работили между двете световни
войни, а още по-малко мащабното изследване на из-
447 Dubnow, Discovery and Research, Odessa: Abba Dochna,
1892 (на иврит), 10.
448 Тъй като повечето от съчиненията на Шипер са написани
на полски или идиш, можем да си съставим представа за идеите
му благодарение на книгата Jacob Litman, The Economic Role of Jews
in Medieval Poland: The Contribution of Yitzhak Schipper, Lanham: University
Press of America, 1984, 116-17.
408 Изобретяването на еврейския народ
раелския историк Полак, Барон пише следното:
„Преди катаклизмите, предизвикани от мон-
голското нашествие, хазарското родословно дърво
се разклонило и пуснало корени във все още непо-
корените славянски земи, като в резултат от това се
появили големите еврейски центрове в Източна Ев-
ропа... По време на първото хилядолетие от своето
съществуване (740-1250), а също и във формираните
впоследствие еврейски общности в Източна Европа,
този забележителен образец на еврейското държав-
ническо изкуство без съмнение е оказал много по-
голямо влияние върху историята ни, отколкото днес
сме в състояние да предположим.
От Хазарското царство евреите поемат из от-
критите степи на Източна Европа, както в периода
на разцвет на своята държава, така и след нейния
упадък... След победите на Святослав и последвалия
крах на Хазарската империя, бежанците от опусто-
шените региони на страната, сред които имало и
евреи, потърсили убежище в земите на своите заво-
еватели. Тук те срещнали други еврейски групи и от-
делни индивиди, мигриращи от запад и юг. Заедно с
пришълците от Германия и Балканите, те започнали
да полагат основите на една нова еврейска общност,
която засенчва всички останали еврейски поселища,
особено в Полша през ХVІ в., тъй като ги надминава
значително по отношение на гъстотата на населени-
ето и своето икономическо и културно влияние.”449
Барон не е разяждан от омраза към самия себе
си и определено не е враждебно настроен към цио-
нисткия проект, същото се отнася и за неговия ко-
лега от Йерусалим Бен-Цион Динур. Въпреки това
последният ‒ министър на образованието в Израел
през 50-те години ‒ без колебание се присъединява
към Барон и Полак, изразявайки еднозначната си по-
зиция по въпроса за произхода на източноевропей-
ските евреи: „Руското нашествие не е унищожило
напълно Хазарското царство, но го е разпокъсало и
довело до намаляване на територията му. То е при-
449 Baron, A Social and Religious History, vol. 3, 206.
409
ело търсещите убежище евреи-имигранти от различ-
ни страни и вероятно на свой ред се е превърнало в
източник на една от най-големите диаспори на Изра-
ел ‒ в Русия, Литва и Полша”450.
Днешните читатели може би са удивени, че из-
раелският първожрец на историческата памет през
50-те години, без капка колебание описва Хазарско-
то царство като „майка на диаспората” на източно-
европейското еврейство. Не е нужно да уточнява-
ме също, че в реториката му се е просмукал един
типичен етнобиологизаторски начин на мислене.
Също като Барон, Динур се нуждае от историческата
връзка с „родените евреи”, които според него при-
съствали в Хазарското царство още преди неговата
юдеизация. Въпреки това е факт, че до 60-те години
допускането, че мнозинството от говорещите идиш
евреи произхождат не от Германия, а от Кавказ, сте-
пите на Волга, района на Черно море и населените
със славяни земи, изглеждало приемливо, не предиз-
виквало възмущение и не било смятано за проява на
антисемитизъм, както става от началото на 70-те го-
дини нататък.
Твърдението на италианския философ Бенеде-
то Кроче, „всяка история е преди всичко продукт на
времето, в което е писана”, отдавна се е превърнало
в азбучна истина, но то с особена сила важи за цио-
нистката историография на еврейското минало. Зав-
ладяването на „Града Давидов” през 1967 г. трябвало
да бъде осъществено от потомци на дома Давидов, а
не от наследниците на жилавите ездачи от степите
на Волга и Дон, жителите на арабските пустини или
населението на крайбрежието на Северна Африка.
Иначе казано, „цялата и неделима Земя на Израил”
се нуждаела повече от всякога от „цялостния и неде-
лим Народ на Израил”.
Традиционната ционистка историография вина-
ги е поддържала тезата, че евреите от Източна Евро-
па произхождат от Германия (а преди това същите
са прекарали „известно време” в Рим, където били
450 Dinur, Israel in Exile, vol. 1, 2, 5.
410 Изобретяването на еврейския народ
изтласкани от „Земята на Израил”). Есенциалистко-
то разбиране за осъдения на изгнание, скитащ на-
род, съчетано с престижа на „цивилизована” страна
като Германия, обосновава чувството за превъзход-
ство над онези низши и недоразвити части на Европа
(също както евреите от арабските страни са склонни
да считат сами себе си за сефаради, така и евреите
от Източна Европа предпочитат да се самоопределят
като ашкенази). Макар да отсъстват исторически
свидетелства, доказващи наличието на миграция на
евреи от Западна Германия към източните части на
континента, обстоятелството, че евреите в Полша,
Литва и Русия говорят идиш изглежда доказва, че по
своя произход източноевропейските евреи са немски
евреи-ашкенази. След като речниковият състав на
езика, говорен от тях, е съставен от 80 процента гер-
мански думи, как е възможно хазарите и различни-
те славянски племена, които преди това са говорели
тюркски или славянски диалекти, в крайна сметка да
започнат да говорят идиш?
Исак Бер Левинзон, считан за баща на еврей-
ското Просвещение в Русия, в книгата си Teuda
Beisrael, публикувана през 1828 г., твърди: „Според
старейшините ни преди няколко поколения тукаш-
ните евреи говорели само руски език, а езикът на
евреите-ашкенази, който говорим сега, все още не
бил разпространен сред евреите, живеещи по тези
места”451. Харкави също бил убеден, че преди ХVІІ в.
повечето източноевропейски евреи са говорели раз-
лични славянски диалекти.
Полак, който дълго разсъждава над този въ-
прос, предлага редица възможни обяснения, някои
от които звучат по-убедително от останалите. Сред
не особено убедителните е допускането, че голяма
част от жителите на юдеизираното Хазарско цар-
ство, особено онези, които обитавали Кримския по-
луостров, говорели древен готски език, който бил
разпространен в тази част на света чак до ХVІ в. и
приличал на езика идиш повече от немския, който се
говорел по това време в Германия. По-правдоподоб-
451 Isaac Baer Levinsohn, Document in Israel, Jerusalem: Zalman
Shazar, 1977 (на иврит), 33n2.
411
но изглежда допускането, че вълната на германска-
та колонизация на изток от ХІV и ХV в., която отвела
множество говорещи немски търговци и занаятчии в
тази част на света, била съпътствана от разпростра-
нението на езика им сред онези, които играели роля-
та на посредници между икономическите центрове
и местните благодорници и селяни, които продъл-
жавали да говорят на славянски диалекти452. Около
4 000 000 души мигрирали от Източна Германия в
Полша, където поставили началото на формирането
на източноевропейската буржоазия. Сред тях имало
и представители на римокатолическата църква, а ев-
реите, които идвали преди всичко от изток и юг ‒ не
само от земите на хазарите, а също и от населени-
те със славяни земи, намирали се някога под тяхно
влияние ‒ изпълнявали такива функции в обществе-
ното разделение на труда, формирали се успоредно
с първите стъпки на модернизацията. Приемайки
ролята на бирници и секачи на монети (откривани
са сребърни монети, в които думи на полски език са
изписани с ивритски букви), както и обикновени ко-
лари, резбари и кожухари, евреите заели междинна
позиция в производствения процес и възприели част
от културата и езика на различните класи (вероятно
част от тези занаяти те са овладели още в Хазарската
империя). Кьостлер описва твърде живописно този
исторически епизод:
„Човек би могъл да си представи щетлския за-
наятчия, обущар или търговец на дървен материал,
говорещ на развален немски с клиентите си, на раз-
вален полски с крепостните селяни от недалечното
имение, а вкъщи смесващ в неразбираема за външи-
те хора комбинация най-експресивните фрази от
тези два езика с иврит. Как този тюрлюгювеч е бил
обобществен и стандартизиран в познатата ни днес
степен, могат да кажат само лингвистите”453.
По-късно се надига нова имиграционна вълна,
този път съставена от представители на еврейския
елит в Германия ‒ равини и талмудисти, млади и ста-
ри, ‒ която завърша започнатото от предишната, като
452 Polak, Khazaria, 256-7.
453 Koestler, The Thirteenth Tribe, 176.
412 Изобретяването на еврейския народ
допринася за установяването на нов общностен език
и модифицира и консолидира ритуалните практики.
Този религиозен елит от запада се радва на социален
престиж, който много други членове на общността
искали да придобият и вероятно това е довело до раз-
ширяване на речниковия състав на езика им с думи
от германски произход. Въпреки това, основна дума
като „моля се” ‒ заемаща ключово място в ритуал-
ната образност ‒ била запазена в своята тюркска
диалектна форма: davenen. Като много други думи в
идиш, тя също не води началото си от какъвто и да
било германски диалект454.
Макар имигрантите от запад да допринасят
съществено за формирането му, езикът идиш не при-
лича на еврейския диалект, формиран в гетата на
Западна Германия. Там еврейската популация е кон-
центрирана основно в района на Рейн, поради което
в езика ѝ са вложени много думи и изрази от местни-
те френски и немски диалекти, които напълно отсъ-
стват от източния идиш. Още през 1924 г. филологът
Матиас Мизес твърди, че езикът идиш не би могъл да
води началото си от Западна Германия, макар в този
период основната част от евреите да живеят тъкмо
там, а не в източната част на ареала, в който са раз-
пространени немските диалекти455.
Относително неотдавна, лингвистът от Тел
Авив, Паул Векслер публикува подробно изследва-
не, подкрепящо допускането, че разпространението
на езика идиш не е свързано с миграция на евреи от
запада. Неговата основа е славянска, а речникът му
е свързан основно с говора в югоизточна Германия.
По своя произход, идиш прилича на езика на сорби-
те, който се развива в пограничните области между
454 По отношение на тази дума, вж. Guy Zeiden, “Davenen: A
Turkic Etymology”, Yiddish: A Quarterly Journal Devoted to Yiddish and
Yiddish Literature 10: 2-3, 96-9; “Khazar/Kipchak Turkisms in Yiddish:
Words and Surnames”, Yiddish 11: 1-2 (1998), 81-92, а също Paolo
Agostini, “Once Again on the Etymology of Davenen”, Yiddish 11: 1-2
(1998), 93-118.
455 Mathias Mieses, Die juddische Sprache, Berlin: Benjamin
Harz, 1924.
413
славянската и германската езикова зона, като и два-
та езика практически престават да бъдат говорими
през ХХ в.456.
Тезата, че източноевропейските евреи произ-
хождат от Западна Германия изглежда проблематич-
на и от демографска гледна точка. В периода между
ХІ и ХІІІ в. броят на изповядващите еврейската вяра
в териториите между Майнц и Вормс, Кьолн и Страс-
бург е изключително малък. Отсъстват точни данни
за това, но оценките варират между няколкостотин
и няколко хиляди души. Възможно е част от тях да
са се отправили на път в източна посока по време
на кръстоносните походи, макар да отсъстват исто-
рически свидетелства в подкрепа на такова допуска-
не. Освен това е известно, че обикновено при погром
бегълците не стигат далече и често се връщат в до-
мовете си. Така или иначе, толкова малък брой ими-
гранти не биха могли да поставят началото на огром-
ните еврейски общности в Полша, Литва и Русия. Ако
техен източник е Западна Германия, както твърдят
официалните историци в днешен Израел, защо те са
се множели така бързо на изток, като от друга страна
популацията им е оставала демографски стабилна на
запад, много преди въвеждането на средства за кон-
трол на раждаемостта? Със сигурност количеството
храна и санитарните условия на живот в Източна Ев-
ропа едва ли са превъзхождали тези в „изтощената,
гладна и нехигиенична” Западна Европа. Така или
иначе, животът в бедните малки градчета на изток
не би могъл да съдейства повече за увеличаването на
еврейската популация в сравнение с този в градовете
на Великобритания, Франция и Германия. Въпреки
това, тъкмо на изток протича истински демографски
„голям взрив”, в резултат от който в зората на ХХ в.,
говорещите някакъв идишки диалект съставляват 80
процента от всички евреи по света.
456 Paul Wexler, The Ashkenazic Jews: A Slavo-Turkic People in
Search of a Jewish Identity, Columbus: Slavica Publishers, 1993, вж.
също “The Khazar Component in the Language and Ethnogenesis of
the Ashkenazic Jews”, in Two-tiered Relexification in Yiddish, Berlin:
Mouton de Gruyter, 2002, 513-41. Днес собрите са малочислена
славянска общност в Южна Германия.
414 Изобретяването на еврейския народ
Хазарското царство рухва известно време преди
появата на първите знаци за присъствието на евреи
в Източна Европа, поради което е трудно да не пред-
положим наличието на някаква връзка между тези
две събития. Изглежда, че изповядващите еврейска-
та вяра в Русия, Украйна, Полша, Литва и Унгария са
заличили своето хазарско или славянско минало от
паметта си, и също като потомците на юдеизираните
жители на Химяритското царство и Северна Африка
са предпочели да вярват, че произлизат „от Египет-
ската земя, от дома на робството”. Въпреки това, до
нас са достигнали различни останки от тяхното ис-
тинско минало. Те все още личат край пътя, който те
са изминали в преселението си на запад.
През 20-те години, Ицхак Шипер открива в
Украйна, Трансилвания, Истрия, Полша и Литва раз-
лични топоними, които съдържат някаква форма на
думите „хазар” или „каган”457. Има също собствени
и фамилни имена, които препращат към хазарския
или славянския изток, а не към западните части
на Германия. Имената на животни като ястреба
(balaban), сърната, вълка и мечката не са били из-
вестни в Юдейското или Химяритското царство, нито
пък сред евреите в Испания и Северна Африка, кои-
то достигат доста късно Западна Европа. Освен тези
наглед незначителни белези, налице са някои соци-
ологически и антропологически маркери, които ха-
рактеризират източноевропейското еврейство, но не
се срещат никъде на запад.
Онзи начин на живот, който е типичен за идиш-
ките градчета и вероятно е допринесъл за запазване-
то на самия диалект, никога не е съществувал в окол-
ностите на Рейн. От ІІ в. пр. н. е., когато юдаизмът
започва да се разпространява по целия свят, той
процъфтява в малки верски общности, разположени
в периферията на градовете и относително рядко в
457 Tadeusz Lewicki, “Kabarowie (Kawarowie) na Rusi, na
Węgrzech I w Polsce we wczesnym średniowieczu”, in Studia nad
etnogenezą Słowian I kulturą Europy wczesnośredniowiecznej, G. Labuda
and S. Tabaczyński (eds.), vol. 2, Wrocław: Zakład im. Ossolińskich,
1988, 77-87.
415
селата. В Западна и Южна Европа, евреите никога
не формират самостоятелни села. Еврейското град-
че, което не винаги е особено малко (и не винаги е
обитавано изключително от евреи), позволява на жи-
телите си да се разграничат от съседите си, не само
по отношение на религиозните си практики и норми,
а също и в светско отношение, например във връзка
с езика или архитектурния стил, използван при из-
граждането на молитвените домове.
В сърцето на еврейското градче била разполо-
жена синагогата, снабдена с двоен купол, напомнящ
източните пагоди. Еврейското облекло в Източна Ев-
ропа също не прилича на това на френските или нем-
ските евреи. Ярмулката (наричана още ермолка или
кипа ‒ традиционна малка еврейска шапчица ‒ бел.
пр.) която също има тюркски произход, ‒ а също и
кожената шапка, която се носи върху нея, бихме мог-
ли да свържем по-скоро с жителите на Кавказ или
конниците от степите, а не с учените талмудисти от
Майнц или търговците от Вормс. Този тип облекло,
също като дългия копринен кафтан, който се носи
обикновено на Шабат, се различава и от дрехите на
беларуските и украинските селяни. Споменаванията
на тези или други отлики ‒ от храната до чувството
за хумор, от облеклото до песните, които са свързани
със специфичните културно-морфологични особено-
сти на тяхното всекидневие и история ‒ не успява
да привлече вниманието на учените, които всячес-
ки се стремели да изобретят историята на „народа
на Израил”. Затова те така и не успели да приемат
проблематичния факт, че никога не е съществувала
еврейска народна култура, а само популярна идишка
култура, която напомняла за културата на техните
съседи в много по-голяма степен, отколкото за тази
на еврейските общности в Западна Европа или Се-
верна Африка458.
458 В Съединените щати, например, е възможно да се
говори за „еврейски хумор”, тъй като почти всички тамошни евреи
произхождат от Източна Европа. Този термин обаче изглежда
напълно безсмислен в Израел, тъй като от тамошната гледна
точка говоренето за типично еврейско остроумие е също толкова
абсурдно, колкото това за християнско остроумие, при това по
416 Изобретяването на еврейския народ
Днес потомците на евреите от „Идишландия”
живеят предимно в Съединените щати и Израел. Ос-
танките на милиони други са погребани под клани-
ците за хора, построени от Хитлер през ХХ в. Имайки
предвид отношението между грандиозните усилия,
които израелските агенти на паметта са вложили за
отбелязването на техния сетен час, и незначител-
ните опити за откриване на богатия (или пък окаян,
зависи от гледната точка) живот, който се води в
Идишландия преди ужасната масова сеч, можем да
направим твърде тъжни изводи за политическата и
идеологическата роля на съвременната историогра-
фия.
Също като отсъствието на така важните архео-
логически проучвания в Южна Русия и Украйна, ко-
ито биха могли да разкрият останките на Хазарското
царство, липсата на социологически, лингвистични
и етнографски анализи на някогашния начин на жи-
вот в полските и литовските градчета, а също на ино-
вативни исторически изследвания, които не се свеж-
дат до натрупване на фолклорни сказания459, съвсем
не е случайна. Никой не би искал да надзърта под
камък, под който знае, че се крият отровни скорпи-
они, готови да атакуват саморазбирането на налич-
ния етнос, или пък неговите териториални амбиции.
Писането на националната история всъщност не си
поставя задачата да разкрива миналото на древни
цивилизации, неговата основна цел до този момент е
конструирането на мета-идентичност и политическа
консолидация в настоящето.
съвсем същите причини. Ето защо, може да има само идишки
хумор, магребски хумор и т.н. Върхът на абсурда е покорен от
американски историк, вероятно почитател на Уди Алън и Джери
Зайнфелд, който се опитва да открие в древните ивритски
текстове изворите на тяхното чувство за хумор и да го съотнесе
със спецификата на мисловния свят на евреите от диаспората. Вж.
Erich S. Gruen, Diaspora: Jews amidst Greeks and Romans, Cambridge,
MA: Harvard University Press, 2002, 135-212.
459 Колебливи стъпки в тази посока могат да бъдат видени в
Antony Polonsky (ed.), The Shtetl: Myth and Reality, Oxford: The Littman
Library of Jewish Civilization, 2004.
417
„Патриотичният” учен, прекарал целия си жи-
вот в проучване на религиозни, управленски и иде-
ологически текстове, създадени в миналото от ма-
лоброен елит, би могъл да отвърне, че историята се
занимава с книги, а не с неща. Това е вярно що се
отнася до традиционните изследвания на миналото.
След появата на антропологическата история обаче,
опростенческата ционистка метаистория бавно, но
сигурно започва да се разпада.
Понякога изглежда, че повечето учени, които
са специалисти в областта на Народа на Израил, все
още не са запознати с тази странна нова форма, коя-
то приема историографията. По-задълбоченото про-
учване на начините на живот и преданията за ми-
налото на еврейските общности може да ни помогне
да осъзнаем един наглед незначителен, но труден за
отминаване факт: колкото повече се отдалечаваме от
религиозните норми и акцентираме в изследванията
си върху всекидневния начин на живот, толкова по
ясно ще осъзнаваме, че никога не е имало етнограф-
ски общ знаменател от светски тип между практи-
куващите еврейската вяра в Азия, Африка и Европа.
Еврейството винаги е било религиозна култура със
световно значение. Макар тя да е разнородна, при-
чината за това не е обстоятелството, че нейните но-
сители са странен, странстващ народ.
Парадоксален е фактът, че хората, които са
възприели Мойсеевата религия, са живеели между
Волга и Дон преди там да пристигнат русите и укра-
инците, по същия начин както приобщени към юдаи-
зма групи са обитавали Галия преди нашествието на
франкските племена. В Северна Африка пуните също
приемат юдаизма преди арабското нашествие, а на
Пиренейския полуостров юдейската култура пуска
корени и процъфтява преди християнската Реконки-
ста. Това показва, че за разлика от образа, наложен
от християнските юдеофоби и възпроизвеждан от
днешните антисемити, никога не е съществувал про-
кълнат народ-раса, прогонен от Светите земи заради
това, че е погубил божествения Месия и се поселил
неканен сред останалите „народи”.
418 Изобретяването на еврейския народ
Потомците на приелите юдаизма в Средизем-
номорието, в Адиабенското царство преди и след на-
шата ера, наследниците на химяритите, берберите и
хазарите, са свързани чрез еврейския монотеизъм,
който хвърля мостове между различни езиково-кул-
турни групи, процъфтяващи в далечни земи и след-
ващи различни исторически пътища. Много от тях
изоставят юдаизма, а други упорито се придържат
към него и успяват да го пренесат до нашето секула-
ризирано време.
Непоправимо загубено ли е химяритското, бер-
берското и хазарското време? Има ли шанс една нова
историография да накара онези древни евреи, кои-
то са били забравени от техните потомци, да станат
отново част от легитимната сфера на колективната
памет?
Конструирането на нова система от знания ви-
наги е пряко обвързано с националната идеология, в
чиито рамки бива осъществяван този процес. Исто-
рическите прозрения, които се отклоняват от онова
повествование, което води началото си още от вре-
мето на зачеването на дадена нация, могат да бъдат
приети само когато стихне ужасът от техните след-
ствия. Това може да се случи, когато настоящата
колективна идентичност бъде приета за даденост и
спре да се вкопчва с тревога и носталгия в митично-
то минало, когато идентичността се превърне в осно-
ва на живота, а не в негова цел. Само когато това се
случи, могат да настъпят значими промени в истори-
ографския дискурс.
Към днешна дата е трудно да предскажем дали
в началото на ХХІ в. израелската политика на иден-
тичност ще допусне формирането на нови парадиг-
ми, направляващи изследването на произхода и ис-
торията на еврейските верски общности.

Изтегли откъс тук Pages from the-invention-of-the-jewish-people-extract.pdf

Минаре България