Назначаване на двама ислямски свещенослужители (имам и ваиз) в армията на Кралство Нидерландия

14. 04. 2009

Разногласия за назначаването на имам в холандската армия

Гасан Насър

Миналата седмица холандските средства за масова информация съобщиха за избухването на криза между парламента и военното министерство в Кралство Нидерландия. Причината за това е назначаването на двама ислямски свещенослужители (имам и ваиз) в армията. Заместник-ръководителят на военното ведомство Жак де Фраис е взел решение да назначи на първия пост Али Дауди, а на втория - Саад Айдин. Законодателният орган отстоява мнението, че Дауди, който е от турски произход, има твърде радикални възгледи за служител в армията и е против заемането на тази длъжност. По отношение на мароканеца Айдин депутатите нямат възражение.

Пред журналист от вестник „Хандлист блат” Жак де Фраис е изразил становището, че парламентът не разполага със законови инструменти, за да анулира назначението на Дауди. Той е категоричен, че много скоро след уреждането на административното положение на двамата свещенослужители те ще бъдат изпратени в Афганистан. Нещо повече, тяхното заминаване е било планирано за 9 април 2009 г., но поради силните възражения на парламента, мисията им е била отложена. Клириците ще бъдат третирани като волнонаемни граждански лица, но в същото време ще бъдат задължени да носят военна униформа. Двамата мюсюлмански свещеници са преминали необходимата военна подготовка за работа в бойни условия. Запознати припомнят, че в азиатската държава служат над 1 600 холандски войници. Заместник-министърът изразява надеждата, че Дауди и Айдин биха могли да дават надежда и кураж на целия контингент в Афганистан в трудни моменти, така както християнските свещеници са го правили и спрямо войниците-нехристияни.

Проверката на личния състав на холандската армия показва, че на щат към армейската институция са назначени 150 свещенослужители. От тях 50 са действащи протестантски свещеници, 40 – католици, 2 – равини, 2 – будисти и множество религиозни дейци, които са представители на различни правозащитни организации.

Все пак, изглежда че претенциите на холандските депутати към Али Дауди не са лишени от известно основание. Според горецитираната холандска медия през миналата година въпросният армейски кандидат-имам си е позволил да критикува министър-председателя Ян Питър Белкененде като го е нарекъл с обидните за него епитети „християнин и фарисей”.

Интересното е, че през 2007 г. Дауди е написал статия, в която той е изразил отрицателното си становище за военното присъствие на кралството в Афганистан. Точното изречение, което се цитира е: „Холандците, американците и англичаните нямат право да се месят във вътрешните дела на ислямския свят.” В същото време имамът е изразил положително отношение към движението на талибаните, които е нарекъл „борци, които няма да прекратят войната срещу многонационалните сили, предвождани от САЩ”. Холандският вестник довършва в същия дух контурите на идеологическия образ на Дауди, добавяйки още една фраза от неговата статия. Тя гласи: „Все повече холандски войници ще се завръщат в ковчези, докато западните войски продължават да сеят насилие, унижения и погроми над афганистанския народ.”

Холандският казус е твърде показателен за спецификата на процеса на привличане на представители на малцинствата и по-специално на мюсюлмани в сектора на сигурността. Дори в България беше проведен семинар по тази нова за нас проблематика, иницииран от евродепутата от ДПС Метин Казак. В това отношение европейският опит е твърде богат. Обединеното кралство и Франция отдавна са привлекли в редовете на своите армии имами, за да задоволяват духовните нужди на своите военнослужещи-мюсюлмани. Британските имами, които бяха изпратени на мисия в Ирак, дори присъстваха във фокуса на специално внимание. Те бяха възприемани по-скоро като демократичен орнамент в брошката на армията на Нейно Величество, отколкото като сериозен фактор за повдигане на морала на войниците. Ако все пак общата тенденция и посока в Европа в тази област е ясна, то спецификата на отделните европейски държави и общества е твърде различна. Особено важни са критериите за персонален подбор на кандидат-имамите, както показва холандският пример.ориентбг