38-годишният Огнян Петров - Всички благинки са в ръцете му, а той ги изоставя, Сменя рева на двигателя и охолния живот с молитва

Заряза фирма в Калифорния, за да стане монах

Бизнесмен смени сърфа с Библия

Обиколих света, но само в Копиловци намерих покой, признава Огнян

За какво мечтае всеки млад мъж? За дебела пачка пари, скъпа кола, мощен мотор и сърф, с който да пори вълните. 38-годишният Огнян Петров е от изключенията. Всички благинки са в ръцете му, а той ги изоставя. Сменя рева на двигателя и охолния живот с молитва. Зарязва печелившата си фирма в САЩ и се връща у нас, за да влезе в манастир. Сега е послушник в Светата обител "Благовещение" в кюстендилското село Копиловци. Живее в скромна стая, работи от сутрин до здрач на полето и е щастлив. След дълги години обиколки из света Огнян твърди, че вече е намерил покой и житейско призвание.

Личи си, че в манастира живеят монаси с високо IQ
Като сценарий за Холивуд е животът на столичанина Огнян Петров. Опитал е почти всичко от екстремните спортове - мощни мотори, уиндсърф, скално катерене, пещернячество. На два пъти успява съвсем сам в частния бизнес. Обиколил е Аржентина, Еквадор, Хавай и Европа. Увличал се е по будизъм, хиндуизъм и всякакви религии и философии. Сега е смирен в очакване да бъде подстриган за монах. "Пребродих света, за да намеря Бог! Щастлив съм!", отсича Огнян и очите му грейват.
Разказът му е разкъсан - уж заговаря за себе си, а мисълта му все бяга към силата на православната вяра и нуждата да я следваме и да живеем по законите на Спасителя. Връщам го към детството му. Разказва, че е завършил техникум със специалност двигатели с вътрешно горене. Бил луда глава. Сърф се научил да кара на Искъра. Показал му негов приятел от Австрия. Всеки уикенд грабвал раницата и хуквал из планините. Признава, че почти няма място, където да не е бил в Рила, Пирин, Витоша... навсякъде. Обича да остава насаме с природата и да усеща силата й. След абитуриентската кандидатствал в Лесотехническия и в Духовната академия. Не го приели и се пробвал в Семинарията. Не знае защо. Тогава още нямал усещането, че трябва да служи на Бога.
Като хлапе се страхувал от черквите. После влизал в тях, но като повечето хора приемал посещенията си като членство в някакъв клуб. Редно е да си в него, защото си православен християнин. Палел свещички, защото "така се правело". "Чувствах се неловко по време на литургии и се чудех какво правят тези миряни по два часа на службите. Поповете нещо си говорят, но кой ги разбира?", спомня си Огнян. По неведомите пътища на съдбата дори отишъл в манастир за няколко дни заради приятел. После го грабнала закалката на казармата.
Връщайки се в цивилния живот, си изкарвал хляба с авточасти за западни коли, започнал и да внася автомобили. Само на 24 г. станал бизнесмен. С негов съдружник отворили голям сервиз за авточасти. Тръгнали от нулата, но бързо набрали популярност и работата потръгнала. Но не след дълго започнали проблемите. Няколко години ходели по мъките за легализация на фирмата. Искали им 3 бона, за да се придвижат документите. Понеже не ги платили и прескочили посочения им човек, бланките останали да прашасват по канцелариите. Наред с това станали жертва на крадци. За година и половина ги ограбили три пъти.
"Вдигнах ръце от неоправия и реших да търся щастието из света", споделя столичанинът. Огнян решил да отиде на другия край на света, в Страната на неограничените възможности, защото само там можел да успее. Негови приятели вече били в Европа, но трудно се пробивало на Стария континент. "В Америка всички са равни - бели, черни, жълти. Никой не се интересува от теб, никой не ти пречи", категоричен е монтьорът. Затова отпрашил към Калифорния. Три месеца преди пътуването се записал да понаучи английски. В Санта Барбара почукал на вратата на свои познати и останал след това седем години в града. Започвал на няколко пъти работа. Пробвал се в сервиз, после на други места, докато попаднал в строителна фирма и се цанил за бояджия. Навъртял 4 г. стаж и получил право да си вземе лиценз. Така си отворил своя фирма, наел мексиканци работници и нагазил в бизнеса.
"Печелех много добре. Никакъв проблем не беше да си купя хубава кола, имах и много мощен мотор, разкошен! Карах си сърфа, ходех по екскурзии. Но все нещо ми липсваше. В един момент вече нямах мечти", споделя Огнян. Тогава за първи път влязъл в руска черква. Попаднал на свещеник българин. "При него за първи път се изповядах и причестих. Повярвай ми, нито един екстремен спорт не може да замени щастието и пълнотата от молитвата и докосването до Бога! Всичко друга е адреналин, мимолетна емоция. Само човек, който е опитал и двете, може да разбере разликата", пали се Огнян.
По съвета на българския отец столичанинът поел обратно към България, за да си търси духовен наставник. Стриктно изпълнил инструкциите и отишъл в Света гора. Когато се прибрал в София, срещнал пратеник на архимандрит Касиан от манастира "Благовещение" в кюстендилското село Копиловци. Той го завел при игумена.
"Първоначално възнамерявах да си купя имот и дом до Светата обител и да помагам с каквото мога в огромното стопанство на братството", споделя Огнян. Искал дом и семейство. "След няколко продължителни връзки обаче все още съм сам. Не намерих подходящото момиче. Хората сега сигурно си казват - тоя е луд или е изживял драма и сега се съвзема в манастира. Няма такова нещо", отсича Огнян. "Животът ми е като крива. Постигам нещо, после падам, тъжен съм, после се надигам и отново успявам и пак съм тъжен. До момента, в който Бог се разкри пред мен. Той се разкрива пред тези, които го търсят. А аз доста го търсих из целия свят. Това е изключително интимен момент, когато Бог докосне сърцето ти. Това не е емоция, това е мир в душата", реди Огнян. "Затова вече не ми пука какво мислят за мен. Вече нямам нужда от нищо друго", категоричен е кандидат-монахът.
Анна ГЕОРГИЕВА

в ст / Минаре България