28. 08. 2008
Едва 6 страни-членки на Организацията ислямска конференция са признали новата европейска държава Косово половин година след обявяването на нейната независимост. Сред тях няма нито една арабска държава. Не са далеч от истината твърдеинята на сръбски независими наблюдатели, че две основни причини правят външнополитическата стратегия на Белград за непризнаването на бившата провинция от арабско-мюсюлманския свят печеливша до този момент. На първо място, арабите не желаят да развалят отношенията си с Русия и Сърбия, а на второ място – съществува страх от избухването на сепаратистки настроения сред рискови за тези общества малцинства като берберите и и кюрдите.
Все пак Прищина не стои със скръстени ръце. Тя се опитва да активизира общественото мнение в арабските страни, което в голяма степен симпатизира на едноверците си. По тази причина в столичния град вчера е бил проведен първият конгрес „Косово и арабският свят”. Инициативата е била организирана от неправителствената организация „Форум 2015”. Целта му е била да се засилят контактите между гражданските общества на новосъздадената държава и тези в арабския свят. Един от лансираните от огранизаторите мотиви за необходимостта от арабско признаване на Косово (звучащ твърде провокативно) е „намаляването на зависимостта на ислямската държава от Запада”. Очевидно косовските активисти се опитват да използват ефектни инструменти за пропаганда, тъй като през миналия септември (още преди обявяването на независимостта) в йорданската столица Аман беше проведен форум под напълно аналогично заглавие. На практика, без да имат реална връзка по един имплицитен начин, въпросният форум е бил представен като второ издание на едноименната инициатива в столица на авторитетна и най-склонна да признае Косово арабска държава.
В самото начало на инициативата косовският президент Фатимир Сейдиу откровено е заявявил, че „целта на мероприятието е да се окаже влияние върху арабския свят, който трябва да признае нашата независимост в най-кратки срокове”. Според него това е необходимо, за да не се превърне Косово в причина за избухването на кризи, в която и да е друга част на света. Развитието на положението в Южна Осетия и Абхазия обаче опровергават неговите твърдения.
Дискусиите на конгреса в Прищина са били съсредоточени в две основни плоскости. Първата е засегнала положението в новата държава – политическо, икономическо, социално, малцинства, свобода на вероизповеданията, светски характер на държавата и т.н. Във втория панел са били дискутирани арабско-косовските отношения. В него са участвали интелектуалци от Косово и редица арабски страни, сред които са Саудитска Арабия, Йордания, Египет, Сирия, Ливан и други. Прави впечатление, че косоварите са привлекли представители на тези арабски държави, в които има относително големи косоварски малцинства. Очевидно последните са в състояние да изработят ефективни инструменти за влияние върху местния интелектуален елит. Засега обаче техните опити за качествени промени на косовския натиск върху арабските общества се оказват безуспешни. Активните социални контакти не могат да се трансформират в политически решения.
изт.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар