Биенето на тъпан преди изгрев слънце е една от най-хубавите традиции по време на „оруча” (постите) през Свещения месец за мюсюлманския свят Рамазан

Всяка сутрин тъпанджии събуждат хорат за „оруч” в Ардинско

Биенето на тъпан преди изгрев слънце е една от най-хубавите традиции по време на
„оруча” (постите) през Свещения месец за мюсюлманския свят Рамазан. Тогава вярващите се събуждат за сахур (сутрешна закуска) и до залез слънце не се хранят, като не приемат и течности, включително и вода.
Имаминът на ардинската джамия Орхан Якуб сподели, във всяко село на територията на общината има специално избрани рамазански тъпанджии. А в кварталите и махалите на град Ардино те са трима. Той разказа, че обичаят продължава да живее в района от векове. Рано сутрин избраният да събужда вярващите мюсюлмани за сахур, обикаля и думка пред къщите на отделните семейства в селата и кварталите, бие силно и не си тръгва докато не види да светва лампа. Това се повтаря всеки ден призори до свършването на Рамазана, който продължава един месец. В последния ден от постите, човекът с тъпана обикаля хората, които ги е събудил, за да честити празника и пее песен („манита”), подходящи за всеки домакин. Като благодарност, че ги е събуждал, стопаните му дават бакшиши (подаръци).
71-годишният Шефкед Еминов от Ардино е тъпанджия повече от 40 години. Преди 20-30 години тъпанджийството беше доходна професия, тъй като хората ни даваха много бакшиши и пари. Сега ситуациата е доста различна. Никой не иска да се занимава с този занаят. Спомням си, че преди да стана тъпанджия дълго време чиракувах. Всяка сутрин тръгвах с майстора, за да науча „манита”, да пея добре и да боравям с тъпана, казва бай Шефкед. Пенсията ми е само 136 лева, и не е достатъчна за семейния бюджет. Надявам се в края на Рамазана вярващите да ми дадат повечко бакшиши, казва още той.
Едномесечните пости се налагат, за да може всеки мюсюлманин да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащи хора. Рамазан е месец на опрощението, покаянието и милосърдието. Рамазанът е и време за благодеяния и щедрост. Традицията повелява раздаването на милостиня на по-бедните, болните, сираците, вдовиците без разлика на вероизповеданията. В навечерието на празника се раздават даренията, наречени "зекят" и "фитре", като по-заможните хора отделят част от богатството си за по-бедните.
Има твърдения, че между Рамазан и Курбан Байрам не е препоръчително да се прави годеж и сватба. Според вярванията сключването на брак между двата празника би могло да доведе до неразбирателство и спорове в семейството.
Въздържането завършва с Рамазан Байрам или т.нар. Шекер Байрам. Три дни преди Рамазан Байрам е нощта „Кадир геджеси”. Вярва се, че през тази нощ „небето се отваря” и всеки мюсюлманин може да си пожелае нещо.
Празникът Рамазан Байрам започнал да се отбелязва през 625 година.

Гюнер ШЮКРИ

Кърджаалъ хабер / Минаре България