Албания - традиция на мултикултурализъм и междуверска търпимост

Албания - традиция на мултикултурализъм и междуверска търпимост

04/08/2011

Албанците си припомнят миналото такова, каквото го познават, в една страна, приличаща на пъстър културно-религиозен гоблен.

От Линда Карадаку за Southeast European Times от Тирана – 04/08/11
photo

Джамията "Етем Бей" в Тирана бе отворена отново за посетители след краха на комунистическия режим през 1990 г. в Албания. [Aнa Пекмези/SETimes]

Хамид Джидику, на 75 г., родом от североизточния град Дебър, е уредник на най-старата джамия в центъра на Тирана, "Етем бей", построена през XVIII в. от Молла бей.

Припомняйки си живота, какъвто е бил през комунистическия режим, Джидику каза за SETimes , че се почувствал "като животно", когато правителството на Енвер Ходжа забранило религиозните практики в Албания.

"Представете си, ходех на джамия с чичо ми; той беше ходжа, а след това ни забраниха. Какво да се прави? Джамията в моето село я превърнаха в магазин. Поне не я събориха," каза той.

Веднага щом религиозните практики бяха разрешени през 90-те години на миналия век, Джидику се завърнал в джамията "Етем бей".

Запитан какво най-много цени в исляма, той казва: "Чисто сърце, хора които се обичат едни други, не правят лоши неща, тъй като човек се вглежда в себе си, преди дори да помисли да направи някому зло."

Джидику има лично виждане за исляма, наследено от поколенията преди него, в центъра на религиозното схващане за който стои "доброто сърце". Неговите деца са работливи, образовани и са изградили живота си в страна на преход.

Джамията е един от най-добрите образци на ислямската архитектура в Албания. Каменните саркофази на Молла бей и съпругата му се намират пред входа на джамията.

Според историческите книги основите на джамията са били положени през 1791 г.

Молла бей е положил основите на джамията, но починал през 1807 г. и синът му Етем бей успял да завърши красивите орнаменти и рисунки, стенописите отвън и в портика с дървета, водопади и мостове, а също и минарето. Джамията става напълно действаща през 1830-31 г.

Джамията има 18 прозореца и е украсена с природни и растителни елементи, както и със спираловиден надпис "Айетул Курсине". Тя има и нафили - част, определена за жени.

Джамията е била запазена по време на комунистическата епоха в Албания. Тя била обявена за паметник на културата под държавна закрила. През 1991 г. тя е отново отворена за богослужения без разрешение от властите, когато 10 000 смели богомолци се осмелили да присъстват на служба, според съобщенията.

"Онези, които убиват [и наричат себе си] мюсюлмани, не са такива. Да убиеш невинен човек, е като да убиеш всички хора на света. Те са престъпници," казва той обсъждайки "другия [вид] ислям.

Неговият предшественик, първият уредник на джамията "Етем бей", починал, докато бил в джамията; стотици дошли на погребението му. "Той излъчваше обич и уважение," казва Джидику.

Припомняйки си живота, какъвто е бил преди десетилетия, Джидику си спомня: "Винаги се уважавахме едни други. По време на рамазана католиците и православните не пушеха на пазара, а когато се хранеха, затваряха вратите си [в знак на уважение към постещите мюсюлмани ]," си спомня Джидику.

Аталанта Паско, албанска православна християнка, е израснала сред приятелите си мюсюлмани. 60-годишната жена казва, че повечето от нейните най-близки приятелки са били мюсюлманки.

"Ходехме си на гости по домовете и проявявахме интерес към религиозните символи на другите. Те искаха да знаят за нашите християнски символи, а аз и моите сестри бяхме любопитни да научим нещо за мюсюлманските символи."

"Имаше [взаимна] любов помежду ни, основана на общите ценности, като характера. Религията никога не е била проблем. Със сестрите ми бяхме като едно семейство с тях и това продължава и до днес," казва Паско.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.

Минаре България